Номер 65318.09.2020 г.Град Бургас
Окръжен съд – БургасIV въззивен наказателен състав
На 16.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
Членове:ГЕОРГИ Х. ИВАНОВ
Диана И. Асеникова Лефтерова
като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно частно
наказателно дело № 20202100600987 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК
и е образувано по частен протест на прокурор при Районна прокуратура - гр.
Несебър, подаден срещу определение от 12.08.2020 г. по НОХД № 519/2020 г.
по описа на Районен съд – гр. Несебър, с което на основание чл. 249, ал. 2, вр.
чл. 248, т. 2 от НПК е прекратено съдебното производство и делото е върнато
на Районна прокуратура – гр. Несебър за отстраняване на допуснати
процесуални нарушения.
С частния протест се изразява несъгласие с горепосочения съдебен
акт, като се релевират оплаквания, че същият е неправилен,
незаконосъобразен и необоснован. Отправя се искане до въззивния съд да
отмени протоколно определение от 12.08.2020 г. по НОХД № 519/2020 г. по
описа на РС – гр. Несебър и делото бъде върнато за разглеждане в съдебно
заседание.
Бургаският окръжен съд, като се запозна с материалите по делото,
становищата на страните и като съобрази закона, намира частния протест за
допустим, а разгледан по същество и за основателен. Съображенията за това
са следните:
По внесен от Районна прокуратура – гр. Несебър обвинителен акт
пред Районен съд – гр. Несебър е било образувано НОХД № 519/2020 г. с
обвинение срещу С. Х. Х. за това, че на 12.06.2019 г., около 22:30 часа, в с.
Равда, общ. Несебър, на ул. „Делфин“, в близост до офис на куриерска фирма
1
„Еконт“, като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, като извършител, в
съучастие с В. Г. Ч. , чрез нанасяне на удари с юмруци по лицето на Д.Д.К.,
роден на ***** г., му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на долна челюст, на две места, довело до трайно затруднение на
дъвченето и говореното за около месец и половина – два месеца, при обичаен
ход на оздравителния процес, като деянието е осъществено по хулигански
подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. първо, вр. чл. 129, ал. 2,
вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и срещу В. Г. Ч. , за това
че на 12.06.2019 г., около 22:30 часа, в с. Равда, общ. Несебър, на ул.
„Делфин“, в близост до офис на куриерска фирма „Еконт“, като извършител, в
съучастие с непълнолетния С. Х. Х. , чрез нанасяне на удари с юмруци по
лицето на Д.Д.К., роден на ***** г., му причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на долна челюст, на две места, довело до трайно
затруднение на дъвченето и говореното за около месец и половина – два
месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, като деянието е
осъществено по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12,
предл. първо, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
По делото е било проведено разпоредително заседание на 12.08.2020
г., като след становищата на страните по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК,
първоинстанционният съд е прекратил съдебното производство по НОХД №
519/2020 г. и е върнал делото на РП – гр. Несебър за отстраняване на
допуснати процесуални нарушения. За да постанови прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото в неговата предходна
процесуална фаза, съдът е приел, че при изготвяне на обвинителния акт са
допуснати съществени отстраними процесуални нарушения, които са довели
в значителна степен до ограничаване правото на защита на двамата
подсъдими. На първо място е счел, че съществен признак на повдигнатите на
Х. и Ч. обвинения е наличието или липса на хулигански мотив за извършване
на деянията, като според първоинстанционния съд, в обвинителния акт се
съдържат редица непълноти и противоречия в тази насока. Също така в
определението е посочено, че в обвинителния акт се съдържат непълноти и
противоречия и досежно изпълнителното деяние, а именно дали двамата
подсъдими са действали в съучастие и дали двамата са нанесли удари,
2
причинили телесните увреждания на пострадалия К., както и че липсват
индивидуализиращи признаци относно субективната страна на деянието
спрямо двамата подсъдими.
Настоящият въззивен състав не споделя изводите на
първоинстанционния съд.
Неоснователно се твърди с определението, че в обвинителния акт не
са посочени обстоятелства, разкриващи наличието или липса на мотив, с
оглед квалификацията на деянието като „извършено по хулигански подбуди“,
както и не са посочени фактите, установяващи признаците на субективната
страна на деянието, настоящата инстанция намира същите за неоснователни.
Преди всичко е необходимо да се посочи, че суверенно право на
прокуратурата е да формулира обвинението по начин, какъвто намери за
добре – по аргумент от чл. 127, т. 3 от Конституцията на Република България.
Именно това е институцията, която има правомощието да даде рамки на
обвинението и да очертае предмета на производството. Недопустимо е при
преценката по реда на чл. 248 от НПК (а също и по този по чл. 288, т. 1 от
НПК), под претекст на констатирани противоречия и непълноти в
обвинителния акт, на практика да се връща делото на досъдебната фаза за
промяна на квалификацията на инкриминираното деяние. Съдът (съдията-
докладчик), дори и да смята, че квалификацията е неточна или не отговаря на
установените и описани в обстоятелствената част факти, няма възможност да
поиска коригиране на обвинителния акт в тази му част. В разглеждания
случай в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът е посочил,
защо приема, че престъплението спрямо всеки един от подсъдимите, предмет
на обвинението, е извършено по хулигански подбуди, а също е отразил и
становището си относно това при каква форма на вина е действал всеки един
от тях при осъществяването му. Въпросите, свързани с прецизността на
квалификацията на инкриминираните деяния и субективната страна на
престъплението, са все въпроси, които могат да получат отговор по реда на
чл. 301 от НПК – с присъдата, но не и по реда на чл. 248 от НПК.
По отношение на втората група констатации в определението на
първоинстанционния съд, че причинените от всеки един от двамата
подсъдими вреди на пострадалия не са посочени, както и дали двамата са
3
действали в съучастие, настоящият въззивен състав също намира за
неоснователни. С внесения в Районен съд – гр. Несебър обвинителен акт,
спрямо подсъдимите С. Х. – непълнолетен към момента на извършване на
деянието и В. Ч. се повдигнати обвинения по чл. 131, ал.1, т.12, предл. първо,
вр. чл. 129, ал.2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. В обстоятелствената част на
обвинителния акт, държавното обвинение е посочило за всеки един от
двамата подсъдими какви действия е извършил спрямо пострадалия, както и
защо е приел, че двамата са действали в съучастие. В диспозитива на
обвинителния акт изрично е посочено, че причинената телесна повреда на
пострадалия К. произлиза от удари с юмруци, нанесени му и от двамата
подсъдими. Според настоящата инстанция обсъдения пропуск в
обвинителния акт по никакъв начин не ограничава правото на защита на
подсъдимите, поради което и не може да бъде квалифициран като съществено
процесуално нарушение, даващо основание за връщане на делото в
предходната процесуална фаза. Посочените в съдебния акт пропуски и
грешки, настоящата инстанция намира за технически, които следва да бъдат
отстранени по реда на чл. 248а от НПК, а не чрез прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото в предходната му фаза.
Въззивният състав счита, че внесения в първоинстанционния съд
обвинителен акт, въпреки констатираните в него непълноти, отговаря на
правните изисквания на чл. 246 от НПК и е съобразен с основните положения,
визирани в Тълкувателно решение № 2/2002г. на ОСНК на ВКС, поради което
и е годен да постави началото на съдебното производството пред първата
инстанция. В тази насока за пълнота следва да се посочи, че на проведеното
по делото пред първоинстанционния съд разпоредително заседание,
подсъдимите и техният защитник в становището си по чл. 248, ал. 1, т. 3 от
НПК са заявили, че на досъдебното производство не е допуснато отстранимо
съществено нарушение, довело до ограничаване процесуалните права на
подсъдимите или на пострадалия. Същото становище е взел и пострадалият и
неговият повереник.
С оглед на изложеното въззивната инстанция прие, че на
досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт не са
допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите. Това
4
обосновава изводът, че неправилно първоинстанционният съд по НОХД №
519/2020г. по описа на Районен съд - гр. Несебър е упражнил правомощието
си по чл. 249, ал. 2, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, като е прекратил съдебното
производство и е върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснати
процесуални нарушения, което от своя страна налага отмяна на посоченото
разпореждане и връщане на делото на Районен съд - гр. Несебър за
разглеждането му по същество.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 345, ал. 1 от НПК,
Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 12.08.2020 г., постановено по НОХД №
519/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Несебър, с което на основание чл.
249, ал. 2, вр. чл. 248, т. 2 от НПК е прекратено съдебното производство и
делото е върнато на Районна прокуратура – гр. Несебър за отстраняване на
допуснати процесуални нарушения.
ВРЪЩА делото на Районен съд - гр. Несебър за разглеждане по
същество.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5