ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260099 20.08.2020 година, гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, гражданско
отделение, на двадесети август
през две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове: 1. Пламена Върбанова
2 .мл.с. Детелина Димова
като разгледа докладваното от младши
съдия Детелина Димова въззивно частно гражданско дело № 1868 по описа за 2020 година на
Окръжен съд- Бургас, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е с правно основание чл.274 ГПК, във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК и е образувано по частна жалба вх. № 22110 от 18.06.2020 г.
на С.М.Н., ЕГН **********,
с адрес: *** против Определение № 3319/21.05.2020 г. по ч.гр.д. № 8582/2019 г.
на Районен съд Бургас, В ЧАСТТА, с което районния съд е отхвърлил молбата на С.М.Н.
от 21.01.2020 г. за допълване на разпореждането от 06.01.2020 г., с което е
обезсилена издадената по делото заповед за изпълнение, в частта за разноските,
за сумата над 100 лева, до пълния претендиран размер от 360 лева.
На
следващо място, въззивният съд е сезиран и с молба вх.№ 21052 от 11.06.2020 г.
по описа на БРС, препратена от БРС за произнасяне по компетентност от БОС, с
която се иска на основание чл. 248 от ГПК да бъде допълнено Определение от
21.05.2020 г. по ч.гр.д. №8582/2019 г. по описа на БРС в частта му за разноските,
като дружеството-заявител в производството по чл. 410 от ГПК – „ЮБЦ“ ЕООД бъде
осъдено да заплати сумата от 200 лева – адвокатско възнаграждение и сумата от
15.00 лева – държавна такса, представляващи разноски, свързани с обжалването,
предмет на в.ч.гр.д. № 760/2020 г. по описа на БОС.
По
частна жалба вх. № 22110 от 18.06.2020г
С
частната жалба обжалваното определение, в оспорената част, се оспорва като
неправилно, като жалбоподателят е останал недоволен от частично присъдените му
разноски по заповедното производство в размер на 100 лева и претендира искането
му да бъде уважено в пълния размер от 360 лева. На първо
място възразява срещу приложението на Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения в редакцията й след отмяната й с Решение № 13062 от
03.10.2019 г. на ВАС по а. д. № 3586 / 2016 г. и Решение № 5419 от
08.05.2020 г. на ВАС по а. д. № 14384 / 2019 г.; изм., бр. 68 от 2020 г.,
в сила от 15.05.2020 г. , която предвижда минимално възнаграждение от 100 лева
по дела с материален интерес до 1000 лева. Излага съображения, че
претендираните разноски в размер на 360 лева по настоящото заповедно дело, били
реално извършени към дата 22.10.2019 г. и именно действащата към тази дата
редакция на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. следвало да бъде приложена. Според тази
редакция минималното адвокатско възнаграждение било в размер на 300 лева. Излага
допълнителни съображения за това, че възнаграждението можело да бъде определено
свободно от страните, стига да не противоречи на закона и на добрите нрави, и
че в случая договореният хонорар напълно съответствал на целия обем от работа,
който бил положен от адвоката. Прави се сравнение с цената на консултацията при
лекар, чийто труд също бил квалифициран, която била на стойност средно между
120 и 160 лева. Моли за отмяна на обжалваното определение в атакуваната част,
както и претендира разноски за настоящото производство в размер на 100 лева.
Препис от частната жалба е
връчен на процесуалния представител на ответното дружество – адв. Г. на
08.07.2020 г. като в срока за отговор по чл. 276 от ГПК такъв не е постъпил.
Частната жалба е подадена против подлежащ
на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен
представител на легитимирано лице и съдържа необходимите реквизити, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна
по следните съображения.
Пред районния съд е било подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „ЮБЦ“ ЕООД
против С.М.Н., което е било уважено и на 09.10.2019 г. съдът е издал заповед за
изпълнение за претендираните със заявлението суми, както следва: 372.10 лева –
главница по фактури и 246.84 лева – обезщетение за забавено изпълнение, както и
385 лева разноски по заповедното производство.
В срока по чл. 414 от ГПК
ответникът по заявлението по чл. 410 ГПК С.Н., чрез пълномощника си адв. Недялка
Божилова – Арбова е подал възражение, с което е оспорил задълженията по
издадената заповед за изпълнение. Към възражението е представено адвокатско
пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 22.10.2019 г. , с
предмет: „изготвяне на възражение и процесуално представителство по ч.гр.д. №
8582/2019 г. на БРС“. Уговореното адвокатско възнаграждение е в размер на 360
лева, което видно от изричните отбелязвания върху договора, е било напълно
заплатено.
С разпореждане от 06.01.2020 г.
по ч.гр.д. №8582/2019 г. на БРС, районният съд е обезсилил издадената заповед
за изпълнение, тъй като след указанията до заявителя по чл. 415 от ГПК, същият
не е предявил иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземанията си срещу
длъжника.
С молба от 21.01.2020 г.
ответникът – настоящ жалбоподател е подал до заповедния съд искане с правно
основание чл. 248 от ГПК, с което е поискал разпореждането от 06.01.2020 г. да
бъде допълнено в частта за разноските като в негова полза бъде присъдено
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева.
Първоначално с Определение №
1214/10.02.2020 г. районният съд е оставил без разглеждане молбата по чл. 248
от ГПК, което е било отменено с Определение № 983 от 13.03.2020 г. по в.ч.гр.д.№ 760/2020 г. на БОС и делото е върнато с указания за разглеждане
на молбата по същество. При повторното разглеждане на делото, районният съд е
постановил обжалваното с настоящата частна жалба определение, като е уважил
частично молбата по чл. 248 ГПК до размер от 100 лева, а за разликата над
присъдената сума до пълния размер от 360 лева е отхвърлил същата като
неоснователна.
За да уважи частично искането с
правно основание чл. 248 от ГПК до размер от 100 лева, съдът е приложил
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК и на основание Наредба № 1/09.07.2004 г.
на Висшия адвокатски съвет в редакцията й след 15.05.2020 г, е приел, че
минималния адвокатски размер за настоящото заповедно производство е 100 лева.
Приел е също така за основателно възражението на заявителя „ЮБЦ“ ЕООД относно
обема на извършените от пълномощника на длъжника по заявлението действия,
изразяващи се единствено в подаването на бланкетно възражение по чл. 414 от ГПК.
По възраженията, изложени в
частната жалба, настоящият въззивен състав намира следното. В действителност както
към датата на сключване на договора за правна помощ, по който е заплатено
претендираното възнаграждение от 360 лева /22.10.2019 г./, така и към датата на
постановяване на разпореждането от 06.01.2020 г., чието допълване се иска по
реда на чл. 248 от ГПК /06.01.2020 г./, е действала редакцията на Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, преди същата да бъде
частично отменена от Върховния административен съд с решение, обнародвано на
15.05.2020 г. И доколкото меродавен момент за определяне на дължимите разноски,
е този, в който възниква отговорността за разноски, то следва да се приеме, че
приложимата редакция на наредбата към настоящия спор е именно тази в редакцията
й преди 15.05.2020 г.
Независимо
от това обстоятелство обаче, съдът отчете, че в наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения не е предвидено отделно възнаграждение за извършване
на процесуалното действие – подаване на възражение по чл. 414 от ГПК. Като
същевременно от прочита на същата е видно, че такива възнаграждения за предвидени
за отделни категории еднократно извършвани действия, свързани с по – малък обем
от работа, или такива, които не са обусловени от материалния интерес на делото.
