№ 215
гр. Шумен, 17.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нели Г. Батанова
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Димчо Ст. Луков
като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Въззивно частно
наказателно дело № 20213600600446 по описа за 2021 година
Производството пред Окръжен съд гр. Шумен е образувано по реда на чл. 243 и сл. от НПК по
жалба на Сн. Б. Т. и Й. Б. Т., чрез адвокат Надежда Ковачева от АК-София против определение №
226 от 30.07.2021г. на Районен съд – Шумен, постановено по ЧНД № 1164/2021г., с което е
потвърдено постановление № вх. 1400/11 от 18.06.2021г. за прекратяване на наказателно
производство № 1161/2011г. по описа на РУ-Шумен, водено за престъпление по чл.209, ал.1 от
НК.
С жалбата се изразява становище за необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания
съдебен акт, постановен според процесуалният представител на жалбоподателите в нарушение на
процесуалните правила. Излагат се подробни мотиви за това. Счита, че за пореден седми път от
2012г. насам представител на РП-Шумен прекратява наказателното производство по досъдебно
производство под горепосочения номер без да се изпълняват в пълнота указанията на дадените от
съда указания с определения по предходни отменявания на прокурорския акт за прекратяване на
наказателното производство. Оспорва се и извода на ШРС за наличие на съмнение от кога точно
датира невменяемостта на пострадалата, като подробно е мотивиран и този довод. Посочва се, че
не се обсъждат изобщо писмените доказателства, като конкретно се сочат такива, акцентирайки на
съставения констативен нотариален акт, удостоверението за наследници, данъчните оценки и др.
В жалбата се твърди, че доказани по делото факти, съдът не е съобразил и коментирал ведно с
икономическата експертиза и съдържанието на пълномощното за липса на отчетна сделка.
Счита се, че и съдът и прокуратурата неправилно дават вяра единствено на свидетелските
показания на потенциално уличените в измама лица. Излага се и твърдение за пренебрегване на
доказани факти. Намира, че в разследването не са предприети действия за това къде са отишли
получените от пострадалата суми от продадени имоти, както и други суми, за които Станчев е
имал грижа. Кой, кога и как се е разпоредил с тези суми?
Жалбоподателите твърдят и липса на произнасяне по направени от тях оплаквания в жалбата
срещу постановлението за прекратяване на ШРП – че не е съобразила указанията в Определение №
502/31.10.2012г. на ШРС по ЧНД 1683/2012г., обсъждане на заключенията на СМПЕ, обсъждане
1
на показанията на З. А. неизискването и прилагането на договора за социален патронаж, заявен
пред нотариуса.
Оспорва се и извода на съда, че на 01.07.2021г. е изтекъл срока, визиран в чл.80, ал.1, т.3 от
НК като самостоятелно основание за прекратяване на наказателното производство.
Посочва се, че забавянето на наказателното производство, може да доведе до извод за
умишлено неизпълнение на указания и констатации на други органи.
Отправя се молба за отмяна на атакуваното определение на ШРС и връщане на делото на
прокурора за изпълнение на дадените и задължителни указания, както и за пълен анализ на
събраните по делото доказателства.
След като се запозна с доводите изложени в жалбата и събраните доказателства по
досъдебно производство № 1161/2011год. по описа на РУ на МВР гр.Шумен съдът намира жалбата
за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна, поради следното: За да
постанови обжалваното определение Районния съд приел следната фактическа обстановка:
Досъдебното производство е образувано срещу А. А.С. на 01.07.2011г за престъпление по
чл.209 ал.1 от НК , а именно за това, че на 17.08.2010г. в гр. Шумен, с цел да набави за себе си
имотна облага възбудил заблуждение у К. Й. В. и с това й причинил имотна вреда и срещу З. И. А.
за престъпление по чл.290, ал.1 от НК, а именно за това, че на 03.11.2010г. в гр. Шумен, пред
надлежен орган на властта - нотариус Светлозар Стоилов, като свидетел писмено съзнателно
потвърдила неистина /за това, че към 03.11.2010г. има сключен договор за социален патронаж/.
След проведено разследване, с постановление от 27.02.2012г., наблюдаващият прокурор е
прекратил воденото наказателно производство на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК във вр. с
чл.24, ал.1 от НПК. С определение от 20.07.2012г. по ЧНД № 379/2002г. по описа на ШРС, влязло
в законна сила на 17.08.2012г., съдът е отменил частично прокурорския акт – само досежно
престъплението по чл.209 ал.1 от НК.
След посочената дата предмет на разследване по делото е било единствено
престъплението по чл.209, ал.1 от НК, като наказателното производство е било прекратявано шест
пъти, а финализиращите го прокурорски актове отменяни с определения на Окръжен съд – Шумен,
с които са давани и конкретни указания за правилното прилагане на закона и тълкуване на
събраните по делото доказателства. Тези указания не са изпълнявани в цялост, въпреки
задължителният им характер, а досъдебното производство отново и отново прекратявано.
Така е и в конкретния случай. Прави впечатление, че актовете на представителя на
прокуратурата за прекратяване на наказателното производство са почти идентични. Идентични са
и определенията на Районен съд-Шумен, с които са потвърждавани тези постановления.
Настоящата инстанция констатира цели абзаци, както във фактическата обстановка, така и в
мотивите на различните състави на първоинстанционния съд, които са намерили място в
определенията им са с „копи пейс“ от постановлението на прокуратурата или от определението на
предходния съдебен състав, осъществявал съдебния контрол.
Възприетата от ШРС фактическа обстановка, макар и с леки съкращения за пореден път
преповтаря, отразената в постановлението на прокуратурата. Същата е подробна и въззивната
инстанция няма да я преповтаря.
За последен път предмет на въззивната проверка пред Окръжен съд-Шумен делото е било
2
през месец август 2020г. Съдът се е произнесъл с определение от 21.08.2020г. по ВЧНД №
151/2020г.,с което е отменил определението на ШРС и върнал делото на прокурора за
доразследване с поредните указания.
Прави впечатление, че както в постановлението за прекратяване на ШРП, така и в
определенията на РС-Шумен упорито се игнорира част от доказателствената маса и тя е останалата
извън обсега на аналитичната дейност. Друга част от доказателствата умело са завоалирани и
интерпретирани все в посока, която да обслужи извода за липса на доказателства или недоказаност
на разследваното деяние. Не може с лека ръка да се подминат безспорните факти, които при
детайлен анализ и съпоставка помежду им и в тяхната цялост биха дали основание за други
правни изводи относно деятелността на лицата С., Т., А. и Д., както и квалификацията на тази
деятелност. Тези констатации, наред с даваните указания са били в основата и основанията във
всеки от въззивните актове на ШОС, с които делото е връщано за доразследване.
Не без значение за делото се явява и очевидната пасивност в хода на разследването,
ограничаването на подхода за разкриване на обективната истина и използваните като инструмент
за това разкриване следствени действия. Макар и обемно, материалите по делото в немалка част,
представляват писма и прокурорски актове за удължаване на срока на разследване, както и такива
по съдебния контрол върху постановленията за прекратяване на делото.
Изложеното би могло да бъде основание за въпроси, които от своя страна биха могли да
възбудят и други въпроси, свързани със социалния и професионален статус на част от
гореспоменатите лица. Как това се е отразило на субективната преценка при анализа за
решаването на въпросите за наличие на извършеното престъпление, неговата правна квалификация
и неговата доказаност, при тази наличност на преки и косвени доказателства и дали всичко това не
е свързано с изложеното от ШРС самостоятелно основание за изтекла относителна давност, като
целян резултат. Преценката за друга правна квалификацията на деятелността на лицата неминуемо
пряко би повлияло и върху давността по това дело.
Гореизложеното дотук отговаря и на въпроса за обосноваността и законосъобразността на
проверяваният съдебен акт, който е и основен предмет на настоящото въззивно производство.
Поради което, ШОС намира, че определението на Районен съд –Шумен и постановлението
за прекратяване на Районна прокуратура-Шумен ще следва да бъдат отменени, а делото върнато за
доразследване, в рамките на което да бъдат изпълнени всички дадени с Определенията на
настоящата въззивна инстанция по това наказателно производство указания.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 226 на Шуменския районен съд от 30.07.2021г. по ЧНД № 1164
по описа за 2021г. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Постановление на Шуменската Районна Прокуратура от 18.06.2021г. за
прекратяване на наказателното производство по ДП№ 1161/2011г. по описа на РУ – Шумен и
връща делото на ШРП за доразследване и изпълнение на дадените указания.
3
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4