№ 390
гр. Варна, 13.06.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20253000500320 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 320/2025 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по две въззивни жалби, от всяка от страните
срещу различни части на решение № 275/07.12.2024 г., постановено по гр.д.№
168/2024 г. по описа на Шуменския окръжен съд, както следва:
-по въззивна жалба на Прокуратурата на Република България, подадена
чрез прокурор Р. от ОП Шумен, допълнена с молба от 23.12.2024 г., против
решение № 275/07.12.2024 г., постановено по гр.д.№ 168/2024 г. по описа на
Шуменския окръжен съд в осъдителните части, с които Прокуратура на
Република България е осъдена да заплати на Д. М. А. на основание чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ: - сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – претърпени душевни и физически болки и страдания,
следствие от воденото срещу него наказателно преследване, започнато по ДП
№ 117/2013 г. по описа на ОД на МВР – Шумен, преобразувано в сл.д. №
32/2018 г. по описа на ОСлО – Шумен и повдигнатите му и поддържани
обвинения за извършени престъпления по чл.252 от НК, за които е оправдан с
влязла в сила на 10.05.2019 г. присъда по НОХД № 439/2018 г. по описа на
ШОС и влязла в сила на 13.01.2023 г. присъда по ВНОХД № 136/2021 г. по
описа на ВАпС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
13.01.2023 г. до окончателното й плащане; - сумата от 800 лева – имуществени
вреди от воденото срещу него наказателно преследване, започнато по ДП №
117/2013 г. по описа на ОД на МВР – Шумен, преобразувано в сл.д. № 32/2018
г. по описа на ОСлО – Шумен и повдигнатите му и поддържани обвинения за
извършени престъпления по чл.252 от НК, за които е оправдан с влязла в сила
на 10.05.2019 г. присъда по НОХД № 439/2018 г. по описа на ШОС и влязла в
сила на 13.01.2023 г. присъда по ВНОХД № 136/2021 г. по описа на ВАпС,
изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар по НОХД № 142/2017 г. по
1
описа на ШОС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
13.01.2023 г. до окончателното й плащане; - сумата от 4 576.98 лева –
имуществени вреди от воденото срещу него наказателно преследване,
започнато по ДП № 117/2013 г. по описа на ОД на МВР – Шумен,
преобразувано в сл.д. № 32/2018 г. по описа на ОСлО – Шумен и повдигнатите
му и поддържани обвинения за извършени престъпления по чл.252 от НК, за
които е оправдан с влязла в сила на 10.05.2019 г. присъда по НОХД №
439/2018 г. по описа на ШОС и влязла в сила на 13.01.2023 г. присъда по
ВНОХД № 136/2021 г. по описа на ВАпС, представляващи законна лихва за
забава за периода 17.09.2014 г. – 14.09.2023 г. върху сумата от 4 940.00 лева,
иззета с протокол за претърсване и изземване от 17.09.2014 г. по ДП №
117/2013 г. по описа на ОД на МВР – Шумен, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 15.04.2024 г.
до окончателното й плащане; -сумата от 136 лева – имуществени вреди от
воденото срещу него наказателно преследване, започнато по ДП № 117/2013 г.
по описа на ОД на МВР – Шумен, преобразувано в сл.д. № 32/2018 г. по описа
на ОСлО – Шумен и повдигнатите му и поддържани обвинения за извършени
престъпления по чл.252 от НК, за които е оправдан с влязла в сила на
10.05.2019 г. присъда по НОХД № 439/2018 г. по описа на ШОС и влязла в
сила на 13.01.2023 г. присъда по ВНОХД № 136/2021 г. по описа на ВАпС,
представляващи пътни разходи за обществен превоз от гр. Шумен до гр.
Варна и обратно и от гр. Шумен до гр. София и обратно, за участие в 7 бр.
открити съдебни заседания пред ВАпС и 3 бр. открити съдебни заседания
пред ВКС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното й плащане; - на основание
чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, деловодни разноски за заплатена държавна такса в
размер на 10 лева; както и в частта, с която Прокуратура на Република
България е осъдена да заплати на адв. П. П. от ШАК, на основание чл.38, ал.2
от ЗАдв, вр. чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца Д. М. А. в размер на 2 246.16 лева.
Въззивникът е сочил, че обжалваното решение е неправилно –
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и
необосновано, като е молил за отмяната му в осъдителните части и за
отхвърляне на исковете. Навел е следните оплаквания: съдът неправилно
приложил материалния закон, интерпретирайки факти увеличаващи тежестта
на претърпените от Д. М. А. нематериални вреди, както и достигнал до
погрешен извод за наличието на причинна връзка с повдигнатото му
незаконно обвинение; съдът кредитирал безрезервно свидетелски показания,
дадени от близки приятели и роднини, които били пристрастни лица и приел
същите за достоверни относно обстоятелството, че преживените от ищеца
негативни емоции са именно вследствие на незаконното обвинение; съдът
безкритично приел наличието на понесени от ищеца неимуществени вреди -
здравословни проблеми /психически дискомфорт и физически страдания/ при
липса на несъмнено доказана причинно-следствена връзка с действията по
2
наказателното дело; неправилно не съобразил заключението на вещото лице,
че липсва медицинска документация, потвърждаваща диагнозата за психично
разстройство, като формално приел, че воденото наказателно производство е
отключило състоянието; необосновано определил висок размер на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди по чл. 52 от ЗЗ, като не
съобразил и практиката на съдилищата по аналогични дела; съдът при липса
на доказателства уважил претенции за имуществени вреди, като определил
размера на обезщетенията по неясен начин въз основа примерни изчисления и
предположения, както и присъдил лихва върху лихва (за обезщетението от 4
576,98лв. с лихва за забава за периода от 17.09.2014г. - 14.09.2023г.), водещо до
анатоцизъм; съдът не отчел и прекомерността на обезщетението за заплатен
адвокатски хонорар от 800 лева по НОХД №142/201г. по описа на ОС-Шумен;
Д. М. А., чрез адв. П., е подал писмен отговор на въззивната жалба, с
който е оспорил същата и по съображения за нейната неоснователност, е
молил за отхвърлянето й.
-по въззивна жалба на Д. М. А., подадена чрез адв. П., подадена против
решение № 275/07.12.2024 г., постановено по гр.д.№ 168/2024 г. по описа на
Шуменския окръжен съд в следните отхвърлителни части за осъждане на
Прокуратурата на Република България да заплати на осн. чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ: -обезщетение за неимуществени вреди – претърпени душевни и
физически болки и страдания, следствие от воденото срещу него наказателно
преследване, започнато по ДП № 117/2013 г. по описа на ОД на МВР – Шумен,
преобразувано в сл.д. № 32/2018 г. по описа на ОСлО – Шумен и повдигнатите
му и поддържани обвинения за извършени престъпления по чл.252 от НК, за
които е оправдан с влязла в сила на 10.05.2019 г. присъда по НОХД №
439/2018 г. по описа на ШОС и влязла в сила на 13.01.2023 г. присъда по
ВНОХД № 136/2021 г. по описа на ВАпС, за горницата над 15 000 лева до
пълния предявен размер от 30 000 лева; - обезщетение за имуществени
вреди от воденото срещу него наказателно преследване, започнато по ДП №
117/2013 г. по описа на ОД на МВР – Шумен, преобразувано в сл.д. № 32/2018
г. по описа на ОСлО – Шумен и повдигнатите му и поддържани обвинения за
извършени престъпления по чл.252 от НК, за които е оправдан с влязла в сила
на 10.05.2019 г. присъда по НОХД № 439/2018 г. по описа на ШОС и влязла в
сила на 13.01.2023 г. присъда по ВНОХД № 136/2021 г. по описа на ВАпС, в
размер на 5 000 лева, представляващи неизплатено парично задължение по
договор за паричен заем от 14.08.2013 г. за сумата от 5 700 лева, сключен
между Д. Милчев А. и Йорданка Панайотова Иванова; - обезщетение за
имуществени вреди от воденото срещу него наказателно преследване,
започнато по ДП № 117/2013 г. по описа на ОД на МВР – Шумен,
преобразувано в сл.д. № 32/2018 г. по описа на ОСлО – Шумен и повдигнатите
му и поддържани обвинения за извършени престъпления по чл.252 от НК, за
които е оправдан с влязла в сила на 10.05.2019 г. присъда по НОХД №
439/2018 г. по описа на ШОС и влязла в сила на 13.01.2023 г. присъда по
ВНОХД № 136/2021 г. по описа на ВАпС, представляващи пътни разходи за
3
обществен превоз от гр. Шумен до гр. Варна и обратно и от гр. Шумен до гр.
София и обратно, за участие в 7 бр. открити съдебни заседания пред ВАпС и 3
бр. открити съдебни заседания пред ВКС, за горницата над 136 лева до
340,30 лв.
Въззивникът е сочил, че решението в обжалваните му отхвърлителни
части е неправилно – постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон и необосновано, като е молил за отмяната му в тези части
и за уважаване на исковете в посочените по-горе размери. Навел е оплаквания,
че окръжният съд при определяне на обезщетението за неимуществени
вреди:- не дал оценка по критерия за „разумен срок“ по чл.6, т.1 от ЕЗКПЧ,
при данните, че наказателното производство е продължило 8 години и 3
месеца, като не съобразил също, че са внесени срещу ищеца два обвинителни
акта, че по тях са проведени три първоинстанционни наказателни дела, четири
въззивни наказателни дела и три касационни производства и общо 25 открити
съдебни заседания, които и наред с другите констатирани основания за
обезвреда - тежест на повдигнатото обвинение, широко разгласяване в
медиите, спиране на доходите и др., определят по-висока степен на увреждане,
респ. и по-висока степен на обезщетяване; - не произнесъл мотиви и не
признал негативните последици от направената на ищеца „полицейска
регистрация“ по ЗМВР, определящи по-висока степен на увреждане в личната
сфера на ищеца и по-висок размер на обезщетението; - посочил кратко, че
ищецът се чувствал огорчен и засегнат от медийното разгласяване на воденото
него наказателно производство, но не посочил щетите от медийното
отразяване като основание за определяне размера на обезщетението и не
съобразил тяхното негативно отражение, стресови преживявания и
притеснения на ищеца, включително и връзката им с психичните заболявания
и не присъдил съобразено с чл. 52 ЗЗД справедливо обезщетение. Навел е
оплаквания и срещу обжалваните отхвърлени искове за имуществени вреди,
като в тази връзка: е изложил съображения срещу мотивите на съда за
отхвърляне на иска за сумата от 5 000 лв., представляваща неизплатено
парично задължение по договор за паричен заем от 14.08.08.201Зг, сключен
между ищеца Д. М. А. и Йорданка Панайотова Иванова и съображения за
несъобразяване от окръжния съд на причинната връзка на тези вреди с
обвинението; по отношение на разходите за пътуване е възразил срещу
определения размер на обезщетението, предвид непосочване от съда на
ползваната тарифа за изчисленията и в този смисъл на изчислен по-нисък от
действителния размер разходи за пътуване с влак от 136 лв. вместо 170.15 лева
за един човек и за невключване на същите разходи за пътуване и за адвоката
му, в който случай обезщетението било 340.30 лева. Заявил е искане за
приемане на писмено доказателство – Тарифа за превоз на пътници и ръчен
багаж по железопътния транспорт на „БДЖ Пътнически превози“ ЕООД,
действаща през 2019 г.
Прокуратурата на РБългария не е подала отговор на въззивната жалба.
Решението на окръжния съд не е обжалвано и е влязло в сила в
4
следните отхвърлителни части: -искът за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди, представляващи разходи за транспорт за разликата над
340,30 лв. до пълния предявен размер от 520 лева; - претенцията за лихва за
забава върху сумата от 4576.98 лева за периода от 14.09.2023 г. до датата на
завеждане на исковата молба – 15.04.2024 г.; искът за обезщетение за
имуществени вреди в размер на 500 лева, представляващи заплатена глоба по
ВНОХД № 136/2021 г. по описа на ВАпС;
По искането за приемане на писмено доказателство – Тарифа за
превоз на пътници и ръчен багаж по железопътния транспорт на „БДЖ
Пътнически превози“ ЕООД: Предвид, че окръжният съд е определил в
обжалваното решение обезщетението за имуществени вреди по чл. 162 ГПК
на база осреднена цена на железопътен транспорт, искането за приемане на
посочената тарифа се явява допустимо и следва да бъде уважено, като
тарифата е относима към предмета на спора и следва бъде приобщена към
доказателствения материал по делото.
Въззивните жалби са в срок, подадени са от лица с правен интерес от
обжалване на неизгодните за тях части от решението на първата инстанция,
редовни са и допустими.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА като доказателство по делото Тарифа за превоз на пътници
и ръчен багаж по железопътния транспорт на „БДЖ Пътнически превози“
ЕООД, действаща през 2019 г.
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено
на 17.09.2025 г. от 9,30 часа, за която дата да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5