№ 2026
гр. Пловдив, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20225330205226 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 168 от 10.08.2022г,
издадено от Директора на РДГ Пловдив, с което
- на Н. Г. Л. е наложена глоба в размер на 400 лева на основание чл.
266, ал.1, вр. чл. 104, ал.1, т.5 от ЗГ.
-на Н. Г. Л. е определено да заплати обезщетение в размер на 532.95 лв.
в полза на ЮЦДП гр.Смолян.
В жалбата и в съдебно заседание се сочат конкретни пороци на НП и се
моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски. По-конкретно се
сочи, че:
- В АУАН и НП не била надлежно индивидуализирана вменената форма
на изпълнителното деяние;
-в АУАН и НП не била достатъчно ясно посочена датата на извършване
на нарушението;
-в АУАН и НП не било посочено средството на извършване на
нарушението;
-в АУАН и НП не била отразена кубатурата на процесните дървета,
1
както и спазването на българските държавни стандарти за нейното
изчисляване и за сортировка на дърветата;
-не било установено по несъмнен начин авторството на деянието;
-от наказващия орган било допуснато нарушение на чл. 18 ЗАНН,
доколкото на дееца била наложена една санкция за няколко самостоятелни
нарушения;
-в случая следвало да намери приложение чл. 28 ЗАНН.
Въззиваемата взема становище за неоснователност на жалбата и моли за
потвърждаване на НП. Също не претендира разноски.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че видно от
приложената по делото разписка, процесното НП е връчено на дата
02.09.2022г., жалбата е входирана (видно от поставения върху нея печат) на
15.09.2022г., тоест при спазване на императивния 14-дневен преклузивен
срок за това, съгласно приложимата редакция на чл. 59 ЗАНН.
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА.
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:
Н. Г. Л. с ЕГН ********** е извършил Сеч на общо 12 броя дървета с
диаметър на пъна, както следва: от дървесен вид бял бор: 20 см (1 брой), 28
см. (1 брой), 32 см. (2 броя), 34 см. (2 броя), 36 см. (1 брой); от дървесен вид
черен бор: 28 см. (1 брой), 30 см. (1 брой); 36 см. (1 брой) и от дървесен вид
бук: 18 см. (1 брой) и 44 см (1 брой), немаркирани с контролна горска марка
(КГМ).
Нарушението е извършено в периода от 01.02.2022 г. до 20.05.2022 г. в
обект за добив на дървесина в землището на с Свежен, община Брезово, отдел
85, подотдел "г", държавна горска територия в обхвата на ТП ДПС Тракия и
открито на 20.05.2022 г. при извършена проверка.
2
Посочената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ
на събрания по делото доказателствен материал: Констативни протоколи №
006608 и № 006609, сортиментни ведомости и разпити на свидетелите П. Д.
Д., Д. И. Андреев, Г. П. Г., които съдът кредитира като последователни,
взаимно подкрепящи и взаимно допълващи се.
Противно на възраженията на жалбоподателя, авторството на деянието
се доказва по един несъмнен начин от показанията на св. Г. , който
подробно установи пред съда механизма на установяване на нарушителя, а
именно той бил посочен и доведен от лесничея на горския обект, като
нарушителят изрично признал пред св. Г., че именно той е отсякъл
процесните дървета, изчакал съставянето на АУАН и го подписал без
възражения.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ
Всички навеждани от жалбоподателя възражения са неоснователни:
На първо място, в НП надлежно е индивидуализирана релевантната
форма на изпълнителното деяние, а именно сеч на немаркирани дървета,
като използвания термин стриктно отговаря на формулировката, както в
нарушената материално правна норма- чл. 104, ал.1, т.5 ЗГ, така и в
санкционната норма на чл. 266 НК.
Противно на възраженията в жалбата, при прочит на целия текст на НП
става кристално ясно, че волята на наказващия орган е да накаже дееца за
това, че в лично качество е извършил сечта на процесните дървета, а не за
други възможни форми на изпълнителното деяние, каквито се предлагат в
жалбата-допускане на сечта, нареждане на сечта и тн.
Действително в АУАН и НП не са индивидуализирани средството за
извършване на нарушението (трион, автоматична секачка и др.), кубатурата
на отсечените дървета, като липсват и данни дали при изчисляване на
кубатурата са спазени българските държавни стандарти. Тези данни, обаче не
съставляват съставомерни елементи от фактическия състав на допуснатото
нарушение и неотразяването им в НП не представлява изобщо негов порок.
Принципно основателен е доводът, изтъкнат в жалбата че в АУАН не е
3
надлежно индивидуализирана датата на извършване на нарушението.
Това е така, доколкото използвания от контролния орган подход за нейната
конкретизация „след издаване на позволително за сеч от 2022г“ е изцяло
несъвместим с правото на защита на наказаното лице, поради прекомерната
му неопределеност.
В процесния случай, обаче това обстоятелство не се отразява на
законосъобразността на НП, доколкото същото е издадено не въз основа
на приложения по преписката АУАН, а на основание чл. 36, ал.2 ЗАНН ,
когато АУАН не се издава. Този факт е изрично отбелязан в НП, а и се
установява от доказателствата по делото.
Действително по преписката чисто формално е издаден АУАН №
011151, който страда от описания порок досежно датата на извършване на
нарушението. Производството по него, обаче окончателно е прекратено с
влязла в сила резолюция изх. № РДГ10-5082/01.06.2022г. на основание чл. 54,
ал.1, т.9, вр. чл. 33, ал.2 от ЗАНН и преписката е изпратена на прокурора
поради данни за извършено престъпление.
По този повод е образувана прокурорска преписка № 6121/2022 по
описа на Районна прокуратура Пловдив, изискана и приложена в цялост по
делото, която е приключила с Постановление за отказ да се образува
досъдебно производство от 28.06.2022г.
Съгласно изричния текст на чл. 36, ал.2 ЗАНН в този случай
основание за издаване на НП е не АУАН (по който производството така и
така вече е прекратено), а самото постановление за отказ да се образува
ДП.
По изложените съображения евентуални пороци, налични в АУАН са
изцяло ирелевантни към законосъобразността на самото НП, издадено на
основание чл. 36, ал.2 ЗАНН, като в случая е спазено изискването на закона
НП да е издадено в 6 месечен срок от издаване на постановлението на
прокуратурата.
В този изричен смисъл Решение № 318 от 23.02.2022 г. по к. адм. н. д.
№ 3075 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1811 от 12.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 2028 / 2021 г. на XX състав
на Административен съд – Пловдив, Решение № 2367 от 20.11.2019 г. по к.
адм. н. д. № 2207 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1108 от 23.06.2017 г. по н. д. № 1319 / 2017 г. на XXIII състав на
4
Административен съд – Пловдив.
Констатираният порок от АУАН, не присъства в НП, в което времето на
извършване на нарушението е надлежно индивидуализирано- „в периода от
01.02.2022г. до 20.05.2022г., като е открито при извършената проверка на
20.05.2022г.“
Неоснователно в тази връзка е възражението от пренията, че с оглед
начина на индивидуализация на времето на извършване на нарушението в НП
и броя на отсечени дървета, на дееца било повдигнато административно
обвинение за множество от нарушения, като от наказващия орган било
допуснато нарушение на чл. 18 ЗАНН.
Действително съдът намира, че времето на извършване на
нарушението е могло да бъде индивидуализирано и по-прецизно в НП, но
всъщност при прочит на цялостния му текст е кристално ясна волята на
наказващия орган да накаже дееца за това, че е отсякъл процесните 12
броя дървета не с няколко отделни деяния, а с едно деяние, извършено на
неустановена дата в периода 01.02.2022г. до 20.05.2022г.
Тази недостатъчна прецизност при използваната формулировка в НП
не представлява съществен негов порок, доколкото:
-както вече се отбеляза, волята на наказващия орган всъщност е ясна и
за съда и за нарушителя;
-самият нарушител не е имал никакви проблеми да организира защитата
си, доколкото е подписал АУАН без каквито и да било възражения за
неяснота на фактическите рамки на повдигнатото административно
обвинение.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че трайната съдебна
практика дори по дела за престъпления е категорична, че е изцяло допустимо
и съвместимо с правото на защита да се повдига обвинение за извършено
противоправно деяние на неустановена дата в рамките на определен
период, при невъзможност конкретната дата да бъде по-точно
индивидуализирана, предвид обективните дадености по делото.
Да се приеме противното означава да бъдат санкционирани само
противоправни деяния, при които деецът е заловен на местопрестъплението и
са налице очевидци на самото деяние, което влиза в противоречие с базисни
5
принципи на наказателния процес за разкриване на обектната истина на база
всички доказателства по делото, като нито едно доказателство не може да има
предварително определена сила (чл. 13 и 14 НПК).
Така Решение №59/17.09.2021 по дело №232/2020 на ВКС, Решение
№300/24.06.2015 по дело №733/2015 на ВКС.
ПО РАЗМЕРА НА САНКЦИЯТА.
При правилно установена фактическа обстановка, законосъобразно
деянието е субсумирано под нормата на чл. 104, ал.1, т.5 ЗГ и е приложена
санкционната норма на чл. 266 ЗГ.
Не може да се каже същото, обаче за конкретния размер на наложената
санкция.
В чл. 266 ЗГ е предвидено, че: „се наказва с глоба от 50 до 3000 лв.,
ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение
на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва,
товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или
се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти.“
В процесния случай е наложена санкция над законоустановения
минимум, който е 50 лева, а именно 400 лева.
Съгласно чл. 57, ал.1, т.8 от ЗАНН в случай, че налага санкция над
законоустановения минимум наказващият орган следва да изложи мотиви,
защо е наложил този размер и по-конкретно да посочи смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства, които е взел предвид.
Това изискване в процесния случай не е спазено, което представлява
порок в съдържанието на НП.
Съгласно трайната съдебна практика при констатиран порок като
настоящия, състоящ се в неизлагане в НП на мотиви за конкретния размер на
санкцията, съдът не може да отмени изцяло НП, но следва да редуцира
санкцията до минималния предвиден в закона размер.
Така Решение № 1568 от 20.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1416 / 2020 г. на
XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1270 от
20.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1211 / 2020 г. на XXVI състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 1207 от 09.07.2020 г. по к. адм.
н. д. № 848 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив,
6
Решение № 1279 от 20.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1311 / 2020 г. на XXVI
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 603 от 10.03.2020 г.
по к. адм. н. д. № 3754 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд -
Пловдив,Решение № 577 от 05.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 3831 / 2019 г. на
XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2665 от
14.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 3044 / 2018 г. на XXII състав на
Административен съд – Пловдив.
По изложените съображения НП следва да се измени, като размера на
наложената глоба бъде намален от 400 на 50 лева.
Предвид броя на отсечени дървета, а именно 12, обществената
опасност на деянието не е по-ниска от типичната за подобен род деяния,
поради което чл. 28 ЗАНН се явява неприложим.
ПО ПРИСЪДЕНОТО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ
С НП наказаният субект е осъден да заплати обезщетение в полза на
ЮЦДП гр. Смолян в размер на 532,95 лева.
Определянето на обезщетението, макар това да не е посочено в НП,
намира правното си основание в чл. 55 ЗАНН, като то съгласно изричния
текст на чл. 63, ал.6, т.7 и ал.7 ЗАНН подлежи на съдебен контрол, при
обжалване на НП.
За да определи посоченото обезщетение, наказващият орган се е
позовал на разпоредбата на чл. 5 от Наредба за определяне размера на
обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд.
Според визираната норма: „За нанесени щети върху гори и земи от
горския фонд при сеч и извоз на обла дървесина, дърва за горене и вършина
виновните лица заплащат обезщетения съгласно приложението.“
Същевременно в НП липсва изложение на каквито и да било факти,
относими към фактическия състав на нормата, на която се е позовал
наказващия орган.
На първо място липсват твърдения за причинени на горското
стопанство вреди. По-важното обаче е, че приложното поле на чл. 5 от
Наредбата, видно от текста й, е ограничено до три лимитативно изброени
предмета на нарушението: обла дървесина, дърва за горене и вършина. В
НП обаче липсват фактически твърдения предмета на
7
административното нарушение да е относим към която и да било от
трите категории дървен материал, визирани в чл. 5 от Наредбата.
Констатираният порок на НП е неотстраним на съдебна фаза чрез
събиране на доказателства, доколкото съгласно задължителните указания на
ТР8/2021 на ВАС водещо при охраняване правото на защита на наказания
субект е надлежното изложение на правнорелевантните факти в санкционния
акт, като съдът разполага с правомощия правилно да приложи материалния
закон, като преквалифицира деянието при надлежно изложени факти, но не
може за първи път да установява нови фактически положения, които не
са надлежно предявени на дееца, но същевременно са относими към
реализирането на неговата отговорност.
По-важното, обаче в случая е, че НП в частта за определеното
обезщетение се явява явно необосновано, доколкото:
-от една страна в НП не се съдържат каквито и да било мотиви за
начина на определяне на размера на обезщетението, което не позволява
проверка на процеса на формиране на вътрешното убеждение на наказващия
орган;
-а от друга, при тежест на доказване лежаща върху наказващия орган, по
преписката липсват каквито и да било доказателства за обстоятелствата,
включени във формулата за изчисляване на обезщетението.
По изложените съображения НП в тази част следва да се отмени.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора и двете страни биха имали право на разноски,
съразмерно с уважената част от претенциите им.
Доколкото обаче и двете страни изрично заявиха, че не претендират
разноски, такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 168 от 10.08.2022г., издадено
8
от Директора на РДГ Пловдив В ЧАСТТА, с която на Н. Г. Л. е наложена
глоба в размер на 400 лева на основание чл. 266, ал.1, вр. чл. 104, ал.1, т.5 от
ЗГ като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 400 на 50 лева.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 168 от 10.08.2022г., издадено
от Директора на РДГ Пловдив В ЧАСТТА, с която на Н. Г. Л. е определено
да заплати ОБЕЗЩЕТЕНИЕ в размер на 532.95 лв. в полза на ЮЦДП гр.
Смолян
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9