Решение по дело №116/2024 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 98
Дата: 21 май 2024 г. (в сила от 21 май 2024 г.)
Съдия: Атанас Дечков Христов
Дело: 20243300500116
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 март 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Разград, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов

ЦВЕТА.НА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20243300500116 по описа за 2024 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 268 от 28.11.2023 г. постановено по гражданско дело №
20223310100572 по описа за 2022 година на Районен съд – *****, съдът е
постановил следното:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. А. М., ЕГН: **********, от с.*****,
обл.****, действащ чрез адв.Е. К. от АК – *****, иск с правно основание чл.
87 ЗЗД, във вр. с чл. 28 ал. 2, във вр. с чл. 8 ал. 1 ЗАрЗ, против „Агро Финанс
Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление
гр.Пловдив, представляван от Н. С. Т. - ***** и „Омега Агро Инвест“ ЕООД,
ЕИК ****04848, със седА.ще и адрес на управление гр.Пловдив,
представляван от Й. К. Г. – *****, за разваляне на Договор за аренда на
земеделски земи от ****** г., вписан в СВ – *****, Акт № ***, том ***, вх.№
**** от ****** г., сключен между О. Т. Х. от една страна като арендодател
и като арендатор ответника „Агро Финанс Консулт“ ЕООД, гр.Пловдив, до
размера на притежаваните от него 6/16 ид.ч., поради виновно неизпълнение
от страна на арендатора – забавяне на арендното плащане по договора за
2016-*** г. в размер на 584.47 евро, ***-2018 г. в размер на 584.47 евро, 2018-
2019 г. в размер на 584.47 евро, 2019-2020 г. в размер на 584.47 евро, 2020-
2021 г. в размер на 584.47 евро, за повече от три месеца, като неоснователен
и недоказан.
1
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. А. М., ЕГН: **********, от с.*****,
обл.****, действащ чрез адв.Е. К. от АК – *****, иск с правно основание чл.
чл. 30, ал. 1 ЗАрЗ, против „Агро Финанс Консулт“ ЕООД, ЕИК *********,
със седА.ще и адрес на управление гр.Пловдив, представляван от Н. С. Т. –
*****, да бъде осъден ответника „Агро Финанс Консулт“ ЕООД, гр.Пловдив
ДА ПРЕДАДЕ на ищеца собствените му 6/16 идеални части от владението
върху земеделския имот, предоставен му по Договор за аренда на земеделски
земи от ****** г., вписан в СВ – *****, Акт № ***, том ***, вх.№ **** от
****** г., представляващ нива с идентификатор *******, с площ от 26104
кв.м., находяща се в землището на с.*****, общ.*****, местност ******, при
граници и съседи: имот *******, имот № *******, имот № ******, имот №
******, имот № ****** и имот № *******, във вида и състоянието, в което
го е приел, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. А. М., ЕГН: **********, от с.*****,
обл.*****, действащ чрез адв.Е. К. от АК – *****, иск с правно основание чл.
чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, против „Агро Финанс Консулт“ ЕООД, ЕИК
*********, със седА.ще и адрес на управление гр.Пловдив, представляван от
Н. С. Т. – ***** и „Омега Агро Инвест“ ЕООД, ЕИК ****04848, със седА.ще
и адрес на управление гр.Пловдив, представляван от Й. К. Г. – *****, за
прогласяване на нищожност на Договор за аренда на земеделски земи от
****** г., вписан в СВ – *****, Акт № ***, том ***, вх.№ **** от ****** г.,
в частта му досежно притежаваните от ищеца 6/16 идеални части от
следния недвижим имот:
„Поземлен недвижим имот с идентификатор *******, находящ се в
землището на с.*****, обл.****, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-27/11.06.2007 г. на Изпълнителния
директор на АК, с площ от 26104 кв.м., в местността ******, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: 0, трайно предназначение
на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория
на земята при неполивни условия - трета, при граници и съседи: имот
*******, имот № *******, имот № ******, имот № ******, имот № ******
и имот № *******“, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Х. А. М., ЕГН:
**********, от с.*****, обл.***** ДА ЗАПЛАТИ на „Агро Финанс Консулт“
ЕООД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление гр.Пловдив,
представляван от Н. С. Т. – *****, сумата от 250.00 (двеста и петдесет)
лева – направени разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото
производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Х. А. М., ЕГН:
**********, от с.*****, обл.***** ДА ЗАПЛАТИ на „Омега Агро Инвест“
ЕООД, ЕИК ****04848, със седА.ще и адрес на управление гр.Пловдив,
представляван от Й. К. Г. – *****, сумата от 250.00 (двеста и петдесет)
лева – направени разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото
2
производството.
Недоволен от това решение е останал ищецът Х. А. М., който го
обжалва, чрез пълномощника си адвокат Е. К. от АК - *****. Намира
решението за неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Моли същото
да бъде отменено, като вместо него бъде постановено решение с което
исковите му претенции бъдат уважени. Акцентира, че процесния договор за
аренда е нищожен, позовавайки се на основанието на чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД,
тъй като е сключен под средната пазарна цена, в нарушение чл. 8, ал.2, т.1
ЗАЗ, при явна нееквивалентност на престациите, за срок от 15 години,
арендодателят същия ден по-късно е прехвърлил собствеността на
притежаваните от него идеални части от имота, поради което договора за
аренда противоречи на добрите нрави. Излага подробни съображения.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна "АГРО
ФИНАНС КОНСУЛТ" ЕООД, ЕИК *********, чрез пълномощника си
юрисконсулт Д. А. С., депозира отговор на жалбата. Оспорва жалбата и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено. Излага подробни съображения.
Претендират се разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение, на
осн. чл. 78, ал.8 ГПК.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна "ОМЕГА
АГРО ИНВЕСТ" ЕООД, ЕИК ****04848, чрез пълномощника си
юрисконсулт З. А. М., депозира отговор на жалбата. Оспорва жалбата и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено. Излага подробни съображения.
Претендират се разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение, на
осн. чл. 78, ал.8 ГПК.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за
въззиваемата страна "АГРО ФИНАНС КОНСУЛТ" ЕООД не се представител.
Пълномощникът й юрисконсулт Д. А. С. депозира писмена молба, с която
поддържа отговора на жалбата.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за
въззиваемата страна "ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ" ЕООД не се представител.
Пълномощникът й юрисконсулт З. А. М. депозира писмена молба, с която
поддържа отговора на жалбата.
Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема
следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна в производството, срещу
подлежащ на обжалване акт, постъпила е в законния срок и подлежи на
разглеждане. Разгледана по същество е не основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по вА.дността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останА.те въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
3
Настоящият съдебен състав приема, че в обжалваното
първоинстанционно решение е вА.дно и допустимо. Не е допуснато и
нарушение на императивни материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от първоинстанционния съд.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени
искове както следва:
- иск по чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД за прогласяване нищожността
на Договор за аренда на земеделски земи от ****** г., вписан в СВ – *****,
Акт № ***, том ***, вх.№ **** от ****** г., в частта му досежно
притежаваните от ищеца 6/16 идеални части, поради накърняване на добрите
нрави,
- евентуален иск за развалянето на горепосочения договор на
основание чл. 28, ал. 2 във вр. ал.1 ЗАЗ поради неизпълнението му от страна
на арендатора - поради забавяне на плащането на арендното плащане за
повече от три месеца,
- иск по чл. 30, ал. 1 ЗАЗ за връщане на предоставените под аренда
земеделски имоти описани в горепосочения Договор.
Ищецът е заявил с исковата си молба, че предявява иска за разваляне
на договора по 28, ал.2 ЗАЗ, а в условията на евентуалност иска за
нищожност на договора по чл. 26, ал. 1, пр.3 ЗЗД.
Следва да се отбележи, че макар и предявени в посочената поредност
от ищеца, произнасянето по исковете следва да бъде извършено в обратна
последователност. Съгласно трайната практика на ВКС, изразена в решение
№ 199 от 12.07.2016 г. по гр. д. № 583/16 г., ВКС, IV ГО, както и решение №
97 от 08.02.**** г. по т. д. 196/11 г., ВКС, I ТО, когато ищецът търси защита
при спор относно вА.дността на сключен договор с твърдение, че същият е
недействителен, той предявява исковете си пред съда, като е възможно да
предяви същите при условията на кумулативност или евентуалност. Когато
ищецът е предявил исковете при условията на евентуалност, то съдът е
длъжен да разгледа исковете за нищожност според тежестта на сочения от
ищеца порок в поредност от най-тежкия (противоречие със закона или
заобикалянето му) през по-леките, каквито са лисата на основание, липса на
съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или
липса на форма. Когато съдът приеме, че сделката е вА.дна, тогава може да
разгледа следващите евентуално съединение искове, като в случая това е иска
за разваляне на договора. Това е така, тъй като, в случай че се приеме, че
договорът е нищожен то той не би породил правни последици, съответно
няма да има нужда да бъде развалян. Така Решение № 717 от 29.11.2023 г. на
САС по в. т. д. № 467/2023 г. и Решение № 219 от 2.03.2023 г. на САС по в.
гр. д. № 1723/2022 г.
4
От ФАКТИЧЕСКА СТРАНА, съдът намира следното:
С Нотариален акт № ***, том ***, рег.№ ****, н.дело № *** от ****
г. на Нотариус Р. А. с рег. № *** на НК, Нотариален акт № ***, т о м ***, рег.
№ ****, н.дело № *** от **** г. на Нотариус Р. А. с рег. № *** на НК,
Нотариален акт № ***, том ***, рег.№ ***, н.дело № *** от ***** г. на
нотариус П. А. с рег.№ *** на НК и Нотариален акт № ***, том ****, рег.№
***, н.дело № *** от *** г. на нотариус П. А. с рег.№ *** на НК, ищецът Х. А.
М. е придобил собствеността съответно върху 4/16 ид.ч. и върху 2/12 ид.ч. от
следния недвижим имот – „Поземлен недвижим имот с идентификатор
*******, находящ се в землището на с.*****, обл.***** по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД18-
27/11.06.2007 г. на Изпълнителния директор на АК, с площ от 26104 кв.м., в
местността ******, стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
0, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно
ползване – нива, категория на земята при неполивни условия - трета, при
граници и съседи: имот *******, имот № *******, имот № ******, имот №
******, имот № ****** и имот № *******“.
С Договор за аренда от ****** г. с нотариална заверка на подписите,
О. Т. Х. – един от съсобствениците на имота към този момент, в качеството си
на арендодател, предоставил на ответника „Агро Финанс Консулт“ ЕООД, в
качеството му на арендатор, за временно и възмездно ползване процесния
имот с идентификатор *******, находящ се в землището на с.*****, със срок
на действие на договора от 01.10.2016 г. до 30.09.2031 г. и арендно плащане в
размер на 22.39 евро/дка или 584.47 евро общо за всяка стопанска година,
платимо на 30.09. на съответната година. Договорът е вписан в СВ – ***** с
вх.№ рег. № *****/****** г., акт.№ ***, том ***.
На същата дата ****** г. О. Т. Х. прехвърлил собствеността на
притежаваните от него идеални части от процесния имот на ответника
„Омега Агро Инвест“ ЕООД.
От представените по делото от страна на ответните дружества
платежни нареждания, дневни извлечения, извадки от счетоводните регистри
на „Омега Агро Инвест“ ЕООД и фактури, както и от заключението по
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за
стопанските 2016/*** г., ***/2018 г., 2018/2019 г., 2019/2020 г. и 2020/2021 г.
ответникът „Агро Финанс Консулт“ ЕООД е заплащал на ответника „Омега
Агро Инвест“ ЕООД рента за процесната нива в размер на 1143.12 лв.,
равностойността на 584.47 евро. Същевременно ответните дружества не
отричат, че не са заплащА. на ищеца полагащата му се част от рентата за
процесния имот.
От същото експертно заключение, както и от назначеното
допълнителното такова, се установява, че за процесните стопански години
средното арендно плащане в землището на с.***** , общ.***** е както
следва: за 2016/*** г. – 53.75 лв./дка, за ***/2018 г. – 56.25 лв./дка, за
5
2018/2019 г. – 56.25 лв./дка, за 2019/2020 г. – 61.25 лв./дка и за 2020/2021 г. –
63.75 лв./дка. Заключението на вещото лице е изготвено въз основа на
представени и проучени договори за наем на земеделска земи, сключвани от
други земеделски производители и фирми, обработващи земеделска земя в
землището на с.*****.
Съгласно представена справка от Областна дирекция „Земеделие“ –
Разград средното годишно рентно плащане за землището на с.***** за
стопанските 2016/*** г. и ***/2018 г. е в размер на 35.00 лв./дка.
От публично достъпната на сайта на ОДЗ – Разград
https://www.mzh.government.bg/ODZ-Razgrad/bg/Polzvane.aspx информация е
видно, че средното рентно плащане за землището на с.***** за стопанската
2018/2019 г. е 54.00 лв./дка, а за стопанската 2019/2020 г. и 3 2020/2021 г. е
48.00 лв./дка.
Горепосочената фактическа обстановка е безспорно установена, а и
не се оспорва с въззивната жалба.
При така описаната фактическа обстановка, съдът, намира от
ПРАВНА СТРАНА следното:
По иска с правно основание чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД.
Ищецът оспорва действителността на горепосочения аренден
договор, позовавайки се на основанието на чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД. Сочи, че
същият е нищожен, тъй като е сключен под средната пазарна цена, в
нарушение чл. 8, ал.2, т.1 ЗАЗ, за срок от 15 години, арендодателят същия ден
по-късно е прехвърлил собствеността на притежаваните от него идеални
части от имота, поради което договора за аренда противоречи на добрите
нрави.
По въпроса нищожен ли е на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД договор
за аренда на земеделска земя, в който арендната вноска е значително по-ниска
от пазарната, срокът е 15 -годишен и няма уговорка (клауза), която
предвижда механизъм за индексация на арендната вноска при трайно
изменение в икономическите условия за производство на земеделска
продукция, настъпило в срока на договора, вече е формираната по реда на чл.
290 ГПК практика на ВКС - реш. № 179/20.11.23 по г. д. № 519/23, ІV ГО,
която настоящият състав споделя. Отговорът на въпроса е отрицателен;
съображенията са следните: Договорът за аренда на земеделска земя урежда
обществените отношения, свързани със стопанското ползване на земеделската
земя и извличане на плодовете, на които арендаторът става собственик;
съществена специфика на земеделската земя е, че при ползването
(обработването) й тя дава плодове; това обяснява режимът на специално
правно регулиране, създаден със Закона за аренда в земеделието /ЗА3/.
Съобразно § 1 от ДР ЗАЗ за неуредените в този закон въпроси за арендното
правоотношение се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство,
т. е.
Общата част на Закона за задълженията и договорите. В практиката
6
на ВКС по чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД се приема, че договорът е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД, когато противоречи с основните морални
принципи и ценности, върху които се консолидира обществото и които са в
основата на обществения ред; противоречието трябва да е в степен договорът
да ги отрича. Така законът придава значение на неписаните, но общозначими
морални правила, и свързва порока по чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД с най-тежката
гражданско-правна санкция – договор, който ги накърнява, е нищожен (не
поражда действие). От друга страна, предвид разпоредбата на чл. 9 ЗЗД,
моралните неписани правила, наред с повелителните норми на закона,
съставляват ограничител на свободата на договаряне. Поради това и при
установяване на основанието по чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД съдът не изследва само
формалното съдържание на договора, а е длъжен да прецени всички негови
характеристики и когато те създават съмнение, че е нищожен на това
основание - да ги обсъди комплексно с всички обстоятелства, съпътстващи
сключването му. От изложеното следва, че основанието по чл. 26, ал. 1 пр. 3
ЗЗД не е нА.це, когато клаузи от именуван договор съответстват на правните
норми, изграждащи неговия институт, когато това, което страните не са
уговорили, урежда самият закон, т. е. договорът има и нормативно
съдържание, а при каузалния възмезден договор - когато уговорената основна
престация не е сведена практически до нулева стойност. Основен елемент на
договора за аренда е задължението на арендатора да извърши в срок
арендното плащане, като арендната вноска се уговаря в пари и/или в
земеделски продукти (чл. 8 ЗАЗ). За преценката дА. страните са свели
задължението по чл. 8 ЗАЗ практически до нулева стойност съдът е длъжен да
отчете всички характеристики на договора, но и да приложи принципа на
автономия на волята. Договорът за аренда е каузален, възмезден, а при тези
договори чл. 9 ЗЗД допуска известна обективна нееквивалентност в
насрещните престации (реш. № 277/26.01.15 по г. д. № 1962/14, IV ГО, реш.
№ 24/09.02.16 по г. д. № 2419/15, III ГО и цитираните в него). Следователно
само договор за аренда, в който страните са свели основното задължение
на арендатора по чл. 8 ЗАЗ практически до нулева стойност, е нищожен.
С първото изменение на чл. 4 ЗАЗ отпада максималният 50-годишен срок на
този договор. За него законът предвижда само минимален срок, включително
възможност да е пожизнен. При тези обстоятелства уговореният 15 годишен
срок в оспорения договор съответства на института. Чл. 16, ал. 1 ЗАЗ
предвижда потестативно право на изменение на арендното правоотношение за
всяка от страните, чийто интерес е засегнат от настъпило в срока трайно
изменение на обстоятелствата, от които те са се ръководили към сключването
на договора. Разпоредбата е императивна. Аргументът е от ал. 6, който
обявява за нищожни отказа от правото на изменение на арендния договор и на
уговорките, че от упражняването или от неупражняването на това право
могат да се претендират вреди или облаги. Следователно чл. 16 ЗАЗ е част от
нормативното съдържание на всеки договор за аренда и е ненужно да има
клауза, която предвижда механизъм на индексация (промяна в размера) на
7
задължението по чл. 8 ЗАЗ при настъпило в уговорения срок трайно
изменение на икономическите условия за производство на земеделска
продукция. При тези съображения отговорът на въпроса нищожен ли е на
основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД договор за аренда на земеделска земя, в
който арендната вноска е значително по-ниска от пазарната, срокът е 15-
годишен и няма уговорка (клауза), която да предвижда механизъм за
индексация на арендната вноска при трайно изменение в
икономическите условия за производство на земеделска продукция,
настъпило в срока на договора, е отрицателен, а за изключеното основание
по чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД са без значение съпътстващите обстоятелства, при
които е сключен конкретния договор за аренда на земеделска земя, в който
уговорената арендна вноска е по-ниска от пазарната, но не е сведена
практически до нулева стойност, срокът е 15-годишен и няма уговорка, която
да предвижда механизъм за промяна в размера на задължението по чл. 8 ЗАЗ
при настъпило в срока трайно изменение на икономическите условия за
производство на земеделска продукция. Така Решение № 222 от 18.12.2023 г.
на ВКС по к. гр. д. № 589/2023 г. и Решение № 179 от 20.11.2023 г. на ВКС
по гр. д. № 519/2023 г., IV г. о., ГК.
Обстоятелството, че арендодателя същият ден по-късно е прехвърлил
собствеността на притежаваните от него идеални части от имота, е
неотносимо относно иска по чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД, тъй като процесния
договор за аренда би могъл да се сключи и от приобретателя. Цитираните от
жалбоподателя Решение № 119 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 485/2011
г., I г. о., ГК и Решение № 328 от 10.07.2018 г. на ОС - Русе по в. гр. д. №
379/2018 г. са неотносими, тъй като са постановени при различна фактическа
обстановка.
Настоящият състав на намира, че първата инстанция е извършила
коректното и съобразено с критериите по чл. 20 ЗЗД тълкуване.
Процесният договор не страда от порока по чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1 пр. 3
ЗЗД за прогласяване на неговата нищожност, правилно е бил отхвърлен като
неоснователен.
По евентуалния иск за развалянето на договора на основание чл. 28,
ал. 2 във вр. ал.1 ЗАЗ поради неизпълнението му от страна на арендатора -
поради забавяне на плащането на арендното плащане за повече от три
месеца.
Макар жалбата относно решението по иска по чл. 28, ал. 2 ЗАЗ да е
бланкетна, съдът дължи произнасяне по нея, тъй като неспазването на
изискването на чл. 260, т. 3 ГПК за съдържанието на жалбата не е основание
за връщането и, съгласно чл. 262 ГПК. Така Решение № 216 от 19.01.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 2008/2014 г., I г. о., ГК.
В жалбата не са изтъкнати конкретни пороци на обжалвания
първоинстанционен акт, в частта му относно иска по чл. 28, ал.2 ЗАЗ
8
/изложени са пороци на съдебното решение само относно иска по чл. 26,
ал.1, пр.3 ЗЗД/, поради което въззивният съд няма право да се произнася по
основания за неправилност, каквито не са били посочени. По въпроса за
правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на
делото предвид разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК след допускането на
касационно обжалване е постановено Тълкувателно решение № 1 от
09.12.**** г. по тълк. д. № 1/**** г. на ОСГТК на ВКС. Според разрешението
в т. 1 на тълкувателния акт при проверка на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите когато следва да приложи императивна
материалноправна норма /установена в публичен интерес/, както и когато
следи служебно за интереса на някоя от страните по делото. Настоящият
случай не попада в двете визирани изключения, поради което при липсващи
конкретни оплаквания в жалбата, въззивният съд не следва да преразглежда
правилността на решението относно иска по чл. 28, ал.2 ЗАЗ. Вж и Решение
№ 31 от 14.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4339/**** г., II г. о., ГК,
Определение № 1 от 12.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6996/2014 г., II г. о., ГК.
За пълнота на изложението, следва да се изтъкне, че видно от
писмените доказателства и от заключението на ССЕ, което съдът приема като
пълно, ясно, обосновано и правилно, е че не е нА.це забавяне на арендното
плащане за повече от три месеца. Ето защо, не са нА.це предпоставките по чл.
28, ал.2 във вр. ал.1 ЗАЗ за развалянето на договора за аренда, поради което
правилно първоинстанционният съд е отхвърлил и този иск. Както изрично е
посочил и самият жалбоподател, съобразно практиката на ВКС намерила
израз в Решение № 8 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5109/**** г., II г. о.,
ГК, отношенията между съсобствениците по повод получените арендни
плащания се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС.
По възражението, че първоинстанционният съд не е отговорил на
аргументите на жалбоподателя, че в процесния договор за аренда предмет
на исковата претенция в чл. 1 от процесния договор е посочено, че са
арендувани земеделски земи с обща плащ 13.503 дка, а на стр. 2 в чл. 5 са
описани като арендувани 26104 кв.м. и за тях е посочена дължима арендна
вноска за всяка стопанска година с дата на падеж и дължима сума.
Това възражение е направено от жалбоподателя писмена молба пред
РОС, подадена след изтичане на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК за обжалване на
първоинстанционното решение. По допълнения, които са направени след
изтичане на срока за въззивно обжалване, второинстанционният съд е длъжен
да се произнесе само ако те касаят вА.дността и допустимостта на
първоинстанционното решение, както и неговата неправилност поради
неправилно приложение на императивна материалноправна норма - Решение
№ 216 от 19.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2008/2014 г., I г. о., ГК. Процесното
допълнение не е сред посочените. Само за пълнота на изложението следва да
се изтъкне, че разликата в площта представлява техническа грешка, тъй като в
договора за аренда в чл. 1 е посочена площта на арендувания обект от 26.104
9
дка на две места, а само на трето е посочена площ от 13.503 дка, както и в чл.
5 отново е посочена площ от 26.104 дка, като годишната арендна цена от
584.47 евро съответства именно на площ от 26.104 дка по 22.39 евро/дка.
Видно и от Нотариалния акт и от Скицата на имота, е че процесния имот е с
площ именно от 26.104 дка.
По иска с правно основание чл. 30,ал.1 ЗАЗ.
Предвид отхвърлянето на исковете с правно основание чл. 26, ал. 1
пред. 3 ЗЗД и чл. 28, ал.2 ЗАЗ обусловения иск с правно основание чл. 30, ал.1
ЗАЗ също се явява неоснователен и недоказан, поради което правилно е бил
отхвърлен.
С оглед на горе изложеното въззивният съд намира решението на
първоинстанционния съд за правилно, законосъобразно и обосновано на
събраните по делото доказателства, поради което следва да бъде потвърдено.
По разноските във въззивното производство.
При този изход на делото въззивникът няма право на разноски.
Респективно неговия пълномощник също няма право на адвокатско
възнаграждение, на осн. чл. 38, ал.1 ЗА.
Предвид изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на всяка една въззиваемата страна, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8
ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП във вр. чл. 81 във вр. чл. 273
ГПК сумата от по 300 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение
за въззивното производство.
Водим от горното, съдът, на осн. чл. 271, ал.1 ГПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 268 от 28.11.2023 г. постановено по
гражданско дело № 20223310100572 по описа за 2022 година на Районен съд –
*****.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП във вр. чл. 81 във вр. чл. 273 ГПК, Х. А. М., ЕГН:
**********, с адрес с. *****, общ. *****, обл.*****, ул. *****, ДА ЗАПЛАТИ
на "АГРО ФИНАНС КОНСУЛТ" ЕООД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес
на управление гр. Пловдив, п.к. 4003, р-н Северен, бул. Дунав № 5,
представлявано от Г. Б. Р. – *****, сумата от 300.00 (триста) лева
направени разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното
производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП във вр. чл. 81 във вр. чл. 273 ГПК, Х. А. М., ЕГН:
**********, с адрес с. *****, общ. *****, обл.*****, ул. *****, ДА ЗАПЛАТИ
на "ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ" ЕООД, ЕИК ****04848, със седА.ще и адрес на
управление гр. Пловдив, п.к. 4003, р-н Северен, бул. "Дунав" № 5,
10
представлявано от Й. К. Г. – *****, сумата от 300.00 (триста) лева
направени разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното
производството.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11