РЕШЕНИЕ
№ 1767
гр. Бургас, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАЛИН СТ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело №
20212120107682 по описа за 2021 година
Иск по чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, вр. с чл.143 от ЗЗП и чл.19, ал.5, вр. с ал.4 от ЗПК,
предявен от И. Т. Г. против “Файненшъл България“ ЕООД.
Ищецът твърди, че на 09.09.2020г. е сключил Договор за паричен заем № 3920543 с
“Изи Асет Мениджмънт“ АД, гр.София, както и такъв, за предоставяне на поръчител-ство, с
ответника. Излага съображения, че вторият от тях е нищожен поради противоре-чие на
закона и накърняване на добрите нрави, както и че е неравноправен. Иска от Съ-да да
постанови решение, с което да обяви това. Претендира разноски.
Ответникът оспорва претенцията и иска от Съда да я отхвърли. Претендира юрис-
консултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени
доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:
На 09.09.2020г. Г. е сключил с “Изи Асет Мениджмънт“ АД Договор за па-ричен заем с
№ 3920543, по силата на който дружеството му е предоставило сумата 300 лв. – чл.2 и чл3, а
той се е задължил да я върне, ведно с договорна лихва от 40 % годиш-но при ГПР 46.70 % –
общо 315.24 лв., на 12 равни седмични вноски – всяка от по 26.27 лв., в срок до 04.12.2020г.
Съгласно чл.4 от договора, той се е задължил в тридневен срок от сключването му да
предостави на заемодателя обезпечение, а именно: по т.1 – двама поръчителя, отго-варящи
на определени критерии, или по т.2 – банкова гаранция, или по т.3 – одобрено от последния
дружество-поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
На същата дата Г. е сключил и процесния Договор за предоставяне на по-ръчителство
1
№ 3920543 с “Файненшъл България“ ЕООД, представлявано от “Изи Асет Мениджмънт“
АД, по силата на който ответникът е поел задължение да сключи дого-вор за поръчителство
със заемодателя за обезпечаване на задълженията на заемателя по горната кредитна сделка –
чл.1, срещу възнаграждение в размер на 92.76 лв., платимо разсрочено – на равни вноски от
по 7.73 лв., на падежите на тези по заема – чл.3, ал.1 /отразени в погасителния план за
кредита/, а в ал.3 е предвидено, че ако внесената сума е недостатъчна, с приоритет се
погасяват вземанията на поръчителя, като при забава се дължи законната лихва, ведно с
всички разноски, направени за събирането – ал.4.
Съгласно чл.2, договорът влиза в сила, само в случай че потребителят не изпълни
задълженията си по чл.4, т.1 и т.2 от този за предоставянето на заема.
При извършената служебна справка в Търговския регистър, по повод твърденията в
исковата молба, съдията-докладчик констатира, че едноличен собственик на капитала на
ответното дружество е именно заемодателят – “Изи Асет Мениджмънт“ АД.
По делото не е приложен договор за поръчителство между ответника и заемодате-ля,
сключен в изпълнение на задължението по чл.1 от процесния, като в писмения отго-вор се
твърди за наличието на рамков такъв между дружествата, който също не е пред-ставен.
При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:
Безспорно, договорът за паричен заем, във връзка с който е сключен и процесният за
предоставяне на поръчителство, попада под уредбата на ЗПК.
Според чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съ-държа
ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момен-та на
сключването му, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
из-числяването по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК, ”общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредит-ни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потреби-телски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално – застрахователните премии, в случаите когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
пре-доставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в
т.2 от същата разпоредба е указано, че ”обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
В договора за кредит, сключен с “Изи Асет Мениджмънт“ АД, обаче, не е отразе-на
действителната ”обща сума, дължима от потребителя“. Така в чл.2, т.7 фигурира ”об-ща
сума, дължима от заемателя като се вземат предвид допусканията в т.8” – 315.24 лв., но тя
отчита само общия размер на заема, без да включва общите разходи за потребите-ля, в това
число и възнаграждение за поръчителя, което е ”допълнителна услуга“, пряко свързана с
кредита, независимо че задължението за него може да не възникне, ако успее да представи
2
обезпечение по чл.4 от договора за заем /условие, на практика почти неиз-пълнимо/. Това от
своя страна се отразява и на стойността на годишния процент на раз-ходите, защото той
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от вся-какъв вид/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл.19, ал.1 от ЗПК.
Според чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договора за потребителски кредит, има-ща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна. В този смисъл, като не е
включил възнаграждението за поръчителя – на стойност почти 1/3 от тази на отпуснатия
кредит, в ”общата сума, дължима от потребителя“, кредиторът е заобиколил изискванията
на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъж-ника, поради което
клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и годиш-ния процент на
разходите, са нищожни. И тъй като не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен – чл.22 от ЗПК.
Съгласно чл.138, ал.2 от ЗЗД, поръчителство може да съществува само за
действи-телно задължение. Т. е., след като договорът за кредит е недействителен, за
поръчителя не се поражда задължение да обезпечи кредитора.
В чл.23 от ЗПК е предвидено, че когато договорът за потребителски кредит е обя-вен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дъл-жи лихва
или други разходи по него.
Следователно, Г. не дължи и възнаграждение за поръчителя, тъй като съ-щото се
явява ”друг разход по кредита“.
Всички тези обстоятелства са били известни на ответното дружество, защото то се
явява свързано, по смисъла на § 1, ал.2 от ДР на ТЗ, със заемодателя лице. Последният, като
едноличен собственик на капитала на ”Файненшъл България“ ЕООД, получава и
реализираната от него печалба – в случая дори пряко. При това положение, следва да се
приеме, че процесният договор за предоставяне на поръчителство се явява нищожен ка-то
лишен от предмет, сключен в противоречие на закона и при заобикалянето му, както и
накърняващ добрите нрави – целта на дружествата-свързани лица е чрез гаранционна-та
сделка да заобиколят разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК и заемодателят да получи чрез
контролиран от него субект възнаграждение за предоставения на ищеца финансов ресурс в
непозволен от нормативната уредба размер. Т. е. касае се за порочна търговска практика,
която не съответства на изискването за добросъвестност в гражданския и тър-говския
оборот. В този смисъл, нарушена е и разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП, тъй като с
процесния договор се стига до значително неравновесие между правата и задъл-женията на
търговеца и потребителя – уговореното възнаграждение за поръчителството в размер на
почти 1/3 от заемната сума, се явява твърде високо – с оглед на уредените в чл.143, ал.1 от
ГПК права на поръчителя, което отново води до извода за нищожност на сделката – на
основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира предявения иск за
основателен. Като такъв, същият следва да бъде уважен.
3
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по делото – 50 лв.
за ДТ, както и 300 лв. адвокатско възнаграждение на пълномощника му адв. Д.М., на
основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА.
Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключения от И.Т. Г., с ЕГН: **********,
........................., с “Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр.София, ЖК ”Люлин 7”, бул.”Джа-вахарлал Неру” № 28, ет.2, ап.40-46,
представлявано от П.Б.Д., на 09.09.2020г. Договор за предоставяне на поръчителство №
3920543, поради накърнява-не на добрите нрави.
ОСЪЖДА “Файненшъл България“ ЕООД да заплати на И.Т.Г. сумата 50 лв. –
разноски по делото за държавна такса, а на адвокат Д.В. М. – адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв., на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчва-нето
му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4