ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
764
гр.
Пловдив, 12 май 2022 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, XI с., в
закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
като разгледа адм.
дело № 1235 по описа за 2022 г., взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по
жалба, подадена от Р.Т.С.,***, против АУЗ № 1222 от 04.12.2013 г., издаден от
гл.инспектор в отдел“Събиране и контрол“ на Дирекция „Местни данъци и такси“
при Община Пловдив.
След преценка на представените
ведно с жалбата доказателства, съдът намира, че подадената жалба е процесуално
недопустима, по следните съображения:
С оспорения АУЗ № 1222 от 04.12.2013 г.,
издаден от гл.инспектор в отдел“Събиране и контрол“ на Дирекция „Местни данъци
и такси“ при Община Пловдив на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК на жалбоподателя са определени задължения за данък
върху превозните средства ведно със съответните лихви за просрочие.
В глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци
и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са
приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт
за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК, какъвто е конкретният случай, и установяване, което се осъществява с
ревизионен акт по чл. 108 ДОПК.
Установяването по данни е регламентирано в чл. 107 ДОПК,
като в ал. 1 е предвидено, че когато органът по приходите установява размера на
дължимия данък или осигурителната вноска въз основа на подадена от задълженото
лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в
съответния закон; в ал. 3 е предвидено, че размерът на задължението по ал. 1 се
съобщава на задълженото лице; по искане на задълженото лице органът по
приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от
искането; акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие
между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след
като е изчерпан редът по чл. 103 (регламентиращ действията след приемането на
декларацията при установяване на несъответствия между съдържанието на
подадената декларация и изискванията за попълването й или несъответствия между
данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети
лица или администрации), както и когато не е подадена декларация или
задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В ал. 4 на чл. 107 ДОПК е предвидено, че актът може да се обжалва в 14-дневен
срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция. Съгласно
разпоредбата на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, компетентният горестоящ административен орган в това производство е
ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община, който има
качеството на териториален директор на Националната агенция за приходите.
Установяването на задължения с ревизионен акт
е предвидено в чл. 108 ДОПК,
а в разпоредбите на глава петнадесета - "Данъчно-осигурителен
контрол" са регламентирани подробно процесуалните правила за извършване на
проверки и ревизии, за събиране на доказателства, за актовете, които се издават
в ревизионното производство и т. н. В чл. 152, ал. 1 ДОПК е предвидено, че ревизионният акт може да се обжалва изцяло или в
отделни негови части в 14- дневен срок от връчването му, според ал. 2 решаващ
орган е съответният директор на дирекция "Обжалване и управлението на
изпълнението" при ЦУ на НАП, в чл. 155 ДОПК
са регламентирани правомощията на решаващия орган в производството по обжалване
на ревизионния акт. Според чл. 156, ал. 1 ДОПК ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155,
може да се обжалва чрез решаващия орган пред административния съд по
местонахождението му в 14-дневен срок от получаване на съобщението, а според
ал. 2, ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която
не е обжалван по административен ред.
В чл. 144 ДОПК
е предвидено, че по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите
актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено
друго, според ал. 2, разпоредбите на тази глава (глава седемнадесета,
озаглавена "Общи разпоредби" от дял трети, озаглавен
"Обжалване") се прилагат в производствата по обжалване, уредени в
другите дялове на този кодекс,
ако не е предвидено друго.
Въз основа на цитираните законови разпоредби,
които намират субсидиарно приложение при установяването на задължения за местни
данъци, предвид препращащите разпоредби на чл. 4, ал. 1
- 5 ЗМДТ и чл. 144, ал. 1 ДОПК, се налага извод, че задълженията за местни данъци се установяват чрез
акт за установяване на задължение по декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК или чрез ревизионен акт по чл. 108 ДОПК.
В двата случая актът подлежи на задължителен административен контрол, като за
случаите, при които задължението е установено с акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК компетентният горестоящият орган /в ДОПК наречен "решаващ
орган"/ е ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община
/според чл. 4, ал. 5, предложение второ ЗМДТ/, а в случаите, при които задължението е установено с
ревизионен акт, решаващ орган е кметът на общината (според чл. 4, ал. 5, предложение първо ЗМДТ). На обжалване пред съда подлежи първоначалният
административен акт само в частта, която е обжалвана по административен ред и е
потвърдена при това обжалване /чл. 156, ал. 1,
2 и 3 ДОПК/.
Следователно обжалването по административен
ред на АУЗД е абсолютна процесуална предпоставка за възникване правото на
съдебно оспорване. В случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 148 от АПК,
регламентираща възможността административният акт да се оспори пред съда и без
да е изчерпана възможността за оспорване по административен ред, тъй като е
налице императивен процесуален ред, предвиден в специален закон, какъвто е
ДОПК.
От съдържанието на постъпилата в съда жалба е
видно, че се прави оспорване директно пред съда на АУЗ № 1222 от 04.12.2013 г.,
издаден от гл.инспектор в отдел“Събиране и контрол“ на Дирекция „Местни данъци
и такси“ при Община Пловдив като не се сочи да е проведено задължителното
административно обжалване пред ръководителя на звеното за местни приходи в
Община Пловдив.
Поради това съдът е длъжен да изпрати жалбата
на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, тъй като
от изхода на административния контрол за законосъобразност зависи възникването
на правен интерес за оспорване на административния акт пред съда.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
жалбата като подадена срещу акт, който не подлежи на пряко съдебно оспорване, е
процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане,
а производството по делото да се прекрати. Жалбата следва да се изпрати за
разглеждане на компетентния административен орган – Директора на Дирекция
„Местни данъци и такси“ при Община Пловдив.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 159, т. 1
във вр. с чл. 130 от АПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, подадена от Р.Т.С.,***,
против АУЗ № 1222 от 04.12.2013 г., издаден от гл.инспектор в отдел“Събиране и
контрол“ на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 1235/2022 г.
по описа на Административен съд – Пловдив.
ИЗПРАЩА жалбата на Р.Т.С.,***, против АУЗ № 1222 от
04.12.2013 г., издаден от гл.инспектор в отдел“Събиране и контрол“ на Дирекция
„Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, на Директора на Дирекция „Местни данъци и
такси“ при Община Пловдив, по подведомственост.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото
съобщаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: