№ 71
гр. Търговище , 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ в публично заседание на
пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тодор И. Димитров
при участието на секретаря Михаил С. Пенчев
като разгледа докладваното от Тодор И. Димитров Административно
наказателно дело № 20203530201005 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „АБВ България“ ЕООД гр.Търговище чрез
представлявано от управителя М. Д. И., против Наказателно постановление №
38 – 0001935/05.11.2020 г., издадено от Директор Регионална дирекция
„Автомобилна администрация” - Русе. Считайки, че НП е издадено в
противоречие със закона, жалбоподателят желае същото да бъде отменено. В
съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник. Претендират се
разноските по делото.
Ответникът - Регионална дирекция „Автомобилна администрация” -
Русе, редовно призован, не се представлява по делото. С писмено становище,
част от придружителното писмо, предлага НП да бъде потвърдено,
алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираният по
делото адвокатски хонорар.
Съдът, като прецени становищата на страните във връзка с
представените доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице и в
законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.
1
От фактическа страна е установено следното: При извършване на
комплексна проверка на дружеството от органите на „Автомобила
администрация“ било констатирано, че на 14.10.2020г. около 15.10ч. в
гр.Търговище ул.Никола Маринов № 5, административната сграда на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Търговище дружеството
превозвач „АБВ България“ ЕООД притежаващо лиценз № 5248 за товарни
превози в Общността, след като било поканено с покана № 81-00-55-
827/04.09.2020г., не представило за проверка исканите документи : Протокол
за контролна продврека на тахографа, тахографски листи и/или информация
от дигиталните тахографи. Исканите документи били за следните автомобили
– Ивеко 5912 с рег.№ В 5386КН от категория N2, Волво Ф 408 с рег.№
ВН0269ВВ от категория N2 и Мерцедес 612Д с рег.№ СА3178ХВ от
категория N2. С оглед така установените обстоятелства, инспектор от
Регионална дирекция „Автомобилна администрация” - Русе съставил на
дружеството АУАН № 279057/14.10.2020 г. за нарушение на чл. 91б, ал.1, т.1
от ЗАвПр. Актът бил връчен лично на управителя на дружеството и подписан
от нейна страна с отбелязване, че има възражение, но без да са изложени
конкретни възражения. В срока са постъпили допълнителни писмени
възражения/обяснения/, че автомобилите са върнати на собственика и не се
ползват от жалбоподателя. Въз основа на съставения акт Директор
Регионална дирекция „Автомобилна администрация” - Русе издал
Наказателно постановление № 38 – 0001935/05.11.2020 г., с което за
нарушение на чл. 91б, ал.1, т.1 от ЗАвПр и на основание чл.97, ал.1,
пр.последно от ЗАвПр наложил на жалбоподателя „имуществена санкция“ в
размер на 5000 лева.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за доказана въз
основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Относно съставения АУАН - Актът е съставен от длъжностно лице -
служител на ИА”АА”, РД“АА“ - Русе, имащо правомощия за това по силата
на чл. 92, ал.1 от ЗАвтП. Съгласно чл.92, ал.2 от ЗАвтПр наказателните
постановления се издават от министъра на транспорта, информационните
2
технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни лица.
Досежно компетентността на АНО по делото е приложена Заповед №РД-08-
30/24.01.2020г. на министъра на ТИТС, с която в т.1.6 са оправомощени
директорите на РД“АА“ да издават НП за установени нарушения на
регламенти на ЕС, ЗАвтПревози, ЗДвП и подзаконовите нормативни актове,
издадени въз основа на тях. Ето защо посоченият в НП АНО е имал
законовата компетентност да издаде обжалваното НП.
Дружеството е санкционирано за нарушение на чл.91б, ал.1, т.1 от
ЗАвПр, който гласи :„ Превозвачите и собствениците на автогари са длъжни:
да предоставят на служителите от Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" за проверка всички документи, свързани с превозите на
пътници и товари.“
Към преписката е приложена спомената В НП и свидетелите покана,
изпратена до провереното дружество - № 81-00-55-827. Същата е изведена от
РД“АА“ - Русе на 04.09.2020г. и с нея управителят на провереното дружество
е поканен да се яви на 14.10.2020г. в 14.00 часа в сградата на ОО“АА“ -
Търговище за извършване на комплексна проверка като са посочени
документите, които следва да представи. От наличния по преписката
екземпляр на поканата не може да се извлече информация за това дали е
изпратена и съответно връчена на адресата, но в същата са посочени дата и
място на проверката, които биха могли да се приемат от АНО като дата и
място на извършване на нарушението. Следва да се отбележи и нещо друго -
Наредба № Н-14/2009г., регламентира начина на провеждане, обхвата и
организацията на контролни проверки на пътя и в предприятията. В чл. 12, ал.
