О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. Лом, 06.11.2018 год.
Ломският районен съд, ІІІ
състав, в закрито съдебно заседание на шести ноември, две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА
Като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 1142 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство с правно
основание чл. 248 от ГПК.
Делото е образувано по
искова молба от ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, *****, чрез
пълномощника си, адв. В.П.Г., САК, с която са предявени съединени
искове е с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК срещу Д.Л.Д.,
ЕГН **********,***, като се иска от
съда: да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца, по издадената
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 457/2017 год. на ЛРС, в размер на 398,39
лв., от които 78,90 лв. – незаплатена далекосъобщителна услуга, и 298,57 лв. –
неустойка предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги за
абонатен номер *********, както и мораторна лихва за забава върху главницата в
размер на 20,92 лв., за периода 17.09.2014 год. до 23.02.2017 год., ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението
заподаване на заповед за изпълнение /10.03.2017 год./ до окончателното плащане
на сумата.
Претендират се и направените разноски по водене на настоящото исково
производство.
С уточнителна молба
от 29.05.2017 год., /л. 42/, ищецът е заявил, че се отказва от претенцията си за посочената в исковата молба
мораторна лихва в размер на 20,92 лв.
С определението за насрочване на делото, съдът
се е произнесъл и по частичния отказ от иска, като е прекратил производството в
тази му част и определението е влязло в сила.
С Решение № 68 от 23.02.2018
год. Съдът е отхвърлил изцяло предявените искове, като на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК е осъдил ищеца да заплати на адв. В.В.Т., САК, сумата от 15.75.лв.,
представляваща разноски, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА по заповедното производство, ч.гр. д. №
457/2017 год. на ЛРС съобразно прекратената част от делото поради направен
отказ от иска от страна на ищеца. Със същото решение ищецът е осъден, на осн.
чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА да заплати на адв. К.И.Б., РАК,
сумата от 300 лв., представляваща разноски по исковото производство.
В срока по чл. 248,
ал. 1 ГПК процесуалният представител на ответницата по заповедното
производство, адв. В. Т.е поискал съда да измени решението си в частта за
разноските, като осъди ищеца да заплати не 15,75 лв., както е в решението, а
още 284,25 лв. – до пълния размер от 300 лв. разноски за заповедното
производство.
В срока по чл. 248,
ал. 2 ГПК ищецът, чрез пълномощника си, адв. В. Г., САК, е изразил становище за
основателност на искането до размера на минималния размер на предвиденото в
Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения за представителство по
заповедно производство, а именно 150 лв., като над този размер поддържа възражението
си за прекомерност, въведено в хода на делото.
Молбата
е допустима и частично основателна, по следните съображения:
Ответницата
е подала възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, изготвено от адв. В. Т.,
САК, редовно упълномощен и действащ при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Към възражението е приложен списък по чл. 80 ГПК, в който е посочено
възнаграждение в размер на 300 лв., на осн. Наредба № 1/2004 год. За
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Безспорно
е, че с отхвърлянето на предявения установителен иск за дължимост на сумите по издадената
заповед за изпълнение се слага край на заповедното производство, поради което и
по аргумент от нормата на чл.81 от ГПК съдът дължи произнасяне по исканията на
страните за присъждане на разноски. За това искането на длъжника за присъждане
на разноски за заповедното производство е основателно.
С
решението си по делото, съдът е уважил тази молба до размера на 15,75 лв. –
съобразно прекратената поради отказ от иска част от претенцията, като се е
съобразил със становището на адв. Т.във връзка с дължимите разноски по
претенцията за мораторни лихви, за която има отказ от иска и прекратяване на
производството.
С
решението си обаче, съдът не се е произнесъл по разноските, дължими в
заповедното производство, което е следвало да стори съгл. т. 12 от ТР № 4/2014
год., ОСГТК, ВКС.
Решението
следва да се допълни, като претенцията за присъждане на разноски на длъжника по
заповедното производство, ответник по настоящето се уважи до размер от 110 лв.,
а над този размер – да се отхвърли като неоснователна.
Съдът
в този си състав приема, че възнаграждението следва да се определи по аналогия
съобразно разпоредбите на чл.6, т.3 и 5 от Наредба №1, тъй като процесуално
представителство за подаване на възражение не е сред изрично предвидените в
нея.
От представените с възражението доказателства
безспорно се установява, че длъжникът е сторил разноски във връзка с
организиране на защитата си срещу издадената срещу него заповед за изпълнение
чрез подаване на възражение по чл.414 от ГПК.
Като разход, подлежащ на компенсиране от насрещната
страна – кредитор се претендира платеното адвокатско възнаграждение в размер на
300 лева, определени на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, във
вр. с чл. 78, ал. 4 ГПК, по реда на Наредба № 1/2004 год. За минималните
адвокатски възнаграждения.
Процесуално представителство за подаване на
възражение по чл.414 от ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение не
е сред изрично предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004г. случаи, поради което
и на основание § 1 от ДР на Наредба № 1 възнаграждението следва да се определи
по аналогия, като се съобрази вида
на самото процесуално действие.
В настоящия случай длъжникът чрез процесуален
представител е подал възражение в
утвърдения образец, като възражението е бланкетно.
Ето защо и с оглед извършените от адвоката действия
по изготвяне на възражението съдът намира, че по аналогия следва да намерят
приложение конкретния случай, предвидените в чл. 6 от Наредба № 1
възнаграждения за съвет, справка и изготвяне на книжа, а именно т. 3 – за
проучване на дело с даване на мнение по него и т.5 за изготвяне на други молби.
Тези действия на адвоката са най-близко до
действията му свързани с подаване на възражение по чл.414 от ГПК.
Съдът намира, че разпоредбата на чл.7, ал.7 от
Наредбата - за процесуално
представителство, защита и съдействие в производства за издаване на заповед за
изпълнение в случая се явява неприложима,
доколкото подаването на възражението е само една от възможностите за
защита на длъжника срещу заповедта, поради което и адвокатското възнаграждение
за нея не може да бъде обусловено от материалния интерес.
Предвид гореизложеното съдът приема, че размера на
адвокатското възнаграждение, което кредиторът/ищец дължи да репарира като
сторени разходи на длъжника, следва да се определи при съобразяване на
разпоредбата на чл.6, т.3 и т.5 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004г. на Висшия
адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения и именно
в този смисъл следва да измени решението си, като присъди още 94,25 лв.,
представляващи разликата между присъденото възнаграждение от 15,75 лв. и
следващите се 110 лв., определени съобразно изложените по-горе мотиви.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ Решение № 68
от 23.02.2018 год., постановено по гр.д.
№ 1142/2017 год. на ЛРС, в частта му относно присъдените разноски,
като ВМЕСТО посоченото в решението:
„ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, *****, ДА ЗАПЛАТИ на адв.
В.В.Т., ЕГН **********, САК направените на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА
съдебно-деловодни разноски по
ч.гр.д. № 457/2017 год. на ЛРС, в размер в
размер на 15,75 лв. /петнадесет лв., 75 ст./»,
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, *****, ДА
ЗАПЛАТИ на адв. В.В.Т., ЕГН **********,
САК направените на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА
съдебно-деловодни разноски по
ч.гр.д. № 457/2017 год. на ЛРС, в размер в
размер на 110,00 лв. /сто и десет лв., 00 ст./
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен
съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: