№ 12053
гр. София, 29.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20221110119788 по описа за 2022 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал.
3 ГПК:
К. В. К. е предявила против С--------------------------“ осъдителни искове с правно основание чл.
286 и чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от 7546 лв., представляваща възнаграждение за периода от
м. 01.2021 г. до м. 10.2021 г. в общ размер от 6860 лв. и обезщетение в размер на 686 лв. по
чл. 19 от договор за възлагане на управлението на сдружение „И-----------“ на изпълнителен
директор от 02.05.2019 г., за сумата от 5000 лв., главница по договор за заем от 12.01.2018 г.,
както и за сумата от 6000 лв., главница по договор за заем от 17.07.2019 г., ведно със
законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба до окончателното им
изплащане.
Ищцата твърди, че е учредител и член на управителния съвет на ответното сдружение, като
през периода от 02.05.2019 г. до 10.11.2021 г. е упражнявала и длъжността изпълнителен
директор на основание сключен договор за възлагане на управление с уговорено месечно
възнаграждение от 686 лв. Поддържа, че за посочения период от м. 01.2021 до м. 10.2021 г.
не й било изплатено дължимото възнаграждение, поради което го претендира изцяло, заедно
с обезщетение по чл. 19 от договора в размер на една брутна месечна заплата, доколкото в
заповедта за прекратяване на правоотношението не е била посочена причина за това.
Твърди, че въз основа на взети решения на общото събрание на УС на сдружението е
предоставила на юридическото лице парични заеми в размер на 5000 лв. и в размер на 6000
лв., като въпреки отправената извънсъдебна покана за плащане ответникът не е върнал
заетите суми.
Ответникът оспорва исковете при твърдение, че ищцата е упражнявала длъжността
изпълнителен директор в разрез с интересите на сдружението и не е изпълнявала точно
1
възложената й по договора за управление работа, поради което за процесния период не й се
дължи възнаграждение. Поддържа, че правоотношението е било прекратено поради виновно
неизпълнение на задълженията на ищцата като изпълнителен директор, поради което
същата няма право и на обезщетение по чл. 19 от договора. Оспорва да е получавал в заем
описаните суми, като твърди, че ищцата е платила на сдружението сумата от 5000 лв. в
качеството й на съдружник в него въз основа на взето решение от ОС за внасяне на
допълнителни парични средства за покриване на текущата необходимост на сдружението от
парични средства, които не подлежат на връщане, а при условията на евентуалност
поддържа, че по представения към исковата молба приходен касов ордер сумата е платена от
трето лице (А---------), а не от ищцата. Оспорва да е сключвал договор за заем с ищцата от
17.07.2019 г., като твърди, че сумата от 6000 лв. е преведена от нея за покриване на
незаконосъобразно разходвани от нея парични средства на сдружението. При условията на
евентуалност навежда възражение за прихващане със сумата от 15000 лв., която твърди, че
ищцата е превела по собствената си банкова сметка от сметка на сдружението без основание
на 14.09.2018 г., поради което дължи връщането й на юридическото лице.
Предявява насрещен иск за сумата от 11468,31 лв., обезщетение за причинени имуществени
вреди под формата на направени разходи от сдружението извън предмета му на дейност,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на насрещната искова молба
до окончателното й изплащане. Твърди, че за периода от 30.03.2017 г. до 23.10.2021 г.
ищцата е изпълнявала длъжността изпълнителен директор при нарушение на задълженията
й по устава на сдружението, като е сключила множество неизгодни сделки, довели до
имуществени загуби за юридическото лице, както и е извършвала плащания в посочения
общ размер по сделки, които нямат връзка с дейността на сдружението.
Ответницата по насрещния иск оспорва същия при твърдението, че през посочения период
от 06.11.2018 г. до 01.11.2021 г. сдружението е било представлявано заедно и поотделно от
нея и А------------, като в тази връзка поддържа, че не тя е поемала посочените във фактурите
задължения от името на сдружението, нито е инициирала плащания по тях. Оспорва да е
подписвала приложените към насрещния иск фактури. При условията на евентуалност
твърди, че всички описани разходи са направени във връзка с дейността на сдружението,
което е било страна по два проекта, финансирани по програма „Еразъм +“ и в тази връзка са
организирани множество срещи и командировки в страната и чужбина, включително в
София, Скопие и Белград, като описаните разходи представляват пътни и разходи за
изхранване по време на тези пътувания и са били предмет на одит, след който са били
усвоени средствата по програмата.
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищцата по исковете с правно основание чл. 286 ЗЗД е
да докаже, че по сключен между страните валиден договор за поръчка (за възлагане на
управление) е извършила възложената работа, поради което в тежест на ответника е
възникнало изискуемо задължение за плащане на възнаграждение в претендирания размер
за посочения период; както и че в договора се съдържа клауза за заплащане на обезщетение
2
в претендирания размер в случай на едностранно прекратяване на договора от страна на
ответника. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
погасяване на дълга, респ. че договорът е бил едностранно прекратен от него поради
виновното неизпълнение на задълженията на ищцата.
По исковете с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже, че между
страните е възникнало валидно правоотношение по договори за заем от 12.01.2018 г. и от
17.07.2019 г., по които ищцата е предоставила на ответника претендираните суми, а
последният се е задължил да ги върне, както и че е настъпил падежът на паричното
задължение на ответника. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да
установи погасяване на паричното си задължение.
С оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото са обстоятелствата, че между страните е сключен
валиден договор за възлагане на управление от 02.05.2019 г., по който ищцата е поела
задължение да изпълнява длъжността изпълнителен директор при уговорено месечно
възнаграждение от 686 лв.; че договорът е бил прекратен едностранно от ответника с
решение на УС от 23.10.2021 г., вписано на 10.11.2021 г.; както и че на 17.07.2019 г.
ответникът е получил по банков път от ищцата сумата от 6000 лв.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът указва на ищцата, че не сочи доказателства за
изпълнение на възложената работа, респ. за приемането й от възложителя за процесния
период.
Възражението за прихващане е направено в срока за отговор на исковата молба и касае
насрещно компенсаруемо парично вземане на ответника, поради което следва да бъде
прието.
По възражението за прихващане с активно вземане с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД в тежест на ответника е да докаже факта на плащане на процесната сума, а в тежест на
ищцата е да докаже че е налице основание за получаването, съответно задържане на
полученото.
По приетия за съвместно разглеждане с определение от 11.11.2022 г. насрещен иск с правно
основание чл. 82, вр. с чл. 258 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че по възникналото
между страните облигационно отношение ответникът е поел задължение да управлява
сдружението в качеството си на изпълнителен директор, като в причинна връзка с
неизпълнението (респ. некачественото изпълнение) на поетите задължения са настъпили
предвидими вреди за ищеца в претендирания размер. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже изпълнение на договорните си
задължения, респ. погасяване на дълга.
3
Страните са представили исковата молба, към отговора на исковата молба, към насрещната
искова молба и към отговора на насрещната искова молба писмени доказателства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда
правен спор и следва да бъдат приети. Искането на ищцата за събиране на доказателства по
реда на чл. 190 ГПК е неоснователно, доколкото посоченият протокол от ОС от 12.01.2018 г.
е приложен към отговора на исковата молба. Исканията на ответника за допускане на ССЕ и
за събиране на гласни доказателства целят установяването на относими по делото факти във
връзка с възраженията за неизпълнение по договора, поради което следва да бъдат уважени.
Неоснователно е искането на ответницата по насрещния иск за събиране на доказателства по
реда на чл. 183 ГПК, доколкото не са наведени твърдения за несъответствие с оригинала на
документите, приложени в заверения копия по делото, поради което представянето им в
оригинал е ненужно. Във връзка с оспорванията на автентичността на тези документи следва
да се укаже на ищеца по насрещния иск да заяви дали ще се ползва от фактура №
101/08.02.2018 г. (л. 111 от делото), която е единственият подписан от ответницата
документ, след което съдът ще се произнесе по евентуалното откриване на производство по
чл. 193 ГПК и допускане на съдебно-графическа експертиза по искането на ответницата.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за съвместно разглеждане при условията на евентуалност възражението за
съдебно прихващане с вземане на ответника С--------------------------“ срещу ищцата К. В. К. в
размер на 15000 лв., представляваща платена на 14.09.2018 г. без основание сума по
банковата сметка на ищцата, която подлежи на връщане.
УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение с писмена молба с препис за насрещната страна да изрази становище по
приетото възражение за прихващане и обстоятелствата, наведени от ответника във връзка с
него.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.06.2023 г. от 15:00
ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба, към отговора на исковата молба, към
насрещната искова молба и към отговора на насрещната искова молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза по задачите, формулирани в
отговора на исковата молба, при депозит в размер от 250 лв., вносим от ответника по сметка
на СРС в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Ю-------- , тел. -------, специалност: счетоводна отчетност.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим
4
на довеждане от ответника за установяване на посочените в отговора на исковата молба
обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца по насрещния иск С--------------------------“ на основание чл. 193, ал. 2 ГПК
в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение с писмена молба с
препис за насрещната страна да заяви дали ще се ползва от приложената към насрещната
искова молба фактура № 101/08.02.2018 г. (л. 111 от делото), като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че
при неизпълнение на указанията документът ще бъде изключен от доказателствата по
делото.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответницата по насрещния иск за допускане на СГЕ
до получаване на становище от насрещната страна.
ОТХВЪРЛЯ исканията на ищцата за събиране на писмени доказателства по реда на чл. 183
и чл. 190 ГПК.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото,
да се връчи на страните, на ищцата да се връчи и препис от отговора на исковата молба и
приложенията към него, а на ответника (ищец по насрещния иск) да се изпрати и препис от
отговора на насрещната исковата молба и приложенията към него.
Вещото лице да се призове с указания да работи след представяне на доказателства за внесен
депозит.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5