№ 1743
гр. Варна, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20213100501569 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на К. Д. Д. от гр. Варна, подадена чрез процесуален
представител, срещу Решение № 261220/13.11.2020 год., постановено по гр. дело №
5688/2019 год. на РС-Варна, поправено с Решение № 260214/26.01.2021 год. и с Решение №
261763/26.05.2021 год., постановени по същото гр. дело, с което: 1) е отхвърлен предявен от
въззивника – ищец К. Д. Д. от гр. Варна срещу Г.Б. Д. от гр. Варна иск за прогласяване
нищожността на брачен договор, вписан в Служба по вписвания – гр. Варна с Акт № 164, т.
Х/ 18.10.2013 год., в частта му по т. 4 от договора, с която Д.К. Д. ЕГН **********
прехвърля безвъзмездно на Г. Б. Д. собствената си 1 / 4 ид. част от недвижим имот –
апартамент с идентификатор № 10135.1502.150.1.16 по КККР на гр. Варна, с адрес гр.
Варна, ул. „Г. С. Раковски“ 76, ет. 5, ап. V – С/16, с площ от 77, 12 кв. м., ведно с избено
помещение № 16, с площ от 8, 39 кв. м., поради противоречие с добрите нрави, на основание
чл. 226, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 1, предложение трето ЗЗД; 2) е отхвърлен предявения от
въззивника – ищец К. Д. Д. от гр. Варна срещу Г.Н. М. – Е.а и ЛЮБ. Б. ЕНЧ., двамата от гр.
Варна ревандикационен иск за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението
върху 1/ 4 ид. ч. от недвижим имот – апартамент, съставляващ обект с идентификатор №
10135.1502.150.1.16 по КККР на гр. Варна, с адрес гр. Варна, ул. „Г. С. Раковски“ 76, ет. 5,
ап. V –С/16, с площ от 77, 12 кв. м., ведно с избено помещение № 16, с площ от 8, 39 кв. м.,
на основание чл. 108 ЗС.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно, постановено
постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в необсъждане на релевантни за спора доказателства
и в неправилна преценка и анализ на други, събрани по делото доказателства и
необсъждането им в съвкупност и в тяхната взаимовръзка, в резултат на което решението е
1
и необосновано. Твърди се също, че решението е постановено и при неизяснена фактическа
обстановка в резултат на допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения,
изразяващи се в недопускане на своевременно поискани доказателства, довели до
ограничаване на правата на жалбоподателя – ищец да установи при условията на пълно
доказване наведените от него твърдения. Отправено е искане за отмяна на решението и за
постановяване на друго, с което предявените от К. Д. искове за бъдат уважени.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемите Г. Б. Д., Г.Н.
М. и ЛЮБ. Б. ЕНЧ., чрез процесуален представител, оспорват въззивната жалба, считат
обжалваното решение за правилно и настояват да бъде потвърдено.
От ищеца по предявените искове К.Д. Д. е подадена и въззивна жалба против
Решението № 260214/26.01.2021 год., постановено в производство по чл. 247 ГПК, с което е
поправено Решение № 261220/13.11.2020 год., постановено по гр. дело № 5688/2019 год. на
РС-Варна относно разноските за първоинстанционното производство.
Твърди се, че решението за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в
Решение № 261220/13.11.2020 год. по гр. дело № 5688/2019 год. по описа на РС-Варна е
неправилно, в случая не са налице основания за поправка на допусната в първоначалното
решение очевидна фактическа грешка, съответно процедурата по чл. 247 ГПК е
неприложима, тъй като нито от мотивите, нито от диспозитива на Решение №
261220/13.11.2020 год. по гр. дело № 5688/2019 год. по описа на РС-Варна е възможно да се
изведе волята на съда относно размера на разноските.
Отправено е искане за отмяна на решението № 260214/26.01.2021 год., наред с отмяна
на решението № 261220/13.11.2020 год., постановени по гр. дело № 5688/2019 год. на РС-
Варна.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, вззиваемите Г. Б. Д., Г.Н. М.
и ЛЮБ. Б. ЕНЧ., чрез процесуален представител, оспорват въззивната жалба против
решението № 260214/26.01.2021 год., с което е поправено по реда на чл. 247 ГПК решението
№ 261220/13.11.2020 год., постановено по гр. дело № 5688/2019 год. на РС-Варна; считат
обжалваното решение за поправка на очевидна фактическа грешка за правилно и настояват
да бъде потвърдено.
В съдебно заседание въззивникът К.Д., чрез процесуален представител, поддържа
въззивните си жалби, настоява да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноски
за двете инстанции.
В съдебно заседание въззиваемите Г.Б. Д., Г.Н. Е.а и ЛЮБ. Б. ЕНЧ., чрез процесуален
представител, оспорват въззивните жалби, поддържат подадените отговори на жалбите.
Съдът съобрази следното:
Производството пред РС-Варна е образувано по предявени от К. Д. Д. искове по чл.
226, ал. 3 ЗЗД и чл. 108 ЗС, както следва:
1) иск по чл. 226, ал. 3 ЗЗД предявен срещу Г.Б. Д. от гр. Варна за прогласяване
нищожността до размер от 1 / 2 ид. част на клаузата по чл. 4 от брачен договор от 18.10.2013
год., с вх. рег. № 23967/18.10.2013 г., акт № 164, том Х, дело № 3509/2013 год. по описа на
СлВп-Варна, с която Д.К. Д. е прехвърлил безвъзмездно на съпругата си Г.Б. Д. собствената
си 1 / 2 ид. част от апартамент, съставляващ обект с идентификатор 10135.1502.150.1.16 по
КК на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, ул. Г. С. Раковски № 76, ет. 5, ап. V-С/16, с площ от
77, 12 кв. м, ведно принадлежащото му избено помещение № 16 с площ от 8, 39 кв. м.,
поради противоречие с добрите нрави;
2) иск по чл. 108 ЗС, предявен срещу Г.Н. Е.а и ЛЮБ. Б. ЕНЧ. за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът К. Д. Д. е собственик на 1 / 4 ид. част
от апартамент, съставляващ обект с идентификатор 10135.1502.150.1.16 по КК на гр. Варна,
находящ се в гр. Варна, ул. Г. С. Раковски № 76, ет. 5, ап. V-С/16, с площ от 77, 12 кв. м,
ведно принадлежащото му избено помещение № 16 с площ от 8, 39 кв. м., по наследяване от
баща си Д.К. Д., б. ж. на гр. Варна, починал на 03.09.2015 год. и за осъждане на ответниците
2
да му предадат владението върху 1 / 4 ид. част от гореописания имот.
Ищецът е навел следните твърдения: Страните са съсобственици на апартамент,
съставляващ обект с идентификатор 10135.1502.150.1.16 по КК на гр. Варна, находящ се в
гр. Варна, ул. Г. С. Раковски № 76, ет. 5, ап. V-С/16, с площ от 77, 12 кв.м, ведно
принадлежащото му избено помещение № 16 с площ от 8, 39 кв. м. Ищецът и първата
ответница Г.Б. Д. са наследници по закон на Д.К. Д., б. ж. на гр. Варна, починал на
03.09.2015 год.; ищецът е негов син, а ответницата – преживяла съпруга. С брачен договор
от 18.10.2013 год. наследодателят е прехвърлил безвъзмездно на съпругата си Г.Д. 1 / 2 ид.
част от гореописания имот. С договор за дарение, скл. с нот. акт № 189/17.12.2013 год. на
ВнН, Г.Д. е дарила на сина си Б.Л. Е. описания апартамент. Б. Е. е починал на 07.03.2018
год. и призовани да го наследят са наследниците му по закон – ответниците Г. Е.а,
преживяла съпруга, и синът му Л.Е.. По предявен от К. Д. Д. против Г.Д. и Б. Е. иск по чл.
108 ЗС с влязло в сила решение по гр. дело № 13979/2016 год. по описа на РС-Варна е
прието за установено в отношенията между страните, че К. Д. Д. е собственик на 1/ 4 ид.
част от процесния апартамент и ответниците Г.Д. и Б. Е. са осъдени да му предадат
владението върху 1 / 4 ид. част от апартамента. Твърди, че извършеното пункт 4 – ти от
брачния договор дарение, с което наследодателят му е подарил на ответницата Г.Д. 1 / 2 ид.
част от процесния апартамент е нищожно, тъй като дарението е извъшено по настояване на
надарената, с оглед влиянието, което е имала върху дарителя заради грижите, които е
полагала, предвид влошеното му здравословно състояние. Мотивът за извършване на
дарението е да се увредят интересите на ищеца, като същият бъде лишен от бъдещи
наследствени права върху апартамента и неоправдано и несправедливо да се
облагодетелства синът на ответницата Г.Д.. Твърди се още, че приживе на наследодателя
отношенията между баща и син са били изострени (влошени) именно поради намесата и под
давлението на ответницата Г. Дасакалова, което тя упражнявала върху съпруга си.
Поради изложеното ищецът счита, че дарението, извършено с клаузата по чл. 4 от
брачен договор от 18.10.2013 год., с вх. рег. № 23967/18.10.2013 г., акт № 164, том Х, дело №
3509/2013 год. по описа на СлВп-Варна, с която Д.К. Д. е прехвърлил безвъзмездно на
съпругата си Г.Б. Д. собствената си 1 / 2 ид. част от апартамент, съставляващ обект с
идентификатор 10135.1502.150.1.16 по КК на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, ул. Г. С.
Раковски № 76, ет. 5, ап. V-С/16, с площ от 77, 12 кв.м, ведно принадлежащото му избено
помещение № 16 с площ от 8, 39 кв. м. е нищожно, поради противоречие с добрите нрави,
като настоява да се прогласи нищожността му до обема на 1 / 2 ид. част от подареното, т. е.,
до обема на наследствените права на ищеца К.Д. от наследството на наследодателя –
дарител Д.К. Д..
С оглед нищожността на горното дарение в обем от 1 / 2 ид. част от подареното (1 / 4
ид. част от целия апартамент), то и договорът за дарение, по нот. акт № 189/17.12.2013 год.
на ВнН, с който Г.Д. е дарила на сина си Б. Е. целия апратамент, не е произвел вещен ефект
за 1/4 ид. част от апартамента, поради което и собственик на тази 1 / 4 ид. част е ищецът
К.Д. по наследяване от баща си Д.К. Д.. Твърди се, че ответниците Г. Е.а и Л.Е., наследници
по закон на Б. Е., починал на 07.03.2018 год., владеят целият имот, т. е., владеят и
собствената на ищеца 1 / 4 ид. без основание по смисъла на чл. 108 ЗС.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответницата по иска по чл. 226, ал.
3 ЗЗД – Г.Д. го оспорва, счита, че е неоснователен, тъй като дарението не противоречи на
добрите нрави. Навежда, че с покойния и съпруг са имали хармонични отношения, полагали
́
са грижи един за друг. Твърди, че ищецът винаги е имал негативно и враждебно отношение
към баща си, двамата са били в постоянни спорове и конфликти. Ищецът е настройван
срещу баща си от своята майка (първата съпруга на наследодателя Д. Д.), открито е
заявявал, че не счита Д. Д. за свой баща и не го приема за такъв. Независимо от това е приел
дарението на апартамент, съседен на процесния, което баща му извършил в негова полза.
Счита, че дарението не е нищожно. Настоява за отхвърляне на иска.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответниците по ревандикационния
иск Г. Е.а и Л.Е., оспорват предявеният против тях иск, считат, че е недопустим поради
3
установената в чл. 299, ал. 1 ГПК забрана. Навеждат, че с влязло в сила решение по гр. дело
№ 13979/2016 год. по описа на РС-Варна е уважен предявен от настоящия ищец против
наследодателя на ответниците ревандикационен иск за 1 / 4 ид. част от процесния имот,
основан на наследяване от Д.К. Д.. Искът за собственост върху 1 / 4 ид. част от процесния
апартамент по гр. дело № 13979/2016 год. по описа на РС-Варна не е предявен като
частичен, поради което и повторно заведеният срещу тях иск за собственост на 1 / 4 ид. част
от описания имот на същото основание – наследяване от Д. Д. – е недопустим съгласно чл.
299, ал. 1, вр. чл. 298, ал. 1 и 2 ГПК. Настояват за прекратяване на производството.
В условията на евентуалност изразяват становище за неоснователност на иска.
При извършената служебна проверка на допустимостта на обжалваното решение
съдът констатира, че същото е процесуално недопустимо, като постановено по недопустими
искове, поради установената в чл. 299, ал. 1 ГПК забрана. Съображенията за това са
следните:
С Решение № 2710/03.07.2017 год., постановено по гр. дело № 13979/2016 год. по
описа на РС-Варна е уважен предявен от К. Д. Д. против Г. Б. Д. и Б.Л. Е. ревандикационен
иск, като е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът К. Д. Д. е
собственик на 1 / 4 ид. част от апартамент, съставляващ обект с идентификатор
10135.1502.150.1.16 по КК на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, ул. Г. С. Раковски № 76, ет.
5, ап. V-С/16, с площ от 77, 12 кв.м, ведно принадлежащото му избено помещение № 16 с
площ от 8, 39 кв. м., въз основа на наследяване от Д.К. Д., б. ж. на гр. Варна, починал на
03.09.2015 год. и ответниците са осъдени да предадат на ищеца владението върху 1 / 4 ид.
част от описания апратамент. По гр. дело № 13979/2016 год. по описа на РС-Варна не е бил
предявяван самостоятелен, обективно кумулативно съединен с иска за собственсост, иск за
недействителност на дарението, извършено от Д.К. Д. по чл. 4 от брачния договор от
18.10.2013 год., с което същият е дарил на съпругата си Г.Д. 1 / 2 ид. част от процесния
апартамент. Ищецът е твърдял, че апартаментът е лична собственост на наследодателя му,
не е придобит в режим на СИО от съпрузите Д. и Г. Д.и, поради което и по силата на
брачния договор надарената съпруга Г.Д. е придобила 1 / 2 ид. част от апартамента, а
другата 1 / 2 ид. част е придобита след смъртта на наследодателя от наследниците му –
ищецът и преживялата съпруга Г.Д. – въз основа на осъществено наследствено
правоприемство при равни права.
Решението е влязло в сила на 24.02.2018 год.
Б.Л. Е. е починал на 07.03.2018 год., т. е., след приключването на устните състезания,
след които решението е влязло в сила и призовани да го наследят са наследниците му закон
– Г. Е.а и Л.Е., ответници по настоящото дело по иска по чл. 108 ЗС, поради което и
субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по гр. дело № №
13979/2016 год. по описа на РС-Варна се разпростирт и спрямо тях, съобразно чл. 298, ал. 2
ГПК.
По настоящото дело е предявен ревандикационен иск от К. Д. Д. против наследниците
на Б.Л. Е. за
1 / 4 ид. част от процесния апартамент, основан на наследствено правоприемство от Д.К. Д.,
б. ж. на гр. Варна, починал на 03.09.2015 год.
От изложеното е видно, че е налице пълен идентитет в предмета на приключилото с
влязло в сила решение по гр. дело № 13979/2016 год. по описа на РС-Варна и настоящото
дело относно спорното материално право, с неговите индивидуализиращи белези –
юридическият факт, от който е възникнало, съдържанието и субектите на
правоотношението. Искът за собственост на 1 / 4 ид. част от процесния апартамент,
предявен по гр. дело № 13979/2016 год. на РС-Варна, приключило с влязло в решение, с
което искът е уважен, не е бил заявен като частичен, поради което и нов иск за разликата над
1 / 4 ид. част против правоприемниците на същия ответник (чл. 298, ал. 2 ГПК) и на същото
основание е недопустим, предвид установената в чл. 299, ал. 1 ГПК забрана. Съгласно чл.
298, ал. 1 ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на
4
същото основание, а съгласно чл. 298, ал. 2 ГПК, влязлото в сила решение има действие и за
наследниците на страните, както и за техните правоприемници. Съгласно чл. 299, ал. 1 ГПК
спор разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите,
когато законът разпорежда друго. Според ал. 2 на чл. 299 ГПК повторно заведеното дело се
прекратява служебно от съда. Чл. 298, ал. 1 ГПК определя обективните предели на силата на
пресъдено нещо на съдебните решения. Обективните предели на силата на пресъдено нещо
обхващат и размера на спорното материално право (респ. обема на спорното право при
вещните субективни права) въведено чрез иска като предмет на делото. Когато искът е
предявен като частичен (ищецът предявява с иска не цялото спорно право, а само част от
него) и е уважен, със сила на пресъдено нещо се установява само предявената част от
спорното право и ищецът си запазва възможността да предяви нов иск за разликата. Когато
обаче искът не е бил предявен като частичен тогава признатият от съда размер (обем при
вещните субективни права) е пределът, който пресича възможността на ищеца да търси
присъждане на повече с нов иск под предлог, че погрешно е посочил размера (обема) на
своето право с първоначалния иск, поради недопустимостта да се пререшава въпросът за
размера на спорното материално право в нов исков процес. Силата на пресъдено нещо на
постановеното решение преклудира непредявения размер (респ. непредявената част) от
правото и представлява отрицателна процесуална предпоставка за предявяване на друг иск
между същите страни, респ. между наследниците им, за разликата – чл. 299, ал. 1 ГПК.
Горното обуславя и недопустимостта на исковете, предявени по гр. дело № 5688/2019
год. по описа на РС-Варна, понастоящем в. гр. дело № 1569/2021 год. на ОС-Варна, поради
установената в чл. 299, ал. 1 ГПК забрана. Този извод не се променя от обстоятелството, че в
производството по настоящото дело като обуславящ спрямо иска за собственост е предявен
и иск за прогласяване на нищожността, до размера на 1 / 2 ид. част, на дарението, извършено
от Д.К. Д. по чл. 4 от брачния договор от 18.10.2013 год., с което същият е дарил на
съпругата си Г.Д. 1 / 2 ид. част от процесния апартамент, доколкото въпросът за валидността
на дарението, като обуславящ иска по чл. 108 ЗС, предявен по гр. дело № 13979/2016 год. на
РС-Варна, е бил решен в същото това производство и е недопустимо да бъде пререшаван.
По тези съображения настоящият състав намира, че исковете са процесуално
недопустими, първоинстанционното решение, като постановено по недопустими искове, е
недопустимо и следва да бъде обезсилено, вкл. и решенията за поправка на допуснати в
основното решение очевидни фактически грешки, а исковото производство – прекратено.
С оглед изхода от делото разноски на въззивника – ищец не се присъждат.
Предвид изхода от делото, отправените искания и представените доказателства в полза
на ответниците Г.Д. и Г. Е.а следва да се присъдят разноски, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
От доказателствата е видно, че двете ответници са направили разноски само за
производството в първата инстанция – за заплатено адвокатско възнграждение за един
адвокат. В производството пред настоящата инстанция са представени договорите за
уговорено и заплатено възнаграждение, които са били представени и в първата инстанция.
Липсват доказателства ответниците Г. Д. и Г. Е.а да са извършили разноски за настоящото
въззивно производство за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Възражението на ищеца, направено в първата инстанция, за прекомерност на
заплатеното от ответниците Г.Д. и Г. Е.а адвокатско възнаграждение за един адвокат в
размер на по 2330 лева всяка е основателно. Като съобрази цената на исковете,
обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и/или правна сложност и
извършените от процесуалния представител на ответниците процесуални действия, счита, че
заплатеното от всяка от ответниците адвокатско възнаграждение в размер на по 2300 лева е
прекомерно от гледище на изискванията на чл. 78, ал. 5 от ГПК, поради което и
възнагражденията следва да бъдат намалени до размера на сумата от по 1200 лева.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
5
ОБЕЗСИЛВА Решение № 261220/13.11.2020 год., постановено по гр. дело № 5688/2019 год.
на РС-Варна, поправено с Решение № 260214/26.01.2021 год. и с Решение №
261763/26.05.2021 год., постановени по същото гр. дело, както и Решение №
261764/26.05.2021 год. постановено в производство по чл. 247 ГПК по същото гр. дело;
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 5688/2019 год. по описа на РС-Варна и
по въззивно гр. дело № 1569/2021 год. по описа на ОС-Варна;
ОСЪЖДА К. Д. Д. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Г. С. Раковски № 76, ет. 5, ап. 13
да заплати на Г. Б. Д. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Г. С. Раковски № 76, ет. 5, ап. 16, на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата от 1200 лева (хиляда и двеста лева) – разноски,
съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, намалено от съда при
приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК;
ОСЪЖДА К. Д. Д. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Г. С. Раковски № 76, ет. 5, ап. 13
да заплати на Г.Н. М. – Е.а ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Найден Геров № 42, ет. 2, ап. 5,
на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата от 1200 лева (хиляда и двеста лева) – разноски,
съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, намалено от съда при
приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1
ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6