№ 17126
гр. С., 24.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. С.ОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. С.ОВ Гражданско дело №
20221110151008 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове от „К. И.“ АД, ЕИК: *******, седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Ц. Б. III“ № 85, ет. М., срещу В. В. В., ЕГН: **********,
адрес: гр. С., ж.к. „Т.“ № 40, вх. В, ет. 5, ап. 50, по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
следните суми:
300 лв. – главница по Договор за потребителски кредит „Екстра“ №
*****/15.03.2016 г., представляваща претърпени загуби;
72 лв. – договорна лихва за периода 15.04.2016 г. - 15.11.2016 г., представляваща
пропуснати ползи;
201,99 лв. – договорна такса „Гарант“ за периода 15.04.2016 г. - 15.11.2016 г.,
представляща пропуснати ползи,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането на
15.03.2016 г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че ответникът, представяйки по електронен път неверни
сведения относно самоличността си, използвал данни на друго лице – Т. И. в заявление
за отпускане на кредит, като му бил отпуснат потребителски кредит от 300 лв., с което
на ищеца била причинена имотна вреда, а във връзка с така сключения договор за
потребителски кредит не постъпили плащания от ответника. Същият бил осъден с
влязла в сила присъда за престъпление по чл. 248а, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
„глоба“ по н.о.х.д № 2258/20202 г. на СГС, НО, 22-ри състав, която присъда била
потвърдена с решение по в.н.о.х.д. № 601/2021 г. на АС-С., НО, 8-ми състав. Сочи, че
понесъл имуществени вреди от 925,87 лв. за главница, договорна лихва и договорна
такса „Гарант“ в гореописаните размери.
В срока за отговор В. В. В. чрез особения представител адв. С. Ж. оспорва
исковете поради изтекла давност.
1
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По предявените искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД в доказателствена
тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: 1) противоправно поведение –
соченият в исковата молба механизъм, при който ответникът, като е предоставил
неверни сведения относно самоличността си, използвайки личните данни на Т. Б. Б.,
ЕГН: **********, е сключил по електронен път договор за потребителски кредит на
15.03.2016 г., на която дата е получил заемната сума от 300 лв.; 2) вреди –
получаването на заемната сума от 300 лв. от ответника на 15.03.2016 г.,
представляваща претърпени загуби за ищеца, както и уговарянето в договора на
договорна лихва и договорна такса „Гарант“ за периода 15.04.2016 г. - 15.11.2016 г. в
размерите, посочени в исковата молба, с които суми ищцовото имущество с
положителност е щяло да се увеличи при изправно поведение на ответника по
процесния договор; 3) причинна връзка между противоправното поведение и вредите
– в резултат на предоставянето на невярна информация и последващото я сключване
на процесния договор ищецът е претърпял твърдените вреди в съответни размери,
като 4) вината на ответника се предполага до доказване на противното; 5) факти,
спиращи и/или прекъсващи давността на процесните задължения.
В тежест на ответника е при установяване на горните обстоятелства да докаже
погасяване на дълга, както и своите искания и възражения, като оборването на
презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД е в тежест на ответника
От приложената по делото влязла в сила на 23.09.2021 г. присъда от 22.04.2021
г., постановена по н.о.х.д. № 2258/2020 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 22
състав, потвърдена с решение № 291 от 23.09.2021 г. по в.н.о.х.д. № 601/2021 г. по
описа на Софийски апелативен съд, 8 наказателен състав, се установява, че
ответницата В. В. В. е била призната за виновна за това, че за периода от 14.03.2016 г.
до 15.03.2016 г. в гр.С., при условията на продължавано престъпление – с пет деяния,
които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна
страна продължение на предшестващото, за да получи кредит, представила неверни
сведения относно самоличността си в подадени заявления за отпускане на кредит по
електронен път пред служители на „К.“ АД, ,,4финанс“ ЕООД, „Фератум България“
ЕООД, „ВИВА Кредит“ ООД и „К. И.“ ООД – представила личните данни на Т. Б. И.
