Решение по дело №153/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1, във връзка с чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Постъпила е жалба от М. Й. К. от гр. Русе, депозирана чрез адв.-пълномощник Н. Т. при АК – Русе, против Заповед № РД-01-148 от 23.01.2024 г. на Кмета на Община Русе, с която е разпоредено жалбоподателят, в качеството му на извършител, да премахне незаконен строеж категория V (пета): „Пристрояване към съществуваща жилищна сграда с идентификатор 63427.5.644.1 по Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Русе“, находящ се в поземлен имот (ПИ) с идетификатор 63427.5.644, с административен адрес: гр. Русе, [улица].

В жалбата и в съдебно заседание се излагат твърдения за незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че същата не е мотивирана, че описаният в заповедта обект не представлява пристройка и строеж, а навес – метална конструкция, покрита с профилна ламарина. Оспорва се и периодът на извършеното строителство, посочено в заповедта, като жалбоподателят, чрез своя процесуален представител, счита, че е налице приложението на разпоредбата на § 127, ал. 1 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ.

Претенцията е да се отмени оспорената заповед и да се присъдят направените в съдебното производство разноски.

Ответникът в производството - кмет на Община Русе, чрез процесуален представител, оспорва основателността на жалбата.

Административен съд - Русе, след като обсъди данните по делото и доводите на страните и след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително и заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, намира за установено следното:

По фактите

С процесната заповед, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено на М. Й. К., в качеството му на извършител, да премахне незаконен строеж категория V (пета): „Пристрояване към съществуваща жилищна сграда с идентификатор 63427.5.644.1 по КККР на гр. Русе“, находящ се в ПИ с идетификатор 63427.5.644, с административен адрес: гр. Русе, [улица] (л. л. 10 - 13 от преписката).

Посочено е още, че се определя 60-дневен срок от влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение, като е указано, че при неспазване на срока за доброволно изпълнение ще се извърши принудително премахване.

Основанията за издаване на обжалвания акт са наличие на строеж, извършен без съответните строителни книжа – инвестиционен проект и разрешение за строеж, което определя строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

За да постанови оспорената пред настоящата инстанция заповед и да стигне до изложените в нея изводи за наличие на незаконен строеж, административният орган въз основа на съставен от длъжностни лица от Община Русе Констативен акт № НС-33 от 01.12.2023 г. (л. л. 20 - 24 от преписката), както и с оглед всички съдържащи се в административната преписка писмени доказателства, е приел за установено и безспорно доказано в мотивите на същата следното:

ПИ с идентификатор 63427.5.644 по КККР на гр. Русе, е собственост на М. Й. К., съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 51, том № 111, peг. № 5457, нот. дело № 430 от 2022 г. на нотариус с район на действие Районен съд - Русе, вписан с вх. peг. № 10599 от 18.08.2022 г. от Служба по вписванията (л. л. 40 и 41 от преписката); Д. П. Д. и В. П. Д., съгласно Договор за доброволна делба на недвижим имот с вх. peг. № 48 от 23.10.2008 г., вписан под № 294, том № XVII от Агенция по вписванията и Удостоверение за наследници № 4063 от 20.12.2021 г. (л. л. 61 – 63 от преписката).

Възложители на строежа по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ са М. Й. К., съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 51, том № 111, peг. № 5457, нот. дело № 430 от 2022 г. на нотариус с район на действие Районен съд - Русе, вписан с вх. peг. № 10599 от 18.08.2022 г. от Служба по вписванията, и Д. П. Д. и В. П. Д., съгласно Договор за доброволна делба на недвижим имот с вх. peг. № 48 от 23.10.2008 г., вписан под № 294, том № XVII от Агенция по вписванията и Удостоверение за наследници № 4063 от 20.12.2021 г.

Като строител/извършител е установен М. Й. К., през периода м. юли - м. септември 2023 г., съгласно декларации, представени със Заявление с вх. № 94Д-5819-1#6/19.10.2023 г. от В. П. Д. и Д. П. Д. (л. л. 32 - 34 от преписката) и направени огледи на място от служители на отдел СК.

Строителен надзор - няма.

В хода на административното производство, от служители на отдел СК са извършени две проверки на място на обекта, за които са изготвени протоколи от огледите с приложени снимкови материали.

Първата проверка е извършена на 18.08.2023 г. (вж. протокол от 18.08.2023 г. на л. л. 55 и 56 от преписката). На място е установено извършване на строителни дейности, изразяващи се в изграждане на метална конструкция, която продължава върху таванската плоча на видимо стара пристройка, покрити с профилирана ламарина. Успоредно на северната граница на имота е започнато изграждане на ограждащ тухлен зид на описания обект.

Втората проверка е извършена на 14.09.2023 г., при която е извършен външен оглед на обекта (вж. протокол от 14.09.2023 г. на л. 38 от преписката). Установено е, че ограждащият тухлен зид, изграждащ се около новата метална конструкция, е завършен и на същия е монтирана PVC дограма.

Строежът представлява пристрояване в северозападната част на ПИ с идентификатор 63427.5.644 по КККР на гр. Русе. Успоредно на северната граница на имота е изградена метална конструкция с размери в план 6,4/2,3 м, височина 2,4 м, оградена е с тухлена зидария, врати, монтирана е PVC дограма и е трайно закрепен към бетонова основа. Същата е разположена на 0,8 м от северната граница на имота и продължава върху таванската плоча на видимо стара пристройка, изградена по северозападната фасада на сграда с идентификатор 63427.5.644.1 по КККР на гр. Русе. Новоизградената метална конструкция и съществуващата пристройка са покрити с нов общ покрив от профилирана ламарина.

Длъжностните лица по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ са счели, че същият представлява „строеж“ по смисъла на § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУТ.

Приели са, че строежът е V (пета) категория, съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „в“ от ЗУТ и чл. 10, ал. 3 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи.

Направили са извод, че извършеното строителство не попада в хипотезата на чл. 147, ал. 1 и чл. 151, ал. 1 от ЗУТ, с оглед което за извършването му е било необходимо одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж.

Установено е, че строежът е изпълнен без изискващите се строителни книжа – инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж по предвидения от закона ред, в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и не е допустим по действащите правила и нормативи.

Направен е извод и за това, че за строежа не е приложим § 127, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗУТ, поради това, че е изграден през периода м. юли – м. септември 2023 г., съгласно декларации, представени със Заявление с вх. № 94Д-5819-1#6/19.10.2023 г. (л. л. 32 - 34 от преписката).

Въз основа на така констатираното длъжностните лица по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ са счели, че описаният строеж безспорно е незаконен по смисъла на чл.225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и не е търпим, и подлежи на премахване, което е основание за започване на административно производство по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.

Съставеният Констативен акт № НС-33 от 01.12.2023 г. е съобщен по реда на § 4 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУТ (л. л. 16 – 19 от преписката).

По същия в законоустановения срок е постъпило Възражение вх. № 94Д-5819-1#9 от 28.12.2023 г. от жалбоподателя (л. л. 14 и 15 от преписката).

Във възражението се излагат твърдения, че фактите и обстоятелствата изложени в изготвения констативен акт са неправилни и погрешно интерпретирани към разпоредбите на закона. Твърди се, че е неправилна констатацията за осъществяването на строителството и периода на изграждане м. юли - м. септември 2023 г., и че металният навес не е строеж V (пета) категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, а попада в обхвата на разпоредбата на чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. В тази връзка сочи, че според представените декларации в хода на административното производството от М. Й. К. е декларирано, че строителството на всички обекти и сгради в имота са от преди 08.2022 г., периодът преди придобиването на имота от същия. В декларациите е посочено, че от години собственикът живее и работи във Великобритания със семейството си и след закупуване на имота не са извършвани СМР, пристроявания и надстроявания. На металния навес са подменени единствено изгнилите ламарини, което не съставлявало строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Собственикът отрича качеството си на възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ, не е съгласен с извода на работната група изготвила Констативния акт, че в имота е осъществен строеж V (пета) категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ в периода м. юли — м. септември 2023 г.

На 23.01.2024 г. е издадена и оспорената в настоящото производство Заповед № РД-01-148 на кмета на Община Русе. Тя се основава изцяло на констатациите в Констативен акт № НС-33 от 01.12.2023 г., както и на всички съдържащи се в административната преписка писмени доказателства (л. л. 10 - 13 от преписката).

В заповедта се съдържат мотиви по направеното от жалбоподателя възражение, като административният орган (АО) посочва, че потвърждава даденото с констативния акт становище, че извършеното строителство в имота не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, като изграденият обект е строеж, съгласно § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ, който е изпълнен без изискващите се строителни книжа и не е допустим по правилата и нормите, съгласно изискванията на ЗУТ. Посочил е, че в хода на административното производство, от служители на отдел СК са извършени две проверки на място, за които са изготвени протоколи от огледите с приложени снимкови материали. Първата е извършена на 18.08.2023 г. На място е установено извършване на строителни дейности, изразяващи се в изграждане на метална конструкция, която продължава върху таванската плоча на видимо стара пристройка, покрити с профилирана ламарина. Успоредно на северната граница на имота е започнато изграждане на ограждащ тухлен зид на описания обект. Втората проверка е извършена на 14.09.2023 г., при която е извършен външен оглед на обекта. Установено е, че ограждащият тухлен зид, изграждащ се около новата метална конструкция, е завършен и на същия е монтирана PVC дограма. Предвид констатирания период на изграждане м. юли - м. септември 2023 г. на същия, за извършването му е било необходимо одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж. Предвид изложените съображения АО приема възражението за неоснователно и като такова не го е уважил.

С Писмо изх. № 94В-13422-1 от 24.01.2024 г. Заповед № РД-01-148 от 23.01.2024 г. на кмета на Община Русе е изпратена на жалбоподателя, на В. П. Д. и на Д. П. Д. (л. л. 6 - 9 от преписката).

Заповедта е получена от жалбоподателя на 29.01.2024 г., от В. П. Д. и на Д. П. Д. на 30.01.2024 г.

Жалба до АдмС – Русе срещу заповедта е подадена по пощата на 12.02.2024 г. от М. Й. К. (л. 9 от делото), като основното възражение на жалбоподателя се изразява в това, че отразената в заповедта фактическа обстановка не отговаря на действителната такава, с оглед на което и органът е извел неправилни и необосновани правни изводи относно наличието на незаконен строеж. Твърди се, че не се касае за незаконен строеж, а за навес – метална конструкция, покрита с профилна ламарина, с оглед на което и разпореденото премахване се явява незаконосъобразно. Оспорва се периодът на извършеното строителство, посочено в заповедта, като счита, че е налице приложението на § 127, ал. 1 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ. (л. л. 2 и 3 от делото).

По делото, за изясняване на възникнали въпроси, за които са необходими специални знания и които са от съществено значение за правилното разрешаване на спора бе назначена и съдебно-техническа експертиза. От заключението й (л. л. 45 – 56 от делото), както и от допълнително направените уточнения от вещото лице в съдебно заседание (л. л. 61 и 62 от делото) се установява следното:

В изпълнение на поставените задачи, експертът се е запознал с приложените по делото документи, извършил е огледи на място в ПИ с идентификатор 63427.5.644 на адрес [улица], гр. Русе и справки в Община Русе.

След като вече е било запознато с документацията, касаеща казуса, по време на огледите на място, вещото лице е установило, че съгласно КККР на гр.Русе, в ПИ с идентификатор 63427.5.644 на адрес [улица]съществуват следните обекти: сграда с идентификатор 63427.5.644.1, функционално предназначение жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 1, брой самостоятелни обекти 4, застроена площ 113 кв.м; сграда с идентификатор 63427.5.644.2, функционално предназначение жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 1, застроена площ 29 кв.м; сграда 63427.5.644.3, функционално предназначение складова база, склад, брой етажи 1, застроена площ 45 кв.м; сграда с идентификатор 63427.5.644.4, функционално предназначение гараж, брой етажи 1, застроена площ 13 кв.м; сграда с идентификатор 63427.5.644.5, функционално предназначение гараж, брой етажи 1, застроена площ 13 кв.м.

В северозападната част на ПИ с идентификатор 63427.5.644 по КККР на гр. Русе, [улица], пред входовете на самостоятелни обекти с идентификатори 63427.5.644.1.1 и 63427.5.644.1.3 по КККР на гр. Русе, и двата с предназначение — жилище, апартамент, е изградена пространствена метална носеща конструкция, състояща се от метални колони, главни и второстепенни метални греди. В югоизточната част, конструкцията „лежи“ върху плочата на тераса от съществуващата жилищна сграда.

По време на огледа вещото лице не е установило извършване на изкопни работи, за да бъде възможно установяване на основите, но видимо е преценило, че колоните са фундирани в бетона/стоманобетона под тях.

Експертът е констатирал на място, че ограждащите стени са изпълнени както следва: фасада североизток - врата; фасада северозапад — в горната част между металните колони - PVC дограма и под нея подпрозоречен фасаден тухлен зид, от керамични блокове /тухли/; фасада югозапад - врата и прегради от щампована ламарина.

При огледа на място е установил също, че покривното покритие от профилирана ламарина, описано в Констативен акт № НС-33 от 01.12.2023 г. и Заповед № РД-01-148 от 23.01.2024 г. на Кмета на Община Русе, е премахнато. Това обстоятелство дало възможност експертът да оцени конструкцията по друг начин, като вещото лице счита, че на практика строителството на процесния строеж продължава, като на място се изгражда двуетажна пристройка.

По време на огледа експертът извършил замерване на строежа с десет метрова рулетка, като дава заключение, че измерените на място размери съответстват на тези, описани в Заповед № РД-01- 148 от 23.01.2024 г. на Кмета на Община Русе и Констативен акт № НС-33 от 01.12.2023 г. Вещото лице е категорично, че строежът е коректно индивидуализиран в Заповед № РД-01-148 от 23.01.2024 г. на Кмета на Община Русе и Констативен акт № НС-33 от 01.12.2023 г.

Вещото лице е установило, че за имота има действащ застроителен план от 1975 г., който предвижда свободно застрояване на жилищна сграда в имота. Същият към настоящия момент се явява неприложим, тъй като през 2002 г. влиза в сила план за улична регулация за [жк], според който регулацията за имота отпада, т.е. от урегулиран поземлен имот имотът става поземлен имот.

На следващо място вещото лице е установило, че на мястото на строежа, предмет на Заповед № РД-01-148 от 23.01.2024 г. на Кмета на Община Русе, е имало поставен сенник, съставен от части на инвентарно тръбно скеле, покрито с профилирана ламарина. Същият не е бил ограден с тухлен зид. На експерта не е известен нормативен и/или ненормативен документ, който да дава право на което и да било физическо и/или юридическо лице, в периода от 2002 г. до настоящия момент, успоредно на северната граница на имота да изгради тухлен зид.

Според заключението по назначената СТЕ процесният строеж представлява новоизградена метална конструкция, свързана със същестуващата жилищна сграда - „стъпва“ върху съществуващата тераса, преустроена по-късно в преддверие.

Вещото лице е категорично, че процесният строеж не може да се квалифицира като пристройка на допълващото застрояване, тъй като е функционално и конструктивно свързан с основното застрояване /жилищната сграда/ и не носи белезите на постройка на допълващото застрояване, допряна до основното застрояване - намира се между уличната регулация и сграда от основното застрояване, не е гараж, и не отговаря на нормативните изисквания за работилница или обект за търговия и услуги.

Експертът е установил, че не е извършена само подмяна на стари ламарини по покривна конструкция, а е изградена нова метална конструкция, която представлява строеж по смисъла на ЗУТ. Има ново строителство. Тухленият зид, изпълнява функциите на подпрозоречен фасаден зид.

В проведеното на 02.07.2024 г. о.с.з. на зададени от страните и от съда въпроси, вещото лице прави следните уточнения: от огледа на място счита, че се изгражда двуетажна постройка. За това съди от установената равнинна конструкция, която би следвало да покрива тази постройка. Констатираната конструкция е с равнинна форма, хоризонтална, изпълнена от главни и второстепенни греди за подова конструкция. В горната част се виждат вертикалните елементи тип колони. Там, където е поставена ламарината, според експерта, ще бъде подът на втория етаж, като това негово заключение се основава на изграденото до момента. Сочи, че това не би могло да бъде констатирано от огледите на отдел „Строителен контрол“ при Община Русе, тъй като отгоре е имало покриване с ламарина, която е възпрепятствала тези констатации, но експертното му становище налага точно такива изводи. Уточнява, че един покрив се прави с наклон за отвеждане на повърхностните води - дъждовните води, сняг, а тук няма. В конкретния случай не се вижда ламарина. Посочва, че ламарината може да се използва като оставащ кофраж и върху нея да се изгради плоча. Към момента на огледа тази ламарина липсва. Т. застрояване не се предвижда. Приложил е извадка от застроителния план, който предвижда застрояване в имота на свободно разположена жилищна сграда, но това е застроителен план, който в момента е без правни последици за някои от собствениците в имота, т.е. не може да се строи, докато не се приведе имотът в годност. За имота трябва да се направи план за регулация и застрояване. Уточнява, че вратата, която се вижда на Приложение 5 към заключението, води към задния двор. Снимал е вътре в самото помещение. Снимките е направил от едната част на помещението в другата. Посочва, че видно от Приложение 2 прозорците са на 80 см откъм имота на блока.

С цел изясняване на релевантни за правния спор факти и обстоятелства, по-конкретно времето/периода на извършване на строежа, по делото са събрани и гласни доказателства.

От показанията на св. Д. П. Д. става ясно, че свидетелката живее на [улица], където притежава имот. Свидетелката е един от съсобствениците на имота, в който е констатиран незаконният строеж, като именно по нейна и на сестра й жалба е извършена проверка в имота и е образувано процесното административно производство. За жалбоподателя твърди, че е започнал да строи без съгласието на останалите съсобственици на имота миналата година през м. юни. Нито свидетелката, нито сестра й били съгласни да се строи в имота. Сочи, че жалбоподателят завършил строежа в началото на септември, когато всичко било иззидано. Свидетелката заявява, че преди да започне да строи жалбоподателят, имало лятна кухня с ПВЦ дограма, на нивото, на което е тяхната плоча на гаража. Жалбоподателят започнал да кърти, забил колони, заварявал, строял, покрил покрива с някакви ламарини, а къщата, която била строена от дядото на свидетелката, била стара, затова и свидетелката се страхувала дали някоя от носещите стени няма да поддаде, тъй като жалбоподателят изкъртил бетоновата плоча, която била залепена на стената на къщата. Пристроеното било опряно на тяхна стена, а от другата страна е направено с прозорци, врати, итонг – като стая за живеене. Изграденото било в двора им, на мястото на първоначално съществуващ навес.

Правни изводи

Жалбата е процесуално допустима като подадена в 14-дневния срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2 от ЗУТ кметът на общината има правомощия да издава заповеди по ЗУТ за премахване на незаконен строеж от четвърта до шеста категория. Следователно оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган.

Тя е в предписаната от закона форма и фактическите основания за издаването й обосновават приложеното правно основание по чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

Спазени са и административнопроцесуалните правила – съставен е констативен акт от длъжностни лица за контрол по строителството на Община Русе (чл. 225а, ал. 2, във връзка с чл. 223, ал. 2 от ЗУТ), същият е връчен на заинтересованите лица, дадена е възможност за депозиране на възражения. Изяснени са факти и обстоятелства от съществено значение за правилното разрешаване на спора.

Правилно е приложен и материалният закон.

Съгласно чл. 225а, ал. 5 от ЗУТ, принудителното премахване на незаконен строеж е за сметка на извършителя и възложителя на строежа (по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ – собственикът на имота). „Адресати на заповедта“ са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж - § 3 от ДР на Наредба № 13/23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК. В случая по делото са налице категорични данни за това, че жалбоподателят М. Й. К., спрямо който се създава задължение за премахване на незаконен строеж с оспорената заповед, има качеството извършител, а и възложител на строежа, като съсобственик на имота, в който е изпълнено незаконното строителство. Затова законосъобразно актът е издаден спрямо лице, за което са установени безспорни данни, че е от кръга на лицата, посочени в § 3 от ДР на Наредба № 13/23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК.

При осъществяване на контрола за законосъобразност на акта съдът изследва фактическото и правно основание, посочени в индивидуалния административен акт, както и съответства ли фактическото основание на правната норма, посочена в заповедта.

Съгласно легалната дефиниция на понятието, дадена в § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, „строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението, т.е. понятието строеж включва сграда и постройка.

С оглед данните по делото, конкретно заключението по назначената СТЕ, несъмнено се установи по делото, че изпълненото на място представлява изградена пространствена метална носеща конструкция, състояща се от метални колони, главни и второстепенни метални греди. В югоизточната част, конструкцията „лежи“ върху плочата на тераса от съществуващата жилищна сграда. Видимо колоните са фундирани в бетона/стоманобетона под тях. Ограждащите стени са изпълнени както следва: фасада североизток - врата; фасада северозапад — в горната част между металните колони - PVC дограма и под нея подпрозоречен фасаден тухлен зид, от керамични блокове /тухли/; фасада югозапад - врата и прегради от щампована ламарина.

Покривното покритие от профилирана ламарина, описано в Констативен акт № НС-33 от 01.12.2023 г. и Заповед № РД-01-148 от 23.01.2024 г. на Кмета на Община Русе, към момента на огледа е премахнато, което дало възможност експертът да оцени конструкцията по друг начин, като вещото лице счита, че на практика строителството на процесния строеж продължава, като на място се изгражда двуетажна пристройка.

Изпълненото на място като размери и местоположение съответства на това, описано в Заповед № РД-01- 148 от 23.01.2024 г. на Кмета на Община Русе и Констативен акт № НС-33 от 01.12.2023 г. Строежът е коректно индивидуализиран в оспорената заповед.

На мястото на строежа, предмет на Заповед № РД-01-148 от 23.01.2024 г. на Кмета на Община Русе, вещото лице е установило, че е имало поставен сенник, съставен от части на инвентарно тръбно скеле, покрито с профилирана ламарина. Същият не е бил ограден с тухлен зид. В периода от 2002 г. до настоящия момент, успоредно на северната граница на имота липсва уредена в нормативен акт възможност да се изгради тухлен зид.

За имота има действащ застроителен план от 1975 г., който предвиждал свободно застрояване на жилищна сграда в имота. Същият към настоящия момент, обаче, се явява неприложим, тъй като през 2002 г. влиза в сила план за улична регулация за [жк], според който регулацията за имота отпада, т.е. от урегулиран поземлен имот имотът става поземлен имот. Т.е. от влизането в сила на плана за улична регулация през 2002 г., до настоящия момент е невъзможно извършването на строителство в имота в съответствие със ЗУТ /въз основа на разрешение за строеж/. За да бъде възможно това на първо място за имота следва да се направи план за регулация и застрояване. Във връзка с този извод относима се явява разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ЗУТ, съгласно която допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното застрояване и се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план. Освен това изпълненото строителство не би могло да се квалифицира като пристройка на допълващото застрояване и защото се явява функционално и конструктивно свързано с основното застрояване /жилищната сграда/ и не носи белезите на постройка на допълващото застрояване, допряна до основното застрояване - намира се между уличната регулация и сграда от основното застрояване, не е гараж, и не отговаря на нормативните изисквания за работилница или обект за търговия и услуги. Разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ също гласи, че в съсобствен урегулиран поземлен имот може да се извърши нов строеж, надстрояване или пристрояване от един или повече съсобственици въз основа на договор в нотариална форма с останалите собственици. В конкретния казус нито едно от изискванията на цитираната норма не е налице – поземленият имот не е урегулиран, както и липсва договор в нотариална форма с останалите съсобственици.

Процесният строеж представлява новоизградена метална конструкция, свързана със същестуващата жилищна сграда - „стъпва“ върху съществуващата тераса, преустроена по-късно в преддверие. В случая от извършените СМР става ясно, че не е извършена само подмяна на стари ламарини по покривна конструкция, а е изградена нова метална конструкция, която представлява строеж по смисъла на ЗУТ. Налице е ново строителство, като тухленият зид, изпълнява функциите на подпрозоречен фасаден зид.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че предметът на оспорваната заповед, съобразно определението, дадено в § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, категорично представлява строеж.

В хода на съдебното дирене не се събраха доказателства, от които да се установява твърдяното от жалбоподателя обстоятелство, че изграденото от него представлява навес и попада в обхвата на разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗУТ. Но дори и това да е така, то и за обект, който попада в обхвата на разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗУТ се изисква издаване на разрешение на строеж, като не се изисква единствено одобряване на инвестиционен проект за издаването на разрешението за строеж. Т.е. дори и в тази хипотеза строежът отново би бил незаконен, изграден без съответните строителни книжа – издадено разрешение за строеж.

Следователно, при извършване на видовете строителни работи, довели до изграждане на процесната пристройка, е абсолютно необходимо наличие на строителни книжа, респ. одобряване на инвестиционен проект и издаване на строително разрешение.

Административният орган правилно приема, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ поради липсата на строителни книжа – одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че органът не е изяснил периода на извършване на строителството, като още в депозираните по административната преписка декларации от негова страна сочел, че строителството на всички обекти и сгради в имота са от преди 08.2022 г., периодът преди придобиването на имота от К.. В декларациите било посочено, че от години собственикът живее и работи във Великобритания със семейството си и след закупуване на имота не са извършвани СМР, пристроявания и надстроявания. Този негов довод се явява категорично опроверган, както от съдържащите се в приобщената по делото административна преписка писмени доказателства, така и от събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателства. В хода на административното производство по издаване на оспорената заповед са налице декларации от другите съсобственици на ПИ с идентификатор 63427.5.644 по КККР на гр. Русе, в който е извършено строителството. В подадените от тях декларации те са категорични, че изпълненото строителство е реализирано в периода от м. юли до м. септември 2023 г. Тези факти несъмнено се потвърждават и от констатациите, обективирани в протоколите за извършени проверки в имота от 18.08.2023 г. и 14.09.2023 г. на служители от отдел „Строителен контрол“ при Община Русе. В хода на съдебното дирене в настоящото производство също са събрани доказателства – гласни такива, от които се установява същият период на изграждане на строежа. Така, с оглед безспорно установеното от доказателствата по делото за извършено строителство през месеците юли – септември 2023 г., същият не попада в приложното поле на § 16 от ДР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

Липсата на каквито и да било строителни книжа се установява от КА, а и това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя.

В хода на съдебното производство жалбоподателят е имал възможност да представи писмени доказателства за извършване на процесния строеж с изискващите се строителни книжа, но не го е сторил.

Съдът приема, че фактите, установени от административния орган, съответстват на приложената от него правна норма.

Установеното от общинските органи незаконно строителство, отразено и в Констативния акт, не е опровергано от жалбоподателя.

Освен с материалния закон, оспореният акт е съобразен и с целта на закона, доколкото с него се цели възстановяване на законосъобразното положение чрез премахване на незаконния и нетърпим строеж.

По изложените съображения съдът приема, че обжалваният индивидуален административен акт е законосъобразен, а оспорването е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 219 от ЗУТ и чл. 215, ал. 7, изр. 1 от ЗУТ, Административният съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на М. Й. К. от гр.Русе против Заповед № РД-01-148 от 23.01.2024 г. на Кмета на Община Русе, с която е разпоредено жалбоподателят, в качеството му на извършител, да премахне незаконен строеж категория V (пета): „Пристрояване към съществуваща жилищна сграда с идентификатор 63427.5.644.1 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Русе“, находящ се в поземлен имот с идетификатор 63427.5.644 по КККР на гр. Русе, с административен адрес: гр. Русе, [улица].

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.