№ 8601
гр. София, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. П.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20211110167098 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от [фирма], ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление [адрес],представлявано от А. А.,против В. Б. П.,ЕГН **********,с
адрес [адрес],с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато
за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 1183,14 лева
главница за топлинна енергия за периода м.05.2013 г. до м.04.2016 г.,291,26
лева лихва за забава за периода 13.09.2014 г. до 14.07.2017 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че между страните съществува договорно
правоотношение и ответницата е клиент на топлинна енергия за топлоснабден
имот в [адрес],при което е задължена да заплаща цената на доставена
топлинна енергия в срока по общите условия. Сочи се,че ответната страна е
допуснала неизпълнение и незаплатената главница възлиза на 1183,14 лева.
Предвид това,че цената не е заплатена в срок,ищецът претендира мораторна
лихва в размер от 291,26 лева. Исковата претенция се основава на
твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното
производство,но с оглед депозирано възражение е налице интерес от
предявяване на установителния иск. Ищецът моли съда да уважи предявените
искове.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв със становище
за неоснователност на исковата претенция – твърди се,че ответницата няма
качеството клиент на топлинна енергия,формулирано е възражение за
настъпила погасителна давност. Ответната страна моли съда да отхвърли
исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
1
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК [фирма] претендира от В. Б. П.
сумата от 1183,14 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2013 г.
до м.04.2016 г.,лихва за забава в размер от 291,26 лева за периода 15.09.2014
г. до 14.07.2017 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Искането
е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 50814/2017
г. по описа на СРС,42 състав.
С договор,сключен между [фирма] и етажните собственици в [адрес] са
постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което
дружеството приема да извършва дейност по дялово разпределение на
топлинна енергия,а етажните собтвеници се съгласяват да поставят
индивидуални разпределители.
Видно от договор,сключен между [фирма] и [фирма],[фирма] приема да
реализира дейност по дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в
режим на етажна собственост,а [фирма] се съгласява да определя
задълженията на отделните потребители въз основа на данните от дялово
разпределение.
Представени са общи условия на [фирма] за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
Приети са документи за главен отчет и изравнителни сметки,изготвени
от [фирма].
Прието е писмо от Столична община район „Сердика“,според което
[адрес] на [адрес] не е общинска собственост.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който се
цели да бъде установено дали съществува вземането,относно което е издадена
заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е подадено
възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Това означава,че
този иск има предмет,идентичен с предмета на заповедното производство –
подлежи на доказване същото вземане – на соченото основание и в
претендирания размер,относно което е издадена заповед за изпълнение. В
конкретния случай следва да бъде проведено доказване,че съществува
договорно правоотношение относно доставка и продажба на топлинна
енергия,да бъде доказано доставеното количество топлинна енергия,да бъде
установена цената на топлинна енергия,които материалноправни
предпоставки следва да бъдат доказани от страната ищец,а при доказване на
тези материалноправни предпоставки ответницата трябва да докаже,че е
изпълнила точно своите договорни задължения за заплащане цената на
топлинна енергия.
Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия е собственикът
или носителят на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот.
Законът не поставя изискване по отношение на топлоснабдените към влизане
2
в сила на ЗЕЕЕ ( отм.) и ЗЕ недвижими имоти да има сключен договор в
писмена форма,а е достатъчно да бъде проведено доказване за притежавано
право на собственост или вещно право на ползване. Дружеството ищец,което
претендира изпълнение на паричната сума на договорно основание следва да
проведе пълно доказване,че ответницата притежава право на собственост или
вещно право на ползване като предпоставка да бъде възприето,че страните са
обвързани от договор за продажба на топлинна енергия. Предвид това,че е
възложено в тежест на ищеца доказването съществуване на договорно
правоотношение доказването,че ответницата В.П. е собственик или носител
на вещно право на ползване върху имота трябва да бъде пълно,т.е. от
доказателствата да се установява по несъмнен и категоричен начин,че
ответницата е собственик или вещен ползвател. В настоящия случай с
определението по чл.140 от ГПК съдът изрично е дал указания на ищеца,че не
са ангажирани доказателства,че ответницата П. е собственик или ползвател на
имота,но в хода на производството такива доказателства не са
ангажирани,което обосновава извод за неоснователност на предявения иск.
Действително по делото е представено писмено доказателство от Столична
община,според което имотът не е общинска собственост,но това
доказателство не е достатъчно,за да обоснове извод,че между страните
съществува договорно правоотношение. Както беше посочено,доказването
притежаване право на собственост или вещно право на ползване трябва да
бъде пълно,а в конкретния случай въпреки дадените указания от съда
доказване за притежавано право на ползване или право на собственост не е
проведено. Обстоятелството,че имотът не е общинска собственост не се явява
достатъчно,за да бъде възприето,че между страните съществува договорно
правоотношение,в която насока липсват доказателства имотът да принадлежи
на ответницата П.. Развитите съображения мотивираха съда да приеме,че
исковата претенция в частта за главницата подлежи на отхвърляне като
недоказана. Изводът на съда,че е недоказан искът за главницата обосновава
разбирането,че неоснователен е и искът за мораторна лихва предвид
акцесорния му характер. За да е дължима мораторна лихва,трябва да
съществува парично вземане,а ако е отречена дължимост на
главницата,недължима се явява и мораторната лихва върху същата главница.
При този изход на делото и като съобрази,че ответницата П. претендира
присъждането на разноски съдът приема,че следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер от 350 лева,за която парична сума
договорът за правна защита съдържа удостоверяване,че е заплатена.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД,предявени от
[фирма], ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
[адрес],представлявано от А. А.,против В. Б. П.,ЕГН **********,с адрес
[адрес],за признаване за установено,че съществува вземане на ищеца в размер
от 1183,14 лева (хиляда сто осемдесет и три лева и четиринадесет стотинки )
главница за топлинна енергия за периода м.05.2013 г. до м.04.2016 г.,291,26
3
лева ( двеста деветдесет и един лева двадесет и шест стотинки ) лихва за
забава за периода 13.09.2014 г. до 14.07.2017 г.,относно което вземане е
издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 50814/2017 г. по описа на
СРС,42 състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление [адрес],представлявано от А. А. да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на В. Б. П.,ЕГН **********,с адрес [адрес],сумата
от 350 ( триста и петдесет ) лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4