вместо своите, както следва: l. Ha 14.03.2016 г. в гр.С., за да получи кредит от „К.“ АД
в размер на 850 /осемстотин и петдесет/ лева, представила пред служителя на „К.“ АД
– А. А. П., неверни сведения относно самоличността си в заявление за отпускане на
кредит № *****/14.03.2016 г., подадено по електронен път на сайт: www.credissimo.bg
и в проведен телефонен разговор, като представила личните данни на Т. Б. И. – три
имена, ЕГН: **********, номер на лична карта ********* и поС.ен адрес - С.,ул. „Ч.
Ш.“ № 54, вместо своите ЕГН, номер на лична карта и поС.ен адрес; 2. На 14.03.2016 г.
в гр.С., за да подучи кредит от „4финанс“ ЕООД в размер на 300 /триста/ лева,
представила пред служителя на „4финанс“ ЕООД – Г. Ц. Н., неверни сведения относно
самоличността си в заявление за отпускане на кредит № **********/14.03.2016 г.,
подадено по електронен път на сайт: www.vivus.bg и в проведен телефонен разговор,
като представила личните данни на Т. Б. И. – три имена, ЕГН: **********, номер на
лична карта ********* и поС.ен адрес - гр. С.,ул. „Ч. Ш.“ № 54 , вместо своите; 3. На
14.03.2016 г. в гр.С., за да получи кредит от „Фератум България“ ЕООД в размер на
2
150 /сто и петдесет/ лева, представила пред служителя на „Фератум България“ ЕООД –
Г. Г. П., неверни сведения относно самоличността си в заявление за отпускане на
кредит № ********/14.03.2016 г., подадено по електронен път на сайт:
www.ferratum.ba, като представила личните данни на Т. Б. И. – три имена, ЕГН
**********, номер на лична карта ********* и поС.ен адрес – гр. С., ул. „Ч. Ш.“ №
54, вместо своите; 4. На 15.03.2016 г. в гр. С., за да получи кредит от „Вива Кредит“
ООД в размер на 300 /триста/ лева, представила пред служителя на „Вива Кредит“
ООД – Ц. П. И., неверни сведения относно самоличността си в заявление за отпускане
на кредит, подадено по електронен път на сайт: www.mmonev.bg и в проведен
телефонен разговор, като представила личните данни на Т. Б. И. – три имена, ЕГН:
*****, номер на лична карта ********* и поС.ен адрес - гр. С., ул. „Ч. Ш.“ № 54,
вместо своите; 5. На 15.03.2016 г. в гр. С., за да получи кредит от „К. И.“ ООД в
размер на 300 /триста/ лева, представила пред служителя на „К. И.“ ООД – В. Н. Н.,
неверни сведения относно самоличността си в заявление за отпускане на кредит №
*****/15.03.2016 г., подадено по електронен път на сайт: www.creditins.bg и в проведен
телефонен разговор, като представила личните данни на Т. Б. И. – три имена ЕГН:
**********, номер на лична карта ********* и поС.ен адрес - гр. С., ул. „Ч. Ш.“ № 54,
вместо своите, като с горното е осъществила състава на престъплението по чл. 248а,
ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 НК. На основание чл. 78а, ал. 1 НК съдът е освободил от
наказателна отговорност ответницата, като й наложил административно накзазание
„глоба“ в размер на 1000 лв.
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Приема се в съдебната практика, че присъдата, с която
първоинстанционният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му
налага административно наказание при условията на чл. 78а НК, съответно решението
на въззивната инстанция за освобождаване от наказателна отговорност съгласно чл.
78а НК, има за гражданския съд същата задължителна сила. При постановяването на
присъдата наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност
след като го е признал за виновен в извършване на деянието (чл. 305, ал. 5 НПК), т. е.
след като се е произнесъл по въпросите извършено ли е деянието, противоправно ли е
и виновен ли е деецът, по които въпроси присъдата е задължителна и към които
въпроси освобождаването на подсъдимия от наказателна отговорност при условията на
чл. 78а НК и налагането на административно наказание няма отношение (Решение №
14 от 4.05.2011 г. по гр. д. № 1493/2009 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 47 от 23.04.2012
г. по т. д. № 340/2011 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 75 от 12.05.2014 г. на ВКС по гр. д.
№ 733/2012 г., IV г. о.).
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав, разглеждащ гражданските
последици от деянието, е обвързан от присъдата, постановена от наказателния съд,
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Ето защо съдът, на основание чл. 300 ГПК, от елементите на непозволеното
увреждане следва да се приемат за безспорно установени деянието, противоправността
и вината на ответницата по делото, а именно, че на 15.03.2016 г. ответницата В. В. В.,
за да получи кредит от ищцотовото дружество „К. И.“ ООД в размер на 300 /триста/
лева, представила пред служителя на ищцовото дружество неверни сведения относно
самоличността си в заявление за отпускане на кредит № *****/15.03.2016 г., подадено
по електронен път на сайт: www.creditins.bg и в проведен телефонен разговор, като
3
вместо да представи своите лични данни, представила тези на Т. Б. И. в това число три
имена, ЕГН, номер на лична карта и адрес на последната, като с това е осъществила
състава на престъплението по чл. 248а, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което на
основание чл. 78а, ал. 1 НК е била освободена от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.
Трайна и непротиворечива е практиката на Върховния касационен съд (Решение
№ 46 от 19.05.2022 г. по т. д. № 408/2021 г. на ВКС, І т. о.; Решение № 7 от 09.03.2022 г.
по гр. д. № 2000/2021 г. на ВКС, III г. о.; Решение № 85 от 03.08.2016 г. по т. д. №
1047/2015 г. на ВКС, ІІ т. о.; Решение № 127 от 29.10.2015 г. по т. д. № 1882/2014 г. на
ВКС, ІІ т. о.; Решение № 117 от 08.07.2014 г. по т. д. № 3540/2013 г. на ВКС, І т. о.), че
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданскоправните последици от деянието, относно това дали то е
извършено, дали е противоправно и дали деецът е виновен съгласно чл. 300 ГПК.
Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от
деянието, подлежат на установяване със съответните доказателствени средства в
рамките на производството по разглеждане на гражданското дело. Осъдителна или
оправдателна, обвързващата сила на присъдата винаги предпоставя тъждество между
деянието, предмет на същата, и деянието, което е предмет на доказване в исковия
процес пред гражданския съд (Решение № 25 от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г. на
ВКС, ІІ т. о.; Решение № 163 от 26.10.2011г. по т. д. № 1025/2010 г. на ВКС, ІІ т.о.;
Решение № 150 от 22.11.2011 г. по т. д. № 1147/2010 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 7 от
09.03.2022 г. по гр. д. № 2000/2021 г. на ВКС, III г. о.). Установеният в наказателното
производство размер на причинените от престъпното деяние вреди, само ако е елемент
от фактическия състав на престъплението, обвързва и гражданския съд със
задължителна сила (Решение № 85 от 03.08.2016 г. по т. д. № 1047/2015 г. на ВКС, ІІ т.
о.; Решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. № 3945/2013 г. на ВКС, I т. о.; Решение по т.
д. № 411/2010 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 22 от 5.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г. на
ВКС, I т. о.; Решение № 191 от 05.10.2018 г. по гр. д. № 1063/2018 г. на ВКС, IV г.о.).
Следователно, когато деянието не обхваща във фактическия си състав размера на
щетата, приетото в присъдата не е задължително, констатации за други факти, които
не са елемент от престъпния състав, нямат обвързваща сила.
В конкретния случай с влязла в сила присъда ответницата е призната за виновна
в извършването на деяние, с което е осъществила състава на престъплението по чл.
248а, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 НК. Престъплението по чл. 248а, ал. 1 НК е на просто
извършване и е формално такова. За да е налице съставомерност, е нужно субектът на
престъплението „да представи неверни сведения, за да получи кредит“, без
законодателят да изисква за съставомерността на деянието кредит обективно да е
получен. Ето защо, в контекста на горепосочената съдебна практика констатациите на
наказателния съд относно усвояването на кредита не обвързват настоящия съдебен
състав. При това положение причинените на ищцовото дружество вреди в резултат от
извършеното от ответницата престъпление подлежат на пълно доказване (такова, което
създава сигурно убеждение у съда за осъществяването им), като съобразно правилата
на чл. 154 ГПК доказателствената тежест е на ищеца, което му е било указано от съда
с доклада по делото. В тази връзка от страна на ищеца са ангажирани писмени
доказателства – заявка № ***** от 15.03.2016 г., договор за потребителски кредит
„Екстра“ № ***** от 15.03.2016 г., ведно с приложение № 1 към него (погасителен
план) и разписка за извършено плащане № ************** от 15.03.2016 г., издадена
от Изипей АД, неоспорена от страните. От съвкупния им анализ и във връзка с
4
обсъдената по-горе влязла в сила осъдителна присъда се установява, че на 15.03.2016
г. ответницата, за да получи кредит от „К. И.“ ООД в размер на 300 лв., представила
пред служителя на „К. И.“ ООД неверни сведения относно самоличността си в
заявление за отпускане на кредит № *****/15.03.2016 г., подадено по електронен път
на сайт: www.creditins.bg, като вместо своите личните данни представила тези на Т. Б.
И., в т.ч. три имена, ЕГН, номер на лична карта и поС.ен адрес на последната.
Установява се и че във връзка с горепосочената заявка, подадена от ответницата,
ищецът е заплатил сумата от 300 лв. Следователно от ангажираните от ищеца писмени
доказателства се установява, че същият в резултат от деянието на ответницата е
отпуснал кредит в размер на 300 лв., който е бил усвоен изцяло. За ищеца това е вреда
(претърпяна загуба), като е без значение в чие владение се намират паричните
средства, излезли от патримониума на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД деликвентът дължи обезщетение за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. При така
очертания обем на деликтната отговорност не съществува съмнение в теорията и в
практиката, че обезщетението обхваща както претърпяната загуба, така и пропуснатата
полза. В конкретния случай настоящият съдебен състав намира, че по делото се
установи, че в резултат от извършеното от ответницата престъпление ищецът е
претърпял загуба в размер на 300 лв.
По въпроса дали за него са налице и имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи съдът намира следното. Пропуснатата полза е неосъществено
увеличаване на имуществото на увреденото от деликта лице. Съгласно дадените в ТР
№ 3 от 13.01.2023 г. по тълк. дело № 3/2021 г. на ВКС, ОСГТК разяснения на
обезщетяване подлежат само реалните вреди, т. е. правото на обезщетение се поражда
само за действително претърпените вреди, а не предполагаемите или хипотетични, тъй
като обратното може да доведе до случаи на неоснователно обогатяване.
Възможността за увеличение на имуществото на увреденото от деликта лице сама по
себе си не е достатъчна, за да се приеме наличието на пропусната полза. Дали
пропуснатата полза е щяла да бъде реализирана е въпрос на съществуване или
несъществуване на обективни факти от действителността, които подлежат на доказване
и от които произтича тази възможност. Тъй като законът изисква реално настъпила
вреда, за да възникне правото на обезщетение, предположението за наличието на
пропусната полза трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно
увеличаване на имуществото на увреденото лице, като не може да почива на
логическото допускане за закономерно настъпване на увеличението, както е и прието с
ТР № 3/2012 г. по тълк. дело № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо в ТР № 3 от
13.01.2023 г. по тълк. дело № 3/2021 г. на ВКС, ОСГТК се приема, че причинените от
деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност, както трябва да
бъдат доказани със сигурност пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на
договорно задължение.
В случая видно от приложената по делото заявка № ***** от 15.03.2016 г., за
която, както се посочи по-горе, с влязла в сила присъда е установено, че е подадена от
ответницата, която е представила не своите лични данни, а тези на трето лице, е
посочена сума за връщане в размер на 573,99 лв. Включените в посочената сума
компоненти се установяват от приложения по делото договор за потребителски кредит
„Екстра“ № ***** от 15.03.2016 г. и приложение № 1 към него (погасителен план),
видно от които в общия размер на сумата за връщане от 573,99 лв. са включени
главница в размер на 300 лв., договорна лихва в размер на 72 лв. и такса „гарант“ в
5
размер на 201,99 лв. Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай от
събраните по делото доказателства не се установяват обстоятелства, от които може да
се направи обоснован извод за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото
лице, което е осуетено от деликта. Това е така доколкото не е сигурно дали
ответницата би сключила договор за потребителски кредит при посочените условия –
договорна лихва и такса „гарант“, ако в заявката за отпускане на кредит беше
представила своите лични данни.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената
тежест, всяка една от страните в производството трябва да докаже фактите и
обстоятелствата, на които основава изгодните за себе си искания и възражения,
съответно да понесе неблагоприятните последици от недоказването им. При иск за
обезщетение за вреди от непозволено увреждане увреденото лице трябва да установи
всички елементи, включени във фактическия състав на увреждането, с изключение на
тези, които се предполагат по силата на закона, а деликвентът следва да установи
обстоятелствата, водещи до отпадане на отговорността му или до ограничаване на
обема й. Вредите са обективна категория и затова за уважаването на иска за
непозволено увреждане не е достатъчно настъпването им да е предполагаемо и
хипотетично, а е необходимо да се установи реалното им съществуване. В този случай
на доказване подлежат фактите, от които произтича възможността за реализиране на
ползата, както и че реализирането й е станало невъзможно поради деликта. В
настояшия случай от ангажираните от ищеца доказателства не се установява пълно и
главно, такова което създава у съда сигурно убежедение за тяхното осъществяване, за
сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице, което е осуетено от деликта,
поради което ищецът следва да понесе неблагоприятните последици от недоказването
му.
По направеното възражение за изтекла погасителна давност
Вземането произтича от непозволено увреждане, поради което е приложима
общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД. Съгласно чл. 114 ЗЗД
вземането за обезщетение на вредите от непозволено увреждане, в т. ч. от
престъпление, става изискуемо и давността почва да тече от откриването на дееца. При
задължения от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана –
вземането е изискуемо при възникването му, но пострадалият не може да упражни
правото си, ако длъжникът е неизвестен. Затова за вземания, произтичащи от
непозволено увреждане, законът определя погасителната давност да започва да тече от
откриването на дееца, без да е уреден специален ред за установяване авторството на
деянието (Решение № 50034 от 13.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1169/2022 г., IV г. о.;
Решение № 122 от 30.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1817/2020 г., IV г. о.; Решение № 68
от 4.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1944/2020 г., IV г. о.; Решение № 380 от 13.10.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 429/2011 г., IV г. о.).
В процесния случай от материалите, находящи се в приложеното по делото
досъдебно производство № 226ЗМИП-15114/2016 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр.пр. №
28193/2016 г. по описа на СРП (приложено към н.о.х.д. № 2258/2020 г. по описа на
Софийски градски съд, НО, 22 състав) се установява, че на 19.05.2016 г. Т. Б. И. е
подала сигнал в 02 РУ-СДВР с твърдения, че ответницата е теглила кредит от нейно
име без нейно съгласие в размер на 800 лв. от „К.“ Ад. На 27.05.2016 г. в допълнение
към него е заявила, че ответницата е теглила кредити от нейно име и без нейно
съгласие и от други небанкови институции, сред които и ищцовото дружество – „К.
6
И.“ АД. От началника на 02РУ-СДВР до ищцовото дружество е било изпратено
запитване, в което е посочено, че във връзка с извършвана проверка по пор. с вх. №
226000-6814/2016 по описа на 02РУ-СДВР, следва да представи информация относно
това дали Т. Б. И. е кандидатствала за кредит, респ. ако е кандидатствала - да
предоставят всички начлини данни за лицата, посочени за контакт, мобилните им
номера, имейл адреси, IP адреси и др. В отговор ищцовото дружество е предоставило
изисканата информация.
На 20.06.2016 г. ответницата В. В. В. в дадените от нея писмени обяснения е
заявила, че е кандидатствала за отпускането на процесния кредит от ищцовото
дружество „К. И.“ АД, за което е използвала личните данни на въпросното трето лице.
Досъдебното производство е било образувано с постановление на прокурор от
СРП от 01.08.2016 г. срещу В. В. В. за това, че на 14.03.2016 г. в гр. С., в офис на „К.“
АД чрез използване на неистински документ е получила без правно основание чуждо
движимо имущество – сумата от 800 лв., с намерение да я присвои – престъпление по
чл. 212, ал. 1 НК.
С постановление от 15.08.2018 г. на прокурор при СГП досъдебното
производство е било прието по компетентност (под пр.пр № Е18029/2018 г. по описа на
СГП) и е разпоредено разследването да се води за това, че през м.03.2016 г. в гр. С., за
да получи кредит от „К.“ АД са представени неверни сведения пред служители на „К.“
АД, касаещи самоличността на лицето, поискало кредита – престъпление по чл. 248а,
ал. 1 НК.
С постановление за привличане на обвиняем от 28.11.2018 г. на Н. М. – ст.
разследващ полицай при 02 РУ – СДВР, по пр.пр. № Е18029/2018 г. по описа на СГП,
ответницата В. В. В. е била привлечена в качеството на обвиняем за процесното
престъпление по чл. 248а, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, като постановлението е било
предявено на последната на 10.12.2018г.
С постановление за привличане на обвиняем от 18.05.2020 г. на Н. М. – ст.
разследващ полицай при 02 РУ – СДВР, по пр.пр. № Е18029/2018 г. по описа на СГП, е
било извършено ново привличане на ответницата В. В. В. в качеството на обвиняем за
процесното престъпление по чл. 248а, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, като
постановлението е било предявено на последната на 20.05.2020 г.
При така установените факти по делото, настоящият съдебен състав намира, че
откриването на дееца е станало на 20.06.2016 г., когато ответницата при даване на
писмени обяснения пред държавен орган е признала, че е кандидатствала за
отпускането на процесния кредит, за което е представила неверни сведения, като е
използвала личните данни на въпросното трето лице. Следва да бъде отбелязано, че
гражданската отговорност за вредите от деликта не е обвързана с наказателното
производство, поради което за предявяването на гражданския иск не е необходимо да е
било образувано досъдебно производство, деецът да е бил привлечен в качеството на
обвиняем или да е бил осъден с влязла в сила присъда. След като ответницата в
дадените от нея писмени обяснения в рамките на е признала неизгодни за нея факти
относно авторството на твърдяното деяние, от този момент е станало възможно
предявяването на гражданските искове за вредите от деликта пред гражданския съд по
смисъла на чл. 114, ал. 3 ЗЗД и горецитираната практика на ВКС, имайки предвид, че
макар и ищцовото дружество да не е било конституирано като ощетено юридическо
лице в досъдебното производство, видно от протокол за разпит на свидетел от
06.10.2016 г. М. А. в качеството си на управител на ищцовото дружество изрично е
7
заявил, че е запознат с правото си на граждански иск във връзка с образувано
досъдебно производство срещу В. В. за престъпление по чл. 212, ал. 1 НК, като
участва в производството съгласно установеното в НПК и че е запознат с правата си на
пострадал, а именно да бъде информиран за хода на наказателното производство,
както и че не желае да му бъдат предявени материалите по разследването, а в същите
материали се съдържат писмените обяснения на ответника, че е извършил
инкриминираното деяние, което съставлява процесният деликт. Дори и да се приеме,
че считано от датата на разпита на 06.10.2016 г. ищецът чрез своя управителен орган е
могъл да се запознае с материалите по разследването и да узнае за признанието на
ответника относно извършването на деликта, петгодишният давностен срок до
06.10.2021 г. е изтекъл към датата на подаване на исковата молба на 20.09.2022 г.
Съдът намира, че извършеното с постановление от 8.11.2018 г. привличане на
ответницата в качеството на обвиняваем в конкретния случай, както и извършеното с
постановление от 18.05.2020 г. ново привличане като обвиняем, които постановления
по правило не се връчват на увреденото лице, не съставляват действия по откриване на
дееца по смисъла на чл. 114, ал. 3 ЗЗД и не поставят ново начало на давностния срок,
доколкото деецът е станал известен в един по-ранен момент. Ето защо съдът приема,
че погасителната давност относно вземането за обезщетение за вреди е започнала да
тече на 20.06.2016 г.
Съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД погасителна давност не тече, докато трае
съдебният процес относно вземането. Съобразно задължителните разяснения, дадени с
ТР № 5 от 05.04.2006 г. по тълк. д. № 5/2005 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС бездействието
на кредитора не се санкционира с неблагоприятната последица вземането му да се
погаси по давност при висящ съдебен процес относно вземането, по отношение на
което тече погасителна давност, но наказателният процес относно престъпление, с
което е осъществен и фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД,
не е съдебен процес относно вземането за вреди, което произтича от деликта, за
спирането на давността е необходимо да има съдебен процес относно вземането чрез
предявяване на иск по реда на ГПК или на граждански иск в наказателния процес, като
този съдебен процес, а не висящото наказателно производство е основание за спиране
на погасителната давност, докато съдебният процес трае (Решение № 122 от 30.08.2021
г. на ВКС по гр. д. № 1817/2020 г., IV г. о.; Решение № 68 от 4.08.2021 г. на ВКС по гр.
д. № 1944/2020 г., IV г. о.; Решение № 50 от 19.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3438/2018
г., IV г. о.; Решение № 1016 от 22.12.2009 г. по гр. д. № 293/2009 г. на ВКС, III г. о.;
Решение № 610 от 30.09.2010 г. по гр. д. № 888/2009г. на ВКС, IV г. о.; ).
При съобразяване на горепосочената съдебна практика и отчитане на началния
момент, от който е започнала да тече погасителната давност в случая, се налага
категоричният извод, че давността е изтекла на 20.06.2021 г. - преди предявяване на
настоящите искове на 20.09.2022 г., поради и което следва да се приеме, че макар и
основателен, предявеният иск за сумата от 300 лв. следва да се отхвърли като погасен
по давност.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски
има единствено ответницата, но същата е била представлявана от особен представител
и не претендира разноски, а и не е доказала тяхното извършване.
8
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „К. И.“ АД, ЕИК: *******, седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Ц. Б. III“ № 85, ет. М., срещу В. В. В., ЕГН: **********,
адрес: гр. С., ж.к. „Т.“ № 40, вх. В, ет. 5, ап. 50, осъдителни искове по чл. 45, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на следните суми като неоснователни:
300 лв. – главница по Договор за потребителски кредит „Екстра“ №
*****/15.03.2016 г. - поради изтекла погасителна давност;
72 лв. – договорна лихва за периода 15.04.2016 г. - 15.11.2016 г.;
201,99 лв. – договорна такса „Гарант“ за периода 15.04.2016 г. - 15.11.2016 г.,
представляващи претърпени от ищеца имуществени вреди под формата на
претърпени загуби относно главницата и пропуснати ползи относно договорната
лихва и договорната такса „Гарант“, в резултат от извършено от ответницата
престъпление по чл. 248а, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, установено с влязла в сила
Присъда от 22.04.2021 г. по н.о.х.д. № 2258/2020 г. на Софийски градски съд, НО,
22-ри състав, потвърдена с Решение № 291 от 23.09.2021 г. по в.н.о.х.д. №
601/2021 г. на Софийски апелативен съд, 8-ми наказателен състав,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането на
15.03.2016 г. до изплащане на вземането.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9