№ 331
гр. Пловдив, 11.01.2024
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIV състав, в открито заседание на деветнадесети декември две
хиляди двадесет и трета година, в състав :
Председател : Здравка
Диева
Членове : Величка Георгиева
Адриан Янев
при секретаря Г.Георгиева и с участието на прокурор Р.Каменов,
като разгледа докладваното от съдия Диева касационно административно дело №
2924/2023г., взе предвид следното :
Касационно производство по чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс във връзка чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
„Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: - гр. София, район
„Средец“, бул. „Васил Левски“ № 54, представлявано от управителя П.М., с
пълномощник адв. С. К., обжалва Решение № 115 от 25.08.2023г., постановено по
АНД № 287/2023г. по описа на Районен съд – Асеновград, с което е потвърдено
Наказателно постановление /НП/ № 21/22.03.2023г., издадено от изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор" /ИА „МН“/, за
наложено на „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД,
административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за
нарушение по т.1.3. от раздел VII от Наредба № 30/19.07.2004г. за утвърждаване
на медицински стандарт „Физикална и рехабилитационна медицина“, на основание чл.116к ал.2 от Закона за
лечебните заведения /ЗЛЗ/.
Касаторът
счита решението на РС – Асеновград за необосновано, постановено в нарушение на
материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Поискано е да
бъде отменено ведно с отмяна на НП. Поддържа, че събраните по делото
доказателства установяват липса на съставомерност на твърдяното нарушение, но не
са анализирани от районния съд, а наведените от страна на дружеството аргументи
не са обсъдени в цялост. Твърди се, че съдът не е обсъдил в съвкупност
събраните в хода на делото гласни доказателства, което е довело до
постановяване на немотивиран съдебен акт, в който се правят крайни заключения
за нарушаване на разпоредбата на т.1.3. от раздел VII от Наредба №
30/19.08.2004г. за утвърждаване на медицински стандарт „Физикална и
рехабилитационна медицина“. В тази насока е заявено, че съдебният състав сам е
констатирал, че действително липсва легална дефиниция на понятието директен и
опосредствен контрол, както и конкретна правна норма, която да фиксира точният
обхват и форма на контрола, като отсъствието на конкретни параметри не може да
се извежда по аналогия или на база разширително тълкуване на разпоредбата.
Посочено е с подробни съображения, че е нарушена и разпоредбата на чл.57 ЗАНН,
тъй като в НП липсва точно описание на нарушението и конкретното изпълнително
деяние, с което се осъществява неговия състав, както и законовите разпоредбите,
които са нарушени. Изтъкнато е, че при издаване на НП е приложена
административно-наказателна разпоредба и имуществена санкция, които са изцяло
неприложими и неотносими към „Специализирани болници за рехабилитация –
Национален комплекс“ ЕАД – София, което е самостоятелно основание за
незаконосъобразност – от една страна чл.116к ал.2 ЗЛЗ касае еднолични търговци,
а не търговски дружества – юридически лица, а от друга – дори да бъде възприета
като приложима санкционна норма – предвиденият размер на имуществената санкция
не е 1500лв. за първо нарушение, тъй като този размер е за повторно нарушение.
Поддържа се, че не е допустимо съдът да изменя НП по отношение чл.57 ал.1 т.7 ЗАНН, в която насока е цитирана съдебна практика. В тази вр. е заявено и
обстоятелството на неприложимост на института на техническа или фактическа
грешка в производството по ЗАНН, възприето от административните съдилища. Претендират
се разноски за двете съдебни инстанции.
Касаторът се
представлява от адв.С.К., който поддържа доводите в жалбата. В писмена защита
са изложени подробни аргументи в защита на поддържаната теза.
Ответникът – Изпълнителен директор на ИА „МН“ – София, се
представлява от ст.юрисконсулт Л.П. и оспорва жалбата. В писмен отговор са
изложени подробни съображения относно законосъобразност на оспореното решение,
както и на потвърденото с него НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
В писмени бележки по същество се твърди, че посредством
събраните по делото доказателства са установени безспорно обстоятелствата, при
които са извършени нарушенията – лечебното заведение не е осигурило директен
или опосреднен контрол по отношение лечението на пациентката Т.П.. Приложената
санкционна разпоредба на чл.116к ЗЛЗ е съобразена с липсата на контрол, тъй
като изпълнителните деяния са бездействия. По отношение възражението за
неточност при изписване на административно-наказателната разпоредба – чл.116
ал.3 ЗЛЗ, е заявено, че не е от обхвата на съществените процесуални нарушения,
тъй като не е довела до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и както
е посочил АРС – техническата грешка в НП засяга единствено индивидуализацията
на санкцията спрямо субекта на наказателната отговорност. Поддържа се отсъствие
на предпоставки за квалификация на случая по см. на чл.28 ЗАНН.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е допустима - подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от страна с право и интерес от
оспорване. По същество е основателна.
1. НП № 21/22.03.2023г. е издадено от изпълнителния директор
на Изпълнителна агенция "Медицински надзор" – компетентен орган
съгласно чл.117 ЗЛЗ. АУАН № А-243/09.12.2022г. е издаден от Р.Р., на длъжност
Началник на отдел в ИАМН, упълномощен със Заповед № РД-01-170/08.12.2022г. на
изпълнителния директор на ИАМН, съдържаща се в административно-наказателната
преписка – в съответствие с нормата на чл.117 ЗЛЗ.
Описаното в НП нарушение е квалифицирано по см. на т.1.3 на
Раздел VII от Наредба № 30/19.07.2004г. за утвърждаване
на медицински стандарт „Физикална и рехабилитационна медицина“ : „Не се допуска
лечение на пациенти без директен или опосредстван контрол от страна на
медицинския персонал по време на процедурен прием.“. Фактическата установеност
е обвързана с налагане на имуществена санкция по чл.116к ал.2 ЗЛЗ, в размер на
1 500лв.
Съгласно чл.116к ал.2 ЗЛЗ : „Когато нарушението по ал. 1 е
извършено от едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 500
до 1000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – имуществена
санкция в размер от 1500 до 3000 лв.“. „Специализирани
болници за рехабилитация – Национален комплекс“ /СБР – НК/ ЕАД не е едноличен
търговец и преписката не съдържа доказателства за повторност вр. с размера на
имуществената санкция. Същият съответства на нормата на чл.116к ал.3 ЗЛЗ, която
не е приложената.
В случая е била осъществена проверка в „СБР - НК“ ЕАД, филиал
„Нареченски бани“ с предмет - контрол по спазването на медицинските стандарти в
лечебното заведение по повод настъпил инцидент /смъртта на пациентката Т.Т.П.,
настъпила на 28.07.2022г. в „СБР-НК“ ЕАД – филиал „Нареченски бани“/. Посредством
СМЕ в досъдебно производство е установено, че причината за смъртта е остра
сърдечно–съдова и дихателна недостатъчност в следствие на пресен инфаркт. При
проверката е констатирано, че в балнеолечебния сектор ваните се обслужват от
двама санитари – водолечители на дежурство, а в секция „Балнеология“, съгласно
поименното щатно разписание, имало назначени общо трима санитари –
водолечители. Нямало назначени рехабилитатори според изискване на Наредба №
30/19.07.2004г. за утвърждаване на стандарт „Физикална и рехабилитационна
медицина“. До ваните не е имало система за звукова или светлинна индикация за
връзка на пациента с персонала при необходимост. Липсвала и сигнална система за
отмерване на продължителността на процедурата. При лечението във вана пациентът
самостоятелно пълни ваната и темперира водата, вкл. сам контролира
продължителността на процедурата.
Според РС – Асеновград, НП отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН и е издадено от компетентния орган. Възприета е правилна квалификация на
нарушението по т.1.3 на Раздел VІІ от Наредба № 30/19.07.2004г. за утвърждаване
на стандарт “Физикална и рехабилитационна медицина“ - съдът правилно е отчел
отсъствие на легална дефиниция на понятията директен или опосредстван контрол,
както и норма, регламентираща точния обхват и форма на контрола, и основателно
приел, тези параметри следва да се извеждат от спецификите на провеждането
лечение във вр. със здравословния статус, възрастта и индивидуалните особености
на всеки конкретен пациент, с цел – гарантиране на неговото безопасно лечение. В
тази вр. е посочено, че при провеждането на конкретната процедура с вана - не е
осъществен пряк или опосредстван контрол от страна на медицинския персонал,
вкл. не е осъществен контрол при провеждането на самата процедурата от което и
да е лице служител на лечебното заведение; персоналът на лечебното заведение не
е контролирал или следял за извършването на самата процедура и нейните
най-важни елементи - температура на водата, продължителност на процедурата и състояние
на пациента по време на процедурата. АРС приел правилно прилагане на санкционната
разпоредба - чл.116к ЗЛЗ, като посочената в НП ал.2 от чл.116к ЗЛС, вместо ал.3
от същата норма, която се отнася за юридическо лице, квалифицирал за допусната
неточност. В тази вр. посочил, че неточността не е съществено нарушение на административно-производствените
правила, тъй като ал.2 и ал.3 не се отнасят до състава на административното
нарушение, а определят диапазон на санкцията в зависимост от субекта на
административно-наказателна отговорност. В случая допуснатото нарушение от
административно-наказващият орган не е ограничило правото на защита на
жалбоподателя.
2. Районният съд е изследвал всички относими за спора обстоятелства,
излагайки аргументирани мотиви в подкрепа на направените изводи.
Административно-наказателната отговорност на „СБР-НК“
ЕАД – филиал „Нареченски бани“ е ангажирана за нарушено конкретно правило от медицински
стандарт „Физикална и рехабилитационна медицина“, утвърден с Наредба № 30 /19.07.2004г.,
обвързано с разпоредбата на чл.6 ал.1 ЗЛЗ. Съгласно тази норма : „Дейността на
лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в
тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на
оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента.
Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на
здравеопазването.“. Наредба № 30/19.04.2004г. на МЗ за утвърждаване на медицински
стандарт „Физикална и рехабилитационна медицина“ е издадена на основание чл. 6
ал. 1 ЗЛЗ - §1 от ПЗР на наредбата. В една и съща редакция – ДВ бр. 54 от
2020г. е отменена нормата на чл.116а ЗЛЗ / „(Изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Лечебно
заведение, което извършва дейност по болнична медицинска помощ в нарушение на
утвърдените медицински стандарти, се наказва с имуществена санкция от 2000 до
5000 лв.“/, предвид чл.9 ал.1 т.3 ЗЛЗ /“Лечебни заведения за болнична помощ са:
т.3 болница за рехабилитация;“/ и е приета нормата на чл.116к ЗЛЗ – приложената
санкционна норма, което обосновава извод за отграничаване на нарушение на
правило от медицински стандарт, обвързано с разпоредбата на чл.6 ал.1 ЗЛЗ и
нарушение при извършване на дейност по болнична медицинска помощ в нарушение
разпоредбите на ЗЛЗ и нормативните актове по прилагането му по чл.116 ЗЛЗ /“(1)
(Изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г.) Който извършва дейност по болнична медицинска
помощ в нарушение на разпоредбите на този закон или на нормативните актове по
прилагането му, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв.; (2) (Изм. - ДВ, бр. 70
от 2004 г.) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се
налага имуществена санкция от 8000 до 20 000 лв.“/.
Квалификация на
административното нарушение е подвеждане на фактическия му състав /деянието с
неговите фактически белези/ под съответно нарушената норма. Съгласно Т.Р. № 3
от 10.05.2011г. по т.д.№ 7/2010г., ОСК, ВАС : „Неточната квалификация на
нарушението в акта за установяването му е без правно значение, ако нарушената
правна норма е правилно посочена в наказателното постановление.”. В случая не е
налице неточна квалификация на нарушението в НП, а е приложена несъответна
санкционна норма за субекта на административно-наказателната отговорност. Както
е приел РС – Асеновград, правото на защита не е ограничено, но това не е
основание за възприемане на посочената в НП санкционна норма като допусната
неточност. Приложената норма на чл.116к ал.2 ЗЛЗ е относима за едноличен
търговец, а не за юридическо лице. Размерът на наложената имуществена санкция е
1500лв., колкото е по чл.116к ал.3 ЗЛЗ – относимата санкционна норма, но същата
не е приложената в случая /в тази насока Решение № 3620 от 2.06.2023г. на АдмС - София по адм. д. №
3416/2023г./.
Хипотеза на допусната очевидна фактическа / техническа
грешка не е регламентирана в ЗАНН с оглед формалния характер на производството,
целящ гарантиране законосъобразност в правоотношенията между страните, предвид
правната и обществена значимост на засяганите ценности. За допуснатата в НП /а
не в АУАН/ техническа грешка в производството по ЗАНН не е предвидена
възможност за отстраняване. Действително, налице са установени способи за
отстраняване на очевидна фактическа грешка и неточности както в
административния акт, така и в съдебното решение, но в АПК - чл.62 ал.2, чл.175 АПК. Кодексът е предвидил обжалваемост на решението за поправка, каквато в ЗАНН
не е установена изрично. С оглед на регулираните със ЗАНН отношения, не следва
да бъде допускано разширително тълкуване на нормите. От процесуален аспект
следва да се съобразява и последицата на всеки способ за отстраняване пропуски,
допуснати от страните в производството. АПК предвижда оспорване на решението за
отстраняване на ОФГ, следователно правата на страна в административно
правоотношение не се ограничават. ЗАНН не допуска подобна процесуална
възможност.
Предвид изложените съображения следва извод за
незаконосъобразност на НП поради приложена несъответна санкционна норма.
Претендираните разноски от касатора следва да бъдат
присъдени – размерът на адвокатското възнаграждение пред всяка съдебна
инстанция е 1200лв. с включен ДДС /§2а от ДР на Наредба № 1 от 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения/ и не е прекомерен, предвид
размер на имуществената санкция – 1500лв. и чл.7 ал.2 т.2 по препратка от чл.18
ал.2 на наредбата.
Мотивиран така и на основание чл.221 ал.2 АПК, Административен
съд – Пловдив, ХXIV състав,
Р Е Ш И :
Отменя Решение № 115 от
25.08.2023г., постановено по АНД № 287/2023г., по описа на Районен съд –
Асеновград.
Отменя Наказателно
постановление №
21/22.03.2023г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
"Медицински надзор", за наложено на „Специализирани болници за
рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД, ЕИК *********, административно
наказание – имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за нарушение по
т.1.3. от раздел VII от Наредба № 30/19.07.2004г. за
утвърждаване на медицински стандарт „Физикална и рехабилитационна медицина“, на
основание чл.116к
ал.2
от Закона за лечебните заведения.
Осъжда Изпълнителна
агенция "Медицински надзор" – София да заплати на „Специализирани
болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от общо
2 400лв., разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове :