№ 10469
гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20221110121298 по описа за 2022 година
Предмет на делото са предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу
М. Г. К., обективно кумулативно съединени искове с правни основания
чл.422, ал.1 във вр. с чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно признаването за
установени на вземанията, предмет на издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 09.04.2021г. по ч.гр.д. № 14680/2021 г.
по описа на СРС, 90 състав, а именно 133,75 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия до имот, находящ се на адрес: ГР.
СОФИЯ, Ж.. аб.№ 118445 за периода от 1.5.2017 г. до 31.1.2018 г., ведно със
законната лихва от 15.3.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 32,06 лв. за периода от 1.10.2018 г. до 9.3.2021 г.
Ищцовото дружеството основава претенциите си с твърденията, че
ответницата в качеството й на собственик на топлоснабдения имот и
съответно потребители, дължи претендираните суми за доставената до имот,
находящ се в ГР. СОФИЯ, Ж.. аб.№ 118445 топлинна енергия в периода от
1.5.2017 г. до 31.1.2018 г.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв е постъпил
от страна на ответника М. Г. К., с който предявените искове се оспорват с
възраженията, че тя не е потребител на топлинна енергия в този имот, т.е.
1
оспорва наличието на договорно правоотношение между страните. Прави
възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице – помагач „Директ“ ЕООД не взема конкретно становище
по основателността на исковете.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба и отговора фактически
твърдения и съобрази формулираните искания, намира, че предявените
искове имат правната си квалификация в разпоредбата на чл. 422 от ГПК във
вр. с чл.150 ЗЕ вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на
чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
Приети като писмени доказателства по делото са писмени документи за
наличието на договорно правоотношение по отчитане на ТЕ на л. 17 и сл. от
делото, а именно договор от 08.11.2001 г., сключен с „Техем сървисис” ЕООД
и протокол от ОС на процесната ЕС от 25.10.2001 г. за избор на топлинен
счетоводител.
Видно от представения нотариален акт № 17, том XVII, дело №
2731/1983 г. на нотариус при СРС, обективиращ договор за дарение,
ответницата е придобила собствеността на ½ ид.ч. от процесния недвижим
имот, представляваща ап. № 4 в ГР. СОФИЯ, Ж.К. ..., БЛ. 198, ЕТ. 1.
От представения договор за наем от 01.02.2012 г. на процесното
жилище ответницата М. Г. К. е предоставила ползването му на „...“ ЕООД
срещу 250 лв. месечен наем за период от 3 години, който след изтичането му
се продължава за още 3 години /чл. 5 от договора/, т.е. до 01.02.2018 г.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, което се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно
дадено, се установява, че справката на Топлорайон Изток съдържа данни за
общия разход на топлинна енергия от абонатната станция и разходите за
имота, като изчисленията са правени съгласно нормативната уредба.
Изчислена е потребена топлинна енергия за БГВ, както и съответните
изравнявания за периоди по ФДР. Топлинният счетоводител е извършил
дялово разпределение съобразно действалите Наредби за топлоснабдяване. В
имота на ответника е имало щранг – лира в банята и един бр. водомер за топла
вода.
2
От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно
дадено, се установява, че ответницата не е платила сумите за процесния
период, начислени от ищеца по фактури и след корекции по изравнителни
сметки, като дължимите суми са в размер на 133,75 лв. главница за ТЕ и 33.11
лв. за лихва.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Исковете са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г./
"Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. В конкретният
случай от доказателствата по делото не може да се направи извод за наличие
на облигационно правоотношение за доставка на ТЕ между страните по
делото. Това е така, защото на първо място от горецитирания нотариален акт
№ 17, том XVII, дело № 2731/1983 г. на нотариус при СРС, обективиращ
договор за дарение, ответницата е придобила собствеността на ½ ид.ч. от
процесния недвижим имот. Следва да се има предвид и че видно от
представения от самия ищец договор за наем от 01.02.2012 г. на процесното
жилище ответницата М. Г. К. е предоставила ползването му на „...“ ЕООД
срещу 250 лв. месечен наем за период от 3 години, който след изтичането му
се продължава за още 3 години /чл. 5 от договора/, т.е. до 01.02.2018 г., т.е. не
се установява по отношение на този ответник да е налице договорно
правоотношение по доставка на топлинна енергия. Съдът съобразява и
обстоятелството, че видно от представените от третото лице – помагач
„Директ“ ЕООД отчетни документи за процесния период партидата за имота
е била с титуляр именно наемателя „...“ ЕООД.
На следващо място съдът намира единствено за пълнота на изложението
и че вземането е погасено по давност с изтичането на тригодишен давностен
срок по чл. 111, б.“в“ от ЗЗД, доколкото периода на вземането е от 1.5.2017 г.
до 31.1.2018 г., а заявлението по чл. 410 от ГПК е депозирано на 15.3.2021 г.
С оглед изхода от настоящия спор съдът намира, че на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК ответницата има право на разноски в размер на 700 лв.,
3
представляващи платено адвокатско възнаграждение в исковото и
заповедното производство. Съдът намира, че възражението на ищеца за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответницата е
неоснователно, тъй като то е уговорено и платено в минималните размери по
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
..., със седалище и адрес на управление: гр.София, ..., против М. Г. К., ЕГН
**********, със съд. адрес гр. София, ..., ет. 2, к-ра 210, чрез адв. М., за
признаването за установени на вземанията, предмет на издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 09.04.2021г. по ч.гр.д.
№ 14680/2021 г. по описа на СРС, 90 състав, а именно 133,75 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия до имот,
находящ се на адрес: ГР. СОФИЯ, Ж.. аб.№ 118445 за периода от 1.5.2017 г.
до 31.1.2018 г., ведно със законната лихва от 15.3.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 32,06 лв. за периода от 1.10.2018 г. до
9.3.2021 г.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр.София, ..., да заплати на М. Г. К., ЕГН **********,
със съд. адрес гр. София, ..., ет. 2, к-ра 210, чрез адв. М., сума в размер на 700
лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение, с включени
разноски по ч.гр.д. № 14680/2021 г. по описа на СРС, 90 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
„Директ“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ... № 21,
секция А-Б, офис 3.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4