РЕШЕНИЕ
гр. София, 02.12.2011г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I
Гражданско отделение, 2 състав в публично заседание на десети юни през две
хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА РУБИЕВА
при секретаря Ю.А. и с
участието на прокурора....................................................... ,
като
разгледа докладваното от съдия Рубиева гр.д. №2611/09г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 45 от ЗЗД, във вр. с чл. 74 от ЗЧСИ.
В исковата молба и молби-уточнения на исковете с дати:
29.05.2009г., 09.06.2009г. и 26.06.2009г. ищецът - К.И.Б. - като физическо лице
и като ЕТ, действащ с фирма „К. Ф.-К.Б." твърди, че ответникът, в
качеството му на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/, е отказал да изпълни своите
задължения, изразяващи се в събиране на присъдените в полза на едноличния
търговец суми по издадения изпълнителен лист от 19.03.2007г. на СГС, IV-д
въззивен състав и образуваното въз основа на същия изпълнително дело
№315/2008г. Твърди, че поведението на ответника, изразяващо се в бездействието
му, както и обстоятелството, че според ищеца ЧСИ най-вероятно е знаел, че
едноличният търговец не е обявен в несъстоятелност, но не е искал да вреди на
банката, му е причинило имуществени и неимуществени вреди. По отношение на
имуществените вреди ищецът твърди, че същите се претендират от него в
качеството му на едноличен търговец и представляват сбор от следните суми:
2000лв. - присъдената сума по гр.д. № 3782/2005г., предмет на изпълнителното
производство, ведно със законната лихва в размер на 3 520лв. за периода от 19.08.1999г.
до 24.04.2008г. - датата на завеждане на изпълнителното дело; присъдената сума
от 500лв., ведно със законната лихва в размер на 725.40лв. за периода от
30.05.2001г. до 24.04.2008г.; присъдената сума в размер на 366.60лв.-разноски;
186лв. - заплатената такса за образуване на изпълнително дело №315/2008г. или в
общ размер на 7298лв. По отношение на неимуществените вреди твърди, че същите
се претендират от него в лично качество и се изразяват в това, че той е бил
подложен на стрес, поради невъзможността му да се възползва от присъдените му
суми, което е довело до влошаване на хроничните му заболявания -диабет II
степен и хепертония - II степен. Предвид изложеното моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 7 298лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди и сумата от 500 000лв.
/съобразно допуснато увеличение в размера на иска, на основание чл. 214 от ГПК,
извършено в с.з. на 26.11.2010г./, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху сумата от 7298лв., считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът - Частен съдебен изпълнител - Г.С. Д.
твърди, че искът е недопустим, а в случай, че съдът прецени, че следва да го
разгледа по същество искът е неоснователен. Поддържа, че след като е изпратил
призовка за доброволно изпълнение на длъжника по образуваното изпълнително дело-„П.
И.Б.” АД, е бил уведомен от Б., че взискателят е в
несъстоятелност със синдик М.Н., по чиято банкова сметка ***ело са били
преведени сумите по изпълнителния лист. Ответникът счита, че К.Б., в качеството
му на едноличен търговец, не е имал право да ги получи, тъй като е обявен в
несъстоятелност. Твърди, че ищецът не е използвал пътя за защита на страна в
изпълнителното производство, чрез обжалване на действията на съдебния
изпълнител. Поддържа, че не са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД, тъй като
не е налице противоправно действие от негова страна, нито са установени и
доказани претърпени вреди в резултат на каквото и да било негово поведение по
повод образуваното изпълнително производство. По същество моли исковете да
бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира
за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено като доказателство заверено копие от
изпълнително дело №20087810400315, образувано на 24.04.2008г. по описа на ЧСИ Г.
Д. с peг. №781 и район на действие СГС.
От приложеното изпълнително дело е видно, че същото е образувано въз основа на
молба, вх. № 01964/24.04.2008г., подадена от К.И.Б., с която същият е възложил
на ЧСИ да събере сумите по приложения изпълнителен лист. В кориците на
изпълнителното дело е приложен изпълнителен лист от 19.03.2007г., издаден от
СГС IV „д” въззивен състав, по силата на който „П. И.Б." АД, на основание
чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД е осъдена да заплати на едноличен търговец К.И.Б.,
действащ с фирма „К. Ф.-К.Б." сумата от 2000 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на непозволеното увреждане - 19.08.99г. до окончателното
плащане, сумата от 500лв., ведно със законната лихва, считано от 30.05.2001г. -
датата на завеждане на делото, както и сумата от 366.60лв.-разноски. По
изпълнителното дело се съдържа сметка №2372/25.04.3008г. за платена от К.И.Б.
сума в размер на 186лв., а като основание за плащане е посочено: образуване на
изпълнително производство. Видно, от приложена към изпълнителното дело покана
за доброволно изпълнение изх. №02772/24.04.2008г., ЧСИ е поканил длъжника по
делото „П. И.Б.” АД в двуседмичен срок от връчване на поканата да изпълни
доброволно задължението си. Видно от разписката, на гърба на поканата за
доброволно изпълнение, същата е връчена на 29.04.2008г. От съдържащо се в
кориците на изпълнителното дело писмо, вх. №02062/08.05.2008г., изходящо от
длъжника и адресирано до ЧСИ по изп.д. №315/2008г. е видно, че „П. И.Б.” АД е
уведомила ЧСИ, че взискателят по посоченото изпълнително дело е обявен в
несъстоятелност, като правата на едноличния собственик се упражняват от
назначения в производството по несъстоятелност синдик М.Н.. В писмото се
излага, че синдикът е уведомил Банката, че следва да преведе присъдените суми
по особената сметка на синдика. В писмото Банката излага, че в нейна полза също
има присъдени суми, поради това е направила изявление за прихващане, основаващо
се на две решения на СРС и на ВКС и доброволно е платила, поради което моли
изпълнителното дело да бъде прекратено. От приложени 2 броя платежни нареждания
от 07.05.2007г. за сумата от 2 225.17лв. и от 07.05.2008г. - доплащане със
сумата от 6.22лв. се установява, че „П. И.Б.” АД е превела на М. И. Н.-синдик
по посочената от последния банкова сметка, ***: „плащане на присъдени суми по
гр.д. №3782/2005г.”, съответно по второто: „доплащане законна лихва за периода
от 01.05 до 07.05.2008г.”. По изпълнителното дело се съдържа удостоверение от
Врачански окръжен съд по ф.д. №823/97г., от което е видно, че едноличен
търговец с фирма „К.-Ф.-К.Б." е обявен в несъстоятелност, посочено е, че
синдик на фирмата е М. И. Н., който е встъпил в правомощията си на
15.03.2006г., видно от приложеното извлечение от търговския регистър.
По делото е разпитана свидетелката Т.Ц. Б. - бивша
съпруга на ищеца. В съдебно заседание свидетелката заявява, че е присъствала на
среща между ищеца и Г. Д., която се е състояла в кантората на съдебния
изпълнител през месец май 2007г. Свидетелката излага, че господин Д. поканил Б.
в кабинета си, като след известно време Б. излязъл-бил доста възбуден, целият
зачервен, тъй като съдебният изпълнител му отказал събирането на сумата по изпълнителния
лист срещу „П. И.Б.” с аргумента, че едноличният търговец е в несъстоятелност.
Свидетелката поддържа, че по пътя на ищеца му станало лошо, тъй като имал
диабет. Спомня си, че една година след тази среща, ищецът отново посетил
съдебния изпълнител, но този път тя не го е придружила, като от него разбрала,
че Д. е обещал да му преведе сумите. Свидетелката установява, че към момента, ищецът
след като разбрал, че сумите няма да бъдат събрани, много се разстроил, което
се отразило на физическото му и психично здраве. Споделя, че Б. не бил добре с
кръвното налягане и личният му лекар го предупредил да взема мерки, тъй като
има опасност от инсулт.
Настоящият съдебен състав, преценявайки релевантните
за спора обстоятелства, намира, че не следва да обсъжда останалите събрани
писмени доказателства, тъй като от същите не се установяват относими към
предмета на спора факти.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД,
във вр. с чл. 74, ал. от ЗЧСИ. Съгласно чл. 74, ал.1 от ЗЧСИ, частният съдебен
изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на
своята дейност. Производството по цитираната разпоредба няма за предмет
обжалване действия на ЧСИ, а репариране на действителни вреди, настъпили
вследствие негови неправомерни действия, при условие, че се установи
фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД. Съобразно чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. По силата на чл. 154, ал.1
от ГПК и с оглед елементите от фактическия състав на отговорността за
непозволено увреждане, ищецът е длъжен да установи при условията на пълно и
главно доказване следните предпоставки: че ответникът е извършител на деяние
/действие или бездействие/, което е забранено от Закона, както и че това деяние
е довело до настъпването на претендираните вреди, причинна връзка между
вредоносния резултат и вина, която се презумира до доказване на противното.
Тези предпоставки следва да бъдат установени и доказани в тяхната
кумулативност, като липсата, на която и да е от тях води до неоснователност на
заявената претенция.
Настоящият съдебен състав намира, че ищецът, чиято е
доказателствената тежест в процеса, не ангажира безспорни доказателства относно
относимите факти по спора, поради следните съображения:
Установи се, че съдебно изпълнителният процес е бил
иницииран с издаден изпълнителен лист. В изпълнение на законовите си правомощия
частният съдебен изпълнител е предприел действия по изпълнение, като
своевременно е изпратил призовка за доброволно изпълнение до длъжника.
Установи се, че с две платежни нареждания длъжникът е
извършил плащания още преди образуване на изпълнителното производство, които са
във връзка с издадения изпълнителен лист.
По отношение на възражението на ищеца, че плащанията
незаконосъобразно са били извършени на синдика на фирмата, тъй като едноличният
търговец не е бил в несъстоятелност. По делото от събраните и неоспорени
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи, че едноличният
търговец с фирма „К. Ф.-К.Б." е бил обявен в неплатежоспособност и
назначен синдик. Тези обстоятелства частният съдебен изпълнител е следвало да
съобрази при предприемане на действията по изпълнение и той ги е съобразил,
приемайки, че синдикът следва да представлява обявения в несъстоятелност
едноличен търговец. Други действия, освен описаните по-горе частният съдебен
изпълнител не е извършвал, а относно извършените, настоящият съдебен състав
приема, че същите са законосъобразни. Правилно и в съответствие със закона е
приетото от ЧСИ, че синдикът е този, който представлява обявеният в
неплатежоспособност търговец. Синдикът е този, комуто са възложени правомощия
по опазване, управление и попълване на масата на несъстоятелността /чл. 658 от ТЗ/. За своите действия и бездействия, в качеството си на синдик, той носи
персонална отговорност към длъжника и кредиторите за обезщетение за виновно
причинените вреди при осъществяване на правомощията си. /чл.663, ал.3 от ТЗ/.
Предвид изложените съображения, настоящата инстанция
приема, че ищецът не установи ответникът, в качеството му на частен съдебен
изпълнител, да е извършил противоправни действия, съответно бездействия.
С оглед липсата на една от кумулативно изискуемите предпоставки,
исковите претенции по чл. 45 от ЗЗД, вр. с чл. 74 от ЗЧСИ се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
За пълнота
следва да се отбележи, че ищецът не ангажира доказателства, които по
категоричен начин да установят твърдените от него морални вреди, в това число,
че в резултат на процесното изпълнително дело са се влошили хроничните му
заболявания - диабет II степен и хипертония - II степен.
С оглед приетото исковете за обезщетение за
имуществени вреди в размер на 7278лв. и за неимуществени вреди в размер на 500
000 лв. подлежат на отхвърляне, ведно със законните лихви.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът дължи
на ответника направените по делото разноски в размер на 12 000лв. - адвокатско
възнаграждение.
Водим от
горното, СГС, I ГО, 2 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявените от К.И.Б., в качеството му на физическо
лице и като едноличен търговец с фирма ЕТ „К. Ф.-К.Б." против Г.С. Д.
обективно съединени искове за сумата от 7278лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата
молба до окончателното плащане и за сумата от 500 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 45 от ЗЗД, във вр. с
чл. 74 от ЗЧСИ.
ОСЪЖДА К.И.Б., в качеството му на физическо лице и като
едноличен търговец с фирма ЕТ „К. Ф.-К.Б." ДА ЗАПЛАТИ НА Г.С. Д. сумата от
12 000лв. /Дванадесет хиляди лева/, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от получаване на съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: