Р Е Ш Е Н И Е
гр.Ловеч, 09.07.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Ваня Кирилова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 881 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 20-0906-000840 от 26.08.2020 г. на Началник на сектор ПП при ОД на МВР Ловеч е наложено на А.Д.И. от гр.********, административно наказание на основание чл.175, ал.3, предл.1-во от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, а на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му били отнети 10 контролни точки, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят И., който го е обжалвал и моли да бъде отменено наказателното постановление като незаконосъобразно издадено. Сочи, че не е извършвал описаното в наказателното постановление нарушение, тъй като не е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на автомобила. Изтъква, че работи като международен шофьор и през по-голямата част от годината е зад граница, а автомобилът стои на гараж в гр.София. Сочи и че няма спомен да е бил разпитван на досъдебното производство.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява лично и дава обяснения по случая. Твърди, че винаги е бил изряден в документите си, предвид и факта, че е международен шофьор и често пресича граници и че винаги си прави целогодишни застраховки ГО. Сочи, че е пътувал из Европа, а автомобилът му стои в гараж в гр.София и когато се е прибрал е пропуснал, че застраховката ГО му е изтекла. Изтъква, че когато го спрели органите на полицията и установили, че няма застраховка, веднага се обадил на жена си да отиде и да поднови полицата за ГО, като я изчакал на място да влезе в сила, за да може да пътува. Моли да му бъде отменено наказанието лишаване от правото да управлява МПС, тъй като за него 6 месеца са много и ще си загуби работата като шофьор.
Процесуалният представител на жалбоподателя - адвокат П.С. от АК В.Търново поддържа жалбата. При хода на делото по същество представя писмено становище /л.23/, в което пледира за отмяна на НП, като незаконосъобразно издадено. Сочи, че изцяло споделя аргументите на прокурора от постановлението за прекратяване на наказателното производство относно липсата на субективния елемент от състава на разследваното престъпление и изтъква, че този извод изцяло важи и за вмененото на жалбоподателя административно нарушение.
Алтернативно в писменото становище процесуалният представител е развил и доводи за маловажност на нарушението и наличието на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН, като отново акцентира на липсата на виновно поведение от страна на жалбоподателя и наличието на добросъвестност у него, тъй като веднага след като е бил спрян от служителите на ПП е предприел действия по отстраняване на възникналия проблем. Така на практика още преди издаването на процесното НП неправомерните последици от деянието са били заличени, а и същите са се отличавали с явна незначителност от гледна точка на кръга засегнати обществени отношения. Изтъкнати са и наличието и на други смекчаващи отговорността обстоятелства.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото. Писмено в съпроводителното писмо молят жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното постановление. Направили са възражение по чл.63, ал.4 от ЗАНН за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че такова е претендирано от жалбоподателя.
От събраните по делото писмени доказателства, от обясненията на жалбоподателя, както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 26.08.2020 г. началникът на сектор ПП при ОД на МВР Ловеч издал наказателно постановление № 20-0906-000840 срещу А.Д.И. от гр.********, за това, че на 22.12.2019 г., в 10733 часа, на ПП I-4, км.24+900, с посока на движение гр.Варна, управлявал собствения си товарен автомобил **********, като автомобилът бил със служебно прекратена регистация по чл.143, ал.10 от ЗДвП. В обстоятелствената част на НП е посочено още и че с постановление № 106/20 от 25.06.2020 г. Района прокуратура гр.Ловеч е било прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 3782020 г. по описа на РУ Угърчин и го е изпратил за налагане на административно наказание. От така изложената фактическа обстановка наказващият орган приел, че жалбоподателят И. е управлявал МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред, поради което виновно е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. На основание чл.175, ал.3, предл.1-во от ЗДвП наложил на А.И. глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и са му били отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
Посочено е също така, че наказателното постановление се издава на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН.
От представеното по настоящето дело в оригинал досъдебно производство № 37/2020 г. по описа а РУ на МВР Угърчин се установява, че на 22.12.2019 г. е бил съставен АУАН бланков № 26569 /л.5 от дос.п-во/, съставен от служител на РУ на МВР Угърчин срещу жалбоподателя А.И., с посочено в него извършено нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Видно от така цитирания АУАН, А.И. вписал, че има възражения. Подписал и получил препис от акта.
По описания в представения АУАН случай, с постановление от 19.02.2020 г. на прокурор при РП Ловеч било образувано досъдебно производство № 37/2020 г. по описа на РУ на МВР Угърчин (прокурорска преписка № 106/2020 г. на РП Ловеч), за престъпление по чл.345, ал.2, във връзка с ал.1 от НК, за това, че на 22.12.2019 г., около 10:30 часа на ПП I-4, км.24+900, с посока на движение гр.Варна, управлявал собствения си товарен автомобил марка **********, което не е регистрирано по надлежния ред. От материалите по представеното по делото досъдебно производство № 37/2020 г. се установява, че по същото не е привличано като обвиняем конкретно лице, а от жалбоподателя А.И. не са били снемани обяснения, нито пък е бил разпитван в качеството на свидетел.
С постановление за прекратяване на наказателно производство от 25.06.2020 г. на наблюдаващия делото прокурор е било прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 37/2020 г. по описа на РУ на МВР Угърчин на основание чл.243, ал.1, т.3, във връзка с чл.24, ал.1, т.1 от НПК – липса на извършено престъпление. Прокурорът е приел, че по случая липсва субективният елемент от състава на инкриминираното деяние. Постановено е било препис от постановлението да се изпрати на ПП Ловеч за преценка и налагане на наказания по ЗДвП.
Постановлението на прокурора от 25.06.2020 г. е било изпратено за връчване на А.И. с писмо с обратна разписка, но същото не е било потърсено и се е върнало като непотърсено на 20.07.2020 година.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи /л.7-8/.
Коректно в обжалваното НП е посочено, че същото се издава на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, като в обстоятелствената му част е посочен и номера на постановлението за прекратяване на наказателното производство и че същото е изпратено от прокурора на наказващия орган за налагане на административно наказание.
Фактът, че е било образувано наказателно производство, а след прекратяването му е издадено наказателно постановление за едно и също деяние не е довел до нарушаване на принципа ne bis in idem, тъй като А.И. не е бил привличан като обвиняем по прекратеното наказателно производство, т.е. не е била ангажирана наказателната му отговорност, за да се счита, че след прекратяването му незаконосъобразно и в нарушение на посочения принцип е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.
От анализа на доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че при извършената проверка на 22.12.2019 г. жалбоподателят И. е управлявал собствения си товарен автомобил марка ********** и който автомобил е бил със служебно прекратена на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП регистрация – факти, които и самият той не отрича и не оспорва. С тези си действия И. е нарушил даденото в разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП правило, че по пътищата отворени за обществено ползване се допускат само МПС, които са регистрирани по съответния ред и съответно от обективна стана е бил осъществен състава на нарушението по чл.175, ал.3, предл.1-во от ЗДвП. Безспорен факт е също така, че дерегистрацията на превозното средство, в т.ч. и служебната такава по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП приравнява това обстоятелство към липсата въобще на надлежна регистрация.
Административнонаказващият орган обаче не е ангажирал абсолютно никакви доказателства, които да обосновават субективната страна на деянието, а именно : наличието на знание от стана на дееца за обстоятелството, че управлявания от него автомобил е с прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на процесния автомобил е било извършено по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, но не е било изпълнено задължението, посочено в същата разпоредба, да се уведоми за това собственикът на пътното превозно средство.
Както се посочи и по-горе в изложението, жалбоподателят не оспорва факта, че е управлявал автомобила към момента, в който същият е бил с прекратена регистрация, т.е. предприемайки управлението на автомобила той е бил субект на задълженията визирани с нормите на ЗДвП относно установените правила за движение по пътищата, в частност и към изискванията касаещи регистрацията на МПС. Подробно, регистрационният режим на превозните средства е уреден и регламентиран с Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на МВР за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на ППС и ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС (обн.,ДВ, бр.105/2000 г.). В тази наредба е уредена и процедурата по служебното прекратяване регистрацията на ППС. Освен предвиденото в разпоредбата на чл.18, т.2 от Наредбата служебно прекратяване, то нормата на чл.18б, ал.1 от същата изброява случаите, в които това е предвидено и т.8 сочи именно хипотезата по чл.143, ал.10 от ЗДвП. Съгласно нормата на чл.18б, ал.2 от Наредбата, при прекратяване на регистрацията по реда на ал.1, т.8 се уведомява собственикът на превозното средство, посочен в регистъра. Аналогично задължение е визирано и в разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, съгласно която, когато служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането, следва да се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Доказателства в този смисъл обаче не са ангажирани по представената административнонаказателна преписка. От материалите по изисканото от съда досъдебно производство № 37/2020 г. по описа на РУ Угърчин се установява, че от Гаранционния фонд са предприели действия да уведомят собственика А.И. по реда на чл.574, ал.10 от КЗ /л.18-19 от дос.п-во/, но липсват данни тези уведомления да са достигнали до него. В тази връзка разследващият полицай по досъдебното производство е изискал справка от „Стар Пост“ /л.26 дос.п-во/ дали и по какъв начин уведомленията са връчени на И., но отговор от пощенският оператор не е постъпил (или поне такъв не е приложен към ДП) и досъдебното производство е приключило с цитираното по-горе прокурорско постановление за прекратяване. Други данни в тази насока липсват по досъдебното производство, а също и по представената административнонаказателна преписка. Изпълнението на това задължение от страна на Информационния център при Гаранционния фонд е от особено значение – текстът на чл.574, ал.11 от КЗ изрично сочи последиците от непредставянето на изисканите доказателства в рамките на 14-дневния срок, а именно : прекратяване на регистрацията на превозното средство от страна на органите на МВР. Наказващият орган не е установил и изпълнението на изискванията на чл.143, ал.10 от ЗДвП и чл.18б, ал.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на МВР относно уведомяването на собственика за прекратената регистрация.
Ето защо, настоящият съдебен състав счита, че жалбоподателят И. не е извършил виновно вмененото му нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП доколкото не се установи не се доказва субективният елемент от нарушението, описано в обжалваното НП като управление на собствено МПС с прекратена регистрация. Липсват каквито и да било доказателства, че жалбоподателят И. е управлявал превозното средство със знанието, че същото е с прекратена регистрация, поради което не се установява субективната страна на нарушението. Умисълът, като елемент от нея не може да се предполага, а следва да е безспорно установен, като тежестта за това тежи върху наказващият орган.
Предвид на изложеното съдът намира, че вмененото на жалбоподателя А.И. административно нарушение не е извършено виновно, поради което издаденото срещу него наказателно постановление следва да се отмени, като незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-0906-000840 от 26.08.2020 г. на Началник на сектор ПП към ОД на МВР Ловеч, с което на А.Д.И. ***, ЕГН : **********, е наложено административно наказание на основание чл.175, ал.3, предл.1-во от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, а на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му били отнети 10 контролни точки, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :