Решение по дело №49/2019 на Районен съд - Пирдоп

Номер на акта: 57
Дата: 29 май 2019 г. (в сила от 20 юни 2019 г.)
Съдия: Цонка Тодорова Миткова
Дело: 20191860200049
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

град Пирдоп 29.05.2019 година

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

          РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, втори състав, в открито заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦОНКА МИТКОВА

 

при секретаря Петя Александрова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия МИТКОВА АНД № 49 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:

          Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

          Т.К.М., ЕГН **********, адрес: ***, обжалва наказателно постановление № 18-6/ 28.05.2018 г. на Началника на РУ – Пирдоп, с което на основание чл. 257, ал. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лева /петстотин лева/ за административно нарушение по чл. 257, ал. 1 от ЗМВР. Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, необосновано и моли да бъде отменено изцяло.

          РУ – Пирдоп не взема становище по жалбата.

          Районна прокуратура – Пирдоп не взема становище по жалбата.

          Районен съд – Пирдоп, след като обсъди събраните доказателства по делото и ведно с доводите на страните, намира за установено следното:

          На 20.05.2018 г. е съставен АУАН срещу Т.К.М., ЕГН **********, адрес: *** за това, че „на 20.05.2018 г. около 20.20 часа в град Пирдоп, ул. „Цар Освободител” на кръстовището с ул. „Св.Св. Кирил и Методий” не изпълнява разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, като извършеното не съставлява престъпление, а именно: не представя документ за самоличност и не спира за проверка.” В АУАН е посочено, че с горното жалбоподателят е извършил административно нарушение по чл. 257, ал. 1 от ЗМВР. АУАН е съставен в присъствие жалбоподателя, в присъствие на един свидетел и екземпляр от акта е връчен на жалбоподателя.

Наказателно постановление № 18-6 на Началника на РУ – Пирдоп е издадено на 28.05.2018 г. срещу жалбоподателя, като в него е отразено, че същото се издава въз основа на АУАН от 20.05.2018 г. В наказателното постановление е посочено, че „на 20.05.2018 г. около 20.20 часа в град Пирдоп, ул. „Цар Освободител” на кръстовището с ул. „Св.Св. Кирил и Методий” не изпълнява разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, като извършеното не съставлява престъпление, а именно: не представя документ за самоличност и не спира за проверка.” В наказателното постановление е посочено, че с горното жалбоподателят е извършил административно нарушение по чл. 257, ал. 1 от ЗМВР. Видно от наказателното постановление, че на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лева /петстотин лева/.

Видно от показанията на свидетелите С.Л.В. – актосъставител и И.И.П. – свидетел при проверката и при съставяне на акта /служители на РУ – Пирдоп/, дадени в с.з. на 15.05.2019 г., че те поддържат фактическите констатации, отразени в акта. Свидетелите В. и П. установяват, че на посочената дата в акта са били на работа в град Пирдоп, при обхода на маршрута на ул. „Цар Освободител“ на кръстовището с ул. „Св.Св. Кирил и Методий“, пред входа на градската градина видели жалбоподателя гол до кръста, във видимо нетрезво състояние, викал, пеел, ръкомахал и държал в ръка кенче бира. Свидетелите В. и П. установяват, че те спрели при жалбоподателя, направили му забележка за поведението и там не е местото да се държи така, казали му да си облече тениската, но той отказал, поискали му документ за самоличност, но той отказал да го представи, държал се арогантно и заплашвал проверяващите, напуснал мястото на проверката и тръгнал да се качва на такси, което наложило да бъде задържан и отведен в сградата на РУ – Пирдоп, където му били съставени актове по ЗМВР и ЗБЛД. Свидетелите В. и П. установяват, че наблизо е имало възмутени граждани от поведението на жалбоподателя.

По делото е представена заповед № 8121з от 11.11.2015 г. на Министъра на вътрешните работи във връзка с правомощията на Началника на РУ – Пирдоп за издаване на обжалваното наказателно постановление.

По делото са представени заповед за задържане на лицето Т.К.М. от 20.05.2018 г. и докладна записка по случая от С.Л.В..

Наказателното постановление № 18-6/ 28.05.2018 г. на Началника на РУ – Пирдоп е връчено на Т.К.М. на 14.03.2019 г., а жалбата против същото е депозирана на 18.03.2019 г.

          При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата на Т.К.М. срещу Наказателно постановление № 18-6/ 28.05.2018 г. на Началника на РУ – Пирдоп е подадена по реда и в сроковете на чл. 59 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява частично основателна.

Съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство по издаване на наказателното постановление, което се атакува, не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, обуславящи отмяната му. Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акта за установяване на административно нарушение. Същият е съставен от компетентен актосъставител, при съставянето му са спазени изискванията на чл. 42, 43 и 44 от ЗАНН. Наказателното постановление, издадено във връзка с посоченото нарушение на ЗМВР, е издадено от компетентно длъжностно лице. Не се констатираха нарушения на изискванията на чл. 57 и сл. от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в сроковете, предвидени от ЗАНН. По делото не се установиха визираните в жалбата нарушения да са съществени, по безспорен начин е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

По отношение на административното нарушение по чл. 257, ал. 1 от ЗМВР и наложеното в тази връзка административно наказание „глоба” в размер на 500 лева /петстотин лева/.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът счита за доказано, че при описаната фактическа обстановка в АУАН и наказателното постановление, жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по 257, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно тази разпоредба на закона който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв. В тази насока административнонаказващият орган ангажира надлежни доказателства пред настоящата инстанция, от които е видно, че при описаната фактическа обстановка в АУАН и Наказателното постановление, жалбоподателят е извършил посоченото административно нарушение, като не е изпълнил разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, като извършеното не съставлява престъпление, а именно: не представя документ за самоличност и не спира за проверка. При това положение съдът счита, че законосъобразно административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя. В същото време съдът намери, че наказващият орган не е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН. Санкционната норма на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР предвижда за извършване на визираното административно нарушение да бъде наложено административно наказание „глоба” от 100 до 500 лв. Административнонаказващия орган в конкретния случай е наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба” в максимален размер на 500 лева /петстотин лева/. Не се обосноваха от въззиваемата страна обстоятелствата, взети предвид от административнонаказващия орган при индивидуализацията на наказанието. При индивидуализиране на наказанието съдът взе предвид, че така наложеното наказание се явява завишено с оглед на факта, че извършеното от жалбоподателя нарушение е за първи път (противното не бе установено от административно наказващия орган) и горното съставлява смекчаващо отговорността обстоятелство. Съдът следва да вземе предвид, че в административнонаказателната процедура не е установено имотното състояние на жалбоподателя. Горното поражда необходимостта административното наказание да се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, съобразено с неустановеното имотно състояние на жалбоподателя. Поради горното административното наказание „глоба” следва да се намали от 500 лева /петстотин лева/ на 100 лева /сто лева/ т. е. към минималния размер. Настоящият съдебен състав намира, че по този начин ще бъдат постигнати целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН – да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, както и изискването на чл. 27 от ЗАНН при определяне на наказанието да се отчита винаги тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, и имотното състояние на нарушителя, както и обществената опасност и динамиката на съответния вид административни нарушения. Ето защо съдът счита, че следва да измени обжалваното наказателно постановление, като намали размера на глобата, предвид изложените по – горе съображения.

          Воден от гореизложеното Районен съд – Пирдоп

 

 

 

                                      Р  Е  Ш  И:

 

         

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 18-6/ 28.05.2018 г. на Началника на РУ – Пирдоп, с което на жалбоподателя Т.К.М., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 257, ал. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лева /петстотин лева/ за административно нарушение по чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 500 лева /петстотин лева/ на 100 лева /сто лева/.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд – София област, по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: