№ 1505
гр. София, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско
дело № 20211100508770 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20123074/25.05.2020г. по гр.д.№ 12852/2020г. по описа на
Софийски районен съд е признато за установено, че Т. Г. Д. дължи на
Топлофикация София ЕАД на основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл. 200 от
ЗЗД във вр. с чл. 110, ал.2 от ЗС, сумата от 10 лв. представляваща такса
дялово разпределение за периода 01.02.2016г. – 30.09.2016г. ведно със
законната лихва върху тази сума от 08.02.2019г. до окончателното и
изплащане, като за разликата над присъдения размер до претендирания от
30,67 лв. искът е отхвърлен. С решението е отхвърлен искът за сумата от
1448,46 лв. главница за доставена топлинна енергия за периода 04.08.2016г. –
30.04.2018г. ведно със законната лихва, искът за заплащане на сумата в
размер на 155,74 лв. лихва върху дължимата сума за ползване на топлинна
енергия за периода 14.09.2017 – 29.01.2019г.и иска за сумата от 5,45 лв.
законна лихва върху сумата за такса дялово разпределение за периода
01.03.2016 – 29.01.2019г. С решението е разпределена отговорността за
разноски.
Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ответницата Т. Г. Д.. Жалбоподателката поддържа, че не дължи такса за
услугата дялово разпределение, тъй като третото лице „Н.“ ЕАД изрично е
уточнила че не е извършвала услугата дялово разпределение. Сочи също че
1
ищеца не може да предявява чужди права от свое име. На следващо място
сочи, че договорите пораждат действие само между страните и дори да има
уговорка че трето лице е задължено по нея то тази уговорка не го обвързва.
Ето защо моли решението да бъде отменено в обжалваната част.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема
следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
с чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се посочи
следното:
Безспорно е във въззивното производство, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата - етажна собственост /в която се намира този
имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, че до 26.10.2016г.
ответницата е била собственик на топлоснабдения имот с находящ се на адрес
гр. София, жк „*******, абонатен номер 080704 както и че между страните по
делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД. След тази дата ответницата
загубила качеството на потребител на топлинна енергия за процесния имот
тъй като той бил дарен на трето за спора лице.
Единственият спорен по делото въпрос е свързан с дължимостта на
такса дялово разпределение.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за
топлоснабдяването, дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда -
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл. 139 а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.
151, ал. 1 от ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението
към нея, а в чл. 36, ал. 1 ОУ за продажба на ТЕ е посочено, че редът и начинът
на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от ФДР и се
2
обявява по подходящ начин на потребителя. По силата договорните
взаимоотношения между ищеца и третото лице помагач цената на услугата се
заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово
разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1 т. 1 ОУ на договорите за продажба
на ТЕ потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази
услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово
разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното
дружество и търговеца, извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139
в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона възниква система от две
относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се
определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното
дружество за заплащане на търговеца извършващ дялово разпределение
цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество. С договора сключван по реда на 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между
топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово
разпределение се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в
този по чл. 140, ал. 4, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово
разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата
договора обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във
връзка с цената, защото те се определят от закона. Ето защо, съдът приема, че
законът установява задължение на купувача /потребител я / да заплаща на
топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се
определя от договора между тях, като няма значение дали
топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или
дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово
разпределение, както е и без значение дали общите условия на
топлофикационното дружество установяват задължение на купувача
/потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на
потребителите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.
В случая от заключението по допуснатата и неоспорена съдебно-
техническа експертиза , което настоящият състав кредитира като, пълна,
задълбочена и бепротиворечива се установява , че за процесния период е
извършвана услугата дялово разпределение ФДР „Р.“ ЕООД.
Ето защо неоснователни се явяват възраженията във въззивната жалба
за недължимост на присъдената главница за услугата дялово разпределение.
С оглед на изложеното и при съвпадението на изводите на първата и
въззивната инстанция първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
По отношение на разноските.
При този изход на производството въззивницата няма Т. Г. Д. няма
3
право на разноски.
На основание чл. 280, ал.3 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
Мотивиран от гореизложеното:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20123074/25.05.2020г. по гр.д.№ 12852/2020г.
по описа на Софийски районен съд, 177 състав, в обжалваната му част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4