Разпореждане по дело №367/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.413 ал.2 във връзка с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от “. П. П. Ф. Е. ЕИК ......, със седалище и адрес на управление гр.С., Ж.М. 4, Б. П. С., С.14, П. от Л. Л. П., Ч. пълномощника му Ю. Д. И. В., насочена срещу писмено Разпореждане от 14.02.2012г., постановено по ч.гр.д.№ 38/2012г. по описа на РС Р., с което е оставено без разглеждане искане от представителят на “. П. П. Ф.- гр.С., за издаване на допълнителна заповед за изпълнение за поправяне на явна фактическа грешка в Заповед за изпълнение на парично задължение № 223/16.01.2012г., в частта в която съдът е пропуснал да се произнесе като осъди длъжника да заплати на заявителя и сумата – 100.00лв. за юристконсултско възнаграждение, съгласно действащата Тарифа за минималните адвокатски възнаграждения. Мотива за отказа на съда е липсата на процедура по ЯФГ и за допълване на вече издадената заповед, в заповедното производство.

В жалбата са изложени доводи за необоснованост и неправилност на атакувания съдебен акт, като се навеждат доводи за това че заплащането на юристконсултско възнаграждение е надлежно заявено с депозираното пред съда заявление, като са били представени пълномощно на Д. И. В., трудов договор от който е видно че тя е Ю. в банката, както и диплом за завършено юридическо образование, от който е видно че същата е правоспособен юрист, като на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, са налице фактическите и правни основания за заплащането на пертендираната сума. Жалбоподателят моли съда да отмени разпореждането на съдията от първоинстанционния съд и да разпореди същият да издаде заповед за изпълнение, с която да присъди в полза на банката поисканото юристконсулстко възнаграждение.

Благоевградският окръжен съд в настоящия решаващ състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело и доводите на жалбоподателя намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадено заявление от ЕАД „ БНП П. П. Ф., с ЕИК: ........, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „М. 4”, Б. П. – С., С. 14, със законен представител Л. Л. П. Ч. пълномощника Д. В., срещу Н. О. Т., ЕГН *, от С., У.”О.” № , в качеството и на длъжник по договор за банков кредит, който е престанала да обслужва Ч. спиране на дължимите погасителни вноски. Излагат се в заявлението съображения, че банката е обявила целия остатък от отпуснатия кредит за предсрочно и изцяло изискуем, като заявителят Ч. своя пълномощник- Д. И. В., моли съда да издаде заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, като се претендирана сумата – 725.55лв. като главница, сумата – 105.70лв. като възнаградителна лихва и сумата 101.21лв. като законна лихва. В заявлението надлежно е заявено и искането с издадената заповед да бъде осъден длъжника да заплати и сумата – 100.00лв. юристконсулстко възнаграждение.

Въз основа на депозираното заявление от ЕАД “. П. П. Ф., с ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр.С., ж. к. „М. 4”, Б. П.–С., С. 14, със законен представител Л. Л. П. пълномощника Д. В., срещу А. Г. М. с ЕГН * и адрес в с.Б., У.”Д.” № , съдът е издал по реда на чл. 410 от ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение № 233/16.01.2012г., за сумата в размер на 752.55лв., представляваща главница по договора за потребителски заем, за сумата 105.70 лева, представляваща възнаградителна лихва за забава върху главницата, за периода от 23.08.2010г. до 14.01.2011г., за сума в размер на 101.21лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата, за периода от 15.09.2010г. до 21.12.2011г., както и законната лихва от 13.01.2011г. до изплащане на главницата, както и сумата 25.00лв. за разноски по делото.

Съдът при издаването на Заповед за изпълнение на парично задължение № 233/16.01.2012г., по реда на чл. 410 от ГПК, е пропуснал да се произнесе по искането за заплащането на сумата 100.00лв. за юристконсулстко възнаграждение.

С писмена молба от 10.02.2012г. по образуваното пред РС Р. ч.гр.д. № 38/2012г. по описа на съда, е направено искане от ЕАД „БНП П. П. Ф., с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж. к. „М. 4”, Б. П.–С., С. 14, Ч. пълномощника Ю. Д. И. В., с което тя моли съда да издаде заповед, с която да допълни Заповед за изпълнение № 233/16.01.2012г., в частта в която съдът е пропуснал да се произнесе по заявлението за присъждане в полза на банката кредитор на сумата 100.00лв. за юристконсулстко възнаграждение, тъй като разпореждане с което това искане да е отхвърлено по делото липсва, а нелице явна фактическа грешка в издадената заповед.

С писмено Разпореждане от 14.02.2012г. по частно гражданско дело № 38/16.01.2012г., съдът е оставил искането за допълване на заповедта или за поправка на явна фактическа грешка без уважение, с мотива – за липса на процедура по ЯФГ и допълване.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд излага следните правни съображения:

Частната жалба, инициирала настоящето производство е процесулно допустима като подадена в преклузивния срок на чл. 275 от ГПК, подадена е от лице с представителна власт по отношение на страна с право и интерес от обжалване и насочена срещу акт, подлежащ на въззивен контрол.

Разгледана по същество, тя се явява основателна по следните съображения:

Районен съд Р. е бил сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от банката заявител- “. П. П. Ф. ЕАД срещу длъжника Н. О. Т., ЕГН *, от С., У.”О.” № 18. Основанието за искането е обявяването на остатъка от неизпълненото задължение по договора за потребителски кредит, за изцяло и предсрочно изискуем, поради неплащане от страна на длъжника на повече от две погасителни вноски по сключения договор за заем. В заявлението е направено искане и за присъждане в полза на банката на юристконсулстко възнаграждение, в размер на 100лв. Заявлението е уважено за претендираната главници и лихви, както и за разноските за заплатена държавна такса по заповедното производство, като съдът е пропуснал да се произнесе по искането за заплащане на юристконсулстко възнаграждение. Искането за допълване на издадената заповед, в частта в която съдът е пропуснал да произнесе по цялото искане, е било оставено без разглеждане, поради липса на правна процедура за допълване на заповед за изпълнение или поправка на ЯФГ, допусната в нея.

Искането за допълване на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение № 233/16.01.2012г. по ч.гр.д. № 38/2012г. по описа на РС Р., е депозирано в срока по чл. 413 ал.2 от ГПК, като по своята правна същност то е процесуално допустимо.

Същото по съществото си е и основателно. От формалния характер на заповедното производство и разпоредбата на чл. 425 от ГПК, произтича задължение на съда да се произнесе по всички обстоятелства и искания, формулирани надлежно в заявлението от заявителят. Пропуска на съда да разгледа някое от исканията в заявлението, не може да бъде основание страната да понесе неблагоприятните последици от това, като за същата остава единствената процесуална възможност да поиска допълване на издадената заповед. В този случай не се касае за допълване по смисъла на чл. 250 от ГПК и за правоприлагане по аналогия, а както е прието в Определение № 387/25.06.2009г. по частно ТД № 279/2009г. на І т.о. на ВКС на РБ, а за изпълнение на установеното в чл. 425 от ГПК задължение на съда в заповедното производство да се произнесе съобразно заложеното в заявлението- образец данни от заявителя в тяхната пълнота.

След като искането за издаване на допълнителна заповед в частта на заявлението, в която първоинстанционния съд е пропуснал да се произнесе, е депозирано в срока по чл. 413 ал.2 от ГПК и същото е процесуално допустимо, съдът не е следвало да го оставя без разглеждане на посоченото от него процесуално основание, а да се произнесе по искането в пропуснатата част по същество, което предпоставя разглеждането на заявлението в тази му част във връзка с неговата основателност, а не във връзка с процесулната му допустимост./Определение № 154 от 06.03.2012г. на ВКС по ч. ТД № 979/2011г. на ІІ т.о. на ТК, с докладчик Съдията Б. Й./.

По изложените съображения настоящата инстанция приема, че атакуваното писмено разпореждане следва да се отмени, а делото да се върне на районният съд за произнасяне по депозираното заявление за издаване на допълнителна заповед за изпълнение на парично задължение, по реда на чл.410 ГПК, като изложи съображенията си по искането по същество и ако намери същото за основателно да издаде поисканата допълнителна заповед.

Мотивиран от горното и на основание чл.413 ал.2, във връзка с чл.278 ГПК Благоевградският окръжен съд,

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ писмено Разпореждане от 14.02.2012г., постановено по ч.гр.д.№ 38/2012г. по описа на РС Р., с което е оставено без разглеждане искане от представителят на “. П. П. Ф.- гр.С., за издаване на допълнителна заповед за изпълнение, за допълване на Заповед за изпълнение № 233/16.01.2012г., в частта в която съдът е пропуснал да се произнесе по заявлението за присъдаждане в полза на банката кредитор на сумата 100.00лв. за юристконсулстко възнаграждение.

ВРЪЩА делото на РС Р., за произнасяне по депозираното заявление за издаване на допълнителна заповед за изпълнение на парично задължение, по реда на чл.410 ГПК, като изложи съображенията си по искането по същество и ако намери същото за основателно да издаде поисканата допълнителна заповед.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: