Решение по дело №363/2021 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 99
Дата: 25 ноември 2021 г. (в сила от 11 април 2022 г.)
Съдия: Иван Георгиев Шейтанов
Дело: 20215310200363
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. Асеновград, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20215310200363 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП №36-0000269/02.04.2021г., издадено от И.Д.Ц.- Директор на
РД „АА” гр.Пловдив, определен със Заповед на МТИТС за длъжностно лице по реда на
чл.92, ал.2 от ЗАвПр, чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на Д. Т. Т., с
ЕГН********** от гр. Асеновград, обл. Пловдив, ул. „Мануш войвода” №10, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.93,ал.4 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000.00 лв. /две хиляди лева
/, за нарушение по 93,ал.4 от ЗАвП.
Жалбоподателят Д. Т. Т. не се явява лично по делото. Чрез изразеното в
депозираната жалба, оспорва изцяло вмененото нарушение, като по същество счита, че
обжалваното НП следва да се отмени, като незаконосъобразно, неправилно и издадено
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на
административнонаказателното производство. Като алтернативно се сочи, че в случая
може да намери приложение и текста на чл.28 от ЗАНН, което е също основание за
отмяна на обжалваното НП. Претендира за присъждане на направените по делото
разноски.
Сходно становище изразява адв. И.К., който се явява в съдебно заседание в
качество на повереник на жалбоподателя.
Административно наказващия орган ОО „АА” гр.Пловдив не изпращат
представител. От съдържанието на изпратеното писмено становище се установява, че
1
според АНО жалбата се явява изцяло неоснователна, поради което не следва да се
уважава, а обжалваното НП да се потвърди изцяло. При уважаване на подадената
жалба, алтернативно се прави искане да се намали присъденото адвокатско
възнаграждение до минимално предвиденото от закона.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Св. АТ. СТ. Ч., работи без трудов договор във фирма „Котогруп” ЕООД гр.
Асеновград, чийто едноличен собственик е неговия брат- св. К. СТ. Ч. /справка лист 34
от съд.дело/ . Една от дейностите с които се заминава търговското дружество е
таксиметрова, за която отговарял св.А.Ч.. Във връзка с развиваната таксиметрова
дейност от страна на „Котогруп” ЕООД, дружеството имало регистрирани известен
брой таксиметрови автомобили, един от които бил лек автомобил „Шевролет Авео” с
ДК№ РВ 2554 СВ. Св. А.Ч. и нарушителят се познавали отдавна. Случвало се със
знанието на св. А.Ч. на нарушителят да бъде предоставяно от време на време
ползването на различни таксиметрови автомобили. В някои от случаите той си вършел
лична работа с тях, а в други се налагало да ги управлява за да им бъде извършен
ремонт. На 25.02.2021г. оборудвания таксиметров лек автомобил „Шевролет Авео” с
ДК№ РВ 2554 СВ, бил предоставен и се управлявал от нарушителят Д. Т. Т.. В
нарушение на чл.45, ал.1, т.5 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на
пътници, на 25.02.2021г. около 16.00 часа, с посочения таксиметров автомобил,
нарушителят бил спрял на обособена таксиметрова стоянка намираща се в гр.
Асеновград, обл. Пловдив, ж.к. „Запад”, ул. „Лозница” №1.
На същия ден-25.02.2021г. в следобедните часове, св. КР. СЛ. КР. и неговия
колега- Г. Д. Д.- работещи като инспектори в РД „АА” Пловдив, се намирали в гр.
Асеновград където извършвали проверки на автомобилите по таксиметровите стоянки.
Около 16.00 часа, движейки се със служебен автомобил, инспекторите наближавайки
таксиметровата стоянка на ул. „Лозница” №1. Докато били в автомобила, двамата
инспектори забелязали, че на същата престояват в колона няколко таксиметрови
автомобила. При тяхното приближаване, в един момент, водачът на един от
таксиметровите автомобили излязъл от колоната и потеглил напред. Действията му
усъмнили двамата инспектори, като това ги мотивирало да го спрат за проверка.
Поради липса на друга възможност за спиране, те насочили с предната му част
служебния автомобил в насрещната лента, като по този начин ограничили и пътя на
водача на таксиметровия автомобил. След включване на предупредителната светлинна
сигнализация, св. К.К. пръв отишъл до водача на таксиметровия автомобил и му
поискал документите за проверка, включително и изискуемите за таксиметров превоз-
удостоверение за водач за извършване на таксиметров превоз, за психологическа
годност,свидетелство за регистрация на МПС, общинско разрешително, пътна книжка
с пътен лист, застраховка и удостоверение за технически преглед. Водачът на
2
таксиметровия автомобил отказал да представи каквито и да е документи, като заявил,
че не работи и се връща от сервиз. Отказа на водача да представи документи станало
причина, двамата инспектори да поискат съдействие от полицията. Чрез личния си
мобилния си телефон, в 16.09 часа, инспектор Г.Д. осъществил разговор с оператора на
Районен център на тел. 112 гр. Кърджали , в който съобщил за местонахождението на
екипа на РД „АА” Пловдив, както за отказа на водача да представи документи. Във
връзка с това било поискано и съдействие чрез изпращане на полицейски екип.
/справка и ВД листи 46 и 48 от НАХД № 363/2021г./. В 16.12 часа на 25.02.2021г.
оператора на тел. 112, също осъществил обаждане на мобилния телефон на инспектор
Г.Д., при което поискал уточняваща информация. Подадения сигнал на телефон 112,
бил препредаден на дежурния в РУ Асеновград, като за съдействие в кв. „Запад” бил
изпратен АП 526 в състав- св. А.Б.З и св. Я.А.Я.. Двамата полицейски служители
отишли на указаното им място, като при пристигането си забелязали, както
служителите на РД „АА”, така и разположението на техния автомобил, а и това на
таксиметровия автомобил. При пристигането си, те се легитимирали, като едва тогава
водачът на таксиметровия автомобил представил на проверяващите от РД „АА”
личната си карта, СУМПС и регистрационния талон на автомобила. При последвалата
проверка се установило, че спрения лек таксиметров автомобил „Шевролет Авео” с
ДК№ РВ 2554 СВ е собственост на „Котогруп” ЕООД, като негов водач е именно
нарушителят Д. Т. Т.. Проверяващите счели, че отказа на водача да представи
поисканите му документи, следва да се квалифицира като отказ да му бъде извършена
проверка. Според тях същото представлявало нарушение по чл.93, ал.4 от ЗАвП, за
което на Д. Т. Т. бил съставен АУАН №284985/ 25.02.2021г. Въз основа на така
съставения АУАН, въпреки депозираното възражение по късно било издадено и
обжалваното НП.
Отразената в АУАН и НП фактическа обстановка се установява от приложените
по делото писмени доказателства и веществени доказателства, както и събраните
гласни такива в лицето на свидетелите КР. СЛ. КР., А.Б.З, Я.А.Я., АТ. СТ. Ч., К. СТ. Ч.
и Н.Х.Д..
В случая съдът счете, че няма пречка да бъде кредитирано и приложеното към
кориците на НАХД 363/2021г, като веществено доказателство по смисъла на чл.109 от
НПК: електронен носител- 1бр. CD-R носител марка „EMTEC” 700MB, изпратен за
нуждите на производството с писмо вх.№ 5299/30.09.2021г. от Районен център 112
гр.Кърджали /листи 46-48 от съд.дело/ , както и да се кредитират съдържащите се
върху този носител 4 бр. файлове със запис. Диска има качеството на предмет, върху
който има следи във връзка с нарушението, поради което без съмнение могат да се
ползват за нуждите на наказателното производство, включително и с оглед
разпоредбата на чл.102 от НПК, като при съмнение за достоверността, то безспорно
може да се проверява чрез различни процесуални способи, включително и експертиза.
3
От съдържанието на диска се установява, че на същия има записани два звукови и два
графични файла. От записа се установят конкретни обстоятелства във връзка с
проверката извършена на 25.02.2021г. В този смисъл съдържанието на записите в
пълна степен съответстват на дадените от страна на разпитаните свидетели показания
по фактите на обжалваното НП.
Съдът намира подадената жалба от страна на Д. Т. Т. за процесуално допустима,
а разгледана по същество, ведно с направените от повереника възражения изцяло за
неоснователна.
Безспорно по делото се установи това, че на 25.02.2021г. около 16.00 часа, чрез
управлявания от него таксиметров автомобил „Шевролет Авео” с ДК№ РВ 2554 СВ,
собственост на „Котогруп” ЕООД гр. Асеновград , жалбоподателя Т. е бил установен
на таксиметровата стоянка намираща се на ул. „Лозница” №1 в гр. Асеновград. Именно
появата на автомобила в който са били двамата инспектори от РД „АА” Пловдив, е
станал причината за потеглянето на автомобила с водач жалбоподателя Т., а пък
предприетите от него действия свързани с избягване на проверка, са станали и причина
за неговото спиране за проверка. В тази насока събраните по делото доказателства са
логически и хронологически свързани. Наведените доводи, че в случая жалбоподателя
Т. не е извършвал таксиметров превоз на пътници се явяват без значение. След като
лицето е управлявало обозначен таксиметров автомобил, включително и след като е
бил установен да престоява на таксиметрова стоянка, то тези обстоятелства попадат в
правомощия на инспекторите да извършат проверка спрямо водача на същия. Налице е
известно разминаване относно събраните по делото доказателства относно това, дали
управлявания от Т. таксиметров автомобил и бил със закрита с калъф табела на
покрива на автомобила и дали същия е имал табела на предното стъкло указваща, че
същия не работи. В случая съдът счете, че следва да се кредитират все пак
допълващите се показания на свидетелите А.Б.З, Я.А.Я. и Н.Х.Д.,а не тези на св. КР.
СЛ. КР., тъй като в тази им част, неговите показания остават изолирани. От
показанията на посочените трима свидетели се установява, че таксиметровия
автомобил на Т. е бил със закрита табела и поставен знак на предното стъкло. Именно
това обстоятелство даде основание на съда да заключи, че непосредствено преди
проверката, намирайки се на таксиметровата стоянка, той е нарушил чл.45, ал.1,т.5 от
Наредба № 34. Същия текст гласи, че „на водача е забранено да престоява на
таксиметрова стоянка с таксиметров автомобил, обозначен с табела “Не работи”, със
закрит или свален знак “ТАКСИ”. Както и съдът посочи по-горе, това че Д.Т. е
управлявал като водач таксиметров автомобил е безспорно установено.
Обстоятелствата поради които той е управлявал същия, също са без значение. Дали на
този ден, водачът е ходил да си върши някаква лична работа или е карал автомобила на
ремонт също е без знамение относно вмененото му нарушение. Щом Д.Т. е бил водач
на оборудван таксиметров лек автомобил, той е следвало да се съобразява с
4
разпоредбите на ЗАвП, подзаконовите нормативни актове, включително и Наредба №
34. В тази насока следва да се кредитира и приложената на лист 57 от съд.дело
справка от РД „АА“ Пловдив, от която се установява, че водача Т. е правоспособен
„професионален“ водач на МПС като всички тези нормативни актове следва да са му
познати. Безспорно е и това че като водач на оборудван таксиметров лек автомобил
Д.Т. е годен субект на проверка извършена от органите на РД „АА” Пловдив. Това, че
на 25.02.2021г. спрямо него е била предприета такава проверка също е безспорно. В
хода на проверката, водачът е отказал да представи каквито и да е документи, като с
това е осуетил извършването на същата. Това не е дало възможност на проверяващите
да установят както имената и данните на водача и данните на управляваното МПС, а
така също и обстоятелствата относно извършваната от водача дейност свързана с
управлението на автомобила. Именно неговия отказ да му бъде извършена проверка е
станало причина да бъде подаден сигнал на телефон 112 с молба за съдействие.
Обстоятелствата относно подадения сигнал също са безспорно установени по делото.
