№ 2967
гр. София, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ЯВНД
при участието на секретаря ДВН
като разгледа докладваното от ЯВНД Административно наказателно дело №
20211110210444 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С наказателно постановление № 45-07-5 от 10.06.2021 г., издадено от
Главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна
администрация“, на основание чл.143, ал.1, т.2 от Закона за гражданското
въздухоплаване (ЗГВ), на ЦВ. Й. Ц. е наложено административно наказание
глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 19 от Закона за
гражданското въздухоплаване, вр. чл. 24 от Наредба № H-1 от 9.01.2014 г. за
регистрация, първоначално определяне, поддържане на летателната годност,
експлоатация на свръхлеки въздухоплавателни средства, обучение и издаване
на свидетелства за правоспособност на пилотите и контрола върху тях.
Недоволен от същото е останал ЦВ. Й. Ц.. Същият е подал жалба, с
която иска наказателното постановление да бъде отменено с аргумент, че
същото е незаконосъобразно. Посочва, че в акта за установяване на
административно нарушение и обжалваното наказателно постановление се
съдържат различни обстоятелства, което препятства правото му на защита.
Посочва, че обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение
1
на чл. 17 ЗАНН, тъй като за същото нарушение вече има влязло в сила
решение на СРС. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не изпраща
представител. Докладвана е постъпила молба от процесуалния му
представител адв. Д., с което поддържа жалбата. Претендира разноски.
Представя доказателства, че са реално направени.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от
юрисконсулт Борчева, която иска от съда да потвърди наказателното
постановление. Същата представя писмени бележки, в които излага подробни
мотиви за потвърждение на наказателното постановление. Основно, посочено
е, че не е налице идентичност между обжалваното наказателно постановление
и това, за което има вече произнасяне от СРС. Прави възражение за
прекомерност на поисканите от жалбоподателя разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 13.11.2020 г. в землището на село Мрамор, община София, с
въздухоплавателното средство – мотоделтапланер с двигател модел
„Bombardier Rotax“, със сериен номер ***, и мотоколичка модел „Meteor“, със
сериен номер МКЗ ***, жалбоподателят ЦВ. Й. Ц., в качеството му на пилот,
извършил полети, като при полетите освен него на борда на
мотоделтапланера имало и пътник, който имал предварително закупен ваучер
за извършените полет с мотоделтапланер чрез платформата gift-tube.com. На
посочените дата и място служители на Главна дирекция „Гражданска
въздухоплавателна администрация“ извършили проверка като в хода и
изискали от ЦВ. Й. Ц. документи за въздухоплавателното средство и
документи на пилота, но такива не им били предоставени. При проверката в
Регистъра на гражданските въздухоплавателни средства в Република
България било установено, че такова въздухоплавателно средство не е
регистрирано.
Съобразявайки изложено на 14.12.2020г. св. Ю М. на длъжност
инспектор в отдел „Летателна експлоатация и лицензиране на авиационния
персонал съставил срещу жалбоподателя АУАН № 45-06-22, в който
квалифицирал извършените от него нарушения по чл. 19, ал. 1 от ЗГВ и на чл.
2
24, на чл. 48, на чл. 55 и на чл. 57 от Наредба № H-1 от 9.01.2014 г. за
регистрация, първоначално определяне, поддържане на летателната годност,
експлоатация на свръхлеки въздухоплавателни средства, обучение и издаване
на свидетелства за правоспособност на пилотите и контрола върху тях. Актът
бил подписан от актосъставителя и четирима свидетели, след което бил
предявен на нарушителя, който го подписал с отбелязване, че ще депозира
възражения в тридневен срок.
Въз основа на съставения акт, ХДШ, главен директор на Главна
дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ издал наказателно
постановление № № 45-07-1 от 14.01.2021г. Същото било обжалвано и състав
на СРС се произнесъл по жалбата, като отменил изцяло наказателното
постановление. След отмяната му въз основа отново на същия акт, АНО издал
ново наказателно постановление № 45-07-5 от 10.06.2021 г., издадено от
главен директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна
администрация“, с което за нарушение на чл. 19 от Закона за гражданското
въздухоплаване, вр. чл. 24 от Наредба № H-1 от 9.01.2014 г. за регистрация,
първоначално определяне, поддържане на летателната годност, експлоатация
на свръхлеки, въздухоплавателни средства, обучение и издаване на
свидетелства за правоспособност на пилотите и контрола върху тях, на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на
3000 / три хиляди/ лева, на основание чл. 143, ал. 1, т. 2 от Закона за
гражданското въздухоплаване (ЗГВ).
Описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото доказателствени материали: гласни доказателства,
съдържащи се в показанията на св. Ю.М. и в писмените доказателства по
делото, събрани по надлежния процесуален ред на чл. 283 от НПК – решение
№ 20080439 от 29.03.2021г., наказателно постановление № 45-07-
7/10.06.2021г. на главния директор на ГД ГВА, наказателно постановление
№45-07-6/10.06.2021г. на главния директор на ГД ГВА, наказателно
постановление № 45-07-4/10.06.2021г. на главния директор на ГД ГВА. Съдът
се доверява на показанията на разпитания свидетел, като ги намира за
обективни и логични, без вътрешни противоречия. Съдът се довери и на
надлежно приобщените по делото писмени доказателства, доколкото същите
подпомагат изясняването обстоятелствата, предмет на настоящото
производство в пълнота. Анализът посочените доказателства води до
3
еднозначен извод, поради което и не се налага подробно и поотделно
обсъждане на доказателствата.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения
в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на
проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът
служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове. Налице
е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това
обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото
издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Налице е допуснато съществено процесуално нарушение при издаване
на наказателното постановление. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6
НПК вр. чл. 84 ЗАНН не се образува административнонаказателно
производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за
същото административно нарушение има още незавършено
административнонаказателно производство, влязла в сила присъда,
постановление или влязло в сила определение или разпореждане за
прекратяване. Цитираната разпоредба урежда общо прекратително основание,
чийто правни последици включват: прекратяване висящността на
производството с влизането в сила на акта, с който е постановено, при
последваща възобновимост единствено чрез извънредните способи;
прекратяване също и на подвигнатото по него административнонаказателно
обвинение; забрана за non bis in idem със следващата се от нея
недопустимост да се образува ново административнонаказателно
4
производство спрямо същото лице за същото нарушение.
Процесуалният закон изключва възможността наказателни, респ.
административнонаказателни производства да се водят с един и същ предмет
спрямо едно и също лице. Така е даже и да има разлики в правната
квалификация и допълнително инкриминирани обстоятелства. Правилото non
bis in idem, видно от чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК , се прилага в две хипотези –
първата е при наличието на още висящо административнонаказателно
производство, а втората – при влязло в сила съдебно решение или
прекратително определение или разпореждане по производството за същото
нарушение срещу същото лице. В този случай, както са имали възможност да
посочат и други състави на СРС (разгледали останалите повторно издадени
постановления) от значение е само влизането на съответния краен акт в
законна сила, като останалите основанията за неговото постановяване са
неотносими.
В конкретният случай спрямо жалбоподателя е било издадено
наказателно постановление № 45-07-1/14.01.2021 г. за нарушения на чл. 19
ЗГВ, вр. чл. 24, чл. 48, чл. 55 и чл. 57 от Наредба № H-1 от 9.01.2014 г. за
регистрация, първоначално определяне, поддържане на летателната годност,
експлоатация на свръхлеки въздухоплавателни средства, обучение и издаване
на свидетелства за правоспособност на пилотите и контрола върху тях.
Същото е било отменено от състав на СРС с подробни мотиви, част от които
били, че няма как за множество нарушения да бъде наложено едно
единствено наказание. В опит да поправи този пропуск АНО е издал четири
нови наказателни постановления. Последното е в разрез с цитираното по-горе
правило и представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление.
По разноските.
При този изход на спора пред настоящата съдебна инстанция, доколкото
жалбоподателят е представляван от адвокат, както и предвид наличието на
изрично искане в този смисъл, в тежест на въззиваемата страна следва да
бъдат възложени направените по делото разноски за насрещната страна.
Такива се установяват направени в размер на 700,00 лева, които следва да
бъдат присъдени в пълен размер. Направеното възражение за прекомерност
на така заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът намира за
5
неоснователно, доколкото същото е в размер съобразен с действителната и
правна сложност на делото, както и с разпоредбите на чл. 36 от ЗА, вр. с чл.
18, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 45-07-5 от 10.06.2021 г.,
издадено от Главния директор на Главна дирекция „Гражданска
въздухоплавателна администрация“, на основание чл.143, ал.1, т.2 от Закона
за гражданското въздухоплаване (ЗГВ), на ЦВ. Й. Ц., ЕГН: **********, е
наложено административно наказание глоба в размер на 3000 /три хиляди/
лева за нарушение на чл. 19 от Закона за гражданското въздухоплаване, вр.
чл. 24 от Наредба № H-1 от 9.01.2014 г. за регистрация, първоначално
определяне, поддържане на летателната годност, експлоатация на свръхлеки
въздухоплавателни средства, обучение и издаване на свидетелства за
правоспособност на пилотите и контрола върху тях.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна
администрация“ ДА ЗАПЛАТИ на ЦВ. Й. Ц., ЕГН: ********** сумата от
700,00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК – пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6