№ 4102
гр. София, 30.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20211110125751 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ФИРМА, чрез юрк. М.Ж.,
срещу Р. Г. К., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както
следва: иск с правно основание чл. 411, изр. 1 КЗ за осъждане на ответницата да заплати на
ищеца сумата в размер на 701,20 лева, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 691,20 лева и ликвидационни разноски в размер
на 10 лева по застраховка „Каско”, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в размер
на 213,69 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода
от 10.05.2018 г. до датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.05.2021 г.
В исковата молба се твърди, че на 03.05.2016 г. в гр. София, на бул. „Б.“ ответницата,
управлявайки лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“, с рег. № *********, при
маневра „пристрояване“ навлязла в съседна лента в същата посока на движение, при което
блъснала успоредно движещия се лек автомобил марка „Опел“, модел „Инсигния“, с рег. №
**********, собственост на В.Р.К. и застрахован по имуществена застраховка „Каско“ при
ищцовото дружество с полица № *************, със срок на застрахователното покритие от
29.04.2016 г. до 28.04.2017 г. Вследствие настъпилото ПТП на лекия автомобил, за който
имало сключена застраховка „Каско”, били причинени щети, заведени при ищеца под №
***************. Ремонтът на увредения автомобил бил извършен в сервиз на ФИРМА, за
което била издадена фактура на стойност 691,20 лева. Същата била изплатена на сервиза с
преводно нареждане от 10.06.2016 г. Твърди се, че към датата на настъпване на процесното
ПТП ответницата като пряк причинител на вредата нямала валидно сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. По данни от
1
Информационния център към Гаранционния фонд сключената със ФИРМА задължителна
застраховка била прекратена на 02.04.2016 г. Поради това ищцовото дружество изпратило
до Р.К. регресна покана, но дължимата сума не била заплатена. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените
по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата Р. Г. К. за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата. Ответницата моли
делото да бъде прекратено, тъй като главницата в размер на 701,20 лева по регресната щета
била заплатена. Към отговора е приложено платежно нареждане.
В съдебно заседание ищецът ФИРМА, редовно уведомен, не изпраща представител.
Депозирана е молба от юрк. М.Ж., в която заявява, че от страна на ответницата били
извършени две плащания на сумата в общ размер на 1021,20 лева, с която били погасени
изцяло главницата, мораторната лихва, законната лихва и внесената държавна такса. Поради
това претендира присъждане единствено на дължимото за настоящото производство
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ответницата Р. Г. К., редовно призована, не се явява и не се
представлява. Депозирала е молба, в която потвърждава, че исковата претенция била
погасена изцяло, поради което моли производството по делото да бъде прекратено.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Страните не спорят по фактите по делото. Ответницата е признала изложената от
ищеца в исковата молба фактическа обстановка, като с две плащания – на 19.07.2021 г. за
сумата в размер на 701,20 лева и на 01.03.2022 г. за сумата в размер на 320 лева е погасила в
пълен размер претендираните суми. Извършеното плащане се признава от ищеца.
Направените от страните признания на фактите по делото съдът намира на основание чл.
175 ГПК за установени по безспорен начин от събрания доказателствен материал. На
основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да вземе предвид фактите, настъпили след
подаване на исковата молба в съда, включително извършеното в хода на процеса
доброволно плащане от длъжника. Процесуалният представител на ищцовото дружество
признава, че главницата, мораторната лихва и законната лихва, както и внесената държавна
такса били погасени от ответницата изцяло. С оглед изложеното настоящият съдебен състав
намира, че кумулативно съединените искове с правно основание чл. 411, изр. 1 КЗ и с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени изцяло поради извършено в
хода на процеса плащане.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е поискал присъждане на дължимото за
настоящото производство юрисконсултско възнаграждение, тъй като единствено то
останало непогасено от ответницата. Съдът намира, че на ищцовото дружество се дължи
2
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева, изчислено съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ,
вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗАД ФИРМА, ЕИК *************, представлявано от
изпълнителните директори М.П.И. и Д.Н.М., със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Средец”, УЛИЦА, срещу Р. Г. К. , ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София,
район „Слатина, АДРЕС, кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с
правно основание чл. 411, изр. 1 КЗ за осъждане на ответницата да заплати на ищеца
сумата в размер на 701,20 лева, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 691,20 лева и ликвидационни разноски в размер
на 10 лева по застраховка „Каско”, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в
размер на 213,69 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за
периода от 10.05.2018 г. до датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.05.2021 г.,
поради извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Р. Г. К. , ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, район „Слатина, АДРЕС, да заплати на ЗАД ФИРМА, ЕИК
*************, представлявано от изпълнителните директори М.П.И. и Д.Н.М., със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Средец”, УЛИЦА, дължимото за
настоящото производство юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3