№ 24474
гр. София, 13.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110168557 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
С молба с вх. Вх.№ 179822/03.06.2024 г. „ЮЛ“ ЕАД се иска изменение на решението
в частта за разноските. Твърди се, че размерът на присъденото адвокатско възнаграждение в
размер на 830 лева, е прекомерен, определен съобразно чл.7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1/2004
/изм./ за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като делото не
съставлява фактическа и правна сложност.
Препис от молбата е изпратен за отговор на насрещната страна, като в дадения срок
не е постъпил отговор
Съдът намира исканията на молителя за неоснователни.
Производството е образувано по искова молба от „ЮЛ” ЕАД, ЕИК **********,
представлявано от АА- Изпълнителен директор срещу П. Г. Н., ЕГН: **********, с адрес:
АДРЕС, конституиран в качеството си на наследник на Г. Х. Н. с ЕГН: ********** и М. Г.
Н. с ЕГН: **********, с която се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сума в
общ размер на 5311.39лв., от които 4440.35лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. ведно със
законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск /15.12.2023 г./ до окончателното
изплащане на сумите, и 823.76лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до
06.11.2023г,, както и сума за дялово разпределение за периода м.10.2020г. - м.04.2022г. в
размер на 37.98лв,- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
настоящия иск /15.12.2023 г./ до окончателното изплащане на сумите и 9.30лв. - мораторна
лихва за периода от 16.12.2020г. до 06.11.2023г.
С постановеното по делото решение исковете са отхвърлени изцяло.
В мотивите на съдебния акт е посочено, че на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът
има право на разноски за адвокатски хонорар – 830 лева, съобразен с минимума по чл. 7, ал.
2, т. 2 от необвързващата съда Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
1
възнаграждения-831.14 лева. Съдът е приел, че такова възнаграждение съответства на
принципите на разумност, пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по
дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС и не следва да бъде
редуцирано, по съдържащото се още в исковата молба възражение за прекомерност.
Действително още с исковата молба е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответника.
Съгласно задължителното тълкуване, дадено от ВКС в ТР № 6/2012 г., ОСТГК,
основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на
адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с
такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на
спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и
дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по
сложност при всеки отделен случай. В процесния случай извършените от процесуалния
представител на ишеца действия се изразяват в подаване на исковата молба и извършване на
процесуално представителство в едно съдебно заседание с приемане на писмени
доказателства.
Съобразно правният интерес дължимото адвокатско възнаграждение съгласно чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е в размер на 831.14 лева. Претендираното такова е в размер на 830
лева- под предвидения в наредбата минимум.
Съдът отчита и, че с Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава
принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните
разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от Директива
2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и
пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен
ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В Решение от 23.11.2017г. по
съединени дела C 427/16 и C 428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига
до крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните
производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под
страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-
нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация
на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла
да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф
1 ДФЕС. С Решение по дело C 438/2022 г. Съдът на ЕС приема, че Член 101, параграф 1
ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи,
че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на
която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
2
национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Иначе казано съдът по никакъв начин не е обвързан от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Независимо от това настоящият
съдебен състав счита, че макар и да не е обвързан от наредбата, същата представлява
ориентир за това какви са добрите практики при определяне на размера на адвокатските
възнаграждения при допълнително съобразяване на същите с принципите за
пропорционалност и справедливост.
В Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 в пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от
съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки,
процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че
да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от
Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено
на „разумни“ съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния
характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като
предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото
страна, трябва да бъдат „пропорционални“. Въпросът дали тези разноски са пропорционални
обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата
делото страна действително е понесла. В настоящия случай съдът следва да се съобрази
именно с горецитираната практика на СЕС, която има превес над националната такава, като
на ищеца бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адв.
възнаграждение в размер от 830 лева.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248, ГПК, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. Вх.№ 179822/03.06.2024 г. на „ЮЛ“ ЕАД за
изменение на Решение №9078 от 16.05.2024 г. по гражданско дело №68557/ 2023 г. на СРС,
в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3