№ 14617
гр. С., 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20241110142447 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са осъдителни искове от ЗЕАД „Б. В. И.“ ЕАД срещу ЗАД
„О. - З.“ АД с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане
ответникът да се осъди да заплати на ищеца сумата от 1060,90 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „К.
С.“ и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва считано от дата на
подаване на исковата молба 17.07.2024 г. до окончателно изплащане на
задължението и сумата от 35,00 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 16.04.2024 г. до 11.07.2024 г.
В исковата молба се твърди, че на 28.08.2023 г., около 11:00 ч. на
територията на складова база Ф. в с. Л., област С., район Н. И., водачът В. Б.,
управлявайки влекач марка „В.“, с рег. № ********, при излизане от влекача с
предна лява врата ударил предна дясна врата на паркирания до него влекач
марка „В.“, модел „** ***“, с рег. № ********, вследствие на което на влекач
марка „В.“, модел „** ***“, с рег. № ********, били нанесени материални
щети, който влекач твърди, че е застрахован при него по застраховка „К. С.“.
Сочи, че влекач марка „В.“, с рег. № ******** е застрахован при ответника по
застраховка „гражданска отговорност“. Излага, че щетите по влекач марка
1
„В.“, модел „** ***“, с рег. № ********, са описани в заявление за изплащане
на застрахователно обезщетение и опис на претенция № **-*****-
*****/**/29.08.2023 г., като били увредени следните части: стъкло на предна
дясна врата. Твърди, че с доклад по щета е одобрил да се изплати
обезщетение в размер на 1035,90 лв., като сумата била изплатена на 04.01.2024
г. в полза на дружеството, извършило ремонта - „В. Г. Б.“ ЕООД. Твърди, че за
ПТП е съставен двустранен констативен протокол. Сочи, че е изпратил
регресна покана до ответника, както и че освен застрахователното
обезщетение претендира и ликвидационни разноски в размер на 25,00 лв.
Излага, че с писмо от 24.04.2024 г. ответникът е отказал плащане. При тези
твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът
оспорва механизма на ПТП. Оспорва всички сочени от ищеца щети да са в
причинна връзка с процесното ПТП. Оспорва претенцията като силно
завишена. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Нормата указва също, че застрахователят по имуществена застраховка с
предмет увредената вещ може да предяви вземанията си направо към
застрахователя по "Гражданска отговорност" на деликвента. За уважаване на
предявения иск ищецът е следвало да докаже в условията на пълно и главно
доказване, че в срока на застрахователното покритие на договора за
имуществено застраховане, вследствие виновно и противоправно поведение
на лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника към
датата на ПТП, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като
в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните
вреди, настъпили в причинна връзка с поведението на виновния водач, както и
2
че е отправил към ответника регресна покана за плащане на вземането, която е
получена от последния.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на плащане на обезщетението.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест
на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в
забава, както и размера на обезщетението за забава.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на
дълга на падежа.
Тежестта за доказване на релевантните по делото факти е указана на
страните с определението на съда по чл. 140 ГПК.
Като безспорни в процеса са отделени обстоятелствата, че 1/ към дата
на ПТП влекач марка „В.“, с рег. № ******** е бил застрахован при ответника
по валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“; 2/ към
дата на ПТП влекач марка „В.“, модел „** ***“, с рег. № ******** е бил
застрахован при ищеца по имуществена застраховка „К. С.“.; 3/ че ищецът е
заплатил обезщетение в размер на 1035,90 лв. на 04.01.2024 г. в полза на
дружеството, извършило ремонта - „В. Г. Б.“ ЕООД; 4/ че ищецът е поканил
ответника да възстанови платеното застрахователно обезщетение, както и
ликвидационни разноски в размер на 25,00 лв., но с писмо от 24.04.2024 г.
ответникът е отказал плащане.
Централният спорен въпрос в процеса е относно механизмът на
процесното ПТП. За установяване на това обстоятелство са събрани писмени
доказателства – заявление за изплащане на застрахователно обезщетение и
двустранен констативен протокол за ПТП; изслушано е заключение по САТЕ,
както и свидетелски показания на лицата, посочени в протокола за ПТП като
водачи на МПС, за които се твърди да са участвали в процесния инцидент.
Видно от протокола за ПТП същият е съставен от В. Б., като водач на
МПС „В.“, рег. № ********, и ремарке с рег. № ********, както и от Ц. М.,
като водач на МПС „В.“, рег. № ********, и ремарке с рег. № ********.
Заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение също е
подадено от Ц. М..
Пред СРС като свидетели са разпитани В. Б. и Ц. М..
3
Пред съда свидетелят В. Б. излага, че не си спомня за инцидент в
складова база на „Ф.“. Посочва, че се прибирал от път и преките му началници
му заявили, че са го посочили като свидетел на ПТП. Свидетелят твърди, че
дори не знае какво и как е станало. Никой не му обяснил нищо за инцидента.
Не знае и кой е увреденият камион. С негово участие не е ставал инцидент.
Посочва, че протоколът за ПТП не е подписан от него и не мисли, че е
съставен от него.
Пред съда свидетелят Ц. М. излага, че не е участвал в инцидент в
складова база на фирма „Ф.“. Не му е известно да се е настъпило ПТП с
участието на влекач „В.“, с рег. № ** **** **, и влекач „В. ** ***“, с рег. № **
**** **. Твърди, че не е подписвал двустранния протокол, нито почерка е
негов. Спомня си, че след случката му дали единия влекач, за да го закарам
пред „Б.“. Той завел щета пред „Б.“, но те му обяснили, че има нужда от
протокол. Свидетелят върнал камиона в гаража и предал на началника си, че
трябва протокол да се състави протокол, след което си заминал.
С оглед на показанията на разпитаните свидетели настоящият състав
намира, че приетите писмени доказателства – протокол за ПТП и заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение, не са годни да установят
механизма на процесното ПТП.
Доколкото заключението по САТЕ е изготвено единствено на база тези
писмени документи, то същото също няма нужната доказателствена стойност,
за да установи механизма на ПТП.
Прецизният анализ на доказателствата дава основание на съдебния
състав да приеме претенцията за неоснователна и недоказана в пълнота и по-
конкретно в частта на механизма на произшествието и поведението на водача
на влекач „В.“, рег. № ********, застрахован при ответника по застраховка
"Гражданска отговорност", и в какво се изразява неговата противоправност.
Казано по друг начин, от ищеца не е проведено пълно и главно доказване на
обстоятелствата, от които извежда правото си – наличие на непозволено
увреждане от водач на застраховано при ответника по договор за застраховка
"Гражданска отговорност" МПС.
По делото е поставен спор относно механизма на ПТП, който
механизъм следва да се установи от доказателствата по делото.
От анализа на свидетелските показания се достига до извод, че
4
ищецът не е посочил и по делото не са събрани годни доказателства,
установяващи пълно и главно механизма на ПТП, описан в исковата молба.
Мотивите по-горе дават основание предявения иск да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
По иска по чл. 86 ЗЗД
Поради неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и
предявения с него и зависещ от изхода му акцесорен иск с правно основание
чл. 86 ЗЗД.
По разноските:
При този изход на спора разноските се разпределят по правилото на
чл. 78, ал. 3 ГПК.
Ответникът своевременно е претендирал разноски в общ размер на
350.00 лева, включващи 50.00 лева депозит за свидетел, 200.00 лева депозит за
САТЕ и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, определено в
минимален размер по чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ.
Разноски в този размер следва да се възложат в тежест на ищеца.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ
гражданско отделение, 178 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от ЗЕАД
„Б. В. И.“ ЕАД, ЕИК *********, срещу ЗАД „О. - З.“ АД, ЕИК *********,
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане ЗАД „О. - З.“ АД да се осъди да заплати на
ЗЕАД „Б. В. И.“ ЕАД сумата от 1060,90 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „К. С.“ за щети по влекач марка
„В.“, модел „** ***“, с рег. № ********, описани в заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение и опис на претенция № **-*****-
*****/**/29.08.2023 г., и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва
считано от дата на подаване на исковата молба - 17.07.2024 г., до окончателно
изплащане на задължението, както и сумата от 35,00 лв., представляваща
5
лихва за забава върху горепосочената главница за периода от 16.04.2024 г. до
11.07.2024 г.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Б. В. И.“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК да заплати на ЗАД „О. - З.“ АД, ЕИК *********, сумата от 350 лева
– разноски по гр.д. № 42447/2024 г. по описа на СРС, 178 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6