Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №260041

гр. София, 09.12.2020 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Софийският окръжен съд, търговско отделение, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА  ЯНКОВА

при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 77 по описа за 2020 година на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

ИЩЕЦЪТ - „С.Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:*** 9010, р-н П., ул. П. п. 536 No 269, представлявано от К. С. К., холандски гражданин, роден на *** г. в Джакарта, Индонезия, притежател на паспорт № NW6CP97K0, издаден на 18.11.2015г. от кмета на Амстелвеен, в качеството си на управител на едноличното дружество с ограничена отговорност, чрез процесуалния си представител адвокат В.А.В., САК е предявил искове по чл. 422, ал. 1 ГПК срещу „Р.О.“ ООД, с ЕИК **********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С. М.К. - за установяване съществуването на вземане в общ размер на 199 413.88 евро, от които 175 000 евро – главница; 24 413.88 евро - договорна лихва за периода от 04. 02. 2016 г. до 30 .12. 2019 г., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК – 07.01.2020 г. до окончателното погасяване на паричните задължения, произтичащи от договор за заем от 02. 02. 2016 г., сключен между ищеца, „Т. О. А.“ Би Ви, като заемодатели и ответника, като заемополучател, и от анекси № 1 и 2, съответно от 22.02.2016г. и от 20.12.2016г. към договора от 2.02.2016г., за което вземане е образувано ч. гр. д. № 9/2020г. по описа на Районен съд – гр. И. (по заявлението на ищеца срещу ответника, за издаване на заповед за незабавно изпълнение) и издаден изпълнителен лист, въз основа на нотариален акт за договорна ипотека от 15.03.2016г. на нотариус с район на действие РС-В.. При условията на евентуалност ищецът е предявил против ответника и осъдителен иск по чл.430 от ТЗ за процесните суми.

В исковата си молба ищецът излага следното:

На 02.02.2016г. между “С.Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК: ********* и „Т. О.А.“ Би Ви - заемодатели, и „Р.О.“ ООД, ЕИК: **********- заемополучател, бил сключен договор за паричен заем, по силата на който “С.Ф.Б.“ ЕООД предоставило в заем на „Р.О.“ ООД сума в размер на 175,000.00 евро за срок от четири години с годишна лихва върху главницата в размер на 5 на сто или по 8,750.00 евро на година, а „Т. О.А.“ Би Ви предоставило в заем на „Р.О.“ ООД сума в размер на 65,000 евро за срок от четири години с годишна лихва върху главницата в размер на 5 на сто или по 3,250.00 евро на година. На 22.02.2016, между страните по договора бил подписан анекс № 1 към договор за заем от 02.02.2016, съгласно който чл. 2.3. от договора бил изменен както следва „Заемодателите предоставят цялата сума на Заемателя, чрез депозиране на остатъчната сума в Разплащателната сметка, както следва: 2.3.1 СФБ- 145,000.00 евро- до 1 месец от подписване на договора и 30,000.00 евро- след учредяване на първа по ред ипотека в негова ползва от Заемателя по смисъла на чл. 7.4.3. от договора“.

Ищецът излага, че  е изпълнил задълженията си по договора и превел първата част от главницата, а именно - 145,000.00 евро.

Впоследствие, на 15.03.2016г., за обезпечаване на паричното вземане на “С.Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК: ********* спрямо „Р.О.“ ООД, ЕИК: *********, заемополучателят „Р.О.“ ООД учредил договорна ипотека върху собствения си недвижим имот в полза на заемодателя, учредена с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 79. том 1. per. № 560 дело № 78 от 15.03.2016г. на нотариус Г.Х., per. № 156 на НК, вписана в Служба по вписвания- гр. В. с вх. per. № 399 от 15.03.2016 акт № 12, том I. дело № 202/2016г, дв, вх. per. № 400 от 15.03.2016, партидна книга: том 20539, стр. 20605. Съгласно чл. 5.1 от договора, заемът се отпускал за период от 4 години, считано от предоставяне на цялата главница и ставал дължим и изискуем, съгласно погасителен план към договора- приложение „А“. Ищецът поддържа, че съгласно погасителния план, първата дължима вноска в размер на 21,562.50 EUR /двадесет и една хиляди петстотин шестдесет и две евро и петдесет евроцента/ следвало да бъде платена на 05 ноември 2016г., а втората погасителна вноска в размер на 38,000.00 EUR /тридесет и осем хиляди евро/ - на дата 05 ноември 2017г. След вписването на нотариалният акт за учредяване на посочената договорна ипотека, „С.Ф.Б.'⁴ ЕООД сочи, че превело на „Р.О.“ ООД и остатъка от заемната главница, а именно - 30,000.00 евро.

Ищецът твърди още в исковата си молба, че в чл.10.1 вр. чл. 9.1 от договора за заем от 02.02.2016, както и в т. 1 от нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека изрично било уговорено, че при просрочие на някое плащане на „Р.О.“ ООД в полза на заемодателя “С.Ф.Б.“ ЕООД, всички плащания по договора за заем ставали предсрочно изискуеми. Ответникът не изпълнил задълженията си по договора за заем, като просрочил уговорените погасителни вноски за период по - дълъг от 15 / петнадесет / работни дни, поради което с нарочно уведомление за предсрочна изискуемост, връчено на „Р.О.“ ООД на 30.12.2019г. по реда на чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ, чрез частен съдебен изпълнител С.Л., per. № 927, длъжникът бил уведомен от ищеца, че всички вземания на ипотекарния кредитор, произтичащи от договор за заем от 02.02.2016, обезпечени с учредената договорна ипотека, са станали предсрочно изискуеми, поради просрочие на плащанията с повече от 15 / петнадесет / работни дни.

На 20.12.2016г. между страните по делото бил подписан и анекс № 2 от 02.02.2016г., съгласно който „С.Ф.Б.“ ЕООД дало съгласието си първата вноска по главницата с падеж 05 ноември 2016г. да бъде върната на по- късна дата, без да обявява заемът за предсрочно изискуем, поради неизпълнение на договора за заем или начисляване на неустойки. Съгласно чл. 2 от анекс № 2 били уговорени два алтернативни падежа на задължението на ответника- при погасяване на сумата чрез отпуснат банков кредит на „Р.О.“ ООД- до 25.01.2017г., а при отказан банков кредит на Заемателя - до 25.03.2017г.

Въпреки направените отстъпки ищецът излага,, че „Р.О.“ ООД преустановило каквито и да било погашения по процесния договор за заем.

Ищецът сочи, че поради настъпилата предсрочна изискуемост на заема, обоснована от неизпълнението на погасителните вноски подал на 08. 01. 2020 г. заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за процесните суми срещу „Р.О.“ ООД. Въз основа на издадения изпълнителен лист в полза на ищеца били присъдени още и държавната такса платена в  заповедното производство, в размер на 7800.39 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 5 390.03 лева.

Срещу издадената заповед за незабавно изпълнение ответникът подал възражение, за което ищецът бил уведомен със съобщение на 13.05.2020 г. 

Ето защо ищецът твърди, че за него е налице правен интерес да предяви настоящия установителен иск за вземането си, на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК.

Моли, съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника – „Р.О.“ ООД, че последният дължи по силата на договор за заем от 02. 02. 2016 г., сключен между ищеца и „Т. о. а.“ Би Ви, като заемодатели и ответника, като заемополучател, и по силата на анекси № 1 и 2, съответно от 22.02.2016г. и от 20.12.2016г. към договора от 2. 02. 2016г. на „С.Ф.Б.“ ЕООД, с ЕИК: *********, обща сума в размер на 199 413.88 евро, от които 175 000 евро – главница; 24 413.88 евро - договорна лихва за периода от 04. 02. 2016 г. до 30 .12. 2019 г., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК – 07.01.2020 г. до окончателното погасяване на паричното задължение, за което вземане е образувано ч. гр. д. № 9/2020г. на Районен съд – гр. И. (по заявлението на ищеца срещу ответника, за издаване на заповед за незабавно изпълнение) и издаден изпълнителен лист, въз основа на нотариален акт за договорна ипотека от 15.03.2016г. на нотариус с район на действие РС-Велинград.

При условията на евентуалност ищецът моли да бъде осъден ответникът да му заплати на основание чл.430 от ТЗ процесните суми.

Претендира се присъждане и на сторените в настоящото и заповедното производство разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба.

С него ответникът твърди, че целта на заема била закупуване от "Р.О." ЕООД на склад с хладилно помещение, находящ се в град Велинград. Излага, че съгласно чл.2 от подписан между страните Анекс № 2 от 20.12.2016 г., заемодателят дал съгласието си, първата вноска по заема от 15 000 евро да бъде върната на неуточнена по-късна дата от тази, на която била първоначално дължима - 05.11.2016 г. , " без да обявява заематът за предсрочно изискуем поради неизпълнение на договора за заем или начисляване на неустойки, като допълнително ще бъдат начислени единствено лихви към главницата към датата на нейното връщане...". Със същата разпоредба, ответникът твърди, че страните се съгласили връщането на заема да стане в зависимост от това, дали заемателят е получил банков кредит. В случай, че получил банков кредит, заемателят дължал връщане на кредита в пълен размер на 25.01.2017 г. А в случай, че заемателят не бил получил банков кредит, заемателят дължал на заемодателя връщане на първата вноска от кредита в определен размер от 24 840, 97 евро, от които 15 000 евро главница и 9 840,47 евро възнаградителна лихва, в срок до 25.03.2017 г.

"Р. О." ЕООД сочи, че не е получило банков кредит, с който да погаси в пълен размер задълженията си по процесния договор за заем, поради което към датата на подаване на исковата молба, по отношение на неизпълнението, изискуемостта и размера на задължението на заемателя, следва да се приложи разпоредбата на чл.2, предложение второ от Анекс № 2 от 20.12.2016 г.

Счита, че по отношение на първата вноска в размер на 15 000 евро, както и дължимата възнаградителна лихва в размер на 9 840,47 евро или общо 24 840, 97 евро, заемателят е в забава от 26.03.2017 г., съгласно правилото установено в чл. 84 от Закона за задълженията и договорите. За останалата част от дължимата главница в размер на 160 000 евро твърди, че не бил определен срок за връщане, поради което заемателят щял да изпадне в забава само след покана, съгласно правилото установено в чл. 84, ал.2 от Закона за задълженията и договорите. Покана за доброволно изпълнение на задължението, по смисъла на посочената по-горе разпоредба, ответникът сочи, че не  бил получавал от ищеца. Твърди, че на 30.12.2019 г., С. М. К., в качеството му на управител на "Р.О." ООД получил писмен документ, именован "Уведомление за предсрочна изискуемост", с което кредиторът "С. Ф.Б."ЕООД уведомявал длъжника за това, че обявява за предсрочно изискуеми главницата в размер на 175 000 евро и натрупаните договорни лихви в размер на 6 646, 52 евро за 2017 г. и 8 895, 83 евро за 2018 г.".

Ответникът намира, че

претенцията на ищеца е неоснователна, доколкото съгласно посочената по-горе разпоредба на чл.2 от Анекс № 2 от 20.12.2016 г., кредиторът се бил лишил от правото да обявява заема за предсрочно изискуем, поради неизпълнение на задължението на заемателя за връщане на дължимата сума, изцяло или на съответната вноска. Излага, че доколкото и ако уведомлението за предсрочна изискуемост, съгласно изявената воля на съставителя на този акт, се счита за покана за доброволно изпълнение /получена от ответника на 30.12.2019г./, то това е и падежната дата на останалата част от главницата в размер на 160 000 евро. При условията на евентуалност поддържа, че частта от главницата по процесния договор в размер на 160 000 евро е изискуема от датата на получаването на исковата молба от ответника.

Предвид на изложеното ответникът прави извод, че претенцията на ищеца за заплащане на възнаградителна лихва върху главницата в размер на 24 413, 88 евро е неоснователна и моли искът му в тази част да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 372 ГПК ищецът е представил допълнителна искова молба (л. 63-л.65 от настоящото дело), с която поддържа първоначалната и оспорва всички възражения, правни и фактически твърдения на ответника, съдържащи се в отговора на исковата молба като неоснователни и необосновани.

В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на допълнителната исковата молба.

Софийският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Между страните няма спор, че по силата на договор за заем от 02.02.2016г. ищецът предоставил на ответника заем в размер на 175 000 евро, със срок за погасяване 4 години, считано от датата на неговото усвояване. За обезпечение на вземането на ищеца по заема било уговорено заемополучателят да учреди ипотека на свой подробно описан в договора недвижим имот. Задължителна част от договора бил и погасителен план към него – Приложение „А”, представен по делото. Видно от самия договор, е че страните по делото са уговорили в чл.6.2, че всички суми, включително плащания на лихви, които не са получени до 15 работни дни след датата на падежа се считат за просрочени плащания. Последното се квалифицира и като случай на неизпълнение, съгласно чл.9.1 от договора и дава право на заемодателя да реализира правата си по чл.10 от същия, съгласно които ако настъпи случай на неизпълнение, заемодателите могат да счетат своята част от заема за предсрочно изискуема – чл.10.1 от договора.

На 22.02.2016, между страните по делото е подписан анекс № 1 към договор за заем от 02.02.2016, съгласно който чл. 2.3. от договора е изменен както следва: „Заемодателите предоставят цялата сума на Заемателя, чрез депозиране на остатъчната сума в Разплащателната сметка, както следва: 2.3.1 СФБ- 145,000.00 евро- до 1 месец от подписване на договора и 30,000.00 евро- след учредяване на първа по ред ипотека в негова ползва от Заемателя по смисъла на чл. 7.4.3. от договора“.

На 20.12.2016г. между страните по делото бил подписан и анекс № 2 от 02.02.2016г., съгласно който „С.Ф.Б.“ ЕООД дава съгласието си първата вноска по главницата с падеж 05 ноември 2016г. да бъде върната на по- късна дата, без да обявява заемът за предсрочно изискуем, поради неизпълнение на договора за заем или начисляване на неустойки. Съгласно чл. 2 от анекс № 2 са уговорени два алтернативни падежа на задължението на ответника- при погасяване на сумата чрез отпуснат банков кредит на „Р.О.“ ООД- до 25.01.2017г., а при отказан банков кредит на Заемателя - до 25.03.2017г.

От представените по делото заверени копия на нотариални актове се установява, че на 15.03.2016г. ответникът е закупил недвижим имот в гр.В., който на същата дата с нотариален акт № 79, том I, рег. № 560, дело № 78/2016г. на нотариус Георги Халачев е ипотекирал в полза на ищеца по делото за обезпечение на вземанията на ищеца по договора за заем от 02.02.2016г.

С покана – уведомление за предсрочна изискуемост на договор за заем от 02.02.2016г., изпратена чрез ЧСИ – С. Л., ищецът е уведомил ответника, че обявява задълженията на „Р.О.“ ООД по договор за паричен заем от 02.02.2016г., обезпечени с нотариален акт № 79, том I, рег. № 560, дело № 78/15.03.2016г. на нотариус Г. Х., за предсрочно изискуеми, поради неизпълнение на задължения на ответника по договора. Поканата – уведомление е получена от управителя на ответното търговско дружество на 30.12.2019г.

Със заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 ГПК, от 16.01.2020г. Ихтиманския районен съд, е разпоредил по ч. гр. д. № 9/2020г. по описа на съда ответникът да заплати на ищеца исковите суми, предмет на настоящите искове, както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК – 07.01.2020г. до окончателното погасяване на паричното задължение, както и разноски, от които 7 800.39лв. – д. такса и 5390.03 лв. – адвокатско възнаграждение.

До длъжника и настоящ ответник е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № 1523/10.02.2020 г. по изп. д. № 20208870400036 на ЧСИ Д. Д. с район на действие ОС – П.. Поканата е връчена на управителя на ответника на 17.02.2020г. Видно от приложеното към настоящото съдебно производство заверено копие на ч.гр.д. № 9/2020г. по описа на РС-И., е че възражението на ответника по чл.414 от ГПК е депозирано в законоустановения срок на датата 06.03.2020г.

Със съобщение от ИРС, получено от ищеца на 13.05.2020г. е съобщено на последния, че срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и му е указано, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението.

Исковата молба, с която е предявен настоящия иск, е подадена на 02. 06. 2020 г. пред Софийски окръжен съд, т.е. в законоустановения срок. 

От заключението на допусната и приета по делото съдебно – счетоводната експертиза се установява, че заемът е усвоен от ответника – заемополучател на три транша: на 04.02.2016г. – 115000 евро; на 25.02.2016г. – 30000 евро и на 15.03.2016г. – 30 000 евро. Вещото лице сочи, че в счетоводството на “Р.О.” ООД се води задължение към “С.Ф.Б.” ЕООД, по договор за заем от 02.02.2016г., в общ размер на 341 424.90 лева и там няма отразено извършено плащане. В счетоводството обаче на ищеца било отразено извършено на 27.11.2017 г. непряко плащане в размер на 10 000 евро, преведени от “Т. О. А.” Би Ви към “С.Ф.Б.” ЕООД за погасяване на лихви по договора за заем на “Р.О.” ООД. Преведената сума била в размер на 10 000 евро и била отнесена за погасяване на задължението за лихви.

Установява се още от заключението на вещото лице по ССчЕ, че размерът на дължимата договорна 5% годишна лихва, съгласно договор за кредит от 02.02.2016 г., сключените анекси към него и уговореното в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, с отчитане на погасяването на лихви в размер на 10 000 евро, възлиза на сумата в размер от 24 413.88 евро, за периода от 04.02.2016 - 30.12.2019г.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

Предявените искове с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК са допустими – същите са предявени в срока по чл.415, ал.1 от ГПК от заявителя в производството по чл.417 от ГПК пред районния съд срещу заемополучателя по договора за заем - възразил срещу заповедта за изпълнение.

            Разгледани по същество, исковете са доказани по основание и размер.

Предмет на делото по установителните искове по чл.422 от ГПК е вземането, основано на представения документ – нотариален акт за договорна ипотека, от който е видно вземане на ищеца, произтичащо от договор за заем, в който договор размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му. Основанието на иска се обуславя от обстоятелствата, въз основа на които страната твърди защитимо с упражняването му свое субективно право и тези обстоятелства по иска с правно основание чл. 422 от ГПК в случая са сключен и обявен за предсрочно изискуем договор за заем.

Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на фактите, на които основава своето искане до съда. Единствено фактът на евентуално извършени плащания по дължими суми е в тежест на ответника. В настоящата хипотеза съдът приема, че между страните по делото е възникнало облигационно правоотношение, с източник договор за заем. По силата на договорноправната връзка, в тежест на ищцовата страна, е възникнало задължението да предостави процесния заем, а в тежест на ответника- заемополучател - да заплаща в установените срокове и размери погасителните вноски по усвоения заем, съгласно уговореното в договора и погасителния план към него. В настоящата съдебна инстанция няма спор по тези обстоятелства. Страните спорят по отношение на фактите – дължимост на претендираните суми с оглед техния падеж. Страните спорят и по отношение на обстоятелството дали заемът изобщо е станал предсрочно изискуем. Ответникът твърди, че кредиторът се е отказал от правото си да обявява заема за предсрочно изискуем. Твърди, че за главницата в размер на 160 000 евро не е определян срок за връщане, поради което ответникът следва да изпадне в забава след покана.

С оглед приетото в т.18 на Тълкувателно решение № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Според него в хипотезата на предявен иск по  чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит /на още по силно основание решението се отнася и за паричен заем/, става изискуемо ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора, при настъпване на определени обстоятелства, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва изрично да е уведомил длъжника, за обявяване предсрочната изискуемост на кредита. В случая това е сторено от дружеството - ищец преди образуване на заповедно производство по ч.гр.д. № 9/20г. по описа на РС-Ихтиман, с представеното по делото уведомление за предсрочна изискуемост до ответника, изпратено чрез ЧСИ и получено от ответника на 30.12.2019г.

От друга страна в настоящото съдебно производство, заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза по несъмнен начин установи размера на просрочените задължения по договора за заем към датата на подаване на заявлението в заповедното производство по ч.гр.д. № 9/20г. по описа на РС-Ихтиман - съответстващ на размера, сочен в заявлението и в настоящата искова молба.

