РЕШЕНИЕ
№ 681
гр. Варна, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20223110201273 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на ХР.
Г. СТ., ЕГН ********** , адрес: с. Константиново, ул. „Ком“ 5 против Наказателно
постановление № 21-0819-005367 от 16.12.2021г., издадено от Началник група към ОД
на МВР-Варна, Сектор ПП-Варна, с което на С. е наложено: административно
наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява
МПС „ за срок от шест месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение
на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като с НП са били отнети и общо 10 контролни точки.
В жалбата се сочи, че издаденото НП е необосновано, неправилно и постановено
при съществени процесуални нарушения. Оспорва се фактическата обстановка и
вмененото на възз.нарушение. С тези и други аргументи се иска отмяната на НП.
В съдебно заседание възз., не се явява, а се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата. В пренията си по съществото на делото моли
за отмяна на НП, като сочи аргументи на приложението на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки от надлежно
упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Претендира и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение..
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
1
фактическа страна следното:
Възз. ХР. Г. СТ. закупил чрез интернет сайт мотоциклет марка „Хонда“, модел
„ВТХ“. Мотоциклетът бил транспортиран от САЩ в Република България в края на
месец август 2021 г. Същият бил с американски документи и без поставени
регистрационни табели. С. съхранявал мотоциклета в дома си, в с. Константиново,
общ. Варна, обл. Варна, докато събере необходимите документи за регистрацията му
съобразно законодателството на Република България. За регистрация на мотоциклета
на С. било издадено удостоверение от Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ към Министерство на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, което удостоверявало обстоятелството, че същият отговаря на
стандартите на Европейския съюз.
След набора на необходимите документи за регистрацията на автомобила, в края на
месец септември 2021 г. възз.С. потърсил за съдействие св. И.П.И., който бил
управител на дружество с предмет на дейност регистриране на автомобили. С.
упълномощил св. И. и други негови служители като им предоставил права, свързани с
регистрацията на всички негови моторни превозни средства. Св. И. следвало да окаже
съдействие на възз. във връзка с транспортирането на мотоциклета от с.
Константиново до сградата на Сектор „Регистрация“ при „Пътна полиция“ при ОД на
МВР - Варна, която се намирала в гр. Варна, на бул. „Янош Хунияди“ № 5.
На 23.09.2021 г., св. И. транспортирал мотоциклета със специализиран автомобил с
платформа до паркинга на сградата. Входът към Сектор„Регистрация“ се намирал
откъм бул. „Янош Хунияди“, но бил затворен, тъй като работното време на сектора
приключило. Св. И. оставил мотоциклета в задната част на сградата, на паркинг откъм
бул. „Цар Освободител“ с намерение на следващия ден да бъде регистриран от С.. На
24.09.2021 г. сутринта възз.С. отишъл на паркинга, но установил, че за да регистрира
мотоциклета, следвало да го транспортира до входа на сектора, който бил откъм бул.
„Янош Хунияди“. С. се качил на мотоциклета и управлявайки го преминал по бул.
„Янош Хунияди“ в посока кръстовището с бул. „Трети март“, направил обратен завой,
след което отново по бул. „Янош Хунияди“ се придвижил и влязъл през портала,
явяващ се вход на сектора. Тези негови действия били забелязани от св. Д. ИВ. Д.,
който изпълнявал служебните си задължения като полицейски служител на портала,
водещ към сектора. Св. Д. спрял за проверка С., тъй като възприел, че управляваният
от него мотоциклет няма регистрационна табела на определеното за това място. Св. Д.
поискал документи за самоличност на С., както и документи на управляваното от него
МПС, като установил, че същото не е регистрирано на територията на Р България. На
място дошли св. Д.Д. и ХР. СТ. СТ. - младши автоконтрольори в сектор „ПП“ при ОД
на МВР - Варна
На място срещу възз. бил съставен АУАН, серия GA, с бл. № 400167/24.09.2021 г., в
2
който било описано приетото за установено нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
АУАН бил връчен на въззивника, който го подписал без възражения.
По случая още на 24.09.21г., на осн.чл.212, ал.2 от НПК било започнато ДП
№338/21г. по описа на Сектор ПП-Варна, пр.пр.№13326/2021г.В хода на
разследването, въззивникът бил разпитан и посочил, че начинът по който се е сдобил с
МПС, както и че е знаел, че същият не е регистриран по надлежния ред. В хода на
разследването, било установено, че С. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК. На същия в хода на ДП не било повдигнато
обвинение за престъпление по чл.345, ал.2 от НК.
След приключване на разследването материалите по него били изпратени на ВРП с
мнение за прекратяване на ДП за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С
постановление от 23.11.2021г. по пр.пр.№13326/2021г. на ВРП, на основание чл.243,
ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК ДП под горния номер водено за престъпление по
чл.345, ал.2 от НК било прекратено, тъй като прокурорът приел, че извършеното от С.
деяние само формално осъществява признаците на престъпление от общ характер,
понеже не притежава нужната степен на обществена опасност, за да бъде оправдано
третирането му като престъпление по чл.345 ал.2 от НК. С оглед на горното
прокурорът изпратил материалите по делото на Началника на Сектор ПП-Варна.
Препис от прокурорския акт, в унисон с разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК бил
изпратен на АНО,
Въз основа на изпратеното постановление на ВРП и материалите по прекратеното
ДП, Началник група при ОД на МВР-Варна, Сектор ПП –Варна на 16.12.2021г. издал
обжалваното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания
на свидетелите Д.И., Д.Д., св.И.И., които съдът кредитира изцяло, писмените
материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, заповед, както и изисканите и приобщени
служебно от страна на въззивния съд материали по ДП №338/20211г. по описа на
Сектор ПП-ОД на МВР-Варна, пр.пр.№13326/2021г. на ВРП, справки от Сектор ПП-
Варна и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
3
следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник Сектор
при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган– младши
автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл.
189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на
вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от
определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Обжалваното
наказателно постановление е издадено от Началника група в ОД на МВР-Варна,
оправомощен с това правомощие със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра
на вътрешните работи, копие от която е приложена към делото. Видно от същата е, че
заповедта е подписана министъра на вътрешните работи, компетентно лице да издава
такава заповед съгласно ЗДвП. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от
компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо
длъжността министър на вътрешните работи лице.
НП е издадено въз основа на постановлението на ВРП за прекратяване на ДП за
същото деяние. Спазени са сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на ЗАНН – относно описание на нарушението.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57,
ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
Формално както АУАН, така и НП съдържат описание на нарушението, посочени са
обстоятелства, при които същото е извършено, спорни и неизяснени обстоятелства не
е имало в хода на проведеното ДП, поради което АНО е преценил, че не следва да
извършва разследване на спорни обстоятелства.
Съдът счита, че с издаване на НП за същото деяние не се нарушава принципа
залегнал в чл.4, пар.1 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧ.
Съгласно чл.33, ал.2 от ЗАНН, при констатиране на признак/признаци на извършено
престъпление административно-наказателното производство се прекратява, а
материалите се изпращат на съответния прокурор. В случая още със започване на
проверката от полицейските органи са били установени признаците на престъпление от
общ характер- такова по чл.345, ал.2 от НК, за което е проведено и разследване в
рамките на горепосоченото ДП. Впоследствие след прекратяване на ДП поради
преценка на държавното обвинение, че липсва извършено престъпление по чл.345, ал.2
от НК, , наблюдаващия прокурор е упражнил правомощията си по закон-а именно
4
чл.243, ал.2 от НПК (Нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) и е акта си на
АНО. В унисон с разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН /Доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в
сила от 05.11.2017 г./ съгласно която без приложен акт административнонаказателна
преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда
или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е
препратено на наказващия орган, АНО е образувал АНП и е издал НП, предмет на
настоящото дело.
Посоченото досъдебно производство проведено с оглед данни за престъпление от
общ характер, безспорно е наказателно по смисъла на чл. 6, § 1 от Конвенцията и чл. 4
от Протокол № 7 към ЕКПЧ, предвид признаците за преценка дали едно производство
е наказателно, които са известни като тест „Енегл” или критерии „Енгел.” – 1)
квалификация на деянието по националното право; 2) характер и естество на
нарушението; 3) вид и тежест на предвиденото наказание („суровост на възможното
наказание”). Производството може да се класифицира като наказателно и тогава,
когато не е квалифицирано като такова по вътрешното право, ако изследването
на останалите критерии доведе до извод за наказателен характер на обвинението и/или
на предвидената санкция. Споменатите принципи са дадени по делото Engel and
Others v. Netherland и понастоящем са стабилно утвърден в практиката на ЕСПЧ
алгоритъм за проверка и неотклонно се изследват при определянето на наказателния
характер по всяко конкретно дело. Тестът „Енегел” е възприет и от практиката на Съда
на Европейския съюз (СЕС), който се позовава на приетите от ЕСПЧ решения.
Самата разпоредба на чл.4 §1 от Протокол №7 към Европейската конвенция за
правата на човека и основните свободи /ЕКПЧОС/ гласи: „Никой не може да бъде
съден или наказан /никой не може да бъде наказателно преследван, обвинен или
наказван/ от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил
оправдан или окончателно осъден съгласно закона и наказателното производство на
тази държава.“.
В същия смисъл е Тълкувателно решение №3/22.12.2015г. на ОС на НК на ВКС по
тълкувателно дело №3/2015г., според което: „Правилото ne bis in idem забранява
окончателно осъденото или оправдано лице не само да бъде наказвано повторно за
същото деяние, но и да бъде съдено и да подлежи на риск от наказателно преследване
въобще. Чл. 4, § 1 от Протокол № 7 на съчетава три отделни гаранции: след
приключване на наказателната процедура с влязъл в сила акт никой не може да бъде: 1/
застрашен от наказателно преследване, 2/ съден или 3/ наказан за същото нарушение.“.
Върховните съдии са следвали насоките на Европейския съд по правата на човека в
решение от 10.02.2009г. по ключовото дело С. З. срещу Русия (Жалба №. 14939/03), в
което недвусмислено е заявено, че „Макар и жалбоподателят да е бил окончателно
оправдан по обвинението, предявено му на основание чл.213 ал.2 от Наказателния
5
кодекс, това не го лишава от положението му на „жертва“ вследствие на допуснато
нарушение на чл.4 от Протокол №7, тъй като преди това е бил наказан по Кодекса за
административните правонарушения.“.
Европейският съд по правата на човека /ЕСПЧ/ в решението си от 14 януари 2010 г.
/окончателно от 14/04/2010/ по дело Ц. Ц. срещу България (Жалба № 2376/03), отново
заявява, че независимо от изхода на делото (постановяване на осъдителна или
оправдателна присъда, освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание по чл. 78а от НК, решаване на делото със споразумение
и т.н.), именно вторият процес, тъй като е образуван или е продължил движението си
срещу дееца след окончателното приключване на административно-наказателното
производство с наказателен характер по повод същото деяние, ще съставлява
нарушение на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към Европейската конвенция за правата на
човека и основните свободи /ЕКПЧОС/.
Принципът ne bis in idem е залегнал като основно право и в Хартата на основните
права на Европейския съюза (Хартата). По приложението му, Съдът на Европейския
съюз в решението си по съединени дела C-596/16 и C-597/16, Di Puma и Zecca е
постановил, че: „По силата на националното процесуално право силата на пресъдено
нещо на тази влязла в сила оправдателна присъда забранява продължаването на
административното производство за същото деяние. Дори, когато е налице
оправдателна присъда, която установява липсата на престъпление,
продължаването на производство за налагане на административна имуществена
санкция с наказателно-правен характер би било несъвместимо с принципа ne bis in
idem.“
Следователно, ще е налице нарушение на забраната за повторно осъждане или
наказание по чл.4 §1 от Протокол №7 към ЕКПЧОС при образувано
впоследствие наказателно производство, когато първото дело е приключило с влязъл в
сила съдебен акт - без значение вида на акта (наказателно постановление, съдебно
решение, присъда, разпореждане или определение за прекратяване на наказателно
производство) и неговия характер (осъдителен, оправдателен, за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК и
др).
Именно воден от всички тези принципни положения, законодателят е привел
националното законодателство в съответствие с утвърдения принцип ne bis in idem,
като е въвел и съответна правна регламентация в разпоредбата на чл.243, ал.2 от НПК и
чл.36, ал.2 от ЗАНН, цитирани по-горе. В случая правната природа на акта на ВРП-
постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП не е окончателен
акт, с който е решен въпросът за отговорността на въззивника. Първо това
постановление не е влязло в сила и няма как да влезе в законна сила, тъй като същото
6
не е обвързано с изтичането на срок за обжалване. Както е известно актовете на
прокуратурата, които не са проверявани от съда или не подлежат на обжалване пред
съд, какъвто е настоящия случай /тъй като за престъплението, за което е
провеждано разследване няма лице, което да бъде идентифицирано като пострадал ,
както и няма лице привлечено в качеството на обвиняем с право на жалба/, подлежат
на ревизия от по-горестоящ прокурор. На второ място разпоредбата на чл.243, ал.10 от
НПК също регламентира основания за ревизия на постановления за прекратяване на
ДП, като в изключителни случаи ревизията се извършва от главния прокурор без
ограничение във времето. На трето място, с него е прекратено наказателното
производство по ДП, а както е известно последното се образува и води единствено за
престъпления от общ характер. Прокурорският акт постановен в случая, няма
характера на окончателен акт, с който е решен въпросът за виновността и
отговорността на въззивника за извършеното деяние- управление на нерегистрирано
МПС, на съответната дата и място. Видно от неговото съдържание, в него е направена
качествена оценка на обществената опасност на деянието, като е прието, че същата не е
достатъчна да обоснове третирането на деянието като престъпление / единствено в
правомощието на държавното обвинение е да прецени дали деянието е престъпление
от общ характер или не/, а като административно нарушение, поради което е сезиран и
компетентният АНО.
На въззивника е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200
/двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест месеца, на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин, че
жалбоподателя С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Съобразно цитираната правна норма,
по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.
От разпита на св.Д. и от изисканите и приобщени входа на въззивното производство
писмени доказателства е видно, че мотоциклет марка „Хонда“, модел „ВТХ“ с номер
на рама 1HFSC52034A104613 управляван от въззивника на процесната дата
24.09.2021г. и процесното място – в гр.Варна е бил без поставена на него
регистрационна табела и не бил регистриран по съответния ред в Р България. В тази
връзка са писмените материали събрани в хода на АНП и ДП и приобщени по
настоящото дело. От разпита на свидетеля Д., който е спрял за проверка нарушителя,
както и от другите приложени по делото доказателства, безспорно се установява, че на
24.09.2021г. жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, който е бил без
7
рег.табела и нерегистриран. Горното в принципен план не се оспорва и от въззивника,
като в тази връзка са и показанията му в хода на ДП и обясненията в хода на
проверката извършена в сектор ПП. Налице е верига от преки и косвени доказателства
за авторството на деянието. В тях той сочи, че мотоциклетът не е бил регистриран, като
е бил откаран до паркинг на платформа, от където възз. е следвало да бъде придвижен
за регистрирането му. Затова и съдът намира, че в случая са налице безспорни и
категорични доказателства, че именно С. е извършил нарушението, за което е бил
санкциониран.
Поради горното и предвид доказаността на нарушението, основателно е ангажирана
административно наказателната отговорност на водача на ППС съгласно нормата на
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, която предвижда, че се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500
лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред. С оглед на санкционната правна норма, която предвижда размера на
административната санкция, наложените с обжалваното постановление наказания
„глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 месеца, които са минимално предвидените в санкционната норма,
се явяват законосъобразни. За съда не съществува законова възможност да измени
издаденото НП, като определи административното наказание глоба или ЛПУМПС под
предвидения от законодателя размер, поради наличие на забрана за това, заложена в
разпоредбата на чл. 27, ал.5 от ЗАНН.
На осн. Наредба № Iз-2539 на МВР на жалбоподателя са били отнети и общо 10
точки, като съдът намира, че не следва да обсъжда въпроса за отнетите контролни
точки, тъй като намира, че същите по своя характер не съставляват административно
наказание по смисъла на чл.13 от ЗАНН, и обжалването им не е предмет на настоящото
производство.
Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са
установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от
съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на
нарушенията респ. липсата на такава. Конкретното нарушение е формално такова,
доколкото осъществяването му всякога застрашава обществените отношения, които
нормата на 140 от ЗДвП е призвана да гарантира. Видно от приложената по делото
справка за нарушител /водач същият е правоспособен водач от 2003г., Отделно от това
видно от приложената по делото справка за нарушител /водач същият е бил
санкциониран с влезли в сила НП за различни нарушения и ЗДвП 8 пъти - два пъти с
НП и 6 пъти с фишове. Горното идва да покаже, че въззивникът системно не изпълнява
задълженията си по ЗДвП. Поради това и няма как да се охарактеризира извършеното
от водача като маловажен случай на нарушение. Ирелевантно в случая е
8
обстоятелството, че МПС е приведено в движение за малко разстояние, доколкото
видно от доказателствата по делото се е движело по път отворен за обществено
ползване и то в района на Сектор „Пътна полиция“. Безспорно е можело моторът да
бъде транспортиран до пункта за регистрации на платформа. Поради това и няма как да
се охарактеризира извършеното от водача като маловажен случай на нарушение.
Нарушението не следва да се толерира, а следва да се накаже, с оглед превъзпитание на
дееца му към спазване на законоустановения ред. Прилагането на разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН в конкретния случай би култивирало чувство за безнаказаност у
нарушителя.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по
делото, съдът установи от правна страна следното:
На основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) В производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени
по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.
Възз. чрез своя процесуален представител не е направил искане за присъждане на
разноски.
От процесуален представител на наказващия орган е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски
от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено
своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство, като е депозирал писмено становище по делото и с оглед крайния
изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание
чл.63д, ал.4 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78,
ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение
за представителство по административно- наказателни дела в размер от 80 до 120 лв. ,
съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като
липсва каквато и да било фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от
липсата на каквито и да било процесуални усилия на ю.к по поддържане на
обвинителната теза на АНО. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер—80лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.9 вр. ал.2, т.5 вр. ал.1 и чл.63д, ал.4, вр.
ал.1 от ЗАНН, съдът
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0819-005367 от 16.12.2021г.,
издадено от Началник група към ОД на МВР-Варна, Сектор ПП-Варна, с което на ХР.
Г. СТ., ЕГН ********** , адрес: с. Константиново, ул. „Ком“ 5 е наложено:
административно наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право
да управлява МПС „ за срок от шест месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП ,
за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като с НП са били отнети и общо 10 контролни
точки. .
ОСЪЖДА ХР. Г. СТ., ЕГН **********, адрес: с. Константиново, ул. „Ком“ 5, да
заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10