№ 3002
гр. С., 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря П.Д.Ш.
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20221110200981 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба на „Т.В.“ ЕООД , чрез упълномощения процесуален
представител адв. М. срещу Наказателно постановление № 614097- F621484/29.11.2021г. г.
на началник на отдел „Оперативно дейности” – С. в ГД „Фискален контрол“, с което на
основание чл. 185, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДДС на Дружеството е наложено административно
наказание „Имуществена санкция” в размер на 700,00 лева за нарушение на чл. 118, ал. 6 от
ЗДДС.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото
постановление. Твърди се, че неправилно е ангажирана отговорността на дружеството,
доколкото нарушението не е извършено от обективна страна, тъй като видно и от събраните
от АНО доказателства е налице разминаване между подаваните данни, а не пълна липса на
данни. Релевират се доводи, че ЕСПФ изпраща данни автоматично без намесата на
служители на дружеството, респ. след като не е установена незаконосъобразна намеса в
работата на ЕСФП не може да се приеме, че е налице извършено нарушение. Посочва се, че
е установена техническа неизправност на НИС, което е довела до неправилно отчитане,
която неизправност е била отстранена своевременно след узнаване на проблема от
Дружеството. На самостоятелно основание се излагат подробни съображения за
приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В подкрепа на изложените в жалбата са
ангажирани съответните писмени доказателства. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се представлява от упълномощен
1
представител – адв. М., който поддържа депозираната жалба и пледира за отмяна на
санкционния акт. Твърди, че нарушението не е извършено, доколкото са събрани
категорични доказателства от една страна за наличие на технически проблем на НИС.
Излага подробни съображения за липсата на осъществен състав на нарушение от обективна
страна, тъй като не е налице неотчитане и подаване на данни към НАП. Поддържа доводите
за приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна, ТД на НАП – С., чрез процесуалния си представител юрисконсулт И.
оспорва жалбата. Намира издаденото наказателното постановление за правилно и
законосъобразно, и като такова моли да бъде потвърдено изцяло. Намира, че нарушението
не е маловажно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Дружеството – жалбоподател стопанисвало търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41
от ДР на ЗДДС – бензиностанция „ ХХХ”, находящ се в гр. С., бул. О.П. № 811.
На 21.07.2021г. в 09:50 часа в обекта била извършена оперативна проверка от контролите
органи на НАП
При проверката е установено, че търговския обект е с обща площ около 11 994 кв.м. и
разполага с 6 бр. подземни резервоари: №1 Дизел с обем 60 928,20 литра; №2 Дизел с обем
20 610,20 литра.; №3 Дизел с обем 60 596,60 литра; № 4 Бензин А95Н с обем 45 579,40
литра; № 5 Бензин А100Н с обем 15 425,20 литра; № 6 Пропан - Бутан с обем 25 053,30
литра и един брой надземен резервоар за Ad Blue с обем 3000 литра. Има 22 броя колонки с
50 пистолета. В обекта има монтирана и функционираща ЕСФП с нивомерна система, модел
„ОЙЛ СИС 2.0-Д КЛ“ и ФПр. модел Datccs FP-800, с ИН на ФУ №OS005632 и ИН на ФП
№58007416, per. № на ФУ в НАП 4403364/06.03.2020г.
При извършена проверка в ПП ФУДВ „Справка за регистрирани съобщения за доставка на
гориво“ за ЕСФП - FDRID 4403364, за период от 15.07.2021 г. до 31.07.2021 г., е установено,
че има съществени разлики между получените количества горива по АДД и количествата
горива постъпили в резервоарите от нивомерната система в обекта както следва:
-За 13.07.2021 г. полученото количество гориво пропан-бутан - по АДЦ
№01000000000006192798/13.07.2021 г. е 10 055,35 литра - резервоар 6, показателите за
количеството гориво, постъпило в резервоара, по данни от нивомерната система е 10 953,50
литра .
-За 18.07.2021 г. полученото количество гориво пропан-бутан - по АДЦ
№00000000000006203680/18.07.2021 г. - резервоар 6, е 14 510,17 литра, показателите за
количеството гориво, постъпило в резервоара, по данни от нивомерната система - 15 175,70
литра .
2
-За 17.07.2021 г е получено количество гориво пропан-бутан - по АДЦ
№01000000000006203444/17.07.2021 г. - резервоар 6, е 14 129,63 литра, показателите за
количеството гориво, постъпило в резервоара, по данни от нивомерната система - 14 888,50
литра .
-За 20.07.2021 г. полученото количество гориво LPG - по АДД
№00000000000006207147/20.07.2021 г. е 11 632,27 литра - резервоар 6, показателите за
количеството гориво, постъпило в резервоара, по данни от нивомерната система - 12 272,80
литра
Като доказателство за резултатите от проверката е съставен на основание чл. 110, ал. 4 във
връзка с чл. 50, ал. 1 от ДОПК Протокол за извършена проверка серия АА №0462207 от
21.07.2021 г.
На датата на извършване на проверката, след като им бил връчен препис от съставения
протокол обективиращ наличието на проблем с подаването на данни към НАП дружеството
– жалбоподател се свързали с „Енсис“ , като оторизирано да извършва профилактика и
ремонти на ЕСФП дружество. При посещение на място в обекта от служители на „Енсис“
било констатирано разика при отчетените от НИС доставки, което наложило извършване на
задълбочен анализ на всички компоненти на системата. За посоченото обстоятелство бил
съставен сервизен протокол № 36296/21.07.2021г. На 26.07.2021г. били извършени
съответните ремонтни дейности и техническият проблем бил отстранен, видно от сервизен
протокол № 36368/26.07.2021г.
При тези констатации св. М.С., на длъжност инспектор по приходите при ЦУ на НАП
приел, че „Т.В.“ ЕООД като лице извършващо доставка / продажба на течни горива от
търговски обект не предава по дистанционна връзка на Националната агенция по приходите
данни, който дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обекта за течни горива.
Въз основа на направените констатации св. С преценил, че е осъществен състав на
нарушение по чл. 118, ал. 6 от ЗДДС и съставил против „Т.В.“ ЕООД, АУАН №
F621484/29.07.2021г., препис от който бил връчен на нарушителя на датата на съставянето
му.
В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили възражения срещу така съставения АУАН.
Тези фактически констатации били възприети изцяло от АНО и въз основа на посочения
АУАН било издадено и обжалваното Наказателно постановление № 614097-
F621484/29.11.2021г. г. на началник на отдел „Оперативно дейности” – С. в ГД „Фискален
контрол“, с което на основание чл. 185, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДДС на Дружеството е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 700,00 лева за нарушение
на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС.
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото
производство доказателства, съдържащи се в показанията на свидетеля М.С. /
актосъставител /, както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства,
3
приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания
свидетел, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото документи, не съдържат
противоречия и са логични и ясни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приложената по делото заповед.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е
пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП.
Нарушението е установено на 21.07.2021г., като актът за установяване на административно
нарушение и последвалото наказателно постановление са съставени в предвидените в чл.34
ЗАНН срокове.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното
наказателно постановление на формално основание.
По приложението на материалния закон:
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 6 от ЗДДС (6) Всяко лице по ал. 1, извършващо
4
доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата,
извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за
акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на
Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на
наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни
горива.
По делото няма спор, че с оглед предмета на дейност на стопанисвания от дружеството –
жалбоподател търговски обект същите се явяват адресат на цитираната норма. Няма и спор,
че в обекта е имало зачислено ЕСФП с нивомерна система, модел „ОЙЛ СИС 2.0-Д КЛ“ и
ФПр. модел Datccs FP-800, с ИН на ФУ №OS005632 и ИН на ФП №58007416, per. № на ФУ
в НАП 4403364/06.03.2020г. Между страните се и спори по основания факт, който е и
обективно доказан, че е било налице разминаване между подадените чрез ЕСФП данни по
АДД и нивомерната система при извършени доставки подробно описани в преписката.
Според Наредба № Н-18 търговците на течни горива имат две основни задължения :1/
получените и извършени доставки на течни горива да бъдат отчитани чрез използването на
електронна система с фискална памет (ЕСФП), свързана с нивомерна измервателна система
(НИС) от одобрен тип (чл. 3 ал. 2 и ал. 3 от Наредбата), осигуряваща връзка с НАП. От своя
страна одобрената ЕСФП следва да изпраща данни за постъпилите в обекта горива, отчетени
от НИС, автоматично без намеса на служителите на Дружеството; 21 да въвеждат
електронните акцизни данъчни документи (АДД) за получените доставки на горива чрез
използване на баркод четец на ЕСФП (чл. 59а от Наредба Н- 18).
Спазването на първото задължение се гарантира чрез използваната обекта с одобрена
електронна система с фискална памет (ЕСФП). В хода на съдебното производство това
обстоятелство е доказано от представеното Свидетелство за одобрение на ЕСФП от БИМ.
Използването на одобрена система не е оспорено от органите по приходите в хода на
проверката, видно от констативния протокол.
Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 4, т. 3 от ЗДДС, министърът на финансите издава
наредба, с която се определят изискванията, редът и начинът за установяване на
дистанционна връзка и подаване на данните към НАП. Подзаконовият нормативен акт,
регламентиращ изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и
подаване на данните към НАП е Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението или изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин на МФ.
По силата на чл. 7, ал. 3 от Наредбата, не се допуска работа с фискални устройства от лицата
по чл. 3 без изградена дистанционна връзка на ФУ с НАП, освен в случаите, предвидени в
наредбата.
Наличието на регистрационен номер на фискалното устройство в НАП води до извода, че
същото успешно е било свързано и въведено в експлоатация, както и че същото е подавало
5
непрекъснато данни към тях, макар и некоректни поради техническа неизправност на НИС,
за което обстоятелство дружеството – въззивник е узнало едва към датата на извършване на
проверка от страна на контролните органи. На следващо място, предаването на данните от
НИС до НАП е доказано чрез приетите по делото бонове за нивомерни доставки, издадени
от ЕСФП. Видно от цитираните документи, данните за доставките са били и предадени в
НАП. Това се доказва от посочения в боновете "статус 0", който съгласно т. 9а от
Приложение № 17, част I от Наредба Н-18 означава, че сървърите на НАП са отговорили, че
информацията е получена от тях.
В конкретния случай се касае до техническа неизправност , която не е в резултат на
бездействие и/или действие на адресата на акта и за която последният не е могъл да знае.
При този анализ на писмените доказателства по делото се налага извод, че дружеството –
въззивник не може и не следва да носи отговорност за вмененото му нарушение.
Поради изложените мотиви съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва
да бъде отменено като неправилно.
По отношение искането на жалбоподателя за присъждане на разноски съдът намира
следното:
С измененията на ЗАНН, публикувани в ДВ бр. 94/2019г. в разпоредбата на чл. 63, ал. 3
ЗАНН е предвидена възможността в съдебните производства по ал. 1 страните да
претендират присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В конкретния случай предвид изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 1
АПК /съгласно която - когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват
от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ/, в тежест на въззиваемата страна
следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за адвокатско
възнаграждение. В конкретния случай в действителност дружеството – жалбоподател е
представлявано от упълномощен процесуален представител – адв. М., чиято представителна
власт е учредена чрез представено по делото на л. 20 пълномощно. В цитирания документ,
обаче липсва договорено възнаграждение. До приключване на делото не е представен и
списък съгласно чл. 80 от ГПК, поради което съдът намира, че липсват доказателства за
реално сторени от страна на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение, който
да подлежат на репариране, поради което така направеното искане следва да бъде оставено
без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 614097- F621484/29.11.2021г. г. на началник на
отдел „Оперативно дейности” – С. в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл. 185,
ал.2, вр. ал. 1 от ЗДДС на Дружеството е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 700,00 лева за нарушение на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Т.“ В. за присъждане на разноски
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд С. –
град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7