Безспорно е установено и това, че едва след идването на полицейския екип в състав
А.Б.З и Я.А.Я., водачът Т. е представил личните си документи и СРМПС на
управлявания таксиметров автомобил. С действията си, свързани с непредставяне на
поисканите му от инспекторите документи, водачът е заявил своя отказ да му бъде
извършена проверка, с това е осъществи състава на вмененото му нарушение по чл.93,
ал.4 от ЗАвП. Всеки един такъв отказ представлява осуетяване на извършената
проверка. Съгласно чл.48, ал.1 от Наредба №34 „ Контролът по прилагането на тази
наредба се осъществява от контролните органи на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация”, на Министерството на вътрешните работи, от кмета на
съответната община и оправомощени от него длъжностни лица. Съгласно ал.2 от чл.48
от същата наредба „Лицата по ал. 1 имат право да: 1. спират за проверка превозни
средства, обозначени като лек таксиметров автомобил „ТАКСИ”, независимо дали на
тавана има поставена табела и дали е включен светлинният индикатор; 2. изискват и
получават от водачите и регистрираните търговци информация и документи, свързани
с дейността таксиметров превоз на пътници; 3. изискват от водачите и регистрираните
търговци за проверка и при необходимост да задържат всички документи, свързани с
таксиметровия превоз на пътници; 4. изискват сведения от водача и от присъстващите
при извършването на проверките трети лица”. От горното следва извода, че
извършената от инспекторите на РД „АА” Пловдив проверка спрямо водача Т. е била в
рамките на техните правомощия по закон.
Внимателната преценка на съставените АУАН и НП дават основание на съда да
заключи, че същите отговарят на изискваният на ЗАНН, като при тяхното съставяне не
са били допуснати нарушения на процесуалните правила довели да ограничаване
правата на нарушителя. При съставяне на АУАН не се констатира да са били
допуснати нарушения по чл.40, ал.1 и чл.42 от ЗАНН. Това, че като свидетел в акта е
5
посочен и присъствалия по време на проверката в качество на инспектор Г. Д. Д. не
съставлява нарушение свързано със съставянето на АУАН. Не представлява и
нарушението липсата на обстоятелства в АУАН относно полицейските служители в
присъствието на които водачът Т., е счел за необходимо да представи своите
документи.
В случая санкцията е наложена на основание чл.93, ал.4 от ЗАвПр, който
предвижда, да се наложи глоба размер на 2000 лв. на водач, който откаже да му бъде
извършена проверка от контролните органи. Съдът намира, че при определянето на
размера на наказанието АНО, се е съобразил с всички обстоятелства по делото и е
наложил съответното такова, като за него не е имало възможност за определяне на
нещо по различно. При определяне размера на наказанието, АНО е изложил и мотиви
относно приложението на чл.28, от ЗАНН, като счел, че нарушението не се явява
маловажно. Преценяйки всички обстоятелства по делото съдът намира, че
констатираното нарушение не се отличава с някакви особености от останалите
нарушения от този вид, като няма как същото да се квалифицира, ката маловажно.
Предвид събраните по делото доказателства, че на нарушителя и друг път са били
предоставяни за управление таксиметрови автомобили от „Котогруп” ЕООД, като при
това същият не е отговарял на условията на Наредба №34 да бъде техен водач, то е
ясно, че действията Д. Т. Т. няма как да бъдат оправдани и омаловажен.
Обжалваното НП се явява правилно и законосъобразно и като такова, следва да
бъде потвърдено изцяло.Съобразно решението на съда, направеното искане от страна
на повереника за присъждане на разноски се явява неоснователно и следва да се остави
без уважение.
Мотивиран от горното, Съдът :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №36-0000269/02.04.2021г., издадено от И.Д.Ц.- Директор на РД
„АА” гр.Пловдив, определен със Заповед на МТИТС за длъжностно лице по реда на
чл.92, ал.2 от ЗАвПр, чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на Д. Т. Т., с
ЕГН********** от гр. Асеновград, обл. Пловдив, ул. „Мануш войвода” №10, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.93,ал.4 от Закона за автомобилните превози /АвПр/ е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000.00 лв. /две хиляди лева
/, за нарушение по 93,ал.4 от ЗАвП.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред
Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния
кодекс и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
6
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
7