РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2671
гр. Пловдив, 16.12.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ касационен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети
ноември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря ВАНЯ ПЕТКОВА участието на прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА, като разгледа докладваното от член съдията МАРИАНА
МИХАЙЛОВА касационно АНД № 2770 описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1,
пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.
2.
Образувано е по
касационна жалба, предявена от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, чрез
процесуалния представител главен юрисконсулт А. С. срещу
Решение № 1352 от 27.07.2019г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №
3652 по описа на същия съд за 2019г., с което е отменено Наказателно
постановление № НП-27-133-72/11.12.2018,
издадено от Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция Медицински Одит, с което на МБАЛ Тримонциум
ООД на основание чл. 221, ал.2 от ЗЗ е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 25, ал.
3 от Наредба за осъществяване правото на
достъп до медицинска помощ и имуществена санкция в размер на 500 лева за
нарушение на чл. 27 от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска
помощ.
Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е
неправилен и незаконосъобразен. Иска се първоинстанционното
решение да бъде отменено, като бъде потвърдено наказателното постановление.
3. Ответникът по касационната жалба – МБАЛ„Тримонциум“ ООД оспорва касационната жалба чрез
процесуалния представител адв.С..
4.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в
рамките на предвидения за това преклузивен срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално
ДОПУСТИМА.
ІІІ.
За фактите :
6.
Първоинстанционния съд е приел за установени обективираните в АУАН и НП фактически констатации, като е
приел за установено следната фактическа обстановка :
1. Според ИЗ № 4393 пациентът Трайчо Ангелов
Калинов, 71 год. на 18.12.2017 е постъпил в очно отделение. Лекуван е по
амбулаторна процедура 19. Видно от Оперативния протокол е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена с
вътреочна леща. Оператор е д-р К., асистент е В. К., а анестезиолог - д-р Ч.. Пациентът е подписал Заявление за избор на
екип в състав д-р К., д-р Ч., д-р Я. и м.с. И.. Видно от приложената Декларация
№5 за информираност и съгласие на пациента по отношение на източника на
заплащане за диагностиката и лечението на неговото
заболяване" и от приложените фискални бонове № 019319 и 019320 от
18.12.2017 г. пациентът е заплатил за направения избор на екип 775 лв. и е
получил от ЛЗ документ за всички извършени плащания. Подпис под тази декларация
е положил д-р К..На проверяващата комисия е предоставена разпечатка от
Електронния дневник за допълнително поискана услуга- избор на лекар/екип. В
дневника под номер 498 е записано името на пациента и е отбелязано, че на
18.12.2017 г. той е извършил избор на екип в състав: д-р К., д-р Ч.и м.с. И..
Липсват данни за цената на избора и за изпълнението/неизпълнението на
поисканата допълнителна процедура. Нарушението е извършено на 18.12.2017 г.
датата, на която е отбелязан в електронния дневник на ЛЗ изборът от пациента на
екип, в МБАЛ „Тримонциум” ООД, гр. Пловдив.
Нарушението е извършено за първи път.
2. Изискана е информация от Районна здравна
инспекция гр. Пловдив (РЗИ) за уведомление от МБАЛ „Тримонциум“
ООД за извършени от пациентите избор на декар/екип. В отговор, РЗИ- Пловдив- в
писмо с вх. № МО-05-127-3/18.04.2018 г. е записано: .....МБАЛ „Тримонциум“ ООД до момента не е уведомявала РЗИ- Пловдив за
извършен от пациентите избор на лекар/екип по реда на чл. 31 от Наредбата за
осъществяване правото на достъп до медицинска помощ и съответно не е представял
електронен дневник“. Нарушението е извършено за първи път.
Процесните административни наказания са наложени при тази
фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота от административнонаказващия орган и възпроизведена и в
спорното наказателно постановление.
7.
В хода на
първоинстанционното производство е разпитан съставителя на АУАН Г.Д.Д., който е потвърдил фактическите констатации в АУАН.
8. С
обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният
съд е отменил процесното наказателно постановление. За да постанови посочения резултат
районният съд е приел, въз основа на събраните по делото и писмени и гласни
доказателства, че при тежест на доказване върху АНО не е доказана по несъмнен
начин компетентността на актосъставителя да
констатира нарушенията, за които е наказан жалбоподателят. Посоченото опорочава
до такава степен административно наказателния процес още в самото му начало, че
е самостоятелно основание за отмяна на НП.
На
следващо място съдът е приел, че от систематичното и граматическо тълкуване на
двете алинеи на чл. 221 от ЗЗ следва
извод, че приложното поле на чл. 221 ЗЗ е при нарушаване на правила за
поведение, предвиждащи конкретни права на пациентите. Видно от текста на
сочените като нарушени чл. чл. 25, ал.3, съответно чл. 27 от Наредбата, те уреждат не конкретни права, които пациентите
имат спрямо лечебните заведения, а две конкретни административни задължения, които
лечебните заведения имат спрямо РЗИ, изпълнението на които задължения е от
значение не за спазване правата на пациентите, а за осъществяване на ефективен
контрол върху качеството и законосъобразността на предоставяните медицински
услуги. От гореизложеното следва, че доколкото с поведението на жалбоподателя
са накърнени не обществените отношения, гарантиращи правата на пациентите, а
обществените отношения гарантиращи осъществяване на ефективен контрол от РЗИ,
то приложимата в случая санкционна норма е не чл. 221, ал.2 ЗЗ, а чл. 229,
ал.3, вр. чл. 229, ал.1 от Закона за здравето.
Прилагането на погрешна санкционна норма е безусловно основание за отмяна на
НП, още повече, че в конкретния случай нормите на чл. 229, ал.3 и чл. 221, ал.2
ЗЗ предвиждат различни санкции.
Наред с
това, досежно датата на нарушението по чл. 27 от
Наредбата, съдът е приел, че в АУАН и НП
липсва коректно посочване на датата на извършване на административното
нарушение. В тази насока съдът е приел, че в случая последният момент, в който
жалбоподателят е можел правомерно да изпълни задължението си да подаде пред РЗИ
копие от електронния дневник за първото тримесечие на 2018г. е бил на 02.04.2018г.
Нарушението се явява извършено в първия ден след изтичане на установения срок
за правомерно поведение, в случая на 03.04.2018г., а не както неправилно е
посочено от наказващия орган на 31.03.2018г.
IV. За правото :
9.
Решението е правилно. Като
е стигнал до изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление районният
съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В
решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно незаконосъобразността
на наказателното постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в
тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени доказателства
по делото.
Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата
инстанция.Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл.
221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.
10. В случая касационната инстанция се солидаризира изцяло с
изводите на първоинстанционния съд за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Неспазването на така
установените нормативни изисквания, без всякакво съмнение има за последица
постановен при съществено нарушение на закона акт. В случая допуснатите в хода
на административнонаказателното производство
нарушения на процесуалните правила са дотам съществени, че обусловят
незаконосъобразността на наказателното постановление и отмяната му само на това
процесуално основание, без да е необходимо дори да бъдат разглеждани въпросите
по съществото на спора, точно както е приел и първостепенния съд.
11.В случая доказателства, които да
подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи, не са ангажирани нито
в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно производство.
12. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната
жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред
касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно.
При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно,
следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.
Водим от горното, и на основание чл.
221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка
с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ – ти касационен
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1352
от 27.07.2019 г. на Пловдивски районен съд,
постановено по АНД № 3652 по
описа на същия съд за 2019 г.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.