№ 1952
гр. София, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20231110215229 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59д и следващите от Закон за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба на „ХХХХ“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Наказателно
постановление №23-2300464 от 04.10.2023г., издадено от директор на Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.415, ал.1 от
Кодекс на труда (КТ), на „ХХХХ“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева за извършено нарушение на чл.415, ал.1 КТ.
Недоволно от така издаденото наказателно постановление е останало санкционираното
юридическо лице, което в подадена чрез адв. Ц.а З.а жалба, релевира доводи за отмяната му.
Изтъква се, че са налице достатъчно основания конкретният случай да бъде квалифициран
като „маловажен“. Сочи се, че част от работниците на санкционираното дружество по
неправомерен начин са присвоили движимо имущество, собственост на юридическото лице,
което е било причина да не бъдат изплатени трудовите им възнаграждения. Навеждат се
доводи, че налагането на 13 отделни имуществени санкции влошава финансовата
стабилност и възпрепятства възможността на дружеството да изпълни своите задължения.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят –
„ХХХХ“ ЕООД, редовно призован, не се явява. Адвокат Ц.а З.а, редовно уведомена не се
явява. Дружеството се представлява се от адвокат Захариева, която поддържа изложените в
жалбата съображения. Претендира се присъждането на разноски.
Въззиваемата страна – директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“
1
- редовно призована, представлява се от юрк. Е.Ав., която моли наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Отправя се искане за
присъждане на разноски, както и възражение за прекомерност спрямо размера на
адвокатското възнаграждение претендирано от жалбоподателя.
Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като прецени
събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа
страна:
Жалбоподател е „ХХХХ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „ХХХХ, представлявано от Г.М.У., ЕГН **********, в качеството му на
управител. Дружеството притежавало качеството „работодател“ със самостоятелно наети
работници по трудово правоотношение.
Спрямо „ХХХХ“ ЕООД, ЕИК ********* била инициирана проверка по спазване на
трудовото законодателство от страна на длъжностни лица при Дирекция „Инспекция по
труда Софийска област“. В хода на същата и след запознаване с документацията,
представена от юридическото лице, свидетелят К. К., в качеството си на „главен инспектор“
в Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, констатирала 13 отделни нарушения на
трудовото законодателство, които обективирала в Протокол за извършена проверка
№ПР2321506 от 19.06.2023г.
С цел отстраняване на констатираните нарушения и предотвратяване на вредните последици
от тях, спрямо „ХХХХ“ ЕООД, ЕИК ********* били издадени отделни предписания за
всяко едно от установените в хода на проверката нарушения. Така в пункт №10 от
протокола, било изведено, че за месец април 2023г. на лицето Л.Ст.П., ЕГН ********** в
разчетно-платежната ведомост за заплати е начислено брутно трудово възнаграждение за 22
работни дни, в размер на 3230,00 лева, сума за получаване по банка – 2506,42 лева, за което
обаче липсват данни да е заплатено на работника. Въз основа на така установеното,
дружеството било задължено в срок до 19.07.2023г. да изплати начисленото трудово
възнаграждение за месец април 2023г. по ведомост, срещу разписка или по писмено искане
на работника или служителя на влог по посочена от него банка, за положения труд през
месец април 2023г., в размер на 2506,42 лева. След съставянето му, протоколът с описаните
нарушения, както и дадените предписания и сроковете за тяхното изпълнение, бил връчен
на представител на дружеството. Така наложените принудителни административни мерки
не били обжалвани.
На същата дата на дружеството била връчена и призовка, с която същото било задължено да
се яви на 20.07.2023г. в сградата на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ и да
представи документи, удостоверяващи изпълнението на предписанията, дадени му с
Протокол №ПР2321506/19.06.2023г.
Проверката продължила по документи съответно на 20.07.2023г. и на 04.08.2023г. и въз
2
основа на събраната информация, свидетелят К. установила, че дружеството-жалбоподател,
не е изпълнило даденото му с протокол за извършена проверка изх. №
ПР2321506/19.06.2023г. предписание под №10, за което бил съставен протокол №
ПР2328858/04.08.2023г. А въз основа на горното свидетелят К. пристъпила към изготвянето
на Акт за установяване на административно нарушение №23-2300464/04.08.2023г., в който
приела за установено, че „ХХХХ“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството си на „работодател“,
като не е изпълнило в срок до 19.06.2023г., даденото му предписание под №10 с протокол
№ПР2321506/19.06.2023г. е нарушило разпоредбата на чл.415, ал.1 КТ. Актът бил връчен
непосредствено след съставянето му на представител на дружеството, който го приел без
възражения.
При идентично описание на нарушението и неговата цифрова (правна) квалификация
директорът на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, издал обжалваното
наказателно постановление №23-2300464/04.10.2023г., с което на основание чл.416, ал.5 вр.
чл.415, ал.1 КТ наложил на „ХХХХ“ ЕООД, ЕИК ********* „имуществена санкция“ в
размер на 2 000 (две хиляди) лева за извършено нарушение на чл.415, ал.1 КТ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните доказателствени материали, съдържащи се в – показанията на свидетеля К.
К., призовка на основание чл.45, ал.1 АПК, протокол за извършена проверка № ПР2328858
от 04.08.2023г., протокол за извършена проверка №ПР2321506 от 19.06.2023г.,
идентификационна карта, Заповед №З-0864/17.10.2022г., Заповед №ЧР-43/30.01.2023г.,
длъжностна характеристика, Заповед №ЧР-1415/08.08.2022г., длъжностна характеристика.
Така събраната доказателствена съвкупност е еднопосочна в съдържателен план и по
категоричен начин установява относимите за настоящото производство факти.
В тази последователност съдът кредитира показанията на свидетеля К., която споделя своите
преки възприятия за обстоятелствата, които е установила в хода на извършената спрямо
дружеството-жалбоподател проверка. Същата в хронологична последователност разказва за
съставянето на първия протокол за извършената от нея проверка, при която въз основа на
констатираните нарушения са дадени предписания спрямо дружеството, едно от които е
било и за изплащане на дължимото за месец април 2023г. трудовото възнаграждение на
лицето П.. Същата допълва и че след изтичането на срока за изпълнение на така даденото
задължителното предписание, дружеството не е представило документи, с които да
удостовери изпълнението му.
В подкрепа на показанията на свидетеля К. се явяват и съставените протоколи, видно от
които се извежда съдържанието и сроковете за изпълнение на предписанията, издадени
спрямо дружеството-жалбоподател и липсата на предприети активни действия в насока на
изпълнението им. Доколкото същите са изготвени в присъствието на представител на
„ХХХХ“ ЕООД и при липса на данни, които да опровергават изложените в тях констатации,
то съдът не намира причина да се съмнява в тяхната достоверност.
3
Съдът цени с доверие и представените по делото заповеди, от които се установява
материалната и териториална компетентност на актосъставителя и на наказващия орган.
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу
акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения при изготвянето на двата, основани за настоящото
производства акта.
Същите са създадени от компетентни органи при съблюдаване на чл.416, ал.1 и ал.5 КТ,
съгласно които актовете за установени нарушения се съставят от длъжностни лица към
службите за контрол, каквато и е Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, а
наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл.399, 400
и 401 КТ. В настоящия случай актът е съставен от К. К., която със Заповед №ЧР-
1415/08.08.2022г. е назначена на длъжност „главен инспектор“ при Дирекция „Инспекция по
труда Софийска област“, а оспореното наказателно постановление е издадено от инж.
Калинка Вълкова, която със Заповед №ЧР-43/30.01.2023г. е назначена на длъжност
„директор“ на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ и съгласно Заповед №З-
0864/17.10.2022г. е оправомощена да издава наказателни постановления.
При изготвянето им е спазена предвидена от закона писмена форма, при зачитане на
установените срокове по чл.34 ЗАНН, при осигуряване на правото на защита на
санкционираното лице. Спазени са изискванията за съдържание, като словесното описание
на нарушението е в достатъчна степен точно и ясно и е налице пълно съответствие между
установените факти и дадената им от контролните органи, цифрова (правна) квалификация.
Основното възражение на жалбоподателя е в насока за неяснота в описанието на
нарушението, което следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Ясно е разграничено, че
дружеството е санкционирано за неизпълнение на задължително предписание, изхождащо от
компетентен контролен орган, т.е. за бездействие от негова страна в предоставения му срок
за изпълнение на същото. От тук следва и че правилно е определена датата на
осъществяване на нарушението, а именно първият ден след изтичането на срока,
предоставен на жалбоподателя за изпълнение на издаденото предписание, който е бил до
19.07.2023г., от което следва, че нарушението е довършено на 20.07.2023г., както и
правилно е приел наказващият орган.
По приложението на материалния закон, съдът намира, че е безспорно доказано, че от
обективна страна „ХХХХ“ ЕООД, в качеството си на „работодател“ по смисъла на §1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Кодекс на труда, на 20.07.2023г., като не е изпълнил в срок
до 19.07.2023г., даденото му с протокол за извършена проверка №ПР2321506 от
4
19.06.2023г., предписание под №10, а именно да изплати на лицето Л. П., дължимото й
трудово възнаграждение за месец април 2023г., е осъществило административно нарушение
по чл.415, ал.1 КТ.
Видно от събрания доказателствен материал, протоколът с предписанията на контролните
органи, е надлежно връчен на представител на дружеството. Няма данни предписанието да е
било оспорено и съответно отменено по съответния административен или съдебен ред, от
което следва, че е влязло в сила. В рамките на дадения срок за изпълнение (до 19.07.2023г.),
както и до завършване на втората проверка (04.08.2023г.) дружеството не е предприело
действия, с които да изпълни дадените му предписания.
Възраженията на жалбоподателя, в насока, че част от работниците са присвоили
неправомерно движимо имущество собственост на дружеството, от една страна не са
подкрепени с допълнителни данни, а от друга са неотносими към настоящото производство.
Съдът в настоящото производство следва да провери дали е надлежно съставено и връчено
предписанието, а от своя страна дали дружеството-жалбоподател го е спазило, поради което
и странични претенции на дружеството към негови работници не следва да бъдат
разглеждани.
Нарушението на чл.415, ал.1 КТ е скрепено с налагането на „имуществена санкция“ в размер
от 1500 лв. до 10 000 лв. Съдът обаче намира, че не са налице основания, които да налагат
определяне на размера на имуществената санкция над минималния предвиден от
законодателя такъв, поради което и оспореното наказателно постановление следва да бъде
изменено единствено в частта, относно размера на наложената спрямо жалбоподателя
имуществена санкция от 2000 лева на 1500 лева. Не се откриват значителни отегчаващи
обстоятелства, които да налагат определяне на размера на имуществената санкция над
минималния такъв. Дружеството-жалбоподател е съдействало на контролните органи, не е
възпрепятствало дейността им, а осъщественото нарушение е именно с такъв характер.
В заключение, съдът намира, че процесният случай не може да се квалифицира като
маловажен, с оглед характера на обществените отношения, които се засягат от процесното
нарушение и на факта, че то е с типичната за вида си обществена опасност и с нищо не
разкрива по-ниска степен на засягане на обществените отношения от конкретния вид. Видно
е, че дружеството е имало 13 предписания, достатъчен срок за предприемане на действия за
изпълнението им, засегнати са правата на различни правни субекти, поради което и
разпоредбата на чл.415в КТ не е следва да намери приложение в настоящия случай.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде изменено единствено в частта относно размера на наложената спрямо
дружеството имуществена санкция и потвърдено в останалата му част.
С оглед изхода на настоящия процес, то и направеното от въззиваемата страна искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. Въз основа на
фактическата и правна сложност на делото, на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН вр. чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът намира, че дружеството-жалбоподател
5
следва да заплати на въззиваемата страна сумата в размер на 80 лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.7, т.2 вр. ал.2, т.4 ЗАНН и чл.63д, ал.4 от ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №23-2300464 от 04.10.2023г., издадено от директор
на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което на основание чл.416, ал.5 вр.
чл.415, ал.1 от Кодекс на труда КТ), на „ХХХХ“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева за извършено нарушение на
чл.415, ал.1 КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена санкция“ от 2000
лева на 1 500 (хиляда и петстотин) лева и го потвърждава в останалата му част.
ОСЪЖДА „ХХХХ“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Дирекция „Инспекция по труда
Софийска област“ сумата в размер на 80 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от уведомяването на
страните за изготвянето му, пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6