В тази връзка съдът приема, че предявените искове по чл.422 от ГПК, като основателни следва да бъдат уважени.

С оглед на горното съдът не следва да се произнася по предявените от ищеца при условията на евентуалност осъдителни искове по чл.430 от ТЗ за процесните суми.

Досежно направените от ответника възражения с отговора на исковата молба за недължимост на главницата от 160 000 евро, без покана, поради липса на уговорен падеж за плащането й, както и за невъзможност да бъде обявен заемът за предсрочно изискуем, тъй като заемодателят сам се бил отказал от тази си възможност, следва да се отбележи, че същите са неоснователни. Видно от самото съдържание на договора за паричен заем, анексите към него и погасителния план към договора е, че защитната теза на ответното дружество е несъстоятелна.

Съобразно изхода на делото, и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца в цялост и направените в настоящото съдебно производство разноски в общ размер на 8 300.39 лева, от които 7800.39 лева заплатена държавна такса за водене на съдебното производство и 500 лева – възнаграждение за вещо лице.

Предвид задължителните указания дадени от ОСГТК на ВКС в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г., постановено по тълк.д.№ 4/2013г. по описа на ВКС, настоящия съд следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и по дължимостта на разноските в заповедното производство. В тази връзка, предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищцовата  страна следва да бъде присъдена и сумата от 5 390.03 лв., за адвокатско възнаграждение, уговорено за исковото и заповедното производство с вкл.ДДС, както и сумата от 7800.39 лева – заплатена държавна такса за заповедното производство.

 Воден от горното, съдът

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „С.Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** 9010, р-н П., ул. П. п.536 No 269, представлявано от К. С. К., холандски гражданин, роден на *** г. в Джакарта, Индонезия, притежател на паспорт № NW6CP97K0, издаден на 18.11.2015г. от кмета на Амстелвеен, в качеството си на управител на едноличното дружество с ограничена отговорност срещу „Р.О.“ ООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.М. К., установителни искове по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК, съществуването на вземането на „С.Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК: ********** в общ размер на 199 413.88 евро, от които 175 000 евро – главница; 24 413.88 евро - договорна лихва за периода от 04. 02. 2016 г. до 30 .12. 2019 г., както и законна лихва върху главницата от 175 000 евро, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК – 07.01.2020 г. до окончателното погасяване на паричните задължения, произтичащи от договор за заем от 02. 02. 2016 г., сключен между ищеца, „Т. О.А.“ Би Ви, като заемодатели и ответника, като заемополучател, и от анекси № 1 и 2, съответно от 22.02.2016г. и от 20.12.2016г. към договора от 2.02.2016г., за което вземане е образувано ч. гр. д. № 9/2020г. по описа на Районен съд – гр. И. (по заявлението на ищеца срещу ответника, за издаване на заповед за незабавно изпълнение) и издаден изпълнителен лист, въз основа на нотариален акт за договорна ипотека от 15.03.2016г. на нотариус с район на действие РС-Велинград.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „Р.О.“ ООД, с ЕИК **********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.М. К. да заплати на „С.Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** 9010, р-н П., ул. П. п. 536 No 269, представлявано от К. С. К., холандски гражданин, роден на *** г. в Джакарта, Индонезия, притежател на паспорт № NW6CP97K0, издаден на 18.11.2015г. от кмета на Амстелвеен, в качеството си на управител на едноличното дружество с ограничена отговорност, направените в настоящото съдебно производство разноски в общ размер на 8 300.39 лева.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „Р.О.“ ООД, с ЕИК ***********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С. М.К. да заплати на „С.Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:*** 9010, р-н П., ул. П. п. 536 No 269, представлявано от К. С. К., холандски гражданин, роден на *** г. в Джакарта, Индонезия, притежател на паспорт № NW6CP97K0, издаден на 18.11.2015г. от кмета на Амстелвеен, в качеството си на управител на едноличното дружество с ограничена отговорност, направените в заповедното производство, разноски в общ размер на 13 190.42 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: