№ 36913
гр. София, 18.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20231110120239 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения по реда
на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника.
На първо място съдът намира за необходимо да отбележи, че изложените в исковата
молба доводи за нередовност на исковата молба и недопустимост на предявения иск са
неоснователни.
Действително с нормата на чл.127, ал.4 (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) ГПК, в сила към
датата на подаване на исковата молба, е въведено изискването за посочване на банкова
сметка или друг начин на плащане по осъдителен иск за парично вземане. Неизпълнението
на това процесуално задължение обаче не е скрепено със санкция – съдът е адресат на
задължение да извърши проверка само на съдържанието на исковата молба, посочено в
чл.127, ал.1 ГПК, и на приложенията на исковата молба по чл.128 ГПК (чл.129, ал.2 ГПК).
Ето защо и като се изхожда от правомощията на съда, се налага заключението, че ищецът
може да посочи банкова сметка по делото или друг начин на плащане с оглед изпълнението
на претендираното от него парично вземане, но няма основание да бъде задължен да стори
това, т.е. не е предвидена в закона неизгодна правна последица в случай на непосочване на
банкова сметка или друг начин на плащане. С оглед предходното на ищеца следва да бъдат
дадени указания да посочи банкова сметка или друг начин на плащане, но не може да бъде
задължен да стори това.
В исковата молба са изложени и обстоятелствата, на които се основава иска – издаден
от ответника запис на заповед, по силата на който последният безусловно и неотменимо се е
задължил да заплати на ищеца сумата от 4000,00 лева, поради което доводите в тази насока
са неоснователни. Следва да се има предвид, че в случая не се твърди наличието на някакво
конкретно възникнало каузално правоотношение между страните, което процесния запис на
заповед да обезпечава.
По отношение на доводите за недопустимост на предявения иск следва да се
1
отбележи, че правото да се предяви специалният менителничен иск по чл.534 ТЗ възниква,
когато е погасено правото на иск по чл.531, ал.1 ТЗ. Прекият менителничен иск и искът по
чл.534 ТЗ са две различни средства за защита, характеризиращи се с различни правни
основания. Първият се основава на права, произтичащи от едностранна абстрактна сделка, а
вторият се базира на плоскостта на неоснователното обогатяване, какъвто е и настоящия
случай предвид изложените в исковата молба обстоятелства.
Към исковата молба е приложен заверен препис от запис на заповед, която следва да
се приеме като писмено доказателство по делото, тъй като е относима, допустима и
необходима към предмета на спора.
На основание чл.183 ГПК ищецът следва да бъде задължен да представи по делото
оригинал на записа на заповед. Съгласно ал.2 на посочената правна норма, ищецът следва да
бъде предупреден, че ако не представи оригинала на документа, представения препис ще
бъде изключен от доказателствата по делото.
По отношение на заявеното в писмения отговор оспорване на ръкописния текст и
подписа на издател в процесната ценна книга, на основание чл.193, ал.2 ГПК на ищеца
следва да бъде предоставена възможност да заяви дали ще се ползва от оспорения документ,
като едва след това съдът ще се произнесе по отриване на производство по оспорване и
разпределяне на тежестта за доказване неистинността му.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ обективираните в писмения отговор възражения за нередовност на
исковата молба и недопустимост на предявения иск.
УКАЗВА на ищеца, че в срок до първото по делото открито съдебно заседание следва
да посочи по делото банкова сметка или друг начин на плащане, съгласно чл.127, ал.4 ГПК.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към делото представения към исковата молба заверен
препис от запис на заповед.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл.183 ГПК в първото по делото открито
съдебно заседание да представи оригинал на запис на заповед от 03.01.2017 г. с издател
***, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако не стори това, представеният препис ще бъде
изключен от доказателствата по делото.
УКАЗВА на ищеца, че в 1-седмичен срок от получаване на настоящото определение,
следва да депозира молба по делото, в която на основание чл.193, ал.2 ГПК да заяви дали
желае да се ползва от оспорения с писмения отговор документ – запис на заповед от
03.01.2017 г. с издател ***.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 05.12.2023 г. от 09:50 часа, за която дата
и час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение,
а на ищеца и препис от писмения отговор от ответника.
2
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Производството е образувано по постъпила искова молба от *** против ***, с която
са предявени обективно съединени осъдителни искове за сумата от 4000,00 лева, дължима
по силата на прескрибиран менителничен ефект – запис на заповед, издаден на 03.01.2017 г.,
с падеж 19.04.2017 г., с която сума ответникът, в качеството му на издател на записа на
заповед, неоснователно се е обогатил поради несвоевременно упражняване на правата на
поемателя по ценната книга, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на предявяване на иска –18.04.2023 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от
1216,65 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 19.04.2020 г. до
17.04.2023 г. вкл.
В исковата молба ищецът твърди, че на 03.01.2017 г. ответникът издал в негова полза
запис на заповед, по силата на който безусловно и неотменно се задължил за сумата от
4000,00 лева, с уговорка „без протест“, с падеж на 19.04.2017 г. и място на плащане в
гр.София. Поддържа, че с настъпването на падежа задължението не било платено, поради
което от 19.04.2017 г. започнал да тече тригодишния давностен срок за предявяване на
менителничния иск срещу платеца, т.е. към датата на подаване на исковата молба в съда
искът на приносителя бил погасен по давност. Обосновава правния си интерес от
предявения иск с предвидения в разпоредбата на чл.534, ал.1 ТЗ субсидиарен иск за
неоснователно обогатяване срещу издателя на менителничния ефект да размера на
инкорпорираното в записа на заповед парично вземане. Поддържа, че вредата се изразява в
невъзможността имуществото на приносителя да се увеличи с паричната сума по
менителничния ефект, тъй като вземането по ценната книга не може да бъде събрано,
поради изтекла давност, а обогатяването на издателя се състои в това, че последния спестява
разходи за погасяване на задължението. По изложените в исковата молба доводи и
съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените
по производството разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от назначения по реда на чл.47,
ал.6 ГПК особен представител се изразява становище за нередовност на исковата молба
поради липса на обстоятелства, на които се основана иска и непосочване на банкова сметка.
Излагат се и доводи за недопустимост на предявения иск поради изтекла погасителна
давност. По същество на спора се изразява становище за неоснователност на иска. Оспорва
се активната легитимация на ищеца с доводи, че е възможно записа на заповед да е
джиросан. Възразява се срещу редовността на ценната книга и твърденията за
неоснователно обогатяване. Оспорва се почерка и подписа на издател в записа на заповед,
както и че претендираните суми се дължат от ответника. Поддържа се становище, че между
страните не е имало гражданскоправни отношения, които да породят задължение за плащане
по предявения иск. Прави се възражение за изтекла погасителна давност. По изложените в
отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на
разноски.
Предявени са за разглеждане осъдителни искове с правно основание чл.534, ал.1 ТЗ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
3
УКАЗВА на ищеца, че по предявения главен осъдителен иск, че в негова тежест е да
докаже пълно и главно възникване на валидно менителнично правоотношение по запис на
заповед, по който е настъпил падежът, както и настъпването на вреда за него поради
изгубване исковете по записа на заповед поради давност.
В тежест на ответника е да докаже изпълнение на задължението си за заплащане
на процесната сума, или направените с писмения отговор правоизключващи и
правопогасяващи възражения.
По иска с правно основание чл.86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването
на главен дълг и момента, от който той е станал изискуем. В тежест на ответника да докаже
погасяване на дълга на падежа.
По наведеното с писмения отговор възражение за настъпила погасителна давност по
отношение на претендираните вземания за главница и лихва, в тежест на ищеца е да докаже,
че са били налице предпоставки за спиране или прекъсване на давността.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4