Определение по дело №3992/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 50
Дата: 9 януари 2021 г. (в сила от 9 януари 2021 г.)
Съдия: Красимир Машев
Дело: 20201000503992
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 4 декември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 50
гр. София , 08.01.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на осми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев

Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно частно
гражданско дело № 20201000503992 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Подадена е частна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ (А „ПИ“), чрез юрк. Г.
Н., с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу Определение №
261987/08.10.2020 г., постановено по ч. г. д. № 10013/2020 г. по описа на СГС, ТО, VІ, с
което е оставена без разглеждане частната въззивна жалба на частния въззивник срещу
Определение № 129720/23.06.2020 г. по гр. д. № 35380/2019 г. на СРС, ГО, 42 с-в в частта, в
която е оставено без уважение процесуалното искане на А „ПИ“ за прекратяване на
производството по делото – на основание чл. 126, ал. 1 ГПК.
Частният жалбоподател твърди, че въззивната частна жалба е допустима, тъй като
обжалваното разпореждане притежава правните характеристики на съдебен акт, чиято
законосъобразност подлежи на проверка по реда на частните жалби (арг. чл. 274, ар. 1, т. 2
ГПК), но не посочва конкретната процесуална правна норма, която предоставя правна
възможност за ожалване на това определение с частна жалба, а преповтаря (чрез просто
копиране) вече развитите доводи в частната въззивна жалба, която е оставена без
разглеждане от СГС. Именно това процесуално поведение на тази страна в процеса
представлява индиция за превратно упражняване на процесуални права (злоупотреба с
право), за да се удължи ненужно във времето съдебният процес (в чл. 3 ГПК е предвидена
имуществена отговорност за страната, която упражнява своите процесуални права в
противоречие с принципа на добросъвестността).
Ответникът по частната жалба е подал в законоустановения срок писмен отговор, в
който се развиват съображения както за нейната неоснователност, така и за обстоятелството,
че с нея единствено се цели забавяне на съдебното производство.
1
Обжалваното процесуално действие на СРС – оставяне без уважение процесуалното
искане на ответника за прекратяване на исковото производство поради релевиран отвод за
предходно образуван съдебен процес с идентични предмет и страни (арг чл. 126, ал. 1 ГПК),
нито е преграждащо развитието на производството, нито е измежду изчерпателно уредените
в закона, които подлежат на обжалване с частна жалба – арг. чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Както законосъобразно е разяснил на частния въззивник СГС, в случай че
незаконосъобразно първоинстанционният съд е оставил без уважение процесуалното искане
на ответника за прекратяване на образуваното съдебно производство на основание чл. 126,
ал. 1 ГПК, този процесуален правен спор може да бъде предмет на инстанционния съдебен
контрол от въззивния съд - при предявена въззивна жалба срещу крайния съдебен акт на
СРС, респ. в отговора на въззивната жалба (за допустимостта на съдебното решение
въззивният съд следи и служебно в обжалваната му част – чл. 269, изр. 1, предл. 2 ГПК).
Поради тези правни съображения частната жалба трябва да бъде оставена без
уважение, а обжалваното определения като правилно да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 261987/08.10.2020 г., постановено по ч. г. д. №
10013/2020 г. по описа на СГС, ТО, VІ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2