№ 215
гр. Бургас, 26.11.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Светла М. Цолова
Петя Ив. П. Дакова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
и прокурора Й. М. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Светла М. Цолова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20242000600237 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 11:15 часа се явиха:
Жалбоподателите подсъдими П. П. и М. Н., се явяват лично и с
упълномощените си защитници адв. Д. А. на подс.П. и адв. Р. К. на подс. Х..
Явяват се частните обвинители А. М. и Я. П., както и техният
повереник адв. Т. П..
За Апелативна прокуратура-Бургас, се явява прокурор Г..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът, като изслуша становищата на страните предвид личното
явяване в съдебно заседание на всички призовани лица намира, че няма
пречка за разглеждане на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава
на съда, прокурора и секретаря.
Съдът дава ход на съдебно следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания, няма да соча доказателства.
АДВ. П.: Няма да соча доказателства.
АДВ. А.: Към настоящия момент нямам искания за нови доказателства.
Считам делото за изяснено от фактическа страна.
АДВ. К.: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи
съдебното следствие.
Съдът, като изслуша становищата на страните и като не намери
служебна необходимост за събиране на допълнителни доказателства,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА приложените по делото доказателства.
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата и съдебното следствие.
ДАВА ход на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, въззивните жалби на
подсъдимите Н. и П. и техните защитници, макар и допустими, считам за
неоснователни, поради следните съображения:
Моля уважаемият състав да приеме, че както на досъдебното
производство, така и в хода на съдебното производство по делото не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от
2
друг състав на съда. Впрочем, и в жалбите на подсъдимите лица също не се
сочи конкретно нарушение на процесуалните правила. Мотивите на присъдата
считам, че отговарят на изискванията на закона, като са анализирани всички
доказателства по делото поотделно и в тяхната логична съвкупност,
обосновани са всички обективни и субективни признаци от състава на
престъпленията, мотивирани са видът и размерът на наказанията. По
отношение на размера на същите ще взема отношение малко по-късно.
Поддържам изцяло фактическата обстановка възприета от
първоинстанционния съд като доказана. Приложението на материалния закон
считам, че е правилно.
На първо място ще взема отношение по въззивната жалба на подс. Н..
Безспорно по делото се доказва, че подсъдимата в качеството на преподавател
по трудово правоотношение в детска музикална школа при Читалище „Б***“ в
гр. К. е била надлежно командирована от своя работодател за периода 01-
07.07.2019 г. в к.к.“С.б.“. Писменият акт на командироването й е бил доведен
до знанието на подсъдимата. Това обстоятелство не е спорно по делото и
индиция за това е фактът, че подс. Н. заедно със свид. И. са инструктирали 23
участници във фестивала, „поделили“ като ръководство образно казано децата
по между си, като в групата на подсъдимата е било и детето А. на *** години и
не на последно място са поели задължението да опазят живота и здравето на
децата по време на това командироване. По отношение на възражението на
защитата за ненадлежност на командироването на подсъдимата, следва да се
отбележи, че по делото е приобщена заповедта за командироването й. Тук е
мястото да се отбележи, че е налице една нормативно приета гъвкавост на
действията на работодателя, съгласно Наредбата за командировките в
страната, като при особени обстоятелства е допустимо дори и устно
командироване на съответния служител. Ето защо, моля да приемете, че макар
и инкорпорирана в три акта, Заповед № 39/27.06.2019 г. на секретаря на
Читалище „Б***“ е еднопосочен като съдържание, а именно командироване
на свид. И. и подс. Н. за музикалния фестивал с вменяване и респективно
приемане от тяхна страна на съответните им задължения като командировани.
В тази насока е и отчетът по командировката на подс. Н..
