Р
Е Ш Е
Н И Е
№…...
гр.
София, 19.07.2019 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, IV Д с - в, в публичното заседание на двадесет и трети април през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Боряна Петрова
при секретаря Поля Георгиева, като разгледа
докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 9151 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
С решение № 397769/01.05.2018
г. на СРС, 63 с - в, по гр. д. № 56657/2016 г. „Д.з.” АД е осъдено да заплати на М.А.Т., на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 5 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, дължимо по силата на
договор за застраховка „Гражданска отговорност”, сключен между „Д.з.” АД и
застрахован при него водач на автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № ******, причинени
при ПТП от 07.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 07.04.2016 г. (датата
на ПТП) до окончателното изплащане на застрахователното обезщетение, като искът
е отхвърлен за разликата над 5 000 лв. до пълния претендиран размер от 10 000
лв. С решението в полза на ищеца са присъдени съдебни разноски в размер на 600
лв., съобразно уважената част от иска.
Въззивна жалба е подадена от ответника
„Д.з.” АД, който оспорва обжалваното решение в осъдителната му част - за разликата над 2 000 лв. до присъдените 5
000 лв. Поддържа, че правилно и с оглед събраните по делото доказателства,
първоинстанционният съд е установил механизма на настъпване на процесното ПТП и
е направил извод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалото дете, но счита, че с оглед поведението на пострадалия, приетият
размер на съпричиняване е занижен. Сочи, че пострадалият е нарушил редица
императивни правила за движение по пътищата, което поведение е довело до
причиняване на описаното в исковата молба събитие, като следва да се отчита, че
приносът на застрахования водач на МПС е бил в много по - малка степен от този
на увредения.
Сочи, че невръстното дете, което е било на 5 години, е оставено на улицата
без родителски надзор като същото, заедно с други деца, е играело на улицата.
Изтъква, че дори когато водачът на лекия автомобил е спрял пред децата и е изчакал
да се отдръпнат и освободят пътното платно, пострадалото дете е останало на
улицата като по този начин е поставило собствения си живот и здраве в много
сериозна опасност. Твърди, че водачът на лекия автомобил не е могъл да предвиди,
че детето, в разрез с императивните норми на ЗДвП и при голяма опасност за
живота си, ще остане на пътното платно и по този начин ще предизвика опасност
за движението. Оспорва като завишен и определеният от съда, по реда на чл. 52 ЗЗД, размер на справедливото обезщетение с оглед тежестта на получените
травматични увреждания, краткия период и нормален ход на възстановяване на
ищеца и липсата на негативни последици за здравословното състояние на детето.
Предвид изложеното, моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната
му част и отхвърли ищцовата претенция. Претендира разноски за производството
пред СГС.
Срещу въззивната жалба на ответника е постъпил отговор от
ищеца М.А.Т., чрез адв. Ц. В., с който изцяло оспорва същата по подобно изложени
съображения и моли да бъде оставена без уважение.
От своя страна, ищецът М.А.Т. е депозирал насрещна въззивна
жалба срещу първоинстанционното решение в частта, с която ищцовите претенции са
отхвърлени за разликата над присъдените 5 000 лв., до претендираните
10 000 лв.
Счита, че първоинстанционният
съд неправилно е определил процента на съпричиняване от страна на пострадалия
пешеходец в размер на 50 %. Сочи, че в хода на първоинстанционното
производство, включително от приетата САТЕ и от свидетелските показания, се
установява, че причина за настъпване на ПТП са действията на водача на лекия
автомобил, който въпреки че е забелязал наличието на деца на пътното платно е
извършил маневра, при която настъпва удар с намиращото се в близост дете.
Поддържа, че при преценка поведението на пострадалия М.Т. е следвало да се
вземе предвид възрастта му и липсата на възможност у подрастващия да формират
правомерно поведение при движение по пътищата. Сочи, че в хода на
първоинстанционното производство е установено, че ищецът не е навлязъл внезапно
и неочаквано на платното за движение и доколкото детето е представлявало
опасност за движението, водачът на лекия автомобил е следвало да се съобрази. Моли
да се отмени решението в отхвърлителната част и искът да се уважи изцяло.
Претендира разноски, в това число - адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв.
Ответникът „Д.з.” АД не е изразил становище по насрещната
въззивна жалба.
Съдът
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното :
В рамките на проверката по чл. 269 ГПК
въззивният съд намира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. По отношение неговата законосъобразност, съдът е обвързан от
посоченото в жалбите, като съдът следи и без довод за нарушения на
императивните материалноправни норми.
Срещу решението на СРС не е подадена
въззивна жалба в частта, с която е уважена претенцията на М.А.Т. за сумата от 2
000 лв., ведно със законната лихва от 07.04.2016 г.,
поради
което същото е влязло в сила в тази част.
Въззивният съд намира, че решението на
СРС е валидно и допустимо постановено.
Предмет на разглеждане в производството e иск за обезщетение за неимуществени в резултат на
ПТП срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ - по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1
от КЗ, увреденият, спрямо който делинквентът е отговорен, може да предяви
претенциите си за обезщетяване на вредите направо спрямо застрахователя по договора
за гражданска отговорност на делинквента - т. н. пряк иск. Материално -
правните предпоставки на тази претенция са: валиден към момента на деликта
договор за гражданската отговорност на делинквента и настъпването на деликта -
застрахователното събитие, за което застрахования е отговорен, както и че
твърдените вреди са действително настъпили в патримониума на ищеца и са в
причинна връзка с процесното ПТП.
Предвид
липсата на оспорване на решението в частта, в която е уважена претенцията на
ищеца за неимуществени вреди за разликата над 2 000 лв. до присъдените 5 000
лв., следва да се приеме за установено, че описаното в исковата молба ПТП от
07.04.2016 г. в гр. Бургас, е причинено по вина на водача на л. а. „Фиат Пунто“
с рег. № ******, чиято гражданска отговорност като автомобилист е застрахована
при ответното дружество „Д.з.” АД (прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване пред
СРС), респективно последното (като застраховател)
носи имуществена отговорност за всички причинени на ищеца вреди, които са в пряка
причинно - следствена връзка с ПТП.
Следователно - настъпването
на ПТП, механизмът му и причинната връзка на уврежданията на ищеца с
произшествието се установяват от събраните пред СРС писмени и гласни
доказателства в тяхната съвкупност, в това число неоспорените САТЕ и СМЕ и
свидетелските показания на водача на автомобила.
Основателно СРС е приел при съвкупна
преценка на писмените и гласни доказателства, че вследствие поведението на
застрахования при ответника делинквент ищецът е претърпял вреди. В
първоинстанционното производство са установени вида и характера на настъпилите
вследствие на произшествието вреди, причинната им връзка с увреждането и причинените
вследствие от увредата болки, страдания, дискомфорт за ищеца. Презумцията по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД за виновното причиняване на вредите от застрахования при
ответника водач не е оборена в производството.
С оглед наведените от страните
оплаквания, основните спорни по делото въпроси засягат размерът на
обезщетението за причинените от ПТП неимуществени вреди, както и определеният
от СРС процент на съпричиняване от страна на ищеца. По тези въпроси въззивният
съд намира следното:
Относно
размера на обезщетението : Съгласно чл. 51 ЗЗД на обезщетяване подлежат вредите, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането, като неимуществените се преценяват по справедливост от съда –
чл. 52 ЗЗД.
Относно размера на вредите, които могат
да се претендират от застрахователя по „гражданската отговорност” на виновното
лице, въззивният съд споделя практиката на ВКС обективирана в решение № 129 от 29.11.2012 г. по т. д. № 346/2011 г., ТК, ІІ на
ВКС,
решение № 11/08.02.2013 г. по т. д. № 620/2011 г. на ВКС, II Т. О. и др., обобщена
в ТР № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г., ОСТК на ВКС.
Според нея, обемът на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е функционално
зависима от деликтната отговорност на прекия причинител, което
предполага, че застрахователят не може да отговаря за вреди в по - голям обем от тези, за
които отговаря прекият причинител на непозволеното увреждане - делинквента. При иска по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) съдът определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди съобразно общите критерии
за справедливост предвидени в чл. 52 ЗЗД, като съобрази събраните
доказателства в тяхната съвкупност.
Съгласно т.
11 на ППВС № 4/1968 г., което не е изгубило значение и е задължително за
съдилищата, както и съгласно константната практика на ВКС, обективирана в
постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. №
35/2009 г.; решение № 93/26.03.2011 г. по т. д. № 566/2010 г., ІІ ТО, решение №
59/29.04.2011 г. по т. д. № 635/2010 г., ІІ ТО; решение № 25/17.03.2010 г. по
т. д. № 211/2009 г., ІІ ТО, решение № 111/01.07.2011 г. по т. д. № 676/2010 г.,
ІІ ТО, решение № 16/06.03.2012 г. по т. д. № 461/2011 г., ІІ ТО, решение №
129/29.11.2012 г. по т. д. № 346/2011 г., ІІ ТО и др., понятието „справедливост“ по смисъла
на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства. При телесни увреждания това могат да бъдат обемът,
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на
търпените болки и страдания, физическите и психологически последици за
увредения, преценени в тяхната съвкупност, допълнително влошаване на здравето,
осакатявания и пр.
Следователно, при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобразят установените от СМЕ
и от свидетелските показания претърпени от ищеца болки и страдания, техния
интензитет и продължителност, както и възстановителният период, възможността за
пълно възстановяване, възрастта и общото здравословно състояние на пострадалия.
От приетата пред СРС съдебно - медицинска
експертиза, която не е оспорена от страните, се установява, че в резултата от
процесното ПТП пострадалото дете М.Т.,
което е било на 5 годишна възраст към момента на инцидента, е получило
контузия на главата, сътресение на мозъка, охлузвания в лявата половина на
лицето и по двата крака, като е търпяло болки и страдания с по - голям
интензитет през първите две седмици след инцидента. Ищецът се е възстановил
напълно от инцидента. Няма данни за други трайни увреждания.
Като съобрази степента и
продължителността на болките и страданията претърпени от ищеца, вида и
характера на уврежданията му, относително краткия период на възстановяване от
травмите, както и възрастта на ищеца, настоящият състав, намира, че определения
от СРС размер на обезщетението от общо 10 000 лв. съответства на
общовъзприетото понятие за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Относно съпричиняването на вредоностния
резултат, по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съдът намира следното :
Граматическото и логическо тълкуване на нормата на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД показват, че релевантен за
съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен
принос на последния, без който не би се стигнало да
настъпване на вредоносния резултат. Така е разрешен въпроса и в практиката на съдилищата.
Според нея не всяко поведение на пострадалия (действие или бездействие), дори ако не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно
проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. Ирелевантна
за съпричиняването е неспособността на увреденото лице да съзнава обществената запретеност на
постъпката си и да предвиди вредоносния резултат поради
възрастта си, и отсъствието на вина не рефлектира
върху основателността на заявеното възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. ( в този смисъл решение №
165 от 26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, решение №
44 от 26.03.2013 г. по т. д. № 1139/2011 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС.)
Според показанията на свидетеля П.В.,
който е управлявал застрахования автомобил, причинил инцидента, той е объркал
пътя и е свил по погрешна улица в кв. Акациите в гр. Бургас. Пред колата са
играели 10 – на деца, които са били без надзор. Водачът е възприел от
разстояние 50 м. присъствието на малки деца на пътното платно, при което
първоначално е спрял автомобила, изчаквайки децата да се съберат вляво. Сочи,
че след това е предприел с ниска скорост маневра заден ход и е усетил удар в
предната лява част на автомобила, до калника, което свидетелят обяснява с
липсата на видимост в т. нар. „мъртва точка“ на автомобила.
Като съобрази
доказателствата, съдът споделя изводите, до които е достигнал и СРС, че поведението на пострадалото дете към момента на произшествието
несъмнено сочи на обективна причинно - следствена връзка с настъпилия
неблагоприятен резултат. Независимо от допуснатите от виновния водач нарушения
на правилата по чл. 20, ал. 2 и чл. 116 във вр. с чл. 117 от ЗДвП, изискващи
при възприемане на групата деца като потенциална опасност за движението да
намали скоростта и дори да спре, вредите не биха настъпили, ако детето не бе
навлязло в платното за движение на автомобила - действие, забранено императивно
с нормата на чл. 114, т. 1 от ЗДвП. Възможността за възприемане на децата и за
предотвратяване на удара е относима към вината и противоправността в
поведението на водача, но не изключва съпричиняването от пострадалото лице.
По делото не се
твърди, нито се доказва мястото на настъпване на произшествието да е
представлявало обозначена жилищна зона, по смисъла на чл. 61 ЗДвП, където
децата имат право да ползват пътното платно за игра по цялата му широчина (чл.
62). Освен това не се установява върху детето да е осъществен необходимия и задължителен надзор от родител и/или близък
роднина, в нарушение на разпоредбата чл. 8, ал. 8 от Закона за закрила на
детето. Пострадалото дете е имало обективна възможност да възприеме приближаващия
автомобил, който се е движел с ниска скорост, и да предотврати настъпването на процесното ПТП.
Предвид конкретните
обстоятелство, установени в производството, настоящият състав споделя изводите
на СРС за определяне на 50 % съпричиняване на резултата от страна на
пострадалото дете, поради което определения размер на обезщетението за
неимуществени вреди от 5 000 лв. не е прекомерен и е съобразен с
материалноправните норми. Не са налице основания за изменение на решението на
СРС нито по жалбата на ищеца, нито по тази на ответника.
Предвид изложеното, доколкото изводите
на СГС изцяло съвпадат с тези на първоинстанционния съд, решението следва да се
потвърди и в уважителната, и в отхвърлителна част, както е постановено. Този
извод се отнася и до решението в частта по присъдените разноски.
По
разноските пред СГС :
Доколкото и двете жалби няма да бъдат
уважени, разноските в производството следва да останат в тежест на страните,
както са направени.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №
397769/01.05.2018 г. на СРС, 63 с - в, по гр. д. № 56657/2016 г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.