Р Е Ш Е
Н И Е
№ .............../ 13.05.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в закрито съдебно заседание проведено на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 858
по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда чл. 437 вр. чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.
Образувано е
по повод жалба с вх. № 383/04.02.2019г.,
подадена от М.Я.х. - Й. с ЕГН ********** и с адрес: *** – длъжник по
изпълнението срещу отказ на ЧСИ по изп.д. № 20117190400065 по описа на ЧСИ Станислава
Я.,*** действие, този на ВОС да прекрати изпълнителното производство,
обективиран в Разпореждане от 25.01.2019г. /л. 130/.
Жалбата е
основана на оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на отказа на ЧСИ.
Неправилно ЧСИ е изискал представяне на удостоверение за липса на публични
задължения към Държавата. Такова не е съставна част на заповедта за изпълнение.
По отношение на тези задължения релевира възражение и за погасяване по давност,
както и такива по разноските по изп.д. Моли в тази връзка да се изиска справка
от НАП за размера на задълженията й.
В писмени
възражения, взискателят „ПИБ“ АД оспорва жалбата. Навежда доводи, че в
конкретния случай не е налице нито една от хипотезите за прекратяване на
изпълнителното производство по чл. 433 от ГПК. Остатъкът от непогасените
задължения на длъжника по изп.д. е в размер на 395.38 лв. Въпросът за
погасителната давност е спорен, материалноправен въпрос, който не е може да се
разглежда в рамките на настоящото производство. Моли в тази връзка жалбата да
се остави без уважение.
В писмените си
мотиви ЧСИ е описал
извършените процесуални действия, като изразил становище за неоснователност жалбата.
Депозираната
жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК /съобщението
за обжалваното разпореждане на ЧСИ е връчено надлежно на длъжника на
31.01.2019г., а жалбата е депозирана на 04.02.2019г./, от процесуално
легитимирана страна - длъжник в изпълнителния процес, срещу акт подлежащ на
обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, а именно отказ на СИ да
прекрати принудителното изпълнение и удовлетворява изискванията за съдържание
по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на
основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, прие за установено следното:
Изпълнителното
производство е образувано по въз основа на молба на „Първа инвестиционна банка“
АД от 08.04.2011г. и издаден изпълнителен лист от 05.04.2011г. по ч.гр.д. № 4452/2011г.
по описа на ВРС, в който е удостоверено правото на принудително изпълнение в
полза на банката срещу М.Я.Х. - Й. за заплащане на сумата от 500 лв. главница,
ведно със законна лихва върху нея от 22.03.2011г. до окончателното плащане,
както и сумата от 368.06 лв. просрочена лихва за времето
09.06.2009г.-22.03.2011г. и разноски по делото в размер на 125 лв.
Принудителното
изпълнение е било насочено върху вземания на длъжника от трудово възнаграждение
и по сметка в „Райфайзенбанк“ АД, както и върху дружествени дялове на длъжника
в ТД и движими вещи.
ПДИ е връчена
на длъжника на 17.05.2011г. /л. 25/.
Съгласно
Удостоверение от 13.02.2019г. от ТД на НАП, гр. Варна М.Х. има публични задължения
в общ размер на 3 390.42 лв.
Видно от приложените
в изпълнителното дело преводни нареждания, по сметка на ЧСИ са преведени
следните суми в изпълнение на наложените запори върху ТВ: на 28.03.2016г. е
наредена сумата от 215 лв. по изп.д. № 65/11г.; на 20.04.2016г. е наредена
сумата от 218 лв.; на 20.12.2016г. е наредена сумата от 498 лв., а на
20.02.2017г. – сумата от 53 лв.; на 27.04.2017г. – сумата от 60 лв., а на
22.06.2017г. – сумата от 72 лв.; на 23.08.2017г. – сумата от 42 лв.; на
22.01.2018г. – сумата от 39 лв.; на 23.03.2018г. – 22.00 лв.; на 28.05.2018г. –
34 лв. и на 20.07.2018г. – сумата от 31 лв.; на 25.01.2019г. – 29 лв.
С уведомително
писмо от 07.09.2017г. „Градски транспорт“ ЕАД – Варна уведомило ЧСИ, че М.Х. – Й.
е в болнични и че след изтичането им, удръжките ще се правят съгласно чл. 446
от ГПК.
С молба от
24.01.2019г. М.Х. сезирала ЧСИ с искане за прекратяване на изпълнителното
производство. Заявила, че според нея дължимата обща сума е в размер на 1000 лв.
и събраната сума надхвърляща дължимата е незаконосъобразна.
С обжалваното
разпореждане ЧСИ оставил искането без уважение. Към 24.01.2019г. посочил, че
дължимата сума е в размер на 391.45 лв. към ПИБ и 170 лв. към ЧСИ. За
прекратяване на делото ЧСИ изискал от длъжника и удостоверение от НАП по чл.
191 ДОПК за липса на публични задължения.
При така
установената фактическа обстановка, СЪДЪТ
формира следните правни изводи:
В конкретния
случай жалбоподателят не твърди наличие на някоя от хипотезите за прекратяване
на изпълнителното дело по смисъла на чл. 433 от ГПК. Твърдяното основание за
прекратяване на принудителното изпълнение е погасяване на дълга в цялост.
Доказателства в тази насока не са представени. От данните по изпълнителното
дело е установено, че размерът на дълга към 24.01.2019г. по изпълнителен лист е
1 393.09 лв., формиран като сбор от главница в размер на 500 лв.; законна
лихва за периода 22.03.2011г.-24.01.2019г. в размер на 400.03 лв.; просрочена
лихва за минал период в размер на 368.06 лв. и съдебни разноски в размер на 125
лв. Постъпилите в изпълнение на наложения запор върху трудови възнаграждения на
длъжника от „Градски транспорт“ Варна суми са в общ размер на 1 313 лв.
Определените в
ПДИ разноски по изпълнението от ЧСИ са в общ размер на 224.50 лв., включващи 84
лв. разноски и 140.50 лв. такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, а вземането на държавата,
като присъединен по право взискател на основание чл. 458 от ГПК, от глоби в общ
размер на 3 390.42 лв., съгласно последно представено удостоверение.
Съгласно реда
за удовлетворяване на вземанията по чл. 136, ал. 1 от ЗЗД ползват се с право на
предпочтително удовлетворение вземанията за разноски по обезпечаването и
принудителното изпълнение; вземанията на държавата за данъци върху определен
имот или МПС и т.н. Следователно, при удовлетворяване на вземанията ЧСИ следва
да спази реда на привилегиите, уреден в чл. 136 от ЗЗД.
Постъпилата по
изпълнението сума обаче е по-малка от размера на дълга по изпълнителния лист,
както и същия и разноските по изпълнението и вземането на държавата взети
заедно. Следователно твърдяното погасяване на дълга не е настъпило. Не е налице
хипотеза от друга страна, при която изпълнителното дело следва да се прекрати
на някое от уредените в чл. 433 от ГПК хипотези. Ето защо жалбата срещу отказа
на ЧСИ да прекрати производството по делото е неоснователна и следва да се
остави без уважение.
С обжалваното
разпореждане ЧСИ не се е произнесъл по разноските, доколкото размерът им е
определен с ПДИ, връчена на длъжника на 17.05.2011г. Срокът за обжалване на
този акт е изтекъл към настоящия момент. Всеки следващ акт обаче на ЧСИ, в
който същият се произнася по разноските по изпълнението, определяйки техния
конкретен размер и основание, подлежи на отделно и самостоятелно обжалване от
длъжника по изпълнението.
По тези
съображения съдът приема, че постановеният от съдебния изпълнител отказ за
прекратяване на изпълнителното дело в конкретния случай е законосъобразен, а
жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 437 вр. чл. 435,
ал. 2, т. 6 от ГПК жалба с вх.
№ 383/04.02.2019г., подадена от М.Я.х. - Й. с ЕГН ********** и с адрес: *** –
длъжник по изпълнението срещу отказ на ЧСИ по изп.д. № 20117190400065 по описа
на ЧСИ Станислава Я.,*** действие, този на ВОС да прекрати изпълнителното
производство, обективиран в Разпореждане от 25.01.2019г. /л. 130/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 1,
пр. II от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.