Р Е Ш Е Н И Е № ……
Гр. София, 22.10.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и осемнадесета година в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка И.ова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Павел Панов
при секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от съдия И.ова гр.
д. № 474 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
решение № 241920/18.10.2017 г. на СРС, 34 с - в, по гр. д. № 37783/2016 г. са
отхвърлени обективно съединените установителни
искове с правна квалификация чл. 422
ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД ГПК, предявени от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********
срещу С.И.К., с ЕГН **********, М.И.К., с ЕГН ********** (в качеството им на
законни правоприемници на починалия в хода на процеса първоначален ищец И.М.К.)
и Н.С.К., с ЕГН **********, за признаване за установено, че ответниците дължат
разделно, както следва : С.И. - 1/6 част, М.И.К. - 1/6 част и Н.С.К. - 2/3 части
от сума в общ размер от 5 590, 79 лв. – главница, за ползвана топлоенергия (с
включена в нея сума от 48, 96 лв. - за разпределение на топлинна енергия) за
периода от м. 09.2011 г. до м. 04. 2014 г., за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, ж. к. „************, обезщетение за забава в размер на 829, 59 лв. (с
включена сумата от 8, 56 лв. - обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение) за периода от 31.10.2011 г. до 26.09.2014 г., ведно със
законната лихва от 08.10.2014 год. - датата на заявлението до окончателното
изплащане на вземането. С решението ищецът е осъден за разноски.
Недоволен от решението е останал
ищецът „Т.С.” ЕАД, който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва при твърдения
за неправилност и нарушение на материалния и процесуален закон. Неправилно СРС
е приел, че ответниците не са потребители на ТЕ за битови нужди по смисъла на
пар. 1, т. 42 ДР ЗЕ, съответно чл. 153 ЗЕ и пар. 2 а от ДР ЗЕ, в редакциите,
действащи в различните периоди. Представеното по делото копие на договор за
продажба на имота по реда на чл. 117 ЗТСУ (отм.) е предоставено на ищеца при
присъединяването на сградата и той не разполага с друго копие. Във връзка с
оспорването на договора поради липса на подписи, СРС е допуснал процесуално
нарушение като не е указал каква е доказателствената тежест за установяване на това
обстоятелство. Понеже не е открИ.а процедура по оспорване, от ищеца не са
правени искания по доказването в тази посока. Според ищеца договорът не може да
е подготвителен или проект, понеже носи
подпис и печат на другата страна по сделката. Поддържа се освен това, че по
делото са представени и други писмени доказателства - покана заплащане,
получена на адреса на имота, Протокол за избор на ФДР от ОС на ЕС от адреса, подписан
от И. К., от които се обосновава извод, че ответниците живеят на адреса. Твърди
се, че СРС е формирал неправилен извод относно фактическото положение и
обстоятелствата касаещи собствеността на имота. Недекларирането на
обстоятелството, че ответниците са собственици на имота не може да доведе до
неблагоприятни за дружеството - ищец последици. Освен това се поддържа, че е
без правно значение кое лице е реално е потребило установеното по делото
количество ТЕ. По тези и допълнителни съображения, моли да се отмени решението
и вместо това се постанови друго, с което исковете да се уважат изцяло.
Претендира разноските по делото, в това число за юрисконсултско възнаграждение
за въззивната инстанция. Прави евентуално възражение за прекомерност на
разноските на насрещните страни.
Ответниците - въззиваеми страни С.И.К., М.И.К., (в качеството им на законни
правоприемници на починалия в хода на процеса първоначален ищец И.М.К.) и Н.С.К.,
чрез представителя си,
са оспорили жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържали са, че СРС
е дал ясни указания на ищеца относно установяване собствеността на имота,
респективно качеството на ответниците на потребители на ТЕ, а той е бездействал
в производството и не е ангажирал категорични доказателства в тази посока. В
отговора на исковата молба ответниците изрично са оспорили факта, че
представения по делото договор за продажба
на имот е подписан от И. и Н. Костадинови с твърдения, че той
представлява само проект за договор. Поддържат още, че всички представени от
ищеца документи във връзка със собствеността на имота са оспорени от тях, в
това число е оспорена и служебната бележка, представена от СО – район Люлин,
тъй като издателят й не разполага с правомощия да удостоверява собствеността на
имота. Ищецът не е установил качеството на ответниците на потребители на ТЕ за имота
в исковия период и съществуването на облигационна връзка с ищеца за този период.
Решението на СРС е правилно постановено в съответствие с установените по делото
факти, както и с материалния и
процесуален закон. Молят да се остави без уважение жалбата, а решението на СРС да се
потвърди. В съдебно заседание пред СГС представителят на ответниците изрично е
направил изявление, че не претендира разноските за въззивното производство.
Третото лице - помагач на ищеца „Т.с.” ЕООД не взема
становище по въззивната жалба и не представя доказателства.
Като съобрази изложените от страните доводи и
възражения и събраните по делото доказателство по реда на въззивната проверка,
съдът намира следното :
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на
въведените във въззивната жалба оплаквания, като проверява законосъобразността
само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд. Съдът проверява служебно
решението единствено за нарушения на
императивните материалноправни норми. Относно правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посочените в жалбата
пороци.
В случая обжалваното решение е валидно и допустимо
постановено.
Предявеният пред първоинстанционният съд иск е
установителен, при правна квалификация чл. 415, ГПК, вр. чл. 422 ГПК - за дължимост на суми за разходвана
топлинна енергия на процесния адрес в процесния период. Заповедта по чл. 410 ГПК е издадена срещу И.М.К. и Н.С.К., като С.И.К.
и М.И.К. са конституирани в хода на производството пред СРС, с определение от
10.11.2016 г., в качеството на законни правоприемници на починалия в хода на
процеса първоначален ищец И.М.К.. Производството по чл. 422 ГПК е образувано
след уважаване на възражение на първоначалните длъжници, по реда на чл. 423 ГПК, с определение № 12142/16.05.2016 г. на СГС.
За да се премине към обсъждане по
същество на дължимостта на установените по делото суми за консумирана енергия,
следва да се обсъди основният спорен факт - дали ответниците са потребители на
ТЕ за процесния имот през претендирания период.
В отговор на възраженията
на ищеца, че СРС е допуснал процесуално нарушение като не е указал
каква е доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство, настоящият състав
намира, че в това производство и по общите правила за разпределение на доказателствената
тежест (чл. 154, ал. 1 от ГПК), ищецът следва да установи при условията на пълно
главно доказване следните правопораждащи факти : по
иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлоенергия, както и
качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза именно на спорната сума, а по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е
възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на
законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да
противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
Следователно
изцяло в тежест на ищеца е да докаже материалноправната легитимация на
ответника да отговаря по исковете, която в случая изрично е била оспорена.
Съгласно чл. 153 ЗЕ, „потребители
на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Съобразно легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (в
редакцията релевантна за част от периода), съответно пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (релевантна за останалата
част от периода), „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е всяко лице - собственик или титуляр на вещното право на
ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или
природен газ за домакинството си”, респективно - краен клиент, който купува енергия или природен
газ.
В обобщение следва, че по изричното разпореждане на
закона, по договора за доставка на топлинна енергия за процесния имот - потребител
на топлинна енергия е неговият собственик или физическото лице, на което е учредено ограничено
вещно право на ползване. Въз основа
на тези дефиниции, понятието потребител е регламентирано и в ОУ на ищеца.
С доклада по
делото, направен с определение от 26.05.2017 г., СРС изрично е указал на ищеца
кои факти, релевантни към спора, подлежат на доказване от негова страна. В това
число е упоменато, че ищецът е този, който следва да установи, при направеното оспорване
от страна ответниците, качеството им на потребители на ТЕ или ползватели на
процесния имот през спорния период. Изрично е указано, че ищецът не сочи
доказателства за тези обстоятелства, като представеният от него договор за
продажба на имота е оспорен от ответниците като такъв, който не носи подписа
им.
В първото по
делото съдебно заседание представителят на ищеца не е направил възражения по
доклада на СРС, нито е поискал ангажиране на относими към спора доказателства
във връзка с оспорване материалната легитимация на ответниците да отговорят по
исковете. Предвид изложеното, настоящият състав намира за изцяло неоснователно
възражението на ищеца, поддържано във въззивната жалба, че СРС не е разпределил
тежестта на доказване по смисъла на чл. 146 ГПК и не му е дал указания, че не
ангажира доказателства за относимите към спора факти.
При въззивната проверка на решението, съдът констатира, че пред СРС е представен договор за
покупко - продажба на процесното жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ (л. 17
от гр. дело № 37783/2016 г. по описа на СРС, 30 с - в). Копието от договора, представено
по делото, не носи подписите на купувачите И. К. и Н.К.. С отговора на исковата
молба ответниците са оспорили изрично договора, като са заявили, че същият по
своята същност е проект на договор, а впоследствие не е сключен окончателно
договор за продажба. При липса на подписи върху оспорения документ е
безпредметно да се открива нарочно производство по оспорване автентичността на
договора за покупко – продажба, по смисъла на чл. 193 ГПК. Възраженията на
ищеца в посочения смисъл за неоснователни. При указана му от съда тежест на доказване,
ищецът е следвало да ангажира безспорни доказателства относно собствеността на
имота – т. е., че покупката на имота от ответниците е оформена в изискващият се
императивно от закона ред - писмен или
нотариален.
Основателно и в съответствие
с процесуалните норми СРС е приел, че договорът за продажба, който не носи
подписите на купувачите, не се ползва с доказателствена сила за установяване
собствеността на имота. Не може да се сподели и възражението на ищеца, че
собствеността, респективно качеството на първоначалните ответници на потребители,
се установява от други писмени доказателства по делото – писма от СО, протоколи
от ОС на ЕС и т. н. Възникването на качеството собственик или вещен ползвател следва
да се установи с императивно предвидените в закона доказателства - писмени,
нотариални актове, а в изрично предвидените случаи - писмени договори.
В заключение, настоящият
въззивен състав споделя решаващите изводи на СРС, че след като ищецът не е ангажирал доказателства, от
които да се установи, че ответниците притежават качеството потребители на
топлинна енергия през процесния период, съгласно изискванията
на закона (чл. 153, ал. 1 ЗЕ, & 1, т. 42 и & 1, т. 41 б ДР на ЗЕ в
съответните редакции, относими към процесния период),
исковете срещу тях са недоказани, а от там - неоснователни и следва да се
отхвърлят. При
липса на първата основна предпоставка за възникване на вземане срещу ответниците,
без правно значение е да се обсъждат по същество доставените количества и
стойността на топлоенергията ползвана в имота през процесния период.
С оглед неоснователността на претенцията за главница,
неоснователни са и акцесорните искове за
установяване дължимост на лихви за забава - по чл. 422 ГПК, вр.
с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Понеже решаващите изводи на
настоящият въззивен състав съвпадат с тези на СРС, решението следва да се
потвърди изцяло както е постановено.
По разноските : При този изход от спора право на разноски
имат въззиваемите страни - ответниците в производството. Доколкото те изрично
са заявили чрез представителя си, че не претендират разноски, такива не се
присъждат в тяхна полза за въззивното производство.
При тези мотиви, Софийски градски
съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от 16.11.2016 г. на СРС, 67 с - в, по
гр. д. № 70927/2015 г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на «Т.с. ЕООД като трето лице
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.