4 от Наредбата е уредено правото на служителите на Агенцията да извършват
контролни проверки на предприятията чрез изискване на документи, свързани
с елементите на проверката. В ал. 5 на същия чл. 12 е посочено, че
документите по ал. 4 се представят в седемдневен срок от получаване на
уведомлението за проверката в съответната териториална структура на ИА
"АА". В процесния случай към административната преписка няма приложено
такова уведомлението за извършване на проверката. При това е обективно
невъзможно съдът да установи от една страна дали не е нарушен реда за
провеждане на проверката, а от друга страна не може да се установи
безпротиворечиво датата, на която е извършено нарушението, което в
3
конкретния случай се осъществява чрез бездействие в седемдневен срок от
получаване на уведомлението. Отделно от горното – по преписката е
депозирано конкретно възражение срещу съставеният акт. При тази хитотеза
наказващият орган е следвало да изпълни правомощията си съгласно чл.52,
ал.4 от ЗАНН. Като не е упражнил тези си задължения наказващият орган е
накърнил съществено правото на защита на жалбоподателя, което от своя
страна е довело до допускане на съществено процесуално нарушение,
опорочаващо в последствие издаденото наказателно постановление.
От приложените по делото договори за наем и анекси към тях се
установява, че наемните правоотношения между жалбоподателя и
собственика на процесните автомобили са били прекратени, считано от
01.01.2018г. При тово положнеие жалбоподателят е бил в обективна
невъзможност да представи исканети документи за процесните автомобил.
Достоверността на тези договори и анекси към тях, не се оборва от събраните
по делото доказателства. Не се оборва и от представените по делото 3бр.
застрахователни полици, тъй-като в същите липсва посочване на конкретни
автомобили, а и две от полиците са с краен срок на покритие съответно -
2019г. и 29-01-2020г. Не се опровергава и от представените справки от
информационните масиви на Автомобила администирация, че автомобилите
са включени към международният лиценз на жалбоподателя.
Останалите възражения на жалбоподателя са неоснователни.
Непосочването на ЕГН на свидетелите в акта, неизписването на ЕИК на
жалбоподателя, непосочването на това пред кой точно съд подлежи на
обжалване наказателното постановление, не са съществени процесуални
нарушения. В НП наказващият орган е посочил, че не са налице основания за
прилагането на чл.28 от ЗАНН. Макар и бланкетно изведен, извода се споделя
от настоящият съд, защото процесният тип нарушения са формални и
принципно не представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от същият вид.
Неоснователно е възражението, че е наказано юридическото лице, а не
неговият ръководител. Санкционната норма на чл.97 от ЗАвПр визира
отговорност за превозвача, а в случая това е жалбоподателя.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде
отменено изцяло като незаконосъобразно, тъй-като същото е издадено в
4
разрез с процесуалният и материален закони.
По претенцията за разноски с правно основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН - в
случая процесуалният пълномощник на жалбоподателя претендира
присъждане на разноски по чл.63 от ЗАНН, а именно платен адвокатски
хонорар в размер на 600 лева. Съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски по
АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се
понасят и плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата
ее уважава изцяло. Съгласно чл.143, ал.1 АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Следователно при уважаване на подадената жалба и отмяна на обжалвания
акт, и при направена претенция за разноски от жалбоподателя, съответния
АНО, издал отмененото НП, следва да му заплати сторените в съдебното
производство разноски. И тъй като видно от приложения договор за
адвокатска защита жалбоподателят е заплатил в брой договореното
адвокатско възнаграждение от 600 лева, то Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация” гр. София като разпоредител с бюджетни
средства следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя тази сума.
Съдът намира за неоснователно направеното от АНО на основание чл. 63 ал.4
ЗАНН възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя
възнаграждение за адвокат, тъй като съгласно тази разпоредба минималното
адвокатско възнаграждение се определя съгласно чл. 36 ЗАдв, който
препраща към Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно действащата към датата на
сключване на договора за правна защита от 04.11.2020г. разпоредба на чл.18,
ал.4 от цитираната Наредба, която препраща към ал.2 от тази разпоредба, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела от
административнонаказателен характер и ако административното наказание е
под формата на глоба или имуществена санкция, възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията. А
5
съгласно чл. 7, ал. 2, т.3 от тази Наредба и с оглед размера на имуществената
санкция от 5000 лева, определена с обжалваното НП, минималният размер на
адвокатското възнаграждение е при интерес от 5000 до 10 000 лв. - 580 лв. + 5
% за горницата над 5000 лв. Следователно в случая е договорено и платено
адвокатско възнаграждение, равняващо се на минималния размер по
посочената Наредба и поради това същото не подлежи на намаляване.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 38-0001935 от 05.11.2020г.
на Директора на РД “Автомобилна администрация” - гр. Русе, оправомощен
от министъра на ТИТС, с което на „АБВ БЪЛГАРИЯ“ЕООД със седалище и
адрес на управление в гр. Търговище, ул.Раковски № 75 представлявано от
управителя М. Д. И., на основание чл.91б, ал.1, т.1 от ЗАвПр е наложено
наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” гр.
София да заплати на „АБВ БЪЛГАРИЯ“ЕООД ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление в гр. Търговище, ул.Раковски № 75 представлявано от
управителя М. Д. И., сумата в размер на 600лева, представляваща направени
разноски в настоящото производство за платено възнаграждение за един
адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд -
Търговище в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6