Моля, уважаемият съдебен състав да отхвърли като неотносимо и
другото възражение на защитата на подс. Н., за това че задължението на
3
ръководителите на групите е откъслечно. Тоест, само по време на пътуването
и само по време на участието им в конкурса. Считам, че подобно твърдение
обслужва неоснователно единствено защитната позиция на подсъдимата. И
това е така, тъй като в случая става въпрос за малолетни и непълнолетни деца,
за които при обичайни житейски обстоятелства отговорност за живота и
здравето изцяло във времето, а не за няколко часа, носят техните родители,
респективно настойници. В дадения случай родителите на участниците са
дали писмено съгласие низходящите им да участват във въпросния музикален
фестивал. Тоест, законните представители на малолетните и непълнолетни
деца са делегирали своите права и задължения на ръководителите на групата, а
последните са приели това. При високата й степен на педагогическо
образование и опитност, изводима от многогодишния й стаж, а и на житейска
такава опитност, доколкото самата Н. е също майка и баба, нелогично е да
поеме задълженията спрямо децата за определени часови периоди. За това на
преподавателките им се е следвало и парично възнаграждение, което е за
целия период на командироването, а не за определени часове, съобразно и
техните задължения. Приемането на обратното би противоречало на
житейската и правна логика.
В конкретния случай подс. Н. е била уведомена от родителите на детето
А. и за още нещо, а именно, че последният не може да плува. Тази
информираност е безспорно доказана по делото от показанията на родителите,
но и от обясненията на самата подсъдима. Тоест, в случая, като се е
отдалечила на значително разстояние за период от 10-15 минути от групата на
малолетните Я.П. и В.Ф. и непълнолетния А., а в тази насока са показанията
на децата, обясненията й, но и записът от фоноскопската експертиза, същата с
бездействието си, при непредпазливост от субективна страна по смисъла на
чл.11, ал. 3 от НК, е осъществила съставомерното деяние.
Макар и ненаведено като възражение от защитата на подсъдимата във
въззивната жалба, моля уважаемият съдебен състав да приеме, че
индивидуализираното наказание лишаване от свобода в размер на 1 година,
изпълнението на което е отложено за срок от 3 г., е справедливо. Същото е към
долната граница на предвидения в закона размер, при съобразяване на
смекчаващите отговорността обстоятелства, но и съобразно високата степен
на обществена опасност на престъплението и най-тежкия съставомерен
4
резултат – настъпила смърт на дете.
На второ място - по отношение на подс. П. П., моля уважаемия съдебен
състав да отхвърли въззивната жалба и срещу тази част на писъдата като
неоснователна.
От кореспондиращите писмени доказателства по делото се доказва, че
подс. П. на инкриминираната дата е изпълнявал по трудово правоотношение
длъжността „воден спасител“ на Централния плаж в к.к.“С.б.“, в частност на
пост № 5, а следователно е адресат по Наредбата за водноспасителната
дейност и обезопасяване на водните площи и конкретно на инкриминираните
му бланкетни разпоредби на чл.21, т.1 и т.2 от същата.
Нещо повече, подсъдимият назад във времето, по собствените му думи
и от показанията на колегите му, също е бил воден спасител. Следователно,
същият е имал времево изградени нормативни знания и професионална
опитност да изпълнява служебните си задължения в тази професия, която
безспорно е източник на повишена опасност, тъй като е пряко свързана с
живота и здравето на плуващите и къпещите се.
Безспорно по делото от приобщената съдебномедицинска експертиза е
доказана причината за смъртта на непълнолетния А. и възможностите за
спасяването му, като вещите лица са еднопосочни в становищата си. Тези
заключения не са били оспорени пред състава на Окръжен съд-Бургас. Ето
защо, моля да приемете въззивната жалба на подсъдимия П. в частта, в която
се твърди неяснота относно причините за леталния изход, за неоснователна.
На поредно място, моля да приемете като доказано обстоятелството, че
в нарушение на чл. 21, т.1 от цитираната Наредба, подсъдимият не е
наблюдавал по време на дежурството му на инкриминираната дата
непрекъснато къпещите се в поверения му район. В тази насока е не само
обяснението на подс. Н., но и от показанията на свид. Ц.Л., свид. К.Л., свид. Р.,
както от досъдебното производство, така и от показанията им от протокола на
съдебното заседание от 21.03.2023 г. В тази насока е и показанието на свид. А.
Х. досежно обстоятелството, че при първото отиване на подс. Н. до поста на
спасителите, подс. П. го е нямало там – видно от протокол на съдебно
заседание от 25.04.2023 г., както и на свид. М.Д., за това че подс. П. не е
реагирал на обяснението на подсъдимата, че, цитирам: „тя до шамандурата е
видяла тяло“ - л.19 от протокол на съдебно заседание от 25.04.2023 г. Считам,
5
че предвид кореспондиращите показания на посочените свидетели, може да се
направи обоснован извод за доказаност на това, че подс. П. при нормативна
задълженост и обективна възможност с оглед подадената информация от
подсъдимата, не само не е наблюдавал къпещите се в поверената му зона за
охрана, защото в такъв случай е можел да види давещото се дете, но и не е
извършил спасителна акция във водата, при отново нормативна задълженост
за подобно активно действие. В тази насока са и показанията на свид. Р.,
според които подс. П. по време на разговора им е стоял безучастен и дрехите
му са били сухи.
Първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон и в
тази му част, като е приел че подс. П. е извършил престъплението поради
немарливо изпълнение на правно регламентираната дейност, представляваща
източник на повишена опасност, като от субективна страна подс. П. е
извършил престъплението при небрежност по смисъла на чл.11, ал. 3 от НК.
По последното наведено възражение от защитата на подсъдимия във
въззивната жалба, моля уважаемия съдебен състав да приеме, че
индивидуализираното наказание лишаване от свобода в размер на 2 години,
изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от 4 години, е
справедливо. Същото е към долната граница на предвидения в закона размер,
при съобразяване на смекчаващите отговорността обстоятелства, но и
съобразно високата степен на обществена опасност на престъплението и най-
тежкия съставомерен резултат – настъпила смърт на дете.
Обосновано от доказателствата по делото е възведен и критерият за
независимото съпричиняване на общественоопасния резултат – смъртта на
детето А.. И това е така, тъй като бездействията на двамата подсъдими при
дължими нормативно действия съобразно тяхната професионална
задълженост, тази последователност в крайна сметка е довела до трагичната
загуба на един млад живот.
Предвид гореизложеното, моля да потвърдите присъдата на Окръжен
съд-Бургас като обоснована и законосъобразна.
Моля да потвърдите мерките за неотклонение на двамата подсъдими,
както и да присъдите в тяхна тежест разноските по делото, включително и
пред настоящата инстанция.
6
АДВ. П.: Уважаеми апелативни съдии, първоинстанционната присъда е
законосъобразен, справедлив и обоснован съдебен акт. Критиката към
присъдата на Бургаски окръжен съд от страна на подсъдимите, респективно от
техните защитници, е неоправдана, защото същата не намира опора в
събрания, проверен и анализиран в пълнота доказателствен материал по
делото.
Подробно Бургаският окръжен съд е изложил мотиви, защо приема за
установена точно тази фактическа обстановка. Фиксираните фактически
констатации са базирани на събраните и проверени с различни
доказателствени средства доказателства. Анализирани са и показанията на
свидетелите, дадени в хода на ДП и съдебно производство. Подробно са
анализирани и обясненията на подсъдимите. За да обоснове изводите си,
съдът се е позовал още и на заключенията на експертизите.
Проверяваният съд правилно е оценил събраните по делото
доказателства, извършил е съвкупна преценка на всички ангажирани
доказателства по делото и е съобразил всички факти при отчитане на връзките
между тях. В атакуваната присъда са обсъдени и доводите на защитата на
подсъдимите. Правилно съдът е мотивирал и субективната страна на
извършените деяния, всички многобройни доказателства – писмени, гласни и
заключения на експертите, по един безспорен и несъмнен начин установяват и
доказват вината на подсъдимите. Както от обективна, така и от субективна
страна намирам, че са установени по делото признаците на съставите на
престъпленията, за които са осъдени двамата подсъдими.
Аз изцяло споделям изложените от Бургаски окръжен съд мотиви към
атакуваната присъда. В конкретния случай имаме смърт на дете, за която са
виновни двамата подсъдими.
От съдържанието на мотивите може да се проследи и как е формирано
вътрешното убеждение на съда относно фактическите и правните му изводи,
тъй като е налице обективно, всестранно и пълно изследване на
обстоятелствата по това дело. Съдържанието на мотивите на присъдата не се
отклоняват от стандарта по чл. 305, ал. 3 НПК, а са в унисон именно с този
стандарт.
Ето защо считам, че присъдата е правилна и предвид изложеното, моля
да оставите без уважение и двете въззивни жалби на подсъдимите, като
7
постановите съдебен акт, с който потвърдите изцяло присъдата на Бургаския
окръжен съд като законосъобразна, справедлива и обоснована.
В заключение искам да кажа, че в конкретния случай сме изправени
пред една човешка трагедия. Едно дете е изгубило живота си поради
виновните противоправни действия/бездействия на двамата подсъдими в
условия на независимо съизвършителство. И най-голямото по размер
наказание, за което могат да бъдат осъдени подсъдимите, няма да върне
детето. Огромната болка и страдание в очите на родителите, няма да стихва
до края на дните им. Ще остане само споменът за едно прекрасно и
талантливо дете, затворило очи завинаги поради проявената престъпна
безотговорност от подсъдимите М. Х. и П. П..
При съответното правомерно поведение, старание, внимание и
професионализъм на двамата подсъдими в онзи злощастен ден, трагедията
нямаше да настъпи. Детето щеше да е живо, да развива таланта си и да
продължава да печели награди на различни фестивали.
За оказаната от мен безплатна адвокатска помощ на двамата частни
обвинители и за осъщественото цялото процесуално представителство пред
Апелативния съд и на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, вр.чл.38, ал. 2 ЗА, моля да
осъдите подсъдимите да ми заплатят адвокатско възнаграждение съобразно
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Прилагам 2 бр. договори за правна защита и съдействие в оригинал.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Я. П.: Моля за потвърждаване на присъдата.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ А. М.: Моля да потвърдите присъдата.
АДВ. А.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите изцяло жалбата
ни срещу присъдата на Бургаския окръжен съд. Считам, че тя е
незаконосъобразна и неправилна по изложените във въззивната ни жалба
съображения. Действително, правната рамка на настоящото производство, по
която е повдигнато обвинение на моя подзащитен – обвинение по смисъла на
чл. 123 НК, а именно, че подс. П. не е изпълнил задълженията си свързани с
Наредбата за водноспасителна дейност, но в хода на съдебното дирене считам,
че не се изясни, с оглед събраните по делото доказателства както от обективна,
8
така и от субективна, конкретната вина по отношение на повдигнатото
обвинение на подзащитния ми П..
Налице са достатъчно доказателства, видно от които, че подзащитния
ми на процесната дата е изпълнявал задълженията си, с оглед казаното и от
страна на прокуратурата, че същият е бил на работното си място, изпълнявал е
своите служебни задължения, т. е. не са налице отклонения по смисъла на чл.
22 от Наредбата за водноспасителна дейност, които включват наблюдение на
къпещите се и реагиране при наличие на опасност във водата. Забележете, в
хода на съдебното дирене не се изясни по категоричен начин, че е възприето
наличие на опасност във водата в този инкриминиран период от няколко
минути. Не са налице доказателства както от разпитаните по делото
свидетели, които да сочат по категоричен начин, че е налице опасност, която
да бъде възприета от страна на П. и от останалите спасители на плажа. Никой
от колегите на П. не съобщават за подобна опасност във водата, така че П. да
възприеме, че действително във водата е налице опасност от удавяне на дете
или на друг човек, за да може П. да реагира по правилен начин.
Освен това по делото има доказателства, че на П. му съобщават, че е
изчезнало дете, никой не му съобщава, че във водата има дете, което той да
спасява. В тази връзка считам, че е налице дефицит на доказателства, а
именно, че П. не е изпълнил задължението си по смисъла на чл. 22 от
Наредбата за водноспасителна дейност. Наличието на тези предпоставки
обуславя единствено избора, че не следва да се търси наказателна
отговорност, още повече да се реализира такава по отношение на П.. Същият е
бил на работното си място по време на инцидента, наблюдавал е зоната за
спасяване, реагирал е адекватно, след като е получен сигналът, предприел е
необходимите действия, след като детето е било изведено от други двама
непознати лица и е предприел действия по реанимиране на същото. В тази
връзка не считам, че следва да му се търси отговорност по смисъла на чл. 123
НК, още повече за немарливо поведение. Не на последно място, изследвайки
доказателствата и търсейки наказателната отговорност по отношение на П., се
налага един правен извод – защо само от П. се търси наказателна отговорност,
ако следваме това правило, че единствено П. не е оказал необходимата помощ.
На поста са били двама спасители, които са били в зоната за спасяване. Това е
видно от всички доказателства в кориците на делото.
9
Другото ми възражение по отношение на присъдата – освен, че е
неправилна, същата се явява незаконосъобразна по изложените по-горе
съображения.
На следващо място считам, че не е доказано и от субективна страна
поведението на П.. Никъде по делото не е посочено, че той умишлено и
съзнавайки не е изпълнил своите действия, регламентирани в Наредба за
водноспасителна дейност. Считам, че след както не е доказан индивидуалният
момент на умисъла, не следва да бъде търсена наказателна отговорност в това
отношение.
Волевият момент на умисъла на П. се характеризира с това, че той
прави всичко възможно да спаси живота на пострадалото дете, но когато се
намесва, това вече е твърде късно, за съжаление. Аз също изразявам моите
съболезнования и съжаление за това, че е загубен един млад човешки живот
поради неизяснени и така стекли се обстоятелства. Считам, че към настоящия
момент се касае за нещастен случай, но конкретно за подзащитния ми подс. П.
считам, че не следва той да носи наказателна отговорност за тези му
бездействия. Пак подчертавам, изпълнявал си е своята професионална
дейност, още повече, че той е спасител с дълъг стаж. В първата инстанция ние
изследвахме обстоятелства раздадени ли са бинокли, имали ли са
радиостанции и такива неща, съобщавано ли му е за опасност. Не следва тези
обстоятелства да бъдат тълкувани разширително, че ненаблюдаването
постоянно на водната повърхност може да бъде вменена във вина на един
спасител.
Моля да уважите изцяло жалбата ни, да отмените присъдата и
признаете подзащитния ми П. П. за невиновен в извършване на престъпление
по смисъла на чл. 123 НК. Друго основание съм посочил, че присъдата така,
както е постановена, е и несправедлива. Едно наказание в размер на 2 години
лишаване от свобода, макар и постановена при условията на чл. 66 НК считам,
че се явява несправедливо спрямо подс. П.. Същият има чисто съдебно
минало, съзнава своите действия, обстоятелствата, при които е настъпил
инцидента, оказва пълно съдействие както на разследването, така и на
съдебното следствие. Считам, че присъдата в размер на 2 години лишаване от
свобода, наложена при условията на чл. 66 НК за срок от 4 години, е
изключително несправедлива.
10
В тази връзка, моля да отмените изцяло присъдата по изложените от
нас съображения както в съдебно заседание, така и във въззивната ни жалба.
Моля за Вашия съдебен акт в този смисъл.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам подадената от мен в
качеството на защитник на подс. Н. въззивна жалба, с изложените в нея
подробни аргументи и съображения.
Изслушах внимателно тезата, която беше застъпена от
преждеговорящите колеги. Най-напред искам да внеса едно уточнение, може
би аз не съм бил правилно разбран при изготвяне на мотивите си към
въззивната жалба, но аз в хода на наказателното производство – както в ДП
такова, така и в първоинстанционното, никога не съм твърдял, че е налице
ненадлежно командироване на моята подзащитна. Напротив, това
обстоятелство считам, че е изяснено безспорно от събраните доказателства и
източници и от приложените 3 броя заповеди за командироване.
В тази насока обаче ще споделя с Вас други мои съображения, които ме
мотивират да претендирам, че присъдата е незаконосъобразна в частта, в която
моята подзащитна е била призната за виновна. Тук искам само да обърна
внимание, че тя е била частично оправдана по отношение да е извършено
деянието в нарушение н разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 6 от Правилника за
прилагане на закона за народната просвета. Това обстоятелство го казвам не
случайно, защото в хода на моето изложение ще изразя едно становище, че на
практика с онази заповед, от която Бургаският окръжен съд черпи аргументи
да признае подс. Н- Х. за виновна, на практика се инкорпорира като
задължения именно тези, които са посочени в законовата новела на чл. 128, ал.
1, т. 6 от Правилника за прилагане на закона за народната просвета.
Най-напред, аз не мога да споделя мотивите на Бургаския окръжен съд,
които са изложени на стр. 24 от тези мотиви. Първостепенният съд е
акцентирал, че, цитирам: „независимо от наличието на посочените 3 заповеди
с един и същи номер и дата, важно за отговорността на подсъдимата е
обстоятелството, наясно ли е била с вменените й задължения като
ръководител на горепосоченото пътуване“. От една страна в цитираните
впоследствие показания на разпитаните свидетели, в това число и
обяснението на подсъдимата, не може да се приеме, че е доказано по несъмнен
11
начин, че същата е била наясно с вменените й задължения. Доколко това е
било допустимо, ще взема становище допълнително. Изрично следва да се
подчертае, че ако и да се приеме, че наказателната отговорност произтича от
една от тези три заповеди, то изрично в същата тази заповед отделно в точка е
посочено, че тази заповед следва да бъде връчена на подсъдимата срещу
подпис, независимо от обстоятелството, че свид. И.Ц. в дадените показания на
стр. 29 от протокола от съдебно заседание 25.04.2023 г. да твърди, че тази
заповед е била надлежно връчена. Подобни доказателства в делото не се
съдържат. От тази гледна точка аз не споделям мотивите на Бургаския
окръжен съд в тази им част.
Вторият много съществен аргумент на защитата е свързан с тази
заповед, а именно, на първо място – лицето, което я е издало, компетентно ли е
да издаде заповед с подобно съдържание? Аз дори считам, че колкото и
странно да прозвучи, но секретарят на читалището въобще няма правомощия
да издаде заповед за командироване, по принцип. Тези правомощия съгласно
Закона за народните читалища, са единствено и само в прерогативите на
председателя на читалището, но не и в прерогативите на секретаря на
читалището. От тази гледна точка, моля да съобразите и съответните
длъжностни характеристики на тези две длъжностни лица.
На следващо място, ако и да приемем, че заповедите за командироване
могат да бъдат издадени от секретаря на читалището във връзка с
правомощията му по чл. 17а от Закона за народните читалища, то това негово
право не дерогира законовите предписания на КТ по отношение на правилата
за командироване. От това следва, че нито секретарят на читалището, нито
председателя му могат да възлагат задължения на работниците, назначени по
трудови правоотношения с читалището, с които да вменяват отговорности,
неприсъщи на длъжността им по трудова характеристика, както и
непроизтичащи от закона. В този ред на мисли считам, че заповедта, от която
първостепенният съд черпи своите аргументи, щото да признае моята
подзащитна виновна за нарушения на посочените в тази заповед задължения,
е издадена без правно основание и тя е свързана с надхвърляне на законовите
правомощия на това длъжностно лице. Нещо повече, самият секретар на
читалището, в показанията си, цитирам, заявява следното: „понеже нямаме
регламентирани наредби както са в образователната мрежа, за това до какви
12
документи да правим при организиране на пътуванията, ние взаимстваме от
училищата“. И, ако Ви прави впечатление, на практика, в тази заповед, която
се счита, че се черпят аргументи за наказателната отговорност на моята
подзащитна, на практика е цитирана законовата новела от Правилника за
приложението за народната просвета, за които тя всъщност е оправдана. Това
считам, че е правно недопустимо като техника за издаване на документи по
Закона за народните читалища.
От тази гледна точка, аз поддържам своята теза, която подробно съм
изложил в своята въззивна и моля да приемете същата за основателна. Ако
споделите тази теза, моля да отмените първоинстанционния съдебен акт в
частта, която е атакувана от мен и да постановите нов диспозитив, с който да
признаете подсъдимата за невиновна и я оправдаете по така повдигнатото й
обвинение.
В този смисъл, моля да постановите Вашия съдебен акт.
Съдът дава право на лична защита на подсъдимия П. П..
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ П.: Уважаеми апелативни
съдии, искам първо да започна с това, че крайно много съжалявам за тази
загуба на този млад живот по вина, която не е установена и не е моя. Защо не
съм съгласен с обвинението „немарливо изпълнение“. Първо, аз съм човек с
висше образование, учител по ***, треньор по ***. Планински спасител съм и
съм обиколил всички планини на екскурзионно летуване с по 30 деца и съм
отговарял по две седмици по 24 часа в денонощието. Имам спасителска карта,
която е от 1978 г. Последните 20 години бях спасител на КК „С.б.“. Бил съм
на различни постове, морския бряг го познавам перфектно. Според
номенклатурните документи за водното спасяване, задължението на водния
спасител, е да реагира, когато има сигнал. При мен нямаше сигнал, не съм
реагирал по тази причина, а не защото съм немарлив. Това страшно много ме
обижда и за това съм против обвинението и издадената присъда. Умолявам Ви
да уважите жалбата ми и да отпадне присъдата. Моля за моята реабилитация.
Друго искам да кажа защо само към мен е обърнато обвинение, след
като на работа сме били двама човека, отговаряли сме двамата за деня и поста,
а само мен ме обвиняват по причина, че в момента, когато са ме потърсили
13
съм бил там, а колегата може би е бил на обход. Пак повтарям, по документи
на водното спасяване е упоменато „водният спасител се намесва когато има
сигнал“. При мен не е имало сигнал, не съм реагирал и се чувствам невиновен
и за това молбата ми е това обвинение за немарливост и за обвиняем да
отпадне по думите на моя защитник адв. А..
Съдът дава право на лична защита на подсъдимата М. Н..
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМАТА М. Н.: Уважаеми апелативни
съдии, винаги приемам емоционално инцидента, пет години са минали от
тогава. Най-много съжалявам за смъртта на А., той беше много добро дете. Аз
не мога да си обясня, как, след като му казах да стои под чадъра, той си е
позволил да влезе във водата. Винаги съм уважавала А., баща му Я. е отличен
музикант. Детето беше много музикално и талантливо.
Аз също не можех да плувам и там, където видях тялото, малко встрани
от шамандурата, там според мен нямаше дъно. Аз когато изтичах, господин П.
го нямаше на поста. Върнах се във водата, хора нямаше. И досега знам, че ако
имаше човек тогава да го дръпнем от това място, А. щеше да бъде спасен и
жив и аз нямаше да съм тук. Не мога да им взема болката на родителите.
Много съжалявам за тази трагедия. Не знам какво друго да кажа.
Съдът приключва съдебните прения и дава последна дума на
подсъдимите.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ П.: Молбата ми е такава,
слагам си ръка на сърцето и казвам, че не се чувствам виновен по причината,
която Ви споменах. В противен случай, ако имах сигнал, бих реагирал и не
бих допуснал да се стигне до този фатален край.
Желая да бъда оправдан и да отпадне това обвинение, особено за
немарливо отношение към работата.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМАТА М. Н.: Моля да се уважи
жалбата ми за отмяна на присъдата.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
14
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще се произнесе с въззивен съдебен акт в предвидения от закона
срок, за което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на
страните.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12.05
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
15