Р Е Ш Е Н И Е
№ 176
гр. Велико Търново, 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на осемнадесети май две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев Адм. д. № 95 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл.
211 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ и чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по жалба на Б.Р.П. с ЕГН **********, настоящ адрес ***, срещу Заповед № Л-180/ 10.02.2021 г., издадена от началника на Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Велико Търново. С оспорената заповед на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 197, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, вр. с чл. 16а, ал. 2, т. 5, предл. четвърто от ЗИНЗС, на Б.Р.П. – надзирател I-ва степен в арест Велико Търново към РС „ИН“ – Велико Търново, II-ра категория при ОС „ИН“ Велико Търново, е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една година, считано от датата на връчване на заповедта. Като фактическо основание за налагане на наказанието е посочено обстоятелството, че в качеството си на „разводач“, част от денонощния наряд в ареста в гр. Велико Търново, мл. инспектор П. е напуснал района на ареста в интервала от 17:13 часа до 17:52 часа на 03.11.2020 г., без да уведоми за това дежурния по арест, респ. без да получи разрешение или разпореждане за това напускане. В заповедта е отразено, че нарушението е установено чрез обясненията на самото дисциплинарно наказано лице, тези на мл. инспектор Ц.К.– дежурен по арест, мл. инспектор И.Т.– надзирател I тепен, мл. инспектор Т.Д.– надзирател II-ра степен, както и от запис от видеонаблюдение, съхраняван на флаш памет и протокол за прегледа му, всички обективирани в писмена справка № ИЗ 223/ 20.01.2021 година. Тези действия на П.са квалифицирани като неизпълнение на служебните задължения по чл. 312, т. 1- 14 от ЗИНС и функционалните му задължения по длъжностна характеристика за длъжността „Надзирател II-Iстепен в арест към сектор „Арести“ при ОС „Изпълнение на наказанията“, с която е запознат на 07.06.2019 г., при наличието на виновно поведение от субективна страна и безкритично отношение към извършеното деяние. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР и на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, вр. с чл. 16а, ал. 2, т. 5, предл. четвърто от ЗИНЗС, на служителя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една година.
Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Конкретните му оплаквания се свеждат до това, че от дисциплинарно наказващия орган е посочена като нарушена несъществуваща материалноправна норма от ЗИНЗС, като при това не е определено какво точно задължение е прието за неизпълнено. Изтъква, че в заповедта липсва посочване на доказателствата, въз основа на които нарушението е прието за установено, както и обосновка на вида и размера на наложеното наказание. По същество се развиват доводи, че от Б.П. не е доказано извършването на дисциплинарното нарушение, за които му е наложено наказанието. Изтъква се и че при налагането на дисциплинарното наказание е нарушена разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, изискваща при определяне на вида и размера на наказанието да се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, което жалбоподателят счита, че не е извършено в случая. От съда се иска да отмени оспорената заповед на началника на Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Велико Търново, претендира се присъждане на направените разноски по делото. Представена е писмена защита, която по същество повтаря възраженията релевирани с жалбата.
Ответникът по жалбата – началника на
Областна служба „Изпълнение на наказанията“ - Велико Търново, чрез пълномощник
ст. ***О., оспорва жалбата като неоснователна. Намира оспорената заповед за
издадена от компетентен орган и в съответната форма, при спазване на
установените за това процедурни правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на закона. Сочи, че отразената
в заповедта разпоредба на чл. 312 от ЗИНЗС е техническа грешка, тъй като е
очевидно, че този текст е от Правилника за прилагане на ЗИНЗС. По несъмнен
начин, посредством видеозапис, свидетелски показания и обяснения на други лица,
които са част от наряда, се установява, че напускане на ареста има, а няма
разрешение за това. С тези съображения, подробно развити в хода на устните
състезания и в писмена защита, ответникът моли жалбата да бъде отхвърлена,
претендира присъждане юрисконсултско възнаграждение.
Във връзка с проверката на допустимостта
и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, че Б.Р.П. е
надзирател I-ва степен в арест Велико
Търново към РС „ИН“ – Велико Търново II-ра категория при ОС „ИН“ Велико Търново. Видно от събраните доказателства, производството е
започнало със Заповед № Л -11514 от 18.11.2020 г. на началник ОС „ИН“ – Велико
Търново, с която е наредено извършване на проверка за изясняване на постъпили
данни, обективирани в докладна записка рег. №
ИЗ-2790/ 13.11.2020 г. на инспектор Д. П.– гл. надзирател I степен в РС „ИН“ – Велико Търново. Проверката е
възложена на комисия в състав председател Х.А.О.– ***в ОС „ИН“ – Велико Търново
и двама членове. Даден е срок за изготвяне на справка по проверката, която да
се докладва до 18.12.2020 година. В изготвената писмена справка рег. № 223/
20.01.2021 г., определената комисия е посочила, че на 03.11.2020 г., съгласно утвърдения месечен график в наряд са били
младши инспектор Ц.Ж.К. - дежурен по арест, мл. инсп.
Б.Р.П., мл. инсп. Т.И.Д.и мл. инсп.
И.Л.Т., което се установява и от Ежедневна нарядна ведомост за носене на
службата от надзорно-охранителния състав при арест гр. В. Търново, за времето
от 08:30 часа на 03.11.2020 г. до 08:30 часа на 04.11.2020 година. В 17:00 часа
е започнало раздаването на вечерята за деня, която съгласно менюто е била
пилешко с ориз, видно от бележката която съпровождала храната. С оглед
служебната ангажираност на дежурния по арест - мл. инсп.
Ц.К., по приемане на нов задържан в ареста, последният е разпоредил на мл. инсп. Б.П. *** да разпредели и раздаде храната на
задържаните. П. е бил с длъжностно качество „разводач“, за времето от 16:00 ч.
до 20:00ч., видно от ежедневната нарядна ведомост. От протокола за преглед на видеонаблюдение с рег. № ИЗ 214/ 20.01.2021 г. и било
установено, че в 16:54 часа на плота в кухненския офис се вижда тава с ориз и
до нея зелена найлонова торбичка, която мл. инсп. П.
отмества в страни. В периода от 16:53 ч. до 17:02 ч. на камера № 12 се вижда
мл. инсп. П. как започва да разсипва ориз от тавата в
чинии, които подрежда на метална количка, след което влиза с количката в арестния коридор. В 17:11 ч. се вижда как мл. инсп. П. излиза от арестния
коридор и влиза в кухненския офис, след което излиза от него, носейки черен чувал,
излиза от коридора и слиза по стълбите. В същото време на камера № 1 се вижда,
че в 17:13 ч. мл. инсп. П. излиза на тротоара пред
ареста, пресича улицата, отива до паркиран на отсрещната страна лек автомобил,
разговаря с мъж и тръгва по улицата, по посока на движението. В 17:52 ч. мл. инсп. П. се движи по тротоара към ареста, отключва входната
врата и влиза вътре.
Към преписката са приложени обяснения с
рег. № ИЗ 3248/ 18.12.2020 г. на мл. инспектор Ц.Ж.К. – надзирател I-ва степен в арест Велико
Търново към РС „ИН“ – Велико Търново II-ра категория при ОС „ИН“ – Велико Търново, с длъжностно
качество – дежурен по арест за времето от 08:30 ч. на 03.11.2020 г. до 8:30 ч.
на 04.11.2020 г., който твърди, че не е уведомяван от мл. инспектор П., че му
се налага да напусне ареста, както и че не е посочвал причини за това. Твърди,
че не е давал разпореждане за напускане на ареста под какъвто и да е предлог.
Не е уведомяван от служителя за изхвърляне на негодна храна от вечерята на
задържаните лица на 03.11.2020 г., както и за причините за това. Представени са
обяснения рег. № ИЗ 3247/ 18.12.2020 г.
на мл. инспектор И.Л.Т. – надзирател I-ва степен в арест Велико Търново към РС „ИН“ – Велико
Търново II-ра категория при ОС „ИН“ – Велико Търново, който сочи, че не е
уведомяван мл. инспектор Б.П. да е напускал района на ареста на 03.11.2020
година. От обяснения рег. № ИЗ
16/04.01.2021 г. на мл. инспектор Т.И.Д.– надзирател II-ра степен в арест Велико Търново към РС „ИН“ – Велико
Търново се установява, че Д.не може да посочи местонахождението на мл.
инспектор П., след като е раздал храната на 03.11.2020 година. В хода на
дисциплинарната проверка са приобщени и обяснения с рег. № ИЗ 15/ 04.01.2021 г.
на мл. инспектор Б.Р.П. – надзирател II-ра степен в арест Велико Търново към РС „ИН“ – Велико
Търново II-ра категория при ОС „ИН“ – Велико Търново, който сочи, че е
„бутнал“ дезинфектант в месото - част от вечерята на задържаните лица на
03.11.2020 г., след което го увил в найлонови торби и напуснал района на
ареста, за да го изхвърли и да си купи вечеря. Твърди, че когато някой ходи до
магазина, пита целия състав дали има нужда от нещо.
В съдебната фаза на производството като
доказателства по делото са приобщени представените от ответника документи,
съдържащи се в административната преписка, Протокол за проведен инструктаж от
03.11.2020 г. в Следствения арест гр. Велико Търново, неразделна част от Книга
за инструктаж на надзорно-охранителния състав с период от 20.04.2020 г. до
05.11.2020 г. и веществено доказателствено средство -
един DVD-R 4, 7 GB 16
X, от което се установява действителното напускане от
Б.П. ***, за посочения в оспорената заповед времеви период.
От жалбоподателя не са представяни
документи, извън тези съдържащи се в административната преписка. По искане на
ответника са изслушани показанията на свидетеля Ц.Ж.К. – служител в ГДИН, от
когото са снемани писмени обяснение в дисциплинарното производство. Под страх
от наказателна отговорност, същият потвърждава, че на 03.11.2020 г. е бил
дежурен по арест и вечерта. Твърди, че в 16:30 часа пратил колега, който да
вземе от командира храната от затвора. Вкарали я в кухненския блок и след това
към 16:45 часа е трябвало да приеме нов задържан за 72 часа. В това време се
провеждал телефонен разговор на друг задържан, като е изпратил колега да
присъства при провеждането на телефонния разговор. Постови е имало в коридора,
а П. е бил свободен. Тъй като не е могъл да раздаде храната, К. помолил, който
е свободен от наряда, да я раздаде. Сочи, че П. е бил свободен и той е раздавал
храната. Минавайки от докторския кабинет покрай
кухненския блок, К. е забелязал, че храната е раздадена. Не е бил уведомен, че има проблеми в ареста.
При преминаване на дежурството от 24 часа, на следващия ден бил уведомен от
командира на отделението, че пилето от плика не е раздадено. След това се
обадил на колегата, разпитал и разбрал, че пилето е било полято с дезинфектант
и е изхвърлено. Свидетелят, твърди че, не е уведомяван по време на 24-часовия
режим за проблем с храната, както и, че не е разрешавал на Б.П. да си купи
храна от магазина, при положение, че нямат право да излизат извън ареста. Соче, че редът който се следва при излизане е да се уведоми
дежурния и дежурният да уведоми командира и главния, и те ако разрешат, може да
излезе някой в зависимост от ситуацията. Такова уведомяване от г-н П. за този
ден нямало.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от правоимащо лице, чиито интереси са засегнати от оспорения
индивидуален административен акт и преди изтичане на предвидения в чл. 149, ал.
1 от АПК преклузивен срок за обжалване. Посочените
обстоятелства обуславят процесуалната й допустимост за разглеждане в настоящото
производство. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
|
При извършване на служебната проверка по чл. 168 от АПК съдът констатира, че обжалваната заповед не страда от пороци, обуславящи нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, за държавните служители, които пряко изпълняват дейност по изпълнение на наказанията, се прилагат разпоредбите относно държавната служба, разписани в ЗМВР, доколкото в ЗИНЗС не е предвидено друго. Заповедта е издадена от началника на ОС „ИН“, който съгласно чл. 16а, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС, вр. с чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, е компетентен да налага на служителите в териториалните служби дисциплинарни наказания от вида на процесното. Заповедта е издадена в сроковете по чл. 195, ал. 1 от МВР и е съставена в писмена форма, като формално съдържа и задължителните реквизити по чл. 210, ал. 1 от МВР. Същата отговаря и на общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл. 59, ал. 2 от АПК - посочен е издателят на акта, неговият адресат, фактическите и правни основания за издаване на заповедта, разпоредителна част, както и е указан реда за нейното обжалване. |
В конкретната хипотеза, съдът намира че от обективна и субективна страна,
жалбоподателят е осъществил състава на посоченото в обжалваната заповед
дисциплинарно нарушение, като няма съмнение, че формата на вината е пряк
умисъл.
С оглед
вмененото му задължение с чл. 313, ал. 1, т. 2 от ПП на ЗИНЗС, а именно - на
постовия се забранява да напуска поста и да се отклонява от него без разрешение
на началника, дежурния главен надзирател, командира на отделение, във вр. чл. 312, т. 1 от ПП на ЗИНЗС - надзирателите,
независимо от поста, на който изпълняват служебните си задължения, са длъжни да
познават и спазват нормативните актове във връзка с изпълнението на наказанието
лишаване от свобода и мярката за неотклонение задържане под стража, и чл. 293,
т. 2 от ПП на ЗИНЗС - за успешно изпълнение на задачите от
надзорно-охранителния състав се изисква познаване на
нормативните актове във връзка с изпълнение на наказанието лишаване от свобода
и мярката за неотклонение задържане под стража, мл. инсп.
Б.П. е трябвало стриктно да изпълнява дадените предписания за поведение при
осъществяване на службата, като нарушението на служебната дисциплина се състои
именно в неизпълнение на цитираните разпоредби. Жалбоподателят не оспорва, а и
сам е заявил в обясненията си, че е излязъл от ареста, за да изхвърли негодното
вече за храна пиле и да отиде до магазина за храна. Този факт е лично възприет
и от съда, който в съдебно заседание на 06.04.2021 г. на осн.
чл. 204, ал. 1, предл. 2 от ГПК, вр.
с чл. 144 от АПК проведе оглед на вещественото доказателство – записи,
съдържащи се на представения и посочен по-горе технически носител. На
прегледания относим запис се вижда, как
жалбоподателят излиза от сградата на ареста в 17:13 и 01 секунди и се връща в
17:52 часа и 17 секунди. Установява се, че това отсъствие от почти 40 мин., не
е съгласувано с началника, дежурния главен надзирател или командира на
отделение, доколкото, както по дисциплинарната преписка, така и в хода на
съдебното производство, не се представиха доказателства мл. инсп.
П., да е информирал някого от ръководния състав и съответно да е получил
разрешение за напускане на сградата. Този факт се потвърждава и от свидетеля К.
– дежурен по арест на 03.11.2020 г., които настоящия състав кредитира, в частта
свързани с личните възприятия на свидетеля. Предвид горната фактическа
установеност, липсва колебание относно действително случилото се, като съдът
счита, че с действията си, служителят е нарушил разпоредби на подзаконов
нормативен акт, които предписват конкретни правила за поведение.
Неоснователно,
предвид коментираното очевидно дисциплинарно нарушение, е възражението на
жалбоподателя, че в заповедта липсва конкретно и точно посочено служебно
задължение, съответно на виновното неизпълнение. В оспорената заповед се съдържат всички изискуеми
реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, при което не се констатира твърдяната от
жалбоподателя липса на изискуемото й съдържание. Правната квалификация на
деянието е адекватна на фактическите обстоятелства, послужили за издаването на процесната заповед. В чл. 210, ал. 1 от ЗМВР е установено
задължителното съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание,
като формата на вината, при която е извършено деянието, не е сред тези
задължителни реквизити. Следва да се има предвид също, че за конкретно
установеното дисциплинарно нарушение не е предвидена възможност за налагане на
по-леките по вид дисциплинарни наказания - мъмрене или писмено предупреждение.
След като с нормата на чл. 211, ал. 1, т. 11 от ЗМВР процесното
нарушение на служебната дисциплина е обвързано с налагане на определен вид
дисциплинарно наказание – „порицание“, органът се е съобразил с цитираното
нормативно предписание, като не е в неговите правомощия да извършва претендираната преценка за вида на наказанието. Съгласно
чл. 200, ал. 2 от ЗМВР, дисциплинарното наказание „порицание“ се налага за срок
от 6 месеца до една година. Наказанието е наложено при съобразяване с тежестта
на нарушението, което в случая – напускане на ареста по време на двадесет и
четири часово дежурство, като се вземат предвид обстоятелствата при които е
извършено и неговата продължителност, е достатъчно тежко и обосновава
едногодишния срок, за който е наложено. В заповедта се съдържа позоваване на
изготвената справка, където са налични подробни аргументи относно определяне
размера на наказанието. Съгласно тълкувателно решение № 16 от 31. III.1975 г.,
ОСГК, което в своята част III запазва приложението си и при действието на АПК,
мотивите към административния акт или към резолюцията за отказ за издаване на
административен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до
изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган в
съобщението до страните по чл. 28 от ЗАП /отм./; в съпроводителното писмо или в
друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен
орган, който е издал акта. При обсъждане на релевираните
с жалбата възражения следва да се имат предвид вида и характера на нарушението,
като застава въпросът как би функционирал денонощният наряд в случай, че и
други лица от състава му решат, че излизането без разрешение и то с
продължителност като процесната, не представлява
нарушение на конкретни нормативно установени задължения. Ясно е, че при намален
личен състав поради излизане на служители, би било затруднено поддържането на
реда в ареста, вкл. не може да бъде гарантирано предотвратяването на нарушения
от страна на задържаните лица, възникване и ескалация на напрежение и т.н., та
дори и рискове за живота и здравето както на задържаните, така и на служителите
от наряда.
Действително в
обжалвания административения акт е посочена нормата
на чл. 312 от ЗИНЗС, като са цитирани точки от 1 до 14, които всъщност отговарят
на чл. 312 от ПП на ЗИНЗС. Очевидно е, че е допусната техническа грешка при
изписване на нормативния акт, която в крайна сметка, не е в състояние да го
опорочи до степен на отмяна.
Горното мотивира
съдът да приеме, че наложеното наказание е съобразено с материалния закон,
както и с целта на закона, изразяваща се в нетърпимост към всяко отклонението
от служебните задължения на държавните служители в ОС „ИН“.
Като издадена от компетентен орган, при
съобразяване с целта на закона, при липсата на допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и на изискванията за форма на акта и при липсата на
противоречие с материалноправни разпоредби,
оспорената в настоящето производство заповед е законосъобразен акт, а жалбата
против него е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
С оглед изхода на делото, разноски на
жалбоподателя за настоящото производство не следва да бъдат присъждани.
Съобразно своевременно заявеното искане и разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК, основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски в размер
на 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, в
минималния размер по чл. 24, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
Отхвърля жалбата на Б.Р.П. с ЕГН **********,
настоящ адрес ***, срещу Заповед № Л-180/ 10.02.2021 г., издадена от началника
на Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Велико Търново.
Осъжда Б.Р.П. с ЕГН **********, настоящ
адрес ***, да заплати на Областна служба „Изпълнение на наказанията“ - Велико
Търново, разноски по делото в размер на 100,00 /сто/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия :