Решение по дело №58/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 375
Дата: 11 април 2022 г.
Съдия: Владимир Вълков
Дело: 20221100900058
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 11 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 375
гр. София, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милена Богданова
при участието на секретаря Весела Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело №
20221100900058 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.625 и сл. от ТЗ.
Образувано е по молба на „Л. за е.п.“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“****, представлявано от С.К. за откриване на производство по
несъстоятелност на дружеството.
Молителят твърди, че дружеството не е в състояние да изпълни публично правните
си задължения към държавата и общините, свързани с търговската му дейност и
частноправни задължения. Твърди, че се намира в състояние на неплатежоспособност,
считано от 15.12.2021г., когато плащанията са спрени. Поддържа, че наличното имущество
на дружеството не е достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите
на кредиторите. Не може да изпълнява изискуеми и безспорни парични задължения и е в
обективна невъзможност да посреща текущите си такива, свързани с търговската дейност.
Твърди, че затрудненията на дружеството не са временни.
Молителят иска да бъде постановено решение, с което да се обяви
неплатежоспособността на дружеството като се определи началната й дата, да се открие
производство по несъстоятелност, да бъде постановено прекратяване на дейността на
дружеството и едновременно с това да бъде обявено в несъстоятелност.
Съдът като взе в предвид, изложените в подадената молба обстоятелства, събраните
по делото, включително по почин на съда, доказателства – писмени доказателства, данни
от Агенция по вписванията, Национална агенция по приходите и Отдел “Пътна полиция“-
СДВР, МВР, както и заключението на изслушаната съдебна финансово-икономическа
експертиза и като съобрази обявените по партидата на търговеца в търговския регистър
счетоводни документи, намира за установено от фактическа страна следното.
„Л. за е.п.“ ЕООД, е еднолично дружество с ограничена отговорност, със седалище в
района на Софийски градски съд. Регистрирано е на 02.11.2018г. със записан и внесен
капитал от 10лева.
Към настоящия момент дружеството има следните задължения – към НАП за
1
незаплатени данъци – 14 562,75лв, към А.И. ЕООД - възнаграждения за наем - 8 974евро и
за възнаграждения за извършени услуги по издадени фактури в размер на 13 973,75 евро.
Тези задължения са посочени и от самия молител в молбата му по чл. 625 от ТЗ по
делото.
За публичните задължения на дружеството от предоставената информация от ТД на
НАП София се установява, че няма започнати действия по принудително изпълнение срещу
имуществото на дружеството по реда на ДОПК.
Според заключението на вещото лице по изслушаната съдебна финансово-
икономическа експертиза, стопанската дейност на дружеството през изследвания период
преобладава търговия с пакетирани храни на прах и козметични продукти. През целия
анализиран период то е осъществявало дейността си изключително със заемен капитал, респ.
в силна зависимост от него. Финансовият резултат от дейността е отрицателен – загуба в
изключително големи размери, превишаващи сумата на целия пасив – за 2019г. с 526% и
към 31.12.2021г. с 426%. Загубата, пренасяна по години увеличава отрицателната стойност
на собствения капитал. Задълженията на дружеството са в изключително високи размери
като абсолютна стойност и дял в пасива, като достигат до 1 645хил. лева към 10.01.2022г.
/10 пъти спрямо сумата на пасива/. Задълженията да формирани основно от търговски заеми
– 1576хил.лв. към 10.01.2022г. – 96% от всички задължения и в по-малки размери към
доставчици, персонала и осигурителни и данъчни задължения. Според вещото лице
финансовият резултат от дейността на дружеството по разликов метод, общи приходи минус
общи разходи, за периода е само загуба, като за 2018г. не е извършвало търговска дейност,
не е водило счетоводно отчитане и не е съставило финансов отчет. За 2019г.-2021г.
дружеството отчита приходи от дейността – продажби от храни и разходи – за платени
наеми, консултантски услуги, счетоводни и одиторски услуги и за заплати и осигуровки на
персонала. Финансовият резултат е само загуба, която достига 767хил.лв. към 31.12.2021г.
Основните показатели, които характеризират фирменото състояние в краткосрочна
перспектива са показателите за ликвидност като водещо място заема коефициентът на обща
ликвидност. Същият се разглежда като показател за покриваемост на текущите задължения с
краткотрайни активи и характеризира оперативните възможности на предприятието.
Коефициентът на обща ликвидност е съотношение на краткотрайните активи и
краткосрочните задължения /текущи задължения/.
Коефициентът на бърза ликвидност е отношение на сумата на краткосрочните
вземания + краткосрочни инвестиции + парични средства към краткосрочните задължения.
Коефициентът на незабавна ликвидност е отношение на краткосрочните вземания +
парични средства към текущите задължения.
Коефициентът на абсолютна ликвидност е отношение между паричните средства и
текущите задължения /до 1 година/.
Финансовата автономност е показател за финансовото състояние на фирмата,
нейната способност да посреща дълготрайните си задължения. Собственият капитал на
фирмата следва да бъде минимум една трета от всички задължения, за да се осигури
възможност за разплащане за дълъг период от време. За общ норматив на финансова
автономност се приема коефициент 0,33.
Коефициентът на задлъжнялост е реципрочен на показателя за автономност.
Според вещото лице високите стойности на задълженията на дружеството, предимно
от търговските заеми и перманентната загуба от дейността, показателите за ликвидност и
финансова автономност са под референтните стойности. Общата балансова стойност на
притежаваните активи са били недостатъчни за покриване на всички задължения –
краткосрочни и дългосрочни през целия анализиран период. Молителят е извършил
последно плащане на 29.11.2021г. за заплащане на работни заплати на персонала в общ
размер на 2 434,49лв. Вещото лице е направило извод, че дружеството през целия
анализиран период е бил перманентно в състояние на невъзможност да обслужва
2
задълженията си. С реализиране на лошите финансови резултати по години, загубата
непрекъснато се е увеличавала, както и значителните по размери търговски заеми през
2020г. и 2021г. Независимо, че частично са били погасявани задълженията по години,
дружеството е изпадало в перманентна неплатежоспособност като през всеки последващ
отчетен период непогасените задължения са нараствали. Налице е прогресивно засилващата
се невъзможност то да обслужва задълженията си от всякакъв характер.
Изводът е, че дружеството – молител е в много влошено финансово състояние и
изпитва тежки затруднения по отношение покритието на своите текущи и изискуеми
задължения. Предприятието е с много лоша ликвидност, установимо с икономическите
показатели. Според изчислените коефициенти на ликвидност и финансова автономност,
длъжникът не е в състояние да покрива текущите си и изискуеми задължения, считано от
30.12.2021г. Последното извършено плащане от длъжника е от 29.12.2021г.
За молителят не се установява към датата на приключване на устните състезания по
делото да разполага с пари или ликвидно имущество, чрез които да се покрият началните
разноски за производство по несъстоятелност, съответно на текущото възнаграждение на
временния синдик и очакваните разноски по несъстоятелността.
След дадените указания от съда в закрито съдебно заседание на 23.03.2022г. за
внасяне по сметка на Софийски градски съд в 7-дневен срок на сумата от 7 000 лева,
необходими за покриване на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност
по чл.629б ал.1 от ТЗ, такива разноски не са били привнесени нито от молителя, като
длъжник, нито от кредитор. Определението е влязло в сила на 28.03.2022г.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира
следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 607а, ал. 1 от ТЗ, производство по несъстоятелност се
открива за търговец, който е неплатежоспособен.
Неплатежоспособността е обективно състояние, в което изпада търговец, когато не е
в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до
търговска сделка, публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с
търговската дейност на търговеца или задължение по частно държавно вземане, както и
задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и
служителите, което не е изпълнено повече от 2 месеца съгласно чл.608 ал. 1 от ТЗ.
В случая, въз основа на установеното от фактическа страна, следва да се направи
извод, че молителят е неплатежоспособен.
Към датата на приключване на устните състезания по делото дружеството има
изискуеми задължения по търговски сделки, както и парични публичноправни задължения
към държавата, свързани с търговската му дейност. Тези задължения не са изпълнени, което
предполага неплатежоспособност (чл. 608, ал. 3, изр. 1 от ТЗ). Няма събрани доказателства и
обстоятелства, които да сочат на финансово-икономическото състояние на длъжника, при
което той да може да изпълни задълженията - краткотрайните активи на дружеството да са
достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения.
Като начална дата на неплатежоспособността следва да бъде определена датата
30.12.2021г.
След тази дата молителят не е могъл да покрива краткосрочните си задължения с
наличните краткотрайни активи. Съгласно установеното финансово състояние на
дружеството, коефициентът на обща ликвидност е бил под характерната стойност 1
(неоспорвана като съответно приложима), както и под общата норма са били коефициентът
на финансова автономност и реципрочният коефициент на финансова задлъжнялост. По
правило коефициентът на обща ликвидност, като съотношение на всички краткотрайни
активи към краткосрочните пасиви (задължения), е основен показател за състояние на
неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните
активи, участващи при формирането му (така Решение № 71 от 30.04.2015г. по т.д. №
4254/2013г. на ВКС, ТК, І т.о.). След 31.12.2019г. икономическото състояние на молителя е
3
било трайно влошено, което е и понастоящем. Затрудненията на молителя не са временни,
нито той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност на
интересите на кредиторите (чл. 631 от ТЗ).
Без значение е дали след 30.12.2021г. от молителя са извършвани плащания,
съответно кога са извършени последните плащания. Съгласно разпоредбата на чл.608, ал. 3,
изр. 2 от ТЗ, спиране на плащанията, като обстоятелство, предполагащо
неплатежоспособност, е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания
на определени кредитори. Както вече се посочи, неплатежоспособността е обективна
невъзможност на търговеца да изпълнява задълженията си – спиране на плащанията, което
се дължи на липса на краткотрайни активи с достатъчна степен на ликвидност, които са
достатъчни за покриване на краткосрочните задължения. В този смисъл са Решение № 202
от 10.01.2014г. по т.д. № 1453/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 56 от 10.09.2014г. по
т.д. № 3057/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 13 от 23.06.2015г. по т.д. № 2435/2014г. на
ВКС, ТК, ІІ т.о. и др. Извършването на плащания към отделни кредитори не води до извода,
че не е налице състояние на неплатежоспособност, ако от обективен финансово-
икономически анализ на предприятието се установи, че дружеството не е било в състояние
да изпълни задълженията си.
Неплатежоспособността на длъжника трябва да бъде определена съобразно
обективни критерии, сочещи действителното изпадане на търговеца в това състояние (така и
Решение № 140 от 28.12.2015г. по т.д. № 3682/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).
По делото са събрани доказателства за финансово-икономическото състояние на
предприятието на молителя, които установяват коефициент на обща ликвидност на
дружеството след 2019г. под единица. Съгласно трайно установената съдебна практика,
коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост сочат на възможна
неплатежоспособност в бъдеще, а за близък до 1 се приема размер на коефициента за обща
ликвидност, който е 0.91-0.92 и нагоре (така Решение № 202 от 10.01.2014г. по т.д. №
1453/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и Решение № 1 от 22.06.2015г. по т.д. № 2435/2014г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о.).
Наличното ликвидно имущество на длъжника не е достатъчно за покриване на
началните разноски в производството по несъстоятелност. Разноските за несъстоятелността,
определени от съда на 7 000 лева, не са били предплатени по реда на чл.629б от ТЗ, въпреки
дадената от съда възможност с определението от 23.03.2022г.
Съдът ще обяви неплатежоспособността на молителя - длъжник, като ще определи
началната й дата, ще открие производство по несъстоятелност, ще обяви длъжника в
несъстоятелност, като ще допусне (постанови) обезпечение чрез налагане на запор и
възбрана, ще постанови прекратяване дейността на предприятието, и ще спре
производството по реда на чл. 632, ал. 1, вр. чл. 710 от ТЗ.
На длъжника и кредиторите следва да бъде указано, че спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на
решението, ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако бъде
депозирана по сметка на Софийски градски съд сумата, необходима за предплащане на
първоначалните разноски по несъстоятелността от 7 000 лева (чл. 632, ал. 2 от ТЗ). Ако в
този срок не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще прекрати
производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника от търговския
регистър (чл. 632, ал. 4 от ТЗ).
За заличаване на дружеството в търговския регистър следва да бъде изпълнено
задължението за предаване на разплащателните ведомости по чл. 5, ал. 10 от КСО.
На основание чл. 620, ал. 1 от ТЗ в тежест на длъжника следва да бъдат възложени
разноските от 250 лева държавна такса по молбата по чл. 625 от ТЗ. Сумата ще бъде събрана
от масата на несъстоятелността, ако производството по делото бъде възобновено.
Мотивиран от изложеното, съдът
4
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Л. за е.п.“ ЕООД, ЕИК **** със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“****, и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА Й
ДАТА на 30.12.2021г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Л. за е.п.“ ЕООД,
ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“****.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност „Л. за е.п.“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“****.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Л. за е.п.“ ЕООД,
ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“****.
ПОСТАНОВЯВА възбрана и запор върху имуществото на „Л. за е.п.“ ЕООД, ЕИК
**** със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“****.
СПИРА производството по т.д.н. №58/2022г. на Софийски градски съд, Търговско
отделение, VІ-13 състав.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението,
по молба на длъжника или на кредитор, ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно
имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски градски съд сумата,
необходима за предплащане на първоначалните разноски по несъстоятелността от 7 000
лева.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в едногодишен срок от
вписването на решението за спиране на производството по несъстоятелност не бъде
поискано неговото възобновяване, съдът ще прекрати същото и ще постанови заличаване на
длъжника от търговския регистър.
УКАЗВА на длъжника, че за заличаването му в търговския регистър следва да бъде
изпълнено задължението за предаване на разплащателните ведомости по чл. 5, ал. 10 от
КСО от дружеството.
ОСЪЖДА на „Л. за е.п.“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“**** да заплати на сметка на Софийски градски съд сумата от 250 лева
(двеста и петдесет лева) разноски по делото.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър, съгласно чл. 622, вр. чл. 624
от ТЗ.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията на основание чл.14 от
ЗТРРЮЛНЦ, за вписване в търговския регистър.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в 7-дневен срок
от вписването му в търговския регистър, включително от лицата по чл. 613а, ал. 2 от ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5