Р Е
Ш Е Н
И Е
№
553/30.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове: СОНЯ КАМАРАШКА
БИСЕРКА
БОЙЧЕВА
при секретар А***
Л*** и с участието
на прокурора
Вержиния Савчева разгледа
докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №495/2018г. по описа на
Административен съд Монтана
Производство
е по реда на чл.208 и сл.Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с
чл.63 ал.1 Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение от 02.07.2018г.,
постановено по АНД №84/2018г., Районен съд Берковица е потвърдил Наказателно
постановление №32-0000165 от 06.07.2018г. на Началник на ОО„АА” гр. Монтана, с
което на Е.Е.П. ***, на основание чл.91, ал.1, т.1 Закон за автомобилните
превози движение по пътищата (ЗАвтП) е наложена глоба в размер от 2000 (две
хиляди) лева.
Недоволен от така постановеното
решение касатора, чрез пълномощника си адвокат М., го обжалва и развива доводи,
че е неправилно, като моли да се отмени, като се постанови решение, с което
бъдат отменени наложеното административно наказание. По същество на жалбата
касатора не се явява.
Ответникът по касацията не взема
становище по спора.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 АПК от надлежна страна имаща правен интерес от
обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА
при следните доводи.
За да потвърди наказателно постановление, Районен съд
Берковица е приел, че касатора е извършил установеното с АУАН №222921 от 02.06.2017г. административно нарушение на чл.89, т.6 Наредба
№33/03.11.1999г. на Министъра на транспорта. Въззивния съд е приел нарушенията и съпътстващата
фактическа обстановка по извършването и установяването им за безспорно
установени, което го е мотивирало да потвърди обжалваното наказателно
постановление.
Настоящият
съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна при следните доводи:
Не
могат да бъдат споделени развитите от касатора доводи, че въззивното решение е
неправилно. Обосновано и правилно при кредитиране на събраните писмени и гласни
доказателства в мотивите си въззивния съд е приел, че по безспорен начин се
установява извършеното нарушение, за което на касатора е наложена глоба на
основание чл.91, ал.1, т.1 ЗАвтвП. Както АУАН така и наказателното
постановление съдържат всички необходими реквизити, като в тях точно, ясно и
подробно е описано извършеното нарушение и датата и мястото на установяването
му. Следва да се отбележи, че нарушението е безспорно установено с надлежни писмени
доказателства, като въззивния съд правилно е кредитирал свидетелските показания
на свидетелите К***
(актосъставител), който установява по безспорен начин фактическата обстановка,
както е описана в АУАН и наказателното постановление. След като по делото е
безспорно установено, че касатора е управлявал ППС без да притежава валидно
удостоверение за психическа годност, обосновано въззивния съд е приел, че
жалбата е неоснователна пред липсата на съществени процесуални нарушения в хода
на установяване на нарушението и налагане на административното наказание.
Неоснователно
касатора поддържа, че в случая при налагане на административното наказание е
допусната нарушение на материалния закон, което било свързано с прилагане на
санкционната разпоредба. По делото е безспорно установено, че касатора не
притежава валидно удостоверение за психическа годност, тоест в случая по
отношение на него законосъобразно е наложено административно наказание на
основание чл.93, ал.1 ЗАвтП, която е насочена към налагане на административни
наказания при установена липса на необходим документ, а не по реда на чл.93,
ал.2 ЗАвтП, която е насочена към налагане на административно наказание при
непредставяне на необходим документ, тоест тя би била приложима при наличието
на валидно издадено удостоверение за психическа годност, което да не е било
представено от касатора.
Пълнотата
изисква да се отбележи, че случая не е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН, тъй
като защитимите обществени отношения са свързани със защита и на останалите участници
в движението по пътищата, а установяването на психическата годност на водачите
на ППС, който извършват обществени превози е предвидено като специално
изискване, което да гарантира безопасността на движение по пътищата. При
налагане на административното наказание не е допусната нарушение на
разпоредбата на чл.27 ЗАНН, като е наложено административно наказание в
предвидения размер от разпоредбата на чл.93, ал.1, т.1 ЗАвтП.
Настоящият
съдебен състав установява в рамките на служебна проверка по чл.218 АПК, че
атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия
материален закон,
като на основание изложеното,
касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е
законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.221 АПК във вр. чл.63 ал.1 ЗАНН настоящият
състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОСТАВЯ
в сила Решение от 02.07.2018г., постановено по АНД №84/2018г. по описа на
Районен съд Берковица.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: