РЕШЕНИЕ
№ 4284
гр. София, 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110206361 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 19-4332-011492 от 14.06.2019г., началник
сектор при отдел „Пътна полиция“ към СДВР, е наложил на С. М. Б. с ЕГН **********
наказание глоба в размер на 300/триста/ лева на основание чл.177, ал.1, т.1 ЗДвП за
извършено нарушение на чл.150а, ал.1 ЗДвП.
Недоволно от издаденото наказателно постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се
от адвокат М и адвокат Х, които поддържат искането за отмяна, по съображение, че към
момента на деянието нарушителят е бил в продължително разстройство на съзнанието,
което изключва вменяемостта.Претендират присъждане на разноски.
Въззиваемата страна Началник сектор при ОПП- СДВР, редовно призована, не
изпраща представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят С. М. Б., ЕГН **********7 с постоянен адрес- гр.С, ул.“Б С“ № ,
правоспособен водач на МПС.
На 12.05.2019г., в град София жалбоподателят С. Б. управлявал лек автомобил марка
"Рено" с рег. № , когато бил спрян за проверка по реда на чл.165, ал.2, т.1 ЗДвП, от патрул
на СДВР в състав полицаи А В и Р П . В хода на проверката водачът не представил СУМПС,
като след справка с ОДЧ било установено, че същото е отнето поради налагане на
принудителна административна мярка- временно отнемане на СУМПС, наложена със
1
ЗППАМ № 19-4332-000598/25.01.2019г. на СДВР.
В тази връзка било поискано съдействие от патрул на ОПП-СДВР, при което от
страна на младши автоконтрольор Драган Зарев бил съставен АУАН, серия АА, бланков №
091920, с който срещу жалбоподателя С. М. Б. е било повдигнато административно-
наказателно обвинение, за това, че на 12.05.2019г. в град София, управлявал моторно
превозно средство- лек автомобил с рег. № , след като СУМПС е временно отнето като
наложена принудителна административна мярка.
Актът, съставен в присъствието на нарушителя му бил предявен за подпис, но
същият е отказъл, като отказът е надлежно удостоверен с подпис на свидетел.
Въз основа на посочения АУАН е съставено процесното наказателно постановление
(НП) № 19-4332-011492 от 14.06.2019г., началник сектор при отдел „Пътна полиция“ към
СДВР, е наложил на С. М. Б. с ЕГН ********** наказание глоба в размер на 300/триста/
лева на основание чл.177, ал.1, т.1 ЗДвП за извършено нарушение на чл.150а, ал.1 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
приобщените по реда на чл.283 от НПК към делото писмени доказателства- АУАН серия
АА, № 091920 от 12.05.2019г., НП № 19-4332-011492 от 14.06.2019г., Справка картон на
водач С. М. Б., Заповед № 8121к-9034/02.05.2019г. и Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
министъра на вътрешните работи, както и останалите писмени доказателства. Съдът
кредитира в цялост приобщените по делото писмени доказателства, като същите са
официални документи, в чиято автентичност не са налице основания за съмнение. Наред с
това те са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им,
както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за
дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на
административнонаказателното производство и съдебното следствие.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване,
в рамките на преклузивния срок, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество в
рамките на правомощията на съда да извърши цялостна проверка на обжалвания акт, налага
отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН серия АА №
091920/12.05.2019 година, съставен от компетентен орган- младши автоконтрольор при
ОПП-СДВР, в рамките на материалната и териториална компетентност на последния.
Съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП, актовете за установяване на нарушения се съставят от
длъжностните лица към службите за контрол, които съгласно чл. 165, ал.1 от ЗДвП се
определят от министъра на вътрешните работи. Видно от т.1.3 на Заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. е налице и изрично оправомощаване в полза на полицейски органи от
посочената категория. Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно
нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално
компетентен орган, съгласно т.2.9 на посочената по-горе заповед на министъра на
вътрешните работи.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение са спазени
сроковете по чл.34, ал.1 ЗАНН, изискванията за форма и съдържание, регламентирани
съответно в чл.42 ЗАНН, както и специфичните изисквания за участие на свидетели и
връчване на АУАН. На следващо място АУАН съдържа и достатъчно пълно и точно
посочване на нарушената законова разпоредба, която съответства на изложените факти.
Съдържанието на издаденото наказателно постановление, обаче не отговаря на
изискванията заложени в чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като същото не съдържа достатъчно
2
пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено.
Съгласно отразеното в същото, деянието се е изразило в управление на МПС „без
СУМПС/отнет ПАМ/“. При това съдът намира, че от съдържанието на наказателното
постановление не може да се причината поради която жалбоподателят е бил без СУМПС,
респективно основанието, на което то е временно отнето, като не се сочи нито конкретния
акт въз основа, на които е наложено това ограничение, нито дори правното основание за
налагането му, като е изписано единствено „чл.171, т.1“, без се конкретизира нормативен
акт, а дори да се приеме, че се касае за текста на чл.171, т.1 ЗДвП, то разпоредбата съдържа
редица отделни хипотези обособени в букви „а“ до „ж“.
С оглед на изложеното съдът намира, че е налице празнота в описанието на
извършеното нарушение, която от една страна ограничава правото на защита на
санкционираното лице, а от друга препятства съда да извърши проверка за относно
наличието на валидно и действащо към датата на деянието ограничение, в частност
наложена принудителна административна мярка.
Предвид на това съдът намира, че е налице процесуално нарушение от категорията на
съществените, допуснато при изготвяне на наказателното постановление, което е
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо
или възможно обсъждането на нарушението по същество. За пълнота и във връзка с
наведените от процесуалните представители на жалбоподателя възражения, почерпени от
материали по други производство, следва единствено да се изтъкне, че същите не могат да
бъдат използвани в настоящото с оглед принципа за непосредственост. Предвид на това
съдът не може да гради каквато и да е част от своите изводи, респективно да обсъжда
доводи, като се позовава на доказателства, несъбрани от съответния съдебен състав.
Предвид изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК
жалбоподателят има право на присъждане на съдебни разноски- възнаграждение, заплатено
на един адвокат, за което е направено съответно искане. Съгласно приложения Договор за
правна помощ от 26.06.2023г., от страна на жалбоподателя е заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева, което е заплатено в брой. Предвид на изложеното, на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600 лева, като същите
следва да възложат на СДВР, към чиято администрация се числи наказващия орган.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 19-4332-011492 от 14.06.2019г.,
началник сектор при отдел „Пътна полиция“ към СДВР, е наложил на С. М. Б. с ЕГН
********** наказание глоба в размер на 300/триста/ лева на основание чл.177, ал.1, т.1
ЗДвП за извършено нарушение на чл.150а, ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на С. М. Б. с ЕГН **********, сумата от 600/шестстотин/
лева, съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3