Р Е Ш
Е Н И Е
№ 441/24.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана,
І-ви състав в съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и
деветнадесета година в състав
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Антоанета Лазарова
разгледа
Адм.дело
№369/2019г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.172, ал.5 от Закон за движение по пътищата ЗДвП) във вр. с чл.145 и сл. от
Административно-процесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Ц.Б.В. ***,
подадена чрез пълномощника му адвокат Ц., срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №19-0996-000358/02.07.2019г. на Началник
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Монтана, с която на основание чл.171, т.2,
б.“а“ ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка –
прекратяване на регистрацията на ППС – Лек автомобил „Т*** Р*** 4“ рег.№8869МР
за срок от една година. В жалбата се поддържа искане за отмяна на оспорения
административен акт, като се поддържа, че е постановен в противоречие с
материалния закон. В съдебно заседание оспорващия не се явява и не взема
становище по жалбата си.
Ответникът
по жалбата не взема становище по спора.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168 ал.1 АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са
следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №19-0996-000358/02.07.2019г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР Монтана, с която на основание чл.171, т.2, б.“а“ ЗДвП на оспорващия е
наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на
ППС – Лек автомобил „Т*** Р*** 4“ рег.№*** за срок от една година. Мотивите
се свеждат до това, че на 30.06.2019г., около 19,02 часа в гр.Монтана, на
кръстовището на бул.“Х*** Б*** “ и бул.”Т*** март“ лек автомобил „Т*** Р*** 4“
рег.№*** – негова собственост е
управляван от Д*** Б.В. ***, като водача не представя СУМПС и контролен талон,
като при направена справка е РСОД е установено, че водача не притежава валидно
свидетелство за управление на МПС за което му е съставен АУАН серия АА №394322/30.06.2019г.
и същия има многократни наказания за извършени нарушения по ЗДвП. При така
описаното фактическа обстановка административният орган е бил мотивиран на
основание чл.171, т.2, б.“а“ ЗДвП да издаде оспорения административен акт, с
които по отношение на оспорващия, който е собственик на управляваното МПС, е
наложена оспорваната принудителна административна мярка.
От фактическа страна, съдът
намира за установено следното:
С приетия на л.7 по делото Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) серия АА №394322/30.06.2019г. е
установено, че на 30.06.2019г., около 19,02 часа в гр.Монтана, на кръстовището
на бул.“Х*** Б*** “ и бул.”Т*** м***“ Д*** Б.В. *** управлява лек автомобил „Т*** Р*** 4“ рег.№***, като водача не представя СУМПС
и контролен талон, като при направена справка е РСОД е установено, че водача не
притежава валидно свидетелство за управление на МПС, което е установено като
нарушение на разпоредбата на чл.150А, ал.1 ЗДвП. АУАН е подписан без възражения
от оспорващия. Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№19-0996-000358/02.07.2019г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
Монтана, на основание чл.171, т.2, б.“а“ ЗДвП на оспорващия е наложена
принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС – Лек
автомобил „Т*** Р*** 4“ рег.№*** за срок от една година. Оспореният
административен акт е връчен на лично оспорващият на 10.07.2019г., което се
установява от подписа му върху разписка на административния акт, тоест жалбата
с № ури301000-14672/23.07.2019г., с която е оспорен административния акт, е
подадена в рамките на законоустановения срок и е процесуално допустима.
От така описаната фактическа
обстановка въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът
извежда следните правни изводи по същество на спора:
По аргумент от разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки (ПАМ) по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква
"а", т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност. В случая административния акт е издаден от Началник
сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Монтана, който е овластен с правомощия със
Заповед №301з-1411/07.06.2017г. на Директора на ОД на МВР Монтана (л.9 по
делото), която е основана на дадени правомощия със Заповед
№8121з-1524/09.12.2017г. на Министъра на вътрешните работи (л.10 по делото),
като в случая и заеманата от административния орган длъжност може да се идентифицира с ръководител на служба за контрол по този закон (Арг.:
чл. 172, ал. 1, вр. с чл. 170 и чл. 165 от ЗДвП), тоест налице е компетентност на органа издал
оспорения административен акт.
Оспорения административен акт за
налагане на ПАМ е издадена в предвидената писмена форма. В административния акт
са посочени фактическите обстоятелства за налагане на ПАМ.
Настоящият съдебен състав
счита, че от събраните по делото доказателства следва да се приеме, че
административния акт е издаден в противоречие с материалния закон. Това е така,
тъй като от представената справка АИС- за регистрация на МПС автомобил „Т***
Р*** 4“ рег.№8869МР (л.8 по делото), свидетелство за регистрация (част първа)
на МПС автомобил „Т*** Р*** 4“ рег.№*** (л.13 по делото) се установява, че към момента на
издаване на административния акт, собственик на МПС автомобил „Т*** Р*** 4“
рег.№*** е „М*** ***
ЕООД-Клон *** Разпоредбата на чл.171, т.2А,
б.А ЗДвП предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен
водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е
лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по
реда на чл. 171, т. 1
или 4 или по
реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година. Безспорно в случая МПС автомобил „Т*** Р*** 4“ рег.№***е управлявана от лице, което е неправоспособен водач,
но след като по делото са събрани доказателство, че оспорващия не е собственик
на МПС автомобил „Т*** Р*** 4“ рег.№***, по отношение на него незаконосъобразно е наложена
оспорената принудителна административна мярка. Пълния разбор на доказателства
изисква да се отбележи, че видно от представения Договор за финансов лизинг №AG0006629 (л.14-34 по делото) и пълномощно на л.35 по делото,
към момента на издаване на оспорения административен акт МПС автомобил „Т*** Р*** 4“ рег.№*** е собственост на
„М*** Б***“ ЕООД-Клон Б***, оспорващия е упълномощен да управлява „М*** Б***“ ЕООД-Клон *** тоест
тези доказателства подкрепят извода, че адресата на административния акт не е
следвало да бъде оспорващия.
Предвид
изхода на делото и направеното
с жалбата искане на оспорващия за присъждане разноски по водене на съдебното производство, съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.1 АПК, ответника, чрез юридическото лице Областна дирекция на вътрешните работи
Монтана, следва да бъде осъден
да заплати в полза на оспорващия разноски по делото в размер на 10 (десет) лева за внесена държавна такса за
образуване на делото. Разноски за адвокат не следва да бъдат присъждани, тъй
като видно от Договор за правна защита и съдействие №0078822 между оспорващия и
адвокат Ц. е била уговорена и платена сумата от 400 лева за процесуално
представителство по адм.дело, а по настоящето дело оспорващия не е представляван
от адвокат и не е осъществено договореното процесуално представителство, тоест
така уговорените разноски не се дължат от ответника.
Съобразно гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №19-0996-000358/02.07.2019г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР Монтана е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, а жалбата да се
уважи като основателна, а ответника заплати сторени от оспорващия разноски,
предвид което на основание чл.172, ал.2 АПК и чл.143, ал.1 АПК, І-ви състав на
Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №19-0996-000358/02.07.2019г. на Началник
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Монтана.
ОСЪЖАДА Областна дирекция на вътрешните работи Монтана, да
заплати на Ц.Б.В. ***, ЕГН * сумата от 10 (десет) лева представляваща съдебни
разноски по воденото дело.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: