Р Е Ш Е Н И Е
№………../14.10.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети септември през две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д.
ДОБРЕВА
при участието на секретаря Росица Чивиджиян, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 2222 по описа
за 2021 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на М.А.А., ЕГН ********** *** срещу ЗАД „Армеец”,
ЕИК 12076907 със седалище и адрес на управление ***, с
която е предявен иск по чл.405 от КЗ за заплащане
на сумата от 7856,00 лева представляваща дължимо
застрахователно обезщетение съгласно договор за застраховка „каско” на МПС със
срок на действие 01.01.2020г -31.12.2020г. за причинени имуществени вреди на
лек автомобил Мерцедес 200 Д, с рег. № В 5445 СМ на броня предна, фар ляв,
калник преден ляв, капак преден, рамка радиатор, стъкло предно, калник преден
десен, колонка предна дясна, облицовка колонка предна дясна, решетка
декоративна, основа преден десен калник, греда между рогове, джанта предна
лява, аларма, рог преден ляв, преден ляв мигач, лайсна под ляв фар, врата
предна лява, амортисьор преден ляв, фар десен, панта преден капак, шенкел
преден ляв, носач долен ляв, щанга кормилна лява, основа преден ляв калник,
конзола лява с тампон на двигател, под купе предна лява част, рог преден десен,
радиатор воден, ел. вентилатор, тампон преден десен двигател, тампон скоростна
кутия и каре еластично кардан, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба-15.02.2021г. до окончателното плащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба са
изложени твърдения, че между страните е сключен договор за застраховка „Каско“
за л.а. Мерцедес 200 Д, с рег. № В 5445 СМ със срок на покритие 01.01.2020г
-31.12.2020г. Ищецът се позовава на настъпило ПТП, представляващо покрит
застрахователен риск. Произшествието е реализирано на 08.07.2020г. в късната
част на деня на кръстовището между бул.“Цар Освободител“ и ул.“Асен Разцветников“,
където застраховният автомобил е бил блъснат от л.а. Рено Клио рег. № В 7115
СТ. Поддържа се, че произшествието е настъпило по вина на водача на л.а. Рено
Клио рег. № В 7115 СТ, в който смисъл са констатациите по протокола от ПТП с
пострадал лица № 834. В резултат на удара са увредени следните части по
автомобила: броня предна, фар ляв, калник преден ляв, капак преден, рамка
радиатор, стъкло предно, калник преден десен, колонка предна дясна, облицовка
колонка предна дясна, решетка декоративна, основа преден десен калник, греда
между рогове, джанта предна лява, аларма, рог преден ляв, преден ляв мигач,
лайсна под ляв фар, врата предна лява, амортисьор преден ляв, фар десен, панта
преден капак, шенкел преден ляв, носач долен ляв, щанга кормилна лява, основа
преден ляв калник, конзола лява с тампон на двигател, под купе предна лява
част, рог преден десен, радиатор воден, ел. вентилатор, тампон преден десен
двигател, тампон скоростна кутия и каре еластично кардан. Въпреки отправената
до застрахователя претенция, застрахованият не е получил обезщетение. При
проучване в няколко сервиза ищецът установил, че сумата необходима за
възстановяване на автомобила е в размер на 7200 лева. С оглед на изложеното
ищецът предявява частичен иск за обезвреда за сумата от 200 лева от целия в
размер на 7200 лева.
В срока по чл.131,
ал.1 от ГПК от ответника е депозиран писмен отговор на исковата молба, с който
признава предявения частичен иск за сумата от 200 лева, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба. Поддържа, че
разходите за възстановяване на автомобил надхвърлят 70 % от действителната му
стойност към датата на произшествието, поради което се касае за тотална щета на
превозното средство. След извършена експертиза, застрахователят определя
дължимото обезщетение в размер на 1895,69 лева.
На следващо място
ответникът се позовава на съпричиняване на настъпилия увреждащ резултат от
страна на застрахования. Твърди се, че г-н А. не е спазил правилата за
движение, а при възприемане на
опасността на пътя е следвало да намали и да спре. Настоява за отхвърляне на
иска за горницата над 200 лева.
В съдебно заседание
ищецът се не явява. Представлява се от адв. А., който поддържа отговора на
исковата молба.
Ответникът не изпраща
представител в съдебно заседание. С нарочна молба поддържа възраженията си по
иска.
В съдебно заседание
подпомагаща страна Б.Д.Д. не изразява конкретно становище по спора.
За да се произнесе по
спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:
На
осн. чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователно събитие,
представляващо покрит застрахователен риск при имуществено застраховане,
застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение в уговорения
срок. Следователно основателността на иска предполага
доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпването на
застрахователно събитие, представляващ покрит застрахователен риск, вида и
размера на тези щети, наличието на
причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат, както и че ищецът е изправна страна в правоотношение със
застрахователя, като е заплатил дължимата застрахователна премия и е изпълнил
задължението си да уведоми своевременно застрахователя за увреждането и да му
представи необходимите документи.
В случая не е спорно по делото, че страните са обвързани от валиден договор за имуществено
застраховане, „Каско” за
със срок на валидност 01.01.2020г
-31.12.2020г. за л.а. Мерцедес
200 Д, с рег. № В 5445 СМ, както и че
застрахованото имущество е увредено в резултат на настъпил покрит
застрахователен риск в срока на действие на договора.
Настоящият състав
намира, че
застрахованият собственик не носи доказателствена тежест за установяване на
конкретен механизъм на причиняване на повреда, нанесена на автомобила.При
отчитане на легалното определение на пар.1, т. 3 от ДР на КЗ за застрахователен риск, следва да се приеме, че
законодателят е поставил акцент върху съществуващата вероятност от увреждане на
имущественото благо, осъществяването на която е несигурно, неизвестно и
независимо от волята на застрахованото лице. Съответно и ограниченията на
рисковете следва да се търсят в насока
целенасочено поведение на застрахования. (така
Решение № 858 от 16.11.2015 г. на ОС - Варна
по в. т. д. № 1163/2015 г.). Следователно позоваването на изключените рискове, представлява
възражение, което следва да се основе на конкретно твърдение съответно за вина,
заблуда на застрахователя, инсценировка или неизпълнение на предвидено в
договора или закона задължение, което да е съществено с оглед интереса на
застрахователя/ чл. 408, ал. 1 от КЗ/ В случая с отговора на исковата молба ответникът
е релевирал бланкетно възражение за съпричиняване на събитието от страна на
застрахования, който не е спазил правилата за движение по пътищата. Липсват
твърдения както за конкретно неизпълнение, така и такива за същественост на
неизпълнението с оглед интереса на застрахователя. Не всяко неизпълнение е
релевантно за отказа на застрахователя да заплати обезщетение за настъпил
покрит застрахователен риск, а само такова при което застрахователят не е взел
мерки за предпазване на застрахованото имущество от
вреди или не е спазил предписанията на застрахователя и на компетентните органи
за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди/ арг. от чл. 395, ал. 4
вр. ал. 1 от КЗ/. Ето защо самият факт на нарушаване правилата за движението не
може да послужи като основание за отказ за обезщетяване, освен ако нарушението
не е умишлено (чл. 408, ал. 1, т. 1 от КЗ) или не свързано с пропуска на
застрахования да вземе мерки за предпазването на имуществото. След като такива
твърденият липсват възражението на ответното дружество се явява недоказано.
С оглед на безспорно установеното настъпване на
покрития от договора застрахователен риск за застрахователя е възникнало
задължението да заплати уговореното застрахователно обезщетение в размера,
определен по правилото на чл. 386, ал.2 КЗ. Последната предвижда, че обезщетението
трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване
на застрахователното събитие, като доказването на вредите е в тежест на
застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна
увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може
да се купи друго със същото качество /чл. 400, ал.
1 КЗ /, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал.
2 КЗ /. Смисълът е да бъде реализирана в пълен
обем обезвредата на пострадалия, така че да бъде избегнато обезпеченото с
полицата обедняване на патримониума му вследствие на настъпилия застрахователен
риск.
Относно конкретно увредените детайли по автомобила по
делото е липсвал спор, поради което това обстоятелство е отделено за безспорно
с проекта за устен доклад.
По
делото са изслушани две експертизи- първоначална и повторна относно
възстановителната и пазарната стойност на автомобила към датата на
застрахователното събитие. Съдът кредитира заключението по повторната САТЕ. То
е по-обосновано при определяне пазарната стойност на автомобила към дата на
застрахователното събитие. При стойност на автомобила в ново състояния от 38
475 лева съобразно установената от вещото лице по повторната експертиза
каталожна цена, в противоречие с пазарната логика е дадената от вещото лице по
първоначалната експертиза пазарна стойност от 13 500 лева. Автомобилът е с
година на производство 1985г. и по делото не се твърдяло да има колекционерска
стойност, в който случаи би била оправдана цена, равняваща се на една трета от
стойността на нов автомобил. Ето защо, съдът приема за много по- логична и
обоснована стойността, определена по повторната САТЕ- 8000 лева. При този
вариант вещото лице е съобразило освен това по- разнообразни пазарни аналози и
посочило остатъчната стойност на автомобила.
От
заключението на повторната експертиза, което както се посочи по-горе съдът
кредитира като компетентно и обосновано дадено, се установява, че средната пазарна стойността за
възстановяване на автомобила надхвърля пазарната му стойност. Установява се, че
към 08.07.2020 г. пазарната стойност на процесния автомобил възлиза на 8000
лева, а разходите за възстановяването му – 11172,39 лева. Съгласно чл. 390, ал.2 КЗ тотална щета е
налице при увреждане, за което стойността на разходите, нужни за извършване на
необходимия ремонт, надвишава 70% от действителната стойност на МПС. При така
установени посредством ангажираните по делото специални знания относно
възстановителна и действителна пазарна стойност на застрахования автомобил,
следва да се направи извод, че е налице тотална /пълна/ загуба на
застрахованото имущество. Следователно при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение следва да бъде съобразено наложилото се в съдебната
практика разрешение, че в хипотезите на тотална щета меродавна е действителната
стойност на вещта към момента на застрахователното събитие, но не повече от
застрахователна сума, от която се приспада стойността на запазените части.
Последните са т. нар. "ползи от вредите", които трябва да се
приспаднат от обезщетението, за да не се допусне неоснователно обогатяване на
увредения /чл. 51, ал. 1 ЗЗД/.
В случая
доколкото действителната пазарна стойност на автомобила е по-висока от
застрахователната сума, съгл. чл. 386, ал. 1 от КЗ на ищеца се следва
обезщетение в размер на застрахователната сума ( 8000 лева), от което следва да
се приспаднат запазените части. Вещите лица и по двете експертизи са дали
различни варианти за остойностяване на запазените части, но и двете експертизи
не дават категорично становище относно тази стойност, тъй подобно
изчисление е възможно само след пълната
реализация на частите, до което може и да не се стигне. Тъй като е няма точни
данни за стойността на запазените части, следва да се приеме, че ползите които
застрахованото лице е реализирано от увреждането се измерват със сумата, която
е получило при предоставяне на автомобила за скраб. Видно от покупно-разплащателна
сметка от 28.05.2021г., носеща подписа на ищеца и следователно ползваща се с
материална доказателствена сила относно съдържащите се в документа
неблагоприятни за страната факти, г-н А. е получил за автомобила сумата от 144
лева. Тази сума следва да се приспадне от дължимото застрахователно
обезщетение, при което следва, че на ищеца следва да се присъди сумата от 7856
лева.
С оглед на
изложеното исковата претенция се явява основателна в претендирания размер. Като
последица от уважване на иска на ищеца следва да се присъди законна лихва от
датата на исковата молба, но само относно пъровначалния размер на претенцията.
Върху частта, с която иска е увеличен законната лихва е дължима от дата, на
която е допуснато увеличение на иска, тоест от 20.09.2021г., тъй като за тази
част иска се счита предявен от постановяване на акта по чл. 214, ал.1 от ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на
спора, в полза на ищеца се следват сторените по делото разноски, на осн. чл.
78, ал.1 от ГПК.
Срещу разноските,
заплатени от ищеца за адв. възнаграждение ответникът е предявил възражение за
прекомерност. Съдът намира, че предвид размер на иска след изменението /7856
лева/, заплатеното възнаграждение в
размер на 1 000 лева не се явява прекомерно предвид естеството на процесуалните
действия и процесуалната активност на адвоката и броя на съдебните заседание. При
съобразяване на останалите разноски съгласно представените доказателства и
списък по чл. 80 от ГПК, на ищеца се присъждат 1861,92 лева.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец”, ЕИК 12076907 със седалище и
адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ
на М.А.А., ЕГН ********** *** сумата от 7856,00 лева, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение съгласно договор за застраховка „Каско” на МПС със
срок на действие 01.01.2020г -31.12.2020г. за тотална щета на застрахованото
имущество лек автомобил Мерцедес 200 Д, с рег. № В 5445 СМ, ведно със законната
лихва както следва: върху сумата 200 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба- 15.02.2021г., а върху увеличената част от иска 7656 лева,
считано от 20.09.2021г. до окончателното плащане на сумата, на осн.чл. 405,
ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец”, ЕИК 12076907 със седалище и
адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ
на М.А.А., ЕГН ********** *** сумата от сумата от 1861,92 лева, представляваща сторените по делото разноски за
държавна такса, адвокатско възнаграждение, депозит за вещо лице и свидетел, на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните.
Решението е
постановено при участието на Б.Д.Д., ЕГН ********** като трето лице помагач на
страната на ЗАД „Армеец”, ЕИК 12076907.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: