Решение по дело №280/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на М. Г. М. [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет.5, ап.24, подадена чрез пълномощника му адв. А. А. от АК - Стара Загора, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0327-000019 от 24.03.2024г., издадена от мл. автоконтрольор в Районно управление – Раднево при Областна дирекция на МВР-Стара Загора – А. П. В., с която заповед, на основание чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, на М. М. е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство - до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, считано от 24.03.2024г.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед и на приложената със заповедта принудителна административна мярка (ПАМ), по съображения за издаването на административния акт в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят не оспорва описаната в заповедта фактическа обстановка относно обстоятелството, че при извършената на 24.03.2024г. в качеството му на водач на МПС проверка с Дрегер Дръг Тест, е отчетен положителен резултат за употреба на канабис, като счита, че доколкото е оспорил резултата, отчетен при направената с техническо средство проверка, незаконосъобразно заповедта е постановена и съотв. принудителната административна мярка е наложена въз основа на този резултат, преди да има заключение от химико-токсикологичното изследване за наличие на съдържание на наркотични вещества в дадената кръвна проба. Поддържа, че след като е изпълнил издадения му талон за изследване чрез дадена кръвна проба за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози, до изготвянето на заключение на химичната експертиза, съществуването на нормативно регламентираната хипотеза по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, на която се основава възприетото административно решение за прилагане на ограничението, се явява недоказано. Обосновава, че при дадени биологични проби за медицинско изследване, законът предвижда именно резултатите от тях да са определящи, като в случая при липса на резултат от избраното от жалбоподателя доказателствено средство - медицинско лабораторно изследване на дадената кръвна проба, неустановено по безспорен и несъмнен начин се явява наличието на материалноправната предпоставка, с която законът свързва налагането на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП. По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане оспорената заповед да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата – Младши автоконтрольор в Районно управление – Раднево при ОД на МВР-Стара Загора – А. П. В., редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На жалбоподателя в настоящото производство – М. Г. М., е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GА № 1216365 от 24.03.2024г. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 24.03.2024г. в 19.10ч в [населено място], на [улица]пред входа на стадион „Миньор“, М. М. управлява л.а с рег.№ [рег. номер], собственост на Д. М. М., след употреба на наркотични или упойващи вещества, установено с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабричен номер ARJМ – 0050, отчел положителен резултат за употреба на канабис - 25. Пробата е показана на водача, който отрича да е употребил канабис. На водача е издаден талон за медицинско изследване.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0327-000019 от 24.03.2024г., издадена от мл. автоконтрольор в РУ – Раднево при ОД на МВР-Стара Загора, на жалбоподателя М. М. е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство - до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл.22 от ЗАНН и чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, като от фактическа страна се основава на констатациите, съдържащи се в съставения срещу М. М. АУАН серия GА № 1216365/ 24.03.2024г., за това, че на 24.03.2024г. около 19.10 часа в [населено място], на [улица]пред стадион „Миньор“, М. М. управлява л.а с рег. № [рег. номер], собственост на Д. М. М., след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с тест с Дрегер „Дръг Тест 5000“ фабр. № ARJМ – 0050, отчел положителен резултат за употреба на канабис - 25. На водача е издаден Талон за медицинско изследване № 271526/ 24.03.20224г.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ № 24-0327-000019/ 24.03.2024г., в т.ч АУАН серия GА № 1216365 от 24.03.2024г.; Резултат от извършената проверка на водача М. М. за употреба на наркотични вещества или техни аналози с Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр. № ARJМ – 0050; Талон за изследване № 271526/ 24.03.20224г., в който е отбелязано от М. М., че не приема показанията на теста и желае да даде кръв за изследване; Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества; Писмо вх. № 2838 от 29.05.2024г. от процесуалния представител на ответника, с което се удостоверява, че М. М. е дал кръв за изследване и физико-химично изследване е назначено по ДП №74/ 2024г. по описа на РУ- Раднево, като към 29.05.2024г. няма получен резултат.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 349з-54 от 07.01.2022г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, за оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, сред които са и служителите на длъжност младши автоконтрольор за територията на съответното РУ. Следователно обжалваната ЗППАМ № 24-0327-000019/ 24.03.2024г. е издадена от материално и териториално компетентен орган – мл. автоконтрольор в РУ – Раднево към ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от органа наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.1, б. „б” от ЗДвП. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено изискването на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран акт.

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0327-000019 от 24.03.2024г., издадена от мл. автоконтрольор в РУ – Раднево към ОД на МВР – Стара Загора, обаче е постановена при неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от органа релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.

По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая, като правно основание за издаване на оспорената ЗППАМ, е посочена разпоредбата на чл. 171, т.1, б. „б” от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Приложената на М. М. с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП от фактическа страна се основава на това, че М. М. е управлявал л.а с рег.№ [рег. номер] след употреба на наркотични вещества, установено с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 фабр. № ARJМ – 0050, отчел положителен резултат за употреба на канабис – 25.

С оглед на така направената фактическа и правна обосновка на наложената на М. М. принудителна административна мярка, издаването на обжалваната заповед в съответствие и при правилно приложение на материалния закон се свързва с установяването и доказването, че е налице констатирано по надлежния ред управление на МПС от М. М. след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

От фактическа страна по делото не е спорно, че при извършената на 24.03.2024г. на водача на М. М. проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Д. Д. Т. 5000 с фабр. № ARJМ – 0050, е отчетен положителен резултат за употреба на канабис – 25. Посочените обстоятелства се установяват и от представения и приет като доказателство по делото резултат от извършената проверка на водача за употреба на наркотични вещества или техни аналози. На М. М. е съставен и АУАН серия GА № 1216365 от 24.03.2024г., за управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с тест с техническо средство. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените АУАН по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, като в случая АУАН серия GА № 1216365 от 24.03.2024г. е част от административната преписка по издаване на обжалваната ЗППАМ и съдържа фактическите обстоятелства, на които се основава административният акт по смисъла на чл.59, ал.2, т.4, предл.1 от АПК. Действително АУАН е подписан без възражения от лицето, срещу което е съставен, но съдът приема, че съдържащите се в АУАН констатации за управление на МПС след употреба на наркотични вещества, не са потвърдени с надлежни доказателства в настоящото производство, по следните съображения:

В действащата нормативна регламентация – в Закона за движение по пътищата и в Наредба 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, начините за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози от водачите на МПС, са регламентирани алтернативно - чрез медицинско (химико-токсикологично лабораторно изследване) или с тест. В приложимата Наредба 1 от 19.07.2017г. е предвидено, че при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози следва да се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване, като при наличие на изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП установените стойности са определящи (чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП). Съответно съгласно чл.6, ал.10 от Наредба 1 от 19.07.2017г., концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. По аргумент за противното следва извода, че ако лицето е подписало и получило талона за изследване; явило се е в определения срок на посоченото място за даване на биологични проби за изследване и е дало биологична проба за изследване, установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози ще се извършва въз основа на резултата от направеното химико-токсикологично лабораторно изследване, а не въз основа на резултата, отчетен при проверката с техническото средство.

За прилагането на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, употребата на наркотични вещества или техни аналози от водача на МПС, следва да е безспорно установена. В случая обаче резултатът от теста, извършен с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 фабр. № ARJМ – 0050, се явява оспорен, предвид направеното от М. М. отбелязване в талон за изследване № 271526/ 24.03.20224г., издаден съгласно чл.3, ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. Към момента на постановяването на обжалваната заповед по административната преписка са били налице данни, потвърдени и с представените по делото доказателства, че даденото на лицето предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози, е било изпълнено. С представеното по делото писмо вх. № 2838 от 29.05.2024г. от процесуалния представител на ответника, се удостоверява, че М. М. е дал кръв за изследване и физико-химично изследване е назначено по ДП №74/ 2024г. по описа на РУ- Раднево, като към 29.05.2024г. няма получен резултат. Доколкото при дадена биологична проба за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози, законът в разпоредбата на чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП определя именно резултатът от това изследване да е определящ по отношение на констатацията за употреба на наркотични вещества, преди наличието на резултат от назначеното изследване, противоправното поведение на водача на МПС, като основание за налагането на ПАМ по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, се явява недоказано. В тежест на административния орган е да установи наличието на материалноправната предпоставка за прилагането на ПАМ, а в конкретния случай това не е извършено с предвиденото от закона и избрано от жалбоподателя доказателствено средство – химико-токсикологично лабораторно изследване на дадената кръвна проба. С оглед на което съществуването на правно релевантния юридически факт за възникването на публичното право на органа да наложи ПАМ по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, се явява фактически и доказателствено необосновано. След като законът дава възможност на водача на МПС да оспорва резултата от направения му тест с техническо средство и в случая М. М. се е възползвал от тази възможност, административният орган е бил длъжен да съобрази посоченото обстоятелство при преценката досежно наличието на материалноправно основание за налагането на ПАМ.

Предвид така установените по делото факти съдът намира, че необосновано от гл. т на доказателствата и неправилно от гл.т на закона административният орган е приел, че към датата на издаване на обжалваната заповед по отношение на М. М. по безспорен и несъмнен начин е установено и доказано съществуването на основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т.1, б. „б” от ЗДвП - управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В този смисъл оспореният административен акт се явява постановен в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон.

Обжалваната заповед е издадена и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, довели до фактическа, правна и доказателствена необоснованост на направения от правоприлагащия орган извод за наличието на основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т.1, б. „б” от ЗДвП по отношение на М. М.. Преди постановяването на заповедта не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, включително не е съобразено, че водачът е дал биологична проба за изследване, а именно резултатът от назначеното химико-токсикологично лабораторно изследване, по аргумент от чл. 171, т.1, б. „б” от ЗДвП и от чл.6, ал.10 от Наредба 1 от 19.07.2017г., ще е определящ за съществуването на материалноправната предпоставка за прилагането на ПАМ.

С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената ЗППАМ № 24-0327-000019 от 24.03.2024г., издадена от мл. автоконтрольор в РУ – Раднево при ОД на МВР-Стара Загора, като постановена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и при неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.1 от АПК, в тежест на Областна дирекция на МВР – Стара Загора следва да бъде възложено заплащането на М. Г. М. на сумата от 510лв., представляваща 10лв. внесена държавна такса и 500лв. – договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на М. Г. М. [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет.5, ап.24, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0327-000019 от 24.03.2024г., издадена от мл. автоконтрольор в РУ – Раднево при ОД на МВР-Стара Загора, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора да заплати на М. Г. М. [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет.5, ап.24, сумата от 510 (петстотин и десет) лева – разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.