При липса на отделно предвидено възнаграждение за действието, осъществено от
процесуалния представител на жалбоподателя по подаване на бланкетното
възражение по чл. 414 от ГПК, съдът намира, че следва да приложи
възнаграждението, предвидено за най- близката по вид и естество правна услуга. Това
изрично е уредено в §1 от наредбата, в който е посочено, че „за непредвидените в тази наредба случаи
възнаграждението се определя по аналогия“. Такава аналогия в случая може
да бъде направена с правната консултация, доколкото за изготвянето на бланково
възражение по чл. 414 от ГПК не е необходимо да бъде ползвана професионална
услуга на адвокат. Образец от това възражение се връчва на длъжника от съда,
ведно с заповедта, в която се съдържа подробно указание на правата му, в това
число и на правото му да подаде приложеното възражение по образец, без да е
необходимо да мотивира и обосновава същото. Ето защо, дори и получавайки
заповедта за изпълнение, ведно с образец на възражение, длъжникът да намери за
необходимо и целесъобразно да се консултира с адвокат, то даването на правна
консултация не е еднозначно с осъществяването на процесуално представителство
по делото, за което са определените в чл. 7 от наредбата адвокатски
възнаграждения. Не на последно място, подаването на възражение по чл. 414 от ГПК не е обусловено по никакъв начин от материалния интерес по делото. За
сравнение при подаване на отговор на исковата молба, законодателят в чл. 131 от ГПК е предвидил редица процесуални действия, които следва да се извършват
именно с отговора, както и съдържание, на което същия трябва да отговаря, и
което е строго индивидуално за всеки отделен случай. Възражението по чл. 414 от ГПК е достатъчно да бъде подадено съобразно одобрения образец, без в същото да
бъдат посочвани други обстоятелства или възражения. Именно с подобно съдържание
е и подаденото в случая и приложено по делото възражение по чл. 414 ГПК. За
устна консултация в чл. 6, т. 1 от наредбата е предвидено минимално
възнаграждение от 30 лева, а за писмена такава – 60 лева. В допълнение, процесуалния представител сам в
жалбата си прави съпоставяне на цената на предоставената от него адвокатската
услуга с цената на консултация при лекар, което подкрепя изводите относно вида
и естеството на услугата, за която се иска присъждане на разноски.
Ето
защо и доколкото съдът не намира основание в конкретния случай да приложи
нормата, касаеща адвокатското възнаграждение, дължимо за процесуално
представителство – чл. 7, ал. 2 т. 2 от наредбата , то обжалваното определение
следва да бъде оставено в сила доколкото като краен резултат е правилно.
По молба вх.№ 21052 от 11.06.2020
г. по описа на БРС, препратена по компетентност на БОС.
С
посочената молба жалбоподателят е поискал да бъде допълнено обжалваното
Определение № 3319/21.05.2020 г. по
ч.гр.д. № 8582/2019 г. на Районен съд Бургас в частта за разноските, като в
негова полза бъде присъдена сумата в общ размер от 215 лева – разноски,
направени по повод на обжалването на първоначално постановеното от БРС
определение, с което молбата по чл. 248 от ГПК за присъждане на хонорара от 360
лева е била оставена без разглеждане. Излага доводи, че с отменителното
определение на БОС по в.ч.гр.д. № 760/2020 г.. тези разноски не са били
присъдени, тъй като въззивният съд върнал делото на БРС за произнасяне по
същество, и поради това, че с това определение не бил поставен край на
висящността на спора, то разноските по частното обжалване следвало да се
присъдят именно с разрешаващия спора съдебен акт – Определението от 21.05.2020
г. на БРС.
С
разпореждане № 9684 от 15.06.2020 г. на БРС посочената молба е препратена на
БОС за произнасяне по компетентност, тъй като районният съд е приел, че при
възражение за прекомерност, всеки съд, пред който делото е висящо следва да си
направи собствена преценка съобразно обстоятелствата по делото и да се
произнесе съобразно нея. Това обоснова извода, че искането, формулирано с
молбата от 11.06.2020 г,. е с предмет допълване на Определението то 13.03.2020
г. по в.ч.гр.д. № 760/2020 г. по описа на БОС в частта за разноските.
Така
постъпилата молба, съдът намира за допустима, доколкото с оглед уточнения
предмет, със същата се иска изменение на определението на БОС, постановено на
13.03.2020 г. Посоченото определение на БОС е окончателно и следователно срока
за подаване на искането по чл. 248 от ГПК е едномесечен, считано от датата на
постановяване на акта. При съобразяване и на разпоредбата на чл. 3 на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г. и за преодоляване на последиците (Загл. изм. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила
от 14.05.2020 г., срокът за подаване на искането по чл. 248 от ГПК се счита за
спазен. Дори да се приеме, че с молбата се иска допълване на
определението от 21.05.2020 г., постановено от БРС, така както неточно е
заявено в същата, то и в този случай искането е подадено в срок. Това е така,
тъй като срокът за обжалване на това определение изтича на 18.06.2020 г, а
молбата по чл. 248 от ГПК е подадена на 11.06.2020г.
По същество тази молба също се явява
неоснователна относно претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като липсват
данни за ефективно изплащане на уговореното с договора за правна помощ
възнаграждение в размер на 200 лева. В полетата, в които следва да бъде
отразено извършеното плащане липсва информация за това обстоятелство, като
извод за това не може да бъде направен и от уговорката за начина на плащане, а
именно „в брой при подписване на договора“, тъй като за да се удостовери
изпълнението на така уговорения начин на плащане, е необходимо да има изрично
отразяване на платената сума, и на тази част от нея, която е изплатена
съответно в брой или по сметка. Липсата на изявление в договора, удостоверяващо
самото извършване на плащането не би могло да се приеме за пропуск, още повече,
че видно от останалите договори за правна помощ /договора от 22.10.2019 г. и от
14.06.2020г./, които страната по настоящото дело е сключила с един и същ
адвокат, въпросните полета за осъщественото плащане са попълнени. Това само по
себе си е индиция за това, че страните са наясно с начина, по който следва да
бъде надлежно удостоверено реалното изплащане на уговореното адвокатско
възнаграждение. Що се отнася до платената такса в размер на 15 лева, то същата
е дължима и следва да бъде присъдена, с оглед наличните доказателства за
реалното извършване на посочения разход.
При този изход на делото, за да се
произнесе по направеното искане за разноски, съдът съобрази, че такова е
претендирано само във връзка с подадената частна жалба с вх.
№ 22110 от 18.06.2020г по описа на БРС, която с настоящото определение е изцяло
отхвърлена като неоснователна. Ето защо, искането за присъждане на разноски,
сторени от жалбоподателя в настоящото производство, следва да бъде оставено без
уважение.
По аргумент от т. 8 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4 / 2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК настоящото
определение, като такова постановено при осъществен инстанционен контрол в
заповедно производство, не подлежи на обжалване.
Мотивиран от изложеното
Бургаският Окръжен съд,
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№ 3319/21.05.2020 г. по ч.гр.д. № 8582/2019 г. на Районен съд Бургас, в
обжалваната част, с която е отхвърлена молбата по чл. 248 от ГПК. на С.М.Н.,
ЕГН ********** от 21.01.2020 г. за допълване на Разпореждане от 06.01.2020 г.
по ч.гр.д. № 8582/2019 г. на Районен съд Бургас, в частта за разноските, за
сумата над 100 лева, до пълния претендиран размер от 360 лева.
ДОПЪЛВА Определение № 983 от 13.03.2020
г. по в.ч.гр.д. № 760/2020 г. на БОС, в частта му за разноските като ОСЪЖДА
„ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул.България № 81, вх. В, ет. 8, представляван от Управителя Юлиян Бойчев
Цампаров да ЗАПЛАТИ на С.М.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 15.00 лева /петнадесет лева/ -
държавна такса за частна жалба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 21052 от 11.06.2020 г. по
описа на БРС, подадена от С.М.Н., ЕГН **********, с правно основание чл. 248 от ГПК, в останалата й част, с която се иска допълване на Определение № 983 от
13.03.2020 г. по в.ч.гр.д. № 760/2020 г. на БОС, в частта му за разноските за
сумата от 200 лева /двеста лева/ - разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/мл.с.