Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
01.06.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на десети
март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 11379/2015
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена от И.Й.Г. и И.К.В.
срещу „Д.з.“ АД искова молба за заплащане на обезщетения в размер на по 130 000
лева на всеки от ищците, ведно със законната лихва от 15.08.2013 г. до
окончателното изплащане.
Ищците твърдят в исковата си молба, че на 15.08.2013
г. синът им А.И.Г. загинал при ПТП, вина за настъпване на което имал водачът на
автобус „Мерцедес“ с ДК № ********Г.П.В.. Образуваното наказателно производство
приключило с осъдителна присъда за извършеното от В. протИ.правно деяние.
За управлявания от виновния водач автобус имало
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при ответното дружество. Вследствие смъртта на своя син ищците претърпели
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от неговата загуба. Родителите
наА.понесли тежки психологически травми, чувство на угнетеност, потиснатост,
объркване и душевна празнота. Поради това молят да бъде уважена претенцията им
срещу ответника за обезщетяване на неимуществените им вреди, които оценяват на
по 130 000 лева, ведно със законните лихви от 15.08.2013 г. до окончателното
изплащане.
Ответникът
е подал отговор, в която оспорва исковете с твърдения, че претендираните
размера на обезщетенията са завишени и не съответстват на действително
претърпените от ищците вреди. Твърди, чеА.Г. допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат, като управлявал велосипед под въздействие на алкохол,
движил се в забранен за велосипедисти пътен участък, без светлоотразителна
жилетка и не възможно най-близо до дясната граница на платното за движение.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от приетото по делото удостоверение за
наследници на А.И.Г., същият е починал на 15.08.2013 г. и е оставил за свои
наследници по закон родителите си И.К.В. и И.Й.Г..
От приетото по делото заверено копие на
застрахователна полица № 08113002051649 се установява, че за автобус „Мерцедес
0404“ с ДК № ********към 15.08.2013 г. е имало валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при „Д.з.“ АД.
С влязла в сила на 22.07.2015 г. присъда № 26/05.02.2015
г. по НОХД № 20/2015 г. на ОС – гр. Бургас Г.П.В. е признат за виновен в това,
че на 15.08.2013 г., на ПП-1-9, км.213.0, на пътна отсечка гр. Поморие - гр.
Ахелой, при управление на автобус „Мерцедес”, с рег. № *******, собственост на
„Д.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, с. Р., община Созопол, нарушил правилата за движение
на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазлИ.ст причинил смъртта наА.И.в Г., ЕГН **********,
като след деянието направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на
пострадалия – престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б” вр. чл. 343, ал. 1, б. „в”
вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Въз основа на събраните по делото доказателства е
изготвена и приета съдебна авто-техническа експертиза, в която е описан
механизма на произшествието и са посочени причините за настъпването му.
Автобусът се е движил със скорост от 87 км/ч, като ударът е бил непредотвратим
и при движение със скорост от 80 км/ч. При движение на къси светлини
безопасната скорост на движение на автобуса е била 48 км/ч, при опасност от
лявата пътна лента, 58 км/ч при опасност пред фронта на автобуса и 65 км/ч –
при опасност от левия банкет. Водачът е могъл да реагира и задейства спирачките
и да намали скоростта си до безопасната, както и да предприеме аварийно спиране
при нужда, в момента, в който е имал възможност да види велосипеда, червения
светлоотразител и светлоотразителната жилетка на велосипедиста. Според вещото
лице светлоотразителната жилетка се виждала много по-добре. Поставената на
гърба наА.Г. раница е била тъмна, без светлоотразителни елементи.
Велосипедистът се движил около средата на дясната пътна лента, на 2 метра от
десния му край. Това разположение на Г. на пътя представлявало първопричина за
създаване на опасната ситуация и настъпване на произшествието. За
несвоевременно възприемане на велосипедиста от водача на автобуса допринесли и
липсата на фар и задна червена мигаща светлина, както и светлоотразителна
жилетка.
По делото с ангажирани гласни доказателства чрез
разпит на свидетели за търпените от ищците болки и страдания от загубата на
техния син. Свидетелката А. разказва, чеА.и майка му й ходели на гости. Двамата
живеели заедно. И. трудно преживявала загубата на сина си, непрекъснато
говорела за него, а след смъртта му живеела сама.
Според съжителстваща с И.Г. свидетелка В., И.непрекъснато
се интересувал от сина сиА.и поддържал близки отношения с него, въпреки че не
живеели заедно. Водели разговори за плановете на С.да се развива като млад
фермер. След вестта за смъртта на С.И.се променил и се затворил в себе си. Мисълта
за липсата на единствения му син била непоносима за него. В продължение на шест
месеца непрекъснато ходел на гроба наА.в гр. Нови пазар.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявени са субективно активно и обективно съединени
искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като нормата е приложима
към спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която
част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до
влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение
КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава на
сключен преди 01.01.2016 г. договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ между собственика на автобус „Мерцедес“ с ДК № ********и „Д.з.“
АД, с което застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената
в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените
от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който
застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя се
изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и
тъждествена по обем с отговорността на делинквента.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител
на вредата и застрахователя. С протоколно определение от 22.04.2016 г. между
страните в производството е отделено като безспорно наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за автобус „Мерцедес“ с ДК № ********към датата на процесното ПТП
– 15.08.2013 г.
Влязлата в
сила присъда, съгласно чл. 300 от ГПК е задължителна за граждански съд относно
извършването на деянието, неговата протИ.правност и виновността на дееца.
Поради
това за решаващия съдебен състав е задължително приемането за установено на
обстоятелството, че Г.П.В. е извършил престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б”
вр. чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 от НК, пряката причинна връзка
между деянието и настъпилите в резултат на него вреди, включително вината на
водача на увреждащото МПС.
От правна страна се доказа осъществяването на всички
елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, обуславящ деликтната
отговорност на причинителя и съответно на застрахователя по застраховката
„Гражданска отговорност“. Обсъдените доказателства формират извода, че са
налице всички предвидени материалноправни предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното застрахователно дружество на основание чл. 226, ал.
1 от КЗ (отм.).
Извършването
на протИ.правното деяние – управление на МПС в нарушение на действащите към
момента на произшествието разпоредби на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и виновността на
дееца са установени с влязла в сила присъда от 05.02.2015 г. по НОХД № 20/2015
г. по описа на ОС – гр. Бургас. Настоящият състав, сезиран с иск относно
гражданските последици от деянието е длъжен да се съобрази с присъдата на
наказателния съд относно извършването на деянието, протИ.правността му и
виновността на дееца, съгласно чл. 300 от ГПК. По тези въпроси съдът не може да
прави изводи относно тези обстоятелства и извършване на престъплението,
различни от изводите в присъдата на наказателния съд.
Ищците са родители на починалия при ПТП на 15.08.2013
г. А.И.Г., съгласно удостоверение за наследници № 484/03.09.2015 г. на Община Нови
Пазар. В това си качество те имат право на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, съгласно ППВС № 4/25.05.1961 г., в което са дадени
задължителни указания относно активната материално правна легитимация на лицата
с право на този вид обезщетения. Те са сред най-близките родственици – възходящи
на починалия при произшествиетоА.Г..
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедлИ.ст (чл. 52 от ЗЗД). Понятието „справедлИ.ст“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно,
а обхваща преценката на конкретни обстоятелства, които съдът следва да
съобрази при определяне размера на обезщетението. Сред тях са възрастта и
социалното положение на починалия, отношенията му с близките, които търсят
обезщетение за причинените им неимуществени вреди и др.
От събраните по делото гласни
доказателства се установи, че отношенията наА.Г. и с двамата му родители са
били много добри. Като единствено тяхно дете, И.В. и И.Г. са възлагали всичките
си надежди на него, очаквали са да се реализира професионално и са му оказвали
подкрепа в начинанията. Нелепата и внезапна смърт на 24-годишния им син е
попарила надеждите им и всеки от тях е бил изправен пред предизвикателството да
се пребори и превъзмогне мъката от загубата на детето си.
След смъртта наА.И.В. е заживяла сама.
И.Г. е преминал през поредица от
психологически промени и вътрешна борба, за да приеме мисълта за невъзвратимата
загуба на сина си. Установи се, че между тях са съществували отношения на
взаимно доверие и уважение.
Всеки от ищците е преживял състояние на продължителен
стрес и депресивно състояние, с което ще се бори до края на жИ.та си. Родителите
наА.са преживели и ще продължат да търпят
изключително тежки страдания, които трудно могат да бъдат материално оценени.
Стресът от внезапната загуба на единствения син е неизмерима и няма парична
цена, която да компенсира най-голямата трагедия в жИ.та на всеки родител – да
погребе детето си.
Като взе предвид всички гореизложени обстоятелства и
съобразявайки се с принципа на справедлИ.ст, съгласно чл. 52 от ЗЗД съдът счита,
че 120 000 лева е справедлив размер на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди за всеки от родителите наА.Г.. В тези размери ще бъдат репарирани
в относително пълен обем претърпените и продължаващи страдания на И.В. и И.Г..
За да определи обезщетението на тази стойност, съдът
съобрази и непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие
за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Лимитите на
застрахователните суми за неимуществени вреди се увеличават почти ежегодно,
като от 11.06.2012 г. са определени следните размери на застрахователните суми
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите - за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт: за всяко събитие
при едно пострадало лице - 2 000 000 лв.,
а за всяко събитие при две или повече пострадали лица - 10 000 000 лв. (чл. 266 от КЗ (отм.). Конкретните
икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент – 15.08.2013 г., когато е
настъпилото произшествието, от което са произтекли вредите, са ориентир за
определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване от
страна на Г. за настъпването на вредите. По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД,
съпричиняване е налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на
вредите. Приносът на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение №
169/28.02.2012 г., т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и
обстоятелството, че без приносът не би се стигнало до уврежданията, в случая –
летален изход. За този факт, доколкото възражението е направено от ответника и
го ползва при положителното му установяване доказателствена тежест носи
навелият го (застрахователят па гражданската отговорност на делинквента).
Установява се по категоричен начин от събраните по
делото доказателства, чеА.Г. е бил без светлоотразителна жилетка, че е носил
тъмна раница без светлоотразители и че е управлявал велосипед в средата на
дясна лента на пътното платно, в което се е движил ли автобус „Мерцедес“ с ДК №
*******. Причината за това положение на Г. се корени в употребата на алкохол от
Г. преди управлението на велосипеда в количество, повлияло на самокритичността
на пострадалия. Налице са безспорни данни по приобщеното НОХД № 20/2015 г. по
описа на ОС – гр. Бургас, че към момента на произшествиетоА.Г. е бил с
концентрация на алкохол в кръвта от 2.04‰. Заниженото внимание и липсата на
достатъчен контрол върху собственото поведение се намира в причинно-следствена
връзка с настъпване на произшествието. Действително, водачът на автобуса Г.В. е
могъл и е бил длъжен да възприеме велосипедиста, но по никакъв начин не може да
се очаква по средата на лентата да се движи участник в движението, комуто това
е забранено. Г. е нарушил нормата на чл. 15, ал. 5 от ЗДвП, според която при
липса на специално предназначена за велосипедисти пътна лента или алея,
водачите може да използват за движение разположения отдясно по посоката на
движението им пътен банкет, ако той е годен за това и ако това не пречи на
другите участници в движението.
Налице е принос от страна наА.Г. за настъпване на
произшествието, който следва да бъде отчетен при определяне на окончателния
размер на обезщетението за претърпените от правоимащите ищци неимуществени
вреди.
Като отчете обстоятелствата, при които се е случил
инцидента, както и приносът на пострадалия за вредоносния резултат от ПТП на
15.08.2013 г., съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД съдът определя съпричиняване в
размер на 1/4. В този случай дължимото на ищците обезщетение следва да се
намали с 1/4, или то възлиза на 90 000 лева.
Ответникът не доказва да е заплатил обезщетения на
ищците, поради което следва да бъде осъден да ги заплати в този размер.
За разликата до пълните предявени размери от
130 000 лева исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.
За обезщетяването на вреди от непозволено увреждане
длъжникът е в забава от възникване на главното задължение (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД) – момента на причиняването на вредата. От този момент той дължи обезщетение
за забавено изпълнение, което когато главното задължение е парично, е в размер
законната лихва – чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По силата на чл. 223, ал. 2 КЗ (отм.)
застрахователят заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице. По тези съображения законната лихва върху обезщетенията следва
да бъде начислена от датата на увреждането.
Ответникът не доказва да е заплатил обезщетения на
ищците, поради което следва да бъде осъден да ги заплати в този размер – по 90 000
лева на всеки от тях.
Тъй като ищците са освободени от държавни такси и
разноски, ответникът дължи, съразмерно на уважената част от иска да заплати по
сметка на СГС държавна такса в размер на 7 200 лева и 173.08 лева, съответна на
уважената част от иска депозит за съдебна авто-техническа експертиза, платен от
бюджета на съда.
По делото е
представено пълномощно в полза на представлявалия ищците адв. М. и договор за
правна защита и съдействие, в което освен че не е посочен размера на
заплатеното адвокатско възнаграждение, липсват и доказателства за превод на
сумата по банков път, съгласно посочения в договора начин на плащане. Съгласно
задължителните указания в т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г.
на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане, като в
случай, че е по банков път, задължително се представят доказателства за това. В
случая такива доказателства не са представени, поради което разноски за
адвокатско възнаграждение на ищците не се дължат.
На ответника следва да се присъдят разноски в размер на 230.76 лева,
платими от ищците по равно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), „Д.з.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на И. Й.Г.,
ЕГН **********, с адрес *** и на И.К.В., ЕГН **********, с адрес *** по 90 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди от смъртта
на сина им А.И.Г. при ПТП на 15.08.2013 г., ведно със законната лихва от 15.08.2013
г. до окончателното изплащане, като отхвърля исковете за заплащане на горниците
до пълните предявени размери от по 130 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, „Д.з.“ АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на СГС
сумата от 7 200 лева държавна такса и 173.08 лева депозит за експертиза по
делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, И. Й.Г.,
ЕГН **********, с адрес *** и И.К.В., ЕГН **********, с адрес *** да заплатят
на „Д.з.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** по 115.38 лева
разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: