Р Е Ш Е Н И Е
№
от 14.03.2023г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 90-ти състав, в публично
съдебно заседание на втори февруари две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЮ ЗГУРОВ
при секретаря Ирина Василева, като разгледа
докладваното от съдия Згуров гражданско дело № 8414 по
описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са
предявените от А.С.Я. и Д.С.П., конституирани
на мястото на починалата в хода на процеса ищца В.Ф.М., срещу ответното
дружество З. „Б.И.“ АД, субективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, относно
осъждането на ответника да заплати на всяка една от ищците сумите от по 25 000 лв., представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от тяхната майка и първоначален
ищец В.М., изразяващи се в закрито
счупване на горния край на табията (голям хрущал), закрити счупвания на други части на подбедрицата, фрактура на глезена, разкъсно-контузни
рани в областта на двете подбердрици и подкожен
хематом в областта на лява яблъчна кост, настъпили в следствие на ПТП от 11.09.2018г., причинено по вина на Н.Д.А.-
водач на лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“, с рег. № *****, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 11.09.2018
г. до окончателното изплащане на задълженията.
Ищците основават претенциите си твърденията, че в вследствие пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 11.09.2018г.
в с.Мрамор, около 10:22 часа, на ул.Васил Левски, в районна до кметството на
селото, по вина на водача на застрахованото по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ МПС марка и модел „Форд Фиеста“ с рег.№ *****, който
при навлизане в паркинга с ляв завой удря намиращия се пред него пешеходец-В.М..
В следствие на това произшествие В.М. е претърпяла неимуществени вреди, които е
претендирала с предявяването на иска пред съда, а след смъртта й в хода на
процеса, обезщетението се претендира от нейните правоприемници. Те считат, че
това обезщетение се дължи съгласно чл.86 ЗЗД ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба,
такъв постъпи от страна на ответника З.
„Б.И.“ АД, който оспорва предявените искове сочейки, че
водачът на процесното МПС Н.А. няма вина за
настъпването на произшествието, че за нея то е случайно събитие, което не е
имала обективната възможност да предвиди и предотврати, алтернативно, че то е настъпило по изключителна вина на
пострадалата, която е нарушила правилата на чл.113 и чл.32,ал.2 ЗДвП,
евентуално, че тя е съпричинила вредоносния резултат
с поведението си. Възразява, че уврежданията на пострадалата не са настъпили в
пряка причинно-следствена връзка с произшествието, счита претендираното
обезщетение за прекомерно.
След като взе
предвид изложеното в исковата молба и отговора, събраните доказателства по
делото и изявленията на страните в съдебно заседание, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
С
доклада на делото, съдът обяви за безспорни в отношенията между страните и
ненуждаещи се от доказване в процеса обстоятелствата, че водачът управлявал лек автомобил с марка „Форд “, модел „Фиеста“, с
рег. № ***** е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответника, със срок на действие обхващащ датата на настъпване на процесното ПТП.
От удостоверение за наследници на първоначалния ищец
В.Ф.М. (л.82) е видно, че тя е починала на 24.12.2021г., а нейни единствени наследници
са дъщерите й А.С.Я. и Д.С.П..
С влязло в сила на 20.08.2020г. Решение по НАХД
№15261/2019г. по описа на СРС, НО, 20-ти състав, водачът Н.Д.А. е призната за
виновна в това, че на 11.09.2018 г., около 10:20 часа, в с.Мрамор,
общ.Столична, при управление на МПС-лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“
с рег. №СВ *****ММ, в района на паркинга пред кметството на с.Мрамор, находящ се на пл.“*****, e нарушила правилата за
движение по пътищата:-чл.5,ал.2 ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство е
длъжен: 1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците…“;-чл.116 ЗДвП „Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към
…престарелите хора“;-чл.25,ал.1 ЗДвП „Водач на пътно превозно средство, който
ще предприеме, каквато и да е маневра, като например да....се отклони надясно или наляво по
платното за движение ..преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма
да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение.“, като се е отклонила в ляво
по посоката си на движение и не е пропуснала движещата се пред нея пешеходка В.Ф.М.,
ЕГН **********, реализирала пътно транспортно произшествие и по непредпазливост й причинила средна
телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК, изразяваща се в:-бималеоларно
счупване на дясната глезенна става (счупване на
малкия и голям пищял в областта на глезена), което е реализирало
медико-биологичния признак „трайно затруднение на движенията на десния долен
крайник, за срок повече от 30 дни „;-закрито счупване на голям пищял в ляво в
горния му край (външен страничен кондил) с излив на кръв в лявата колянна
става, което е реализирало медико-биологичния признак „трайно затруднение на
движенията на левия долен крайник, за срок от повече от 30 дни“;-бималеоларно счупване на лявата глезенна
става (счупване на малкия и голям пищял в областта на глезена), което е
реализирало медико-биологичния признак „трайно затруднение на движенията на
левия долян крайник, за срок повече от 30 дни“-престъпление по чл.343, ал.1,
б.“б“, пр.2, вр.чл.342,ал.1, пр.3 НК.
Съгласно показанията на свидетеля А., които
съдът кредитира, тя е управлявала автомобила, с който е причинено
произшествието от 11.09.2018г. на площада в с.Мрамор. Сочи, че е предприела
маневра „завой на ляво“, видяла две жени, които вървели към автомобила хванати
под ръка, а в следващия момент е видяла
само едната от тях. Счита, че вероятно колоната отстрани на предното стъкло на
автомобила й е попречила да види жената. Всичко станало за секунди. Когато слезнала от автомобила видяла, че жената била на земята и
краката й били много зле.
От приетата автотехническа
експертиза се установи, че при извършен оглед на автомобила не са установени
щети, като от наличните данни по делото не може да се установи точното място на
удара. Най-вероятно произшествието е настъпило в района на входа на паркинга на
кметството на с.Мрамор, в продължението на тротоарната площ. Към момента на
удара автомобилът се е движил със скорост от около 10 км/ч при което водачът е
имал възможността да възприеме пешеходеца към момента на предприемане на
маневрата за завиване наляво и да спре преди мястото на удара. Няма данни за
налични хоризонтални и вертикални пътни маркировки и пътни знаци на мястото на
произшествието. На входа за паркинга на кметството на с.Мрамор не е имало
пешеходна пътека.
Съгласно приетото заключение на вещото лице по
изслушаната съдебно-медицинска експертиза В.М. е била приета по спешност на
11.09.2018г. в УМБАЛСМ „Пирогов“, където са й били направени необходимите
образни и кръвни изследвания и са установени счупване на горния край на табията (голям пищал) на лява подбедрица, двуглезенно счупване
на дясна глезенна става, разкъсно-контузни
рани в областта на двете подбедрици, разкъсно контузна рана в областта
на лява вежда и подкожен хематом в областта на лява яблъчна
кост. Проведено било и оперативно лечение на двуглезенното
счупване на дясна глезенна става и разкъсно-контузните рани в областта на двете подбедрици, а счупването на горния край на големия пищял на
лява подбедрица е лекувано консервативно с гипсова имобилизация. Ищцата В.М. е страдала и от придружаващото
заболяване „артериална хипертония“, като то не се е отразило на начина на
протичане и продължителността на възстановителния период. При отговорите на
поставените на вещото лице въпроси в съдебното заседание, последният уточни, че
процесните увреждания на В.М. са настъпили при
падане, а това на коляното може да е от удар от автомобил. Тези увреждания
могат да се получат в следствие на процесното ПТП.
При така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно т.15 от Тълкувателно решение №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, решението по чл.78а НК, с което наказателният
съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага
административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда и
по смисъла на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК.
Съгласно чл.300 ГПК, влязлата
в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Предвид това, от приетото по делото влязло в сила решение се установява,
че водачът Н.Д. е виновна за настъпване
на произшествието и за уврежданията на пострадалата В.М., които са настъпили по
идентичен с установения в настоящото производство начин. Предвид това, възраженията
на ответното дружество, че вредите са настъпили в следствие на случайно събитие
или по изключителна вина на пострадалия са несъстоятелни.
От събраните
доказателства по делото и най-вече предвид показанията на свидетеля А., съдът
счита, че не се установи съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата. Тя не се е намирала с лице към автомобила,
за да възприеме движението му при извършваната маневра за навлизане в паркинга.
Пешеходецът не е навлизала в платното за движение, а е преминавала по продължението
на тротоара, представляващ вход към паркинга. При това положение, тя не е нарушила
чл.32, ал.2 или чл.113 ЗДвП.
Неимуществените вреди, представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, които не биха могли да бъдат
възстановени, поради което предвиденото в закона обезщетение не е
компенсаторно, е заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в
правната норма на чл. 52 ЗЗД - по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне, на
размера на обезщетението. В случая, следва да се вземе предвид обстоятелството,
че търпените страдания от В.М. са се отличавали със сравнително висок интензитет-представлявали са средна телесна
повреда, налагали са извършването на операция и освен това ищцата е била в напреднала възраст.
Относимо обстоятелство е и икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането с цел формиране на обществено-оправдана
мяра за справедливост / решение №
99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012
г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при определяне на паричният
еквивалент на вредите.
Въз основа на тези обстоятелства
съдът намира, че справедливото обезщетение, което следва да се присъди в полза
на първоначалния ищец, съответно по ½ от него в полза на
правоприемниците й, с което да бъдат обезщетени всички претърпени неимуществени
вреди до смъртта на ищцата настъпила на 21.11.2021г., представляващи болки и
страдания от счупване на горния край на табията (голям пищал) на лява подбедрица, двуглезенно счупване
на дясна глезенна става, разкъсно-контузни
рани в областта на двете подбедрици, разкъсно контузна рана в областта
на лява вежда и подкожен хематом в областта на лява яблъчна
кост, е в размер на 20 000 лв. Поради
това, в полза на всяка една от ищците следва да бъде присъдено обезщетение в
размер от по 10 000 лв., а исковете им за сумите от над 10 000 лв. до
25 000 лв. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съгласно чл.429, ал.2, т.2 и ал.3 КЗ, застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност“ дължи лихва за забава от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или
на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите
е най-ранна. В производството по делото не се
установи кога и дали застрахованият е уведомил застрахователя за настъпването
на събитието, като не беше представено и
доказателство за това, кога увреденото лице е предявило застрахователната си
претенция пред застрахователя. В исковата молба погрешно е изложено схващането,
че застрахователят по застраховка „гражданска отговорност“ дължи законната
върху присъденото обезщетение на основание чл.86 ЗЗД, считано от датата на
увреждането. Поради това дължимите обезщетения от по 10 000 лв. следва да
бъдат присъдени ведно със законната лихва, считано от 12.08.2020г.-датата на
подаване на исковата молба, а за периода от 11.09.2018г. до 12.08.2020г. акцесорните искове отхвърлени, като неоснователни.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на ищците следва да
бъдат присъдените направените от тях и праводателя им разноски по делото за внесена държавна такса
и заплатени адвокатски възнаграждения, изчислени съразмерно с уважената част от
исковете, като в полза на всяка от тях бъдат присъдени разноски в общ размер от
по 780 лв. Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на
заплатените от страна на ищците в полза на процесуалния им представител
адвокатски възнаграждения за неоснователно, защото те са в размери под
предвидения в Наредба №1/09.07.2004г.
минимум.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 400 лв.,
представляваща дължима държавна такса за образуване на делото върху уважения
размер от иска.
В полза на ответното дружество на основание чл.78, ал.3 ГПК
следва да бъдат присъдени разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение, депозити за вещи лица и за призоваване на свидетел, изчислени
съразмерно с отхвърлената част от иска, които са в общ размер на 1785 лв.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *****да заплати на А.С.Я. с ЕГН ********** и Д.С.П. с ЕГН ********** в
качеството им на правоприемници на В.Ф.М., ЕГН **********-починала в хода на
процеса, сумите
от по 10 000 лв. /десет хиляди лева/ за всяка
една от тях, представляващи дължимо обезщетение за претърпените от В.Ф.М. неимуществени вреди, изразяващи се в закрито
счупване на горния край на табията (голям хрущал), закрити счупвания на други части на подбедрицата, фрактура на глезена, разкъсно-контузни
рани в областта на двете подбердрици и подкожен
хематом в областта на лява яблъчна кост, настъпили в следствие на ПТП от 11.09.2018г., причинено по вина на Н.Д.А.-
водач на лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“, с рег. № *****, чиято гражданска отговорност на водач на МПС е
била застрахована от ответното дружество, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 12.08.2020 г. до окончателното изплащане на задълженията.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.Ф.М., ЕГН **********-починала в хода на процеса и
заместена от правоприемниците й А.С.Я. с ЕГН ********** и Д.С.П. с ЕГН ********** срещу З. „Б.И.“ АД, ЕИК *****, иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, в ЧАСТТА относно осъждането на
ответника да заплати на всяка една от ищците сумите от над 10 000 лв. до 25 000
лв., представляващи дължимо обезщетение за претърпените от В.Ф.М. неимуществени вреди, изразяващи се в закрито
счупване на горния край на табията (голям хрущал), закрити счупвания на други части на подбедрицата, фрактура на глезена, разкъсно-контузни
рани в областта на двете подбердрици и подкожен
хематом в областта на лява яблъчна кост, настъпили в следствие на ПТП от 11.09.2018г., причинено по вина на Н.Д.А.-
водач на лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“, с рег. № *****, чиято гражданска отговорност на водач на МПС е
била застрахована от ответното дружество, ведно със законната лихва върху
главниците от над 10 000 лв. до
25 000 лв., считано от 12.08.2020 г. до окончателното изплащане на задълженията и
върху главниците от по 25 000 лв., считано от 11.09.2018г. до 11.08.2020г.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *****да заплати на А.С.Я. с ЕГН ********** и Д.С.П. с
ЕГН ********** сумите от по 780 лв.
за всяка една от тях, представляващи разноски по делото.
ОСЪЖДА А.С.Я. с ЕГН ********** и Д.С.П. с
ЕГН ********** да заплатят на З. „Б.И.“ АД, ЕИК *****сумата от 1785 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *****да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата от 400 лв., представляваща дължима държавна
такса за образуване на делото.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Апелативен съд-София.
Съдия: