№ 177
гр. София, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20221001000054 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 294 и сл. от ГПК.
С Решение № 2410 от 18.12.2017 г., постановено по т. д. № 1427/2017 г., СГС, ТО, VI
– 10-ти състав е отхвърлил предявения от „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ (наричано
по-долу за краткост КТБ) против „Дом Стара Планина“ АД главни искове по чл. 3, ал. 2 и
чл. 59, ал. 2 от ЗБН за признаване на нищожно на прихващане за сумата от 348 000 лв.,
извършено от ответника с изявление № 9736/24.10.2014 г. и уточнено с изявление №
11579/11.11.2014 г., респ. това за сумата от 20 099 лв., извършено с изявление №
9736/24.10.2014 г., отхвърлил е и евентуалните искове по чл. 59, ал. 2 и чл. 59, ал. 5 от ЗБН
за обявяване относителната недействителност на посочените прихващания спрямо
кредиторите на масата на несъстоятелността, като е обявил уважил евентуалния иск по чл.
59, ал. 3 от ЗБН за прихващането в размер на 348 000 лв., а искът по чл. 59, ал. 3 от ЗБН за
прихващането в размер на 20 099 лв. съдът е отхвърлил като неоснователен.
С Решение № 60148 от 11.01.2022 г., постановено по в. т. д. № 1136/2018 г., САС, ТК,
6 –ти състав, сезиран с въззивни жалби срещу първоинстанционното Решение и от двете
страни, е отменил същото в частта, в която СГС е отхвърлил исковете по чл. 59, ал. 5 от
ЗБН, като вместо това е признал сторените прихващания за относително недействителни
спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността на КТБ на посоченото основание.
Поради уважаване на исковете по чл. 59, ал. 5 от ЗБН, съдът е отменил Решението на СГС в
частта, в която съдът е уважил евентуалния иск по чл. 59, ал. 3 от ЗБН за прихващането в
размер на 348 000 лв., а искът по чл. 59, ал. 3 от ЗБН за прихващането в размер на 20 099
лв. – отхвърлил, като е оставил същите без разглеждане, потвърждавайки
първоинстанционното Решение в останалата му част.
Сезиран с касационна жалба от Дом Стара Планина“ АД, с Решение № 60148 от
11.01.2022 г. по т. д. № 679/2020 г., ВКС, ТК, I TO, е отменил въззивното Решение в частта, в
1
която евентуалните искове по чл. 59, ал. 5 от ЗБН са уважени, като е отхвърлил същите и е
върнал делото на настоящата инстанция произнасяне по исковете с правно основание чл.
59, ал. 3 от ЗБН.
За установена от фактическа страна, съдът намери следното:
Между страните не се спори, а и се установява, че на 22.12.2009 г. е сключен Договор
за банков кредит, по силата на който КТБ е предоставила на дружеството „М И Б“ ООД,
чиито правоприемник съгласно вписванията в Търговския регистър се явява ответникът
„Дом Стара планина“АД, банков кредит в размер 600 000 лв. с краен срок на погасяване
20.12.2014 г. Към този Договор страните са сключили анекс № 1 от 4.05.2010 г., по силата на
който Банката е отпуснала допълнителен кредит от 250 000 лв. На 18.01.2011 г. страните са
сключили анекс № 2 към Договора, с който крайният срок за погасяване на кредита е
променен на 20.06.2015 г. С анекс № 3 от 27.02.2012 г. са уговорени размери на
погасителните вноски за остатъка от главницата, който към посочената дата е 725 109,81 лв.
С анекс № 4 от 19.10.2012 г. страните са установили размер на дължимата главница от
630 498 лв., уговорили са размери и падежи на месечните погасителни вноски и са изменили
срока на погасяване на 20.06.2018г.
Видно от представеното по делото извлечение от счетоводните книги на „КТБ“ АД
последното плащане по Договора за кредит е направено на 20.10.2014г., а към 23.10.2014г.
задълженията на ответника по Договора възлизат 404 982,79лв.
Между страните не се спори, а и се установява, между КТБ и П. С. М. е бил сключен
Рамков договор за платежни услуги за потребители от 03.01.2011 г., като с анекс № 83009
към него от 19.07.2012 г. в полза на посоченото лице е бил открит безсрочен депозит
„Плюс“ при Банката.
Между страните не се спори, а и се установява, че на 23.10.2014 г. между ответника и
П. М. е сключен договор за цесия, съгласно който П. М. е прехвърлил на ответника свое
вземане срещу Банката в размер 348 000 лв., произтичащо от анекс № 100628 от 19.07.2012г.
Не се спори, а и се установява, че Договорът е сключен с нотариална заверка на подписите.
От представените по делото доказателства се установява, че на 24.10.2014 г. Банката
е получила уведомление № 9735 по реда на чл. 99 от ЗЗД от П. М. за прехвърлено вземане в
полза на „Дом Стара планина“АД в размер 348 000 лв., произтичащо от анекс № 100628 от
19.07.2012г.
На следващо място, безспорно се установява по делото, че между КТБ и Я. П. М. е
бил сключен Рамков договор за платежни услуги за потребители от 03.02.2011 г. С анекс №
67067 към него от същата дата, в полза на посоченото лице е бил открит безсрочен депозит
„Плюс“. На 23.10.2014г. между ответника и Я. М. е сключен договор за цесия с нотариална
заверка на подписите, съгласно който последната е прехвърлила на ответника свое вземане
срещу Банката в размер 20 200 лв., произтичащо от посочения Договор и анекс към него.
Между страните не се спори, а и се установява, че на 24.10.2014 г. Банката е получила
уведомление по чл. 99 от ЗЗД от Я. М. за прехвърлено вземане в размер 20 099лв.,
произтичащо от посочения договор, в полза на „Дом Стара планина“АД.
Видно от представеното по делото и прието като доказателство изявление вх. №
9736/24.10.2014 г. ответникът е заявил прихващане чрез предсрочно частично погасяване за
сумите 348 000лв. и 20 200лв., както и за други суми, произтичащи от открита в полза на
дружеството банкова сметка на задължения, които е имал към Банката на основание
договора за кредит от 22.12.2009г. и последващите анекси към него. В изявлението за
прихващане е посочено, че сумата от 348 000лв. е придобито чрез цесия вземане на П. М.
срещу Банката, произтичащо от анекс № 100628 от 19.07.2012г. , а сумата 20 200лв. е
придобито чрез цесия вземате от Я. М. в размер 20 200лв. по описания по-горе договор.
Видно от представения по делото и приет като доказателство анекс без дата към
2
Договора за цесия от 23.10.2014 г. П. М. и „Дом Стара планина“ АД са индивидуализирали
вземането по договора за цесия поради допусната в него техническа грешка. Страните са се
съгласили, че предмет на договора за цесия е вземане, произтичащо от Рамковия договор за
платежни услуги за потребители и от анекс № 83009 от 19.07.2012г. за безсрочен депозит
„Плюс“.
Не се спори, а и се установява, че на 11.11.2014 г. КТБ е получила уточняваща молба
от П. М. към уведомление № 9735/24.10.2014г., с която съобщено за техническа грешка в
уведомлението по чл. 99 от ЗЗД и е направена корекция в него, като е посочено, че предмет
на това уведомление е вземане по безсрочен депозит „Плюс“, с открита по този депозит по
анекс № 83009 от 19.07.2012г.
На същата дата ответникът е подал и уточнение с вх. № 11579/11.11.2014 г. към
подаденото изявление за прихващане с вх.№ 9736/24.10.2014 г., като за произход на
придобитото вземане от 348 000лв. е посочен безсрочен депозит „Плюс“, с открита по този
депозит банкова сметка въз основа на анекс № 83009 от 19.07.2012г.
На последно място, по безспорен начинсе установява, че с решения № 191 и 192 от
27.10.2014 г. работна група на Банката е предложила да бъдат отразени счетоводно двете
цесии и извършеното прихващане на 24.10.2014г. да бъде отразено счетоводно. Съгласно
извлечения от сметки на ответника при КТБ АД, на 06.11.2014г. в счетоводството на
Банката са били осчетоводени извършени от „Дом Страна планина“ АД прихващания за
сумите 348 000лв. и 20 099лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намери от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗБН прихващането може да бъде обявено за
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е
придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или
задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на
производство по несъстоятелност.
Съгласно трайната и безпротиворечива практика в лицето на Решение № 51 от
21.07.2020 г. по т. д. № 3109/2018 г. на ВКС, II т. о., Решение № 59 от 10.08.2020 г. по т. д.
№ 1920/2018 г. на ВКС, I т. о., Решение № 112/28.10.2020 г. по т. д. № 1721/2019 г. на ВКС,
ІІ т. о., Решение № 161/17.12.2020 г. по т. д. № 3089/2018 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение №
131/21.12.2020 г. по т. д. № 751/2019 г. на ВКС, І т. о., Решение № 130 от 15.01.2021 г. по т.
д. № 2597/2018 г. на ВКС, II т. о., Решение № 142 от 21.01.2012 г. по т. д. № 1904/2019 г. на
ВКС, II т. о., Решение по т. д. № 2387/2018 г. на ІІ т. о. на ВКС, Решение № 60134/15.12.2021
г. на ВКС по т. д. № 558/2018 г., I т. о. и др., знание за неплатежоспособност по смисъла на
чл. 59, ал. 3 ЗБН не може да се обоснове със знание, че е постановено решение от УС на
БНБ за поставяне на банка под специален надзор като оздравителна принудителна
административна мярка по чл. 115, ал. 1 ЗКИ, нито със спиране на плащанията по чл. 116,
ал. 2, т. 2 ЗКИ. Под "знание за неплатежоспособност" в хипотезиса на чл. 59, ал. 3 ЗБН
следва да се разбира узнаване на обективирано от БНБ, в качеството й на компетентен за
това надзорен орган, становище за неплатежоспособност на банка по чл. 36, ал. 2 ЗКИ
/редакция преди изм. обн. ДВ бр. 62/2015 г. /, преди то да бъде изложено в акт за отнемане
на лиценз за банкова дейност, като именно недобросъвестното възползване от достъп до
тази информация се санкционира от закона. Предвиденият от законодателя субективен
елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН подлежи на пълно и главно доказване от
ищеца чрез всички допустими доказателствени средства.
Горното налага извода, че, за да бъде уважен този конститутивен иск, следва да са
налице следните кумулативно предвидени предпоставки: 1) извършване на валидно
3
изявление за прихващане от страна на ответника като кредитор на Банката, спрямо която е
открито производство по несъстоятелност; 2) вземането на ответника, както и задължението
му към Банката да са възникнали преди датата на Решението за откриване на производство
по несъстоятелност и 3) наличие на знание у ответника към момента на придобиване на
вземането или задължението му, че е настъпила неплатежоспособност на банката или че е
поискано откриване на производство по несъстоятелност на банката, като по отношение на
знанието с разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от ЗБН е закрепена необоримата презумпция, че
кредиторът е знаел, че е настъпила неплатежоспособност, ако вземането или задължението
му е придобито след датата на вписване на решението на Централната банка за отнемане на
лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от ЗКИ.
Както бе посочено по – горе, по делото се установи по безспорен начин, че „Дом
Стара планина“АД се е задължило пред КТБ по силата на Договор за банков кредит от
22.12.2009 г., впоследствие изменян с 4 бр. анекси, както и че последното е придобило
вземанията на Я. М. към Банката за сумата от 20 200 лв. по силата на Договор за цесия с
нотариална заверка на подписите от 23.10.2014 г. и това на П. М. за сумата от 348 000 лв.
съгласно Договор за цесия с нотариална заверка на подписите от 23.10.2014 г. Доколкото
волеизявленията за стореното прихващане са породили последиците по чл. 104, ал. 2 от ЗЗД
чрез депозиране от страна на ответника на процесните уведомления, получени от Банката на
24.10.2014 г., установява се наличието на първите два елемента от фактическия състав на
чл. 59, ал. 3 от ЗБН - извършено е валидно изявление за прихващане от страна на ответника
като кредитор на Банката, спрямо която е открито производство по несъстоятелност като
вземанията и задълженията му към нея са възникнали преди датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност – 22.04.2015 г.
Неоснователно съдът намира твърдението на ищеца за знание у насрещната страна за
настъпила неплатежоспособност на Банката от 20.06.2014 г. – приетата за начална дата на
неплатежоспособността с Решение № 1443 от 03.07.2015 г. по т. д. № 2216/2015 г. на САС,
ТО, III –ти състав. В действителност, придобиването на вземанията, с които ответникът е
извършил оспорваното прихващане, следва по време публичното оповестяване на Решение
№ 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ за поставяне под специален надзор поради
изчерпана ликвидност и невъзможност да изплаща дължими и изискуеми влогове на КТБ,
но узнаването му от ответника вследствие надлежното му разгласяване по предвидения в
закона ред не може да се приравни на знание за настъпила неплатежоспособност по смисъла
на чл. 59, ал. 3 от ЗБН. Оповестителното действие на решението за поставяне на банката
под специален надзор се изчерпва с адресираната до гражданите, юридическите лица и
заинтересованите институции информация за прилагане на указаните в съдържанието му
мерки, продиктувани от възникналите финансови затруднения на Банката и насочени към
нейното оздравяване, без тези мерки да са свързани с ясно проявено и констатирано от
компетентния надзорен орган - БНБ, състояние на неплатежоспособност. За разлика от
актовете на БНБ, за които с изрични законови разпоредби е предвидено вписване в
Търговския регистър и от момента на вписването обстоятелствата по тях се считат за
4
известни на всички трети лица по силата на чл. 7 от ЗТРРЮЛНЦ / напр. решенията на УС на
БНБ за поставяне на банка под специален надзор и за отнемане на лиценза за извършване на
банкова дейност/, узнаването на информацията, разпространена чрез официалната интернет
страница на БНБ, не се презумира от факта на публичното й оповестяване. Макар тази
информация да е предназначена за неограничен кръг субекти, достъпът до нея зависи от
свободната воля и от инициативата на всеки отделен субект да се информира за
публикуваните от БНБ актове, съобщения, данни и др. Фактът, че преди придобиване на
вземането Централната банка е оповестила публично становището си за установено
състояние на неплатежоспособност на КТБ, би могъл да се преценява единствено като
индиция за знание по смисъла на чл. 59, ал. 3 от ЗБН, доколкото като кредитор и длъжник
на поставената под специален надзор банка ответникът е имал интерес да следи за
предприетите по отношение на нея действия от страна на компетентния орган - БНБ.
Уважаването на иска по чл. 59, ал. 3 от ЗБН обаче е предпоставено от пълно и главно
доказване на знанието, а не от индиции и предположения, че към момента на придобиване
на заявеното за прихващане вземане ответникът е знаел или при проявена за това грижа е
могъл да узнае за настъпилата неплатежоспособност на банката. В контекста на обсъждания
проблем следва да има предвид становището, изразено в мотивите към решението по т. д. №
1920/2018 г. на ВКС, I т. о., че в хипотезиса на чл. 59, ал. 3 от ЗБН законът би следвало да
санкционира само недобросъвестното възползване от достъп до обективно формирано от
БНБ становище за неплатежоспособност преди формализирането му в акт за отнемане на
лицензията за банкова дейност. При липса на категорични доказателства, че към
релевантния за спора момент ответникът е разполагал с информация за предстоящо
отнемане на лиценза на банката, последвано от иницииране на производство по
несъстоятелност, и недобросъвестно се е възползвал от нея при извършване на
прихващането, няма основание да се приеме че прихващането е извършено при наличие на
знание, релевантно за уважаване на иска по чл. 59, ал. 3 от ЗБН.
С оглед горното, твърдението на ищеца за наличие на субективния елемент от
фактическия състав на чл. 59, ал. 3 от ЗБН се явява недоказано в условията на пълно и
главно доказване, поради което и така предявените искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Предвид изложеното, постановено следва да бъде Решение, с което обективно
кумулативно съединените искове на КТБ против ответника следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 294, ал. 2 от ГПК настоящия състав
дължи произнасяне по разноските за производството пред ВКС. Доколкото държавна такса
за касационното не е събрана предварително на основание чл. 62, ал. 1 от ЗБН, то Банката
следва да бъде осъдена да заплати по бюджетната сметка на ВКС сумата от 7 763,96 лв. Без
уважение следва да бъде оставено искането на въззивника „Дом Стара планина“АД за
присъждане на разноски за въззивното производство, тъй като, видно от приложените
извлечения от банковата сметка на страната, платено възнаграждение в общ размер на 8500
лв. е за производството пред СГС, но не и за въззивното такова.
5
На основание чл. 62, ал. 1 от ЗБН Банката следва да бъде осъдена да заплати
дължимата се държавна такса за настоящото производство в размер на 401, 98 лв., а „Дом
Страна планина“ АД - да заплати държавна такса по сметка на САС в размер на 6960 лв.,
представляващи 2% от обжалваемия интерес.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ иск за обявяване
на относителна недействителност спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността на
стореното от „Дом Страна планина“ АД прихващане с изявление за прихващане с вх. №
9736/24.10.2014 г.
ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка“ АД /н/, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Средец“, ул. „Граф Игнатиев“ № 10, да заплати по
бюджетната сметка на Върховния касационен съд на Република България сумата от 7 763,96
лв. (седем хиляди седемстотин шестдесет и три лева и деветдесет и шест стотинки).
ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка“ АД /н/, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Средец“, ул. „Граф Игнатиев“ № 10, да заплати по
бюджетната сметка на Апелативен съд – София сумата от 401, 98 лв. (четиристотин и един
лева и деветдесет и осем стотинки).
ОСЪЖДА „Дом Стара Планина“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: Област Велико Търново, Община Лясковец, с. Драгижево, да заплати по
бюджетната сметка на Апелативен съд – София сумата от 6960 лв. (шест хиляди
деветстотин и шестдесет лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението му до страните при условията на чл. 280, ал. 1
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6