Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 447 Година 2021,30.03. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд граждански състав
на единадесети
декември две хиляди и двадесета година
в публичното заседание в следния състав:
Председател: Антоанета Андонова-Парашкевова
Членове: ………………………………………..
………………………………………
Секретар: Цветанка
Арнаудова
Прокурор:…………………………………………………………………………
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 325 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Първа инвестиционна банка“АД,ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Драган Цанков “ № 37 чрез пълномощника
юрисконсулт Диана Пашова е предявил обективно съединени искове за установяване,
че ответникът И.Ц.Й. *** й дължи сумата от
92457,81 евро, представляваща главница по договор за банков кредит № 000LD-L-000207 от 20.12.2010 год. ,изменен с анекс № 1 от 29.03.2013 год., анекс
№ 2 от 01.04.2016 год. и договор за встъпване в дълг от 28.11.2012 год., ведно
със законната лихва за забава върху главницата от 04.04.2018 год. - дата на
подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК до окончателното изплащане на сумата,
за които вземания са били издадени
заповед за изпълнение от 25.04.2018 год. и изпълнителен лист от същата дата -
25.04.2018 год. по ч.гр.д. № 22543 по
описа за 2018 год. на Софийски районен съд. Твърди, че е предоставил кредит на „Търговска
къща Йолов“ ЕООД, със сегашно наименование „А и Л корпорация“ ООД с размер от
1230000 евро с уговорен краен срок за погасяване 25.12.2013 год., като кредитът
е бил усвоен до пълния размер на предоставената сума по сметка, открита на
името на кредитополучателя на няколко транша в периода 30.12.2010 год. - 31.01.2011
год. Посочени са датите и сумите, с които кредитът е бил погасяван по главница,
лихви, включително разсрочени такива, и комисионни за управление. Ищецът
твърди, че кредитът е в просрочие, считано от 01.11.2016 год. - общо 518 дни
към 03.04.2018 год. включително, като
изброява просрочените 14 броя вноски по главница съгласно погасителен план. Заявява,
че общият размер на просрочената главница е 92467,81 евро. Изброява и други
неизпълнени задължения, като цитира някои разпоредби от договора. Сочи, че
падежът на кредита е настъпил на дата 01.01.2018 год. съгласно анекс № 2, както
и че договорът е бил изменен с два анекса и договор за встъпване в дълг. Заявява,
че с последната сделка - договора за встъпване в дълг, физическото лице и
търговско дружество на основание чл. 101 от ЗЗД
стават съдлъжници наред с кредитополучателя по задълженията му. Сочи, че
е инициирал заповедно производство за събиране на част от задълженията по
кредита, като по издадената заповед за
изпълнение, един от длъжниците е депозирал възражение, с което обосновава
правния си интерес от предявяване на иска по чл. 422 от ГПК. Претендира
присъждане на разноските в заповедното и в настоящото производство. Представя и
ангажира доказателства
Ответникът И.Ц.Й. оспорва основателността на предявените искове, като
признава сключването на договора за банков кредит, двата анекса към него, както
и договора за встъпване в дълг. Счита, че извлечението от сметка, представено в
заповедното производство, не отразява вярно действителните правоотношения между
страните и извършените плащания за погасяване на задълженията по него. Твърди, че
през м. януари 2016 год. е постигната договорка с банката, по силата на която
тя се е задължила да придобие собствеността на недвижими имоти, върху които
в нейна полза са били учредени договорни
ипотеки, обезпечаващи вземанията й по кредита, като имотите, предмет на
покупко-продажбите са били собственост на трети лица/ипотекарни длъжници/. Сочи,
че банката се е задължила, след придобиване на собствеността, да сключи
договори за финансов лизинг на недвижими имоти с други дружества, които са
лица, посочени от кредитополучателя и банката, и в които банката има 50 %
дялово участие. Заявява, че след сключването на договорите за финансов лизинг
на тези недвижими имоти с третите дружества, последните се задължавали да
възстановят сумите, представляващи ДДС по доставката по договорите за лизинг в
приблизителен размер на 3000000 лв., като наредителите /лизингополучатели/ се
задължавали да преведат тези суми по специална сметка на банката по силата на
сключен с дружествата-лизингополучатели договор от 02.08.2016 год. за откриване
на специална сметка. Твърди, че с постъпилите по специалната сметка суми, банката
се е задължила да погасява напълно задълженията на кредитополучателя по ред и
начин, посочен в приложение № 1 към договора за откриване на специална сметка. Изброява
договорите за покупко-продажба на недвижими имоти, които ищецът сключва, както
с кредитополучателя, така и с трети лица-търговски дружества. Твърди, че на
05.02.2016 год. между банката и продавачите по
изброените договори е подписано споразумение /приложение 9/ във връзка
с процесния договор за банков кредит, с
което страните договарят конкретно посочени суми да бъдат платени от
търговските дружества и физически лица по конкретно посочена банкова сметка на
банката за погасяване на задължения по различни банкови кредити, сключени с
ищеца. Посочва, че в споразумението кредитополучателят е поел задължение да
заплати на банката сума в размер на 1915800 лв. за погасяване на задълженията
си по процесния кредит, като след превода в чл.9.1 се сочи размера на дължимия
остатък по договорите за кредит. Изброява и сключените договори за финансов
лизинг преди придобиването на собствеността от страна на ищеца. Сочи, че след сключване на договорите за лизинг с
оглед постъпване в банката на сумите по възстановения ДДС по доставката, е
сключен договор от 02.08.2016 год. за откриване на специална сметка и
Приложение 1 към него между ищеца и дружествата–лизингополучатели. Твърди, че
по силата на този договор банката се задължава да открие и поддържа специална
безлихвена сметка в лева с конкретен номер с титуляр - самата тя, при уговорени срокове и условия, а всеки от
лизингополучателите следва да захрани сметката си при нея с определена сума в лева. Твърди, че
страните са се договорили, че след захранване на индивидуалните сметки на всеки
един от наредителите със съответната сума, банката следва служебно, в рамките
на не повече от 3 работни дни ,да преведе постъпилите суми по друга своя банкова сметка, без да е
необходимо каквото и да е съгласие или друго волеизявление, на който и да е от
страните, като сумите ще се използват за погасяване на задълженията по съответните
договори за кредит и за договори за лизинг при съобразяване с реда, предвиден в
Приложение 1 към договора. Посочено е как следва да се разпределят средствата, постъпващи
по специалната сметка, съгласно приложение 1. Заявява, че лизингополучателите
във връзка с договора за специална сметка са превели по сметките си в банката
суми, като едно от дружествата „Айсберг Боровец“ ООД е захранило сметката си на
17.07.2017 год. със сумата от 1289571,73 лв., като ищецът без основание и в
противоречие с договора за специална сметка отказва да нареди сумата по
специалната сметка и да направи разпределението за погасяване на задължения, които
е описал. Счита, че съгласно цитираната по-горе схема за погасяване 60% от
сумата, представляват 1365065,80 лв., като с плащането й, дългът по кредита е
следвало да бъде погасен. Посочва, че „Айсберг Боровец“ ООД е отправил няколко
искания ищецът да изпълни захранването на специалната сметка, както е било
договорено, но е получил откази, отправил е и искане ищецът да придобие
безвъзмездно оборудването на апартаментен хотел в к.к Боровец, на който вече е
бил собственик, равняващо се на 4000000 лв., като по този начин погаси
задълженията по договора за кредит и впоследствие да заличи учредени ипотеки. Сочи,
че натрупаната сума в сметката на „Айсберг Боровец“ ООД в размер от 1418437,71
лв. не е разходвана съобразно договореното. Твърди, че направените от страна на
лизингополучателите плащания по специалната сметка и разпределението, което
банката е следвало да извърши въобще не са отразени в извлечението от сметка, представено
в заповедното производство. Позовава се и на други обстоятелства, които
подробно излага, твърдейки, че за неизпълнение на задълженията на „Айсберг
Боровец“ ООД банката има пряка вина. В обобщение, заявява, че направените
плащания по специалната сметка и разпределението, което ищцовата банка е следвало да извърши /10% от платените суми
е следвало да се разпределят за погасяване на задължението по процесния договор
за банков кредит/, както и плащането, извършено от „Кръстова вада“ ООД - лизингополучател
по договор за финансов лизинг на
недвижим имот, са довели до погасяване на задълженията, за които е издадена
заповед за изпълнение. Представя доказателства.
Бургаски окръжен
съд, като обсъди доводите на страните и представените и събрани по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорни са между
страните следните факти: сключен е валиден договор за банков кредит № 000LD-L-000207 от 20.12.2010 год. ,изменен с анекс № 1 от
29.03.2013 год., анекс № 2 от 01.04.2016 год. и договор за встъпване в дълг от
28.11.2012 год.; кредитополучател по договора е „А и Л корпорация“ ООД с
предишно наименование „Търговска къща „Йолов“ ЕООД; И.Ц.Й. е страна-поемател,
по договора за банков кредит въз основа на договора за встъпване в дълг; банката
е изпълнила задължението си да предостави
сумата по кредита възлизаща на 1230000 евро,като кредитът е бил усвоен
до пълния размер; М.Е.Х. е бил служител при ищеца.
Предявените искове са с правни основания в чл.422 от ГПК
във вр. с чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 от
ЗЗД, и чл. 86 ЗЗД.
Не е спорно, а
това е видно от всички събрани доказателства,че е било подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на извлечение от счетоводните книги на ищеца, по договор
за банков кредит № 000LD-L-000207 от 20.12.2010 год., изменен с анекс № 1 от 29.03.2013 год., анекс
№ 2 от 01.04.2016 год. и договор за встъпване в дълг от 28.11.2012 год., по повод на
което е било образувано ч.гр.д. № 22543/2018 г., по описа на Районен съд – София. В производството по
посоченото частно дело са били издадени Заповед от 25.04.2018 г. по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист. Ответникът по делото е подал в срок възражение по реда на чл. 414 от ГПК, като заявява, че не
дължи изпълнение на задължението по издадената заповед за изпълнение като не излага съображения. По въпроса дали
възражението на ответника е подадено в срок, съдът се е произнесъл с
определение № 303 от 11.03.2020г.
Не е спорно между страните, а това е видно и от събраните и неоспорени писмени
доказателства, че между ищеца в настоящото производство и „Търговска къща Йолов“
ЕООД, със сегашно наименование „А и Л корпорация“ ООД е бил сключен договор за
банков кредит № 000LD-L-000207 от 20.12.2010 год. По силата на посоченият
договор, банката е предоставила на търговското дружество в
качеството на кредитополучател банков кредит в размер на 1230000 евро
,предназначен за оборотни средства, с уговорен краен срок за погасяване
25.12.2013 год., като кредитополучателят се е задължил да го усвоява, ползва и връща, ведно с
начислените лихви, такси, комисионни и други разходи в предвидените в договора
срокове и условия. В раздел VI, чл. 11 е
договорено заплащането на годишна лихва за ползване на кредита в размер на Базовия
лихвен процент (БЛП) на банката за евро, увеличен с надбавка от 6 пункта,
като е прието лихви да се начисляват само за дните на фактическо
ползване на кредита. Договорено е заплащането да се извършва на падежи, посочени
в погасителен план, който е неразделна част от договора, като размерът на
плащанията ,залегнали в него е изчислен върху главницата на кредита на основа
на БЛП на банката при сключване на договора, с оглед на което е направено и
уточнение,че така съставения погасителен
план не е отразява точния размер на дължимата лихва за всеки отделен лихвен период, а има
ориентировъчен характер. Предвидено е точният размер на лихвата да се изчислява
от банката на падежа за всеки лихвен период, като тя може, по свое усмотрение,
да капитализира начислените, но непросрочени лихви, чрез прибавянето им към
главницата на кредита, за което с подписването на договора, кредитополучателя
дава своето изрично съгласие. В т.11.4 е договорено, че банката има право да
променя едностранно размера на лихвата, в зависимост от размера на инфлацията в
страната, размера на EURIBOR, размера на LIBOR, съществени
промени в законови или подзаконови нормативни актове, както и при други
посочени условия, като промененият размер на лихвата се прилага автоматично към
договора от датата на промяната, без да е необходимо сключването на допълнително
споразумение, а банката уведомява своевременно кредитополучателя за променения
размер на лихвата. По отношение на просрочените плащания е предвидено, те да се
олихвяват с договорения в т. 11 лихвен процент плюс наказателна надбавка от 20
пункта. Договорен е краен срок за
усвояване до 31.01.2011 год., след който задължението на банката за
предоставяне на неусвоените суми от кредита се погасява. Съгласно погасителния
план, Приложение № 1 към договора, погасяването се извършва на 36 вноски, чийто
падеж е 25-то число на месеца. В чл.8 е
прието сумите по получаването на кредита и плащанията да се отчитат по сметката
за обслужване на дълга с вальор както следва: а.деня на заверяване на сметката
за обслужване на дълга със съответната сума по кредита; б.деня на задължаване
на сметката за обслужване на дълга със сумата на съответното плащане.
На 28.11.2012 г., между ищеца, кредитополучателя, „Виго Бийч“ ЕООД и
ответника И.Й. е сключен договор за встъпване в дълг към горния договор за
банков кредит, с който страните са постигнали съгласие на основание чл. 101 от ЗЗД за встъпване на последните двама пред банката в дълга на кредитополучателя „А и Л
Корпорация“ по процесния договор за кредит. С посочената договореност , страните приемат, че към
19.11.2012 г., дългът по договора е в общ размер на 1 638155,42 евро ,като
задължението следва да се погасява по банкова сметка за обслужване на дълга на
името на поемателя И.Й., по която се превеждат служебно сумите по кредита и от
която се погасяват служебно от банката главницата, лихвите и другите разноски, дължими
от кредитополучателя и поемателите. Прието е, че кредитът следва да бъде издължен в срок до 01.01.2018
г., за което договорено съставяне на нов погасителен план,изготвен към
28.11.2012 год. С анекс № 1 от 29.03.2013 год. е променен погасителния план за
издължаване на кредита, приет с договора за встъпване в дълг. С анекс № 2 от 01.04.2016
год., кредиторът, кредитополучателя и поемателите са постигнали договореност за
остатъка от дължимия размер на кредита, който е определен на 132 935,88
евро, както и начина му на погасяване, обективиран в нов погасителен план. Със
същият анекс е предоговорен размера на дължимата годишна лихва, която е
уговорена в размер на годишен фиксиран лихвен процент на банката за евро в
размер на 5 пункта.
Не е спорно между страните, че Банката е изпълнила задължението си като е
предоставила уговорения размер на кредита и той е бил усвоен на три
транша в периода от 30.12.2010 г. – 31.01.2011 г. Това се потвърждава и от допуснатата,
изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза, чийто констатации и изводи
съдът изцяло възприема, тъй като тя не
бе оспорена от страните, не страда от вътрешни противоречия, изготвена е въз
основа на събраните по делото неоспорени писмени доказателства и предоставените
данни от счетоводството на банката и не са събрани други доказателства, които
да разколебават заключенията й.
От представените по делото доказателства е видно, че ищецът е придобил
собствеността върху множество недвижими имоти от различни търговски дружества,
по отношение на които са били сключени договори за финансов лизинг.
На 05.02.2016 г., между ищцовата банка и лицата “А и Л Корпорация“ ООД,
„Айс Тур“ ЕООД, „Лепси Блейк Сий Резорт Пропъртис“ ЕООД, Ц.Й.Й. и „Ахелой Бийч
Ризорт“ ООД е сключено споразумение, с което страните уговарят начина на
погасяване на задълженията по различни банкови кредити, включително процесния.
Договорено е конкретно посочени суми да бъдат платени от търговските дружества
и физически лица по конкретно посочена сметка на ищцовата банка за погасяване
на тези задължения, като е посочен и размера на дължимия остатък по договорите
за кредит.В т.9.1, предл.второ е прието, че след превода на сумите,посочени в
т.1-8 по посочената там сметка възникват основания задълженията по договора за
банков кредит – предмет на производството по настоящото дело, да останат в
размер на 260000 лв., непогасена главница, заедно с всички допълнителни
разноски и начисления след 05.02.2016 год.
На 02.08.2016 г. е сключен договор за откриване на специална сметка,
между ищеца и осем търговски дружества, както следва: „Айсберг Боровец“ ООД,
„Реактив Ризот Пропъртис“ ООД, „А и Д“ ООД, „Кайрака Ленд“ ООД, „Реактив Реал
Истейт“ ООД, „Ахелой Инвестмънт“ ООД и „Интернет Панорама“ ООД. В документа, дружествата
са посочени като наредители, като изчерпателно са упоменати договорите за кредит и договорите за
лизинг, до които той се отнася. Така в т.I.2, предл. второ е посочен и процесния договор за
кредит от 20.12.2010 год. Страните са се споразумели за следното:банката – ищец да открие и
поддържа специална безлихвена банкова сметка, чийто титуляр е самата тя, като е
посочен и точен IBAN –***.II.1; всяко от дружествата наредители превежда в специалната сметка сумите, представляващи
възстановено ДДС в 5-дневен срок след възстановяването от НАП по договорите за
лизинг, които са изчерпателно изброени-т.II.2; при постъпване на суми в специалната сметка,
банката служебно в рамките на не повече
от 3 работни дни, да ги преведе по друга конкретно посочена сметка, на която също е
титуляр самата тя, без да е необходимо съгласие или друго волеизявление на който и да е от наредителите, като сумите ще
се използват за погасяване на задълженията по съответните договори за кредит и
договори за лизинг, при съобразяване на реда предвиден в Приложение № 1 към договора-т.II.3, за което
всеки от наредителите дава изричното си и неотменима съгласие. С приложение 1
към договора за откриване на специална сметка, при постъпване на средства по
специалната сметка, постъпленията се превеждат по посочената сметка, като се
разпределят в следната приета последователност:
60% - за погасяване на задълженията на задължените лица по договор за банков
кредит № 00КР-АА-2978/30.05.2007 год.; 10% - за погасяване на задълженията на
задължените лица по договор за банков кредит № 000LD-L-000207 от 20.12.2010 год. /процесния/; и 30% - за погасяване на задълженията на задължените лица по договор за финансов
лизинг на недвижим имот № HDOLEAS-005. Съгласно т.8, банката е поела следните
задължения: да открие специална сметка с титуляр самата тя, служебно да преведе
постъпилите суми в специалната сметка по сметките по договорите за кредит,съответно
по банковата сметка на ,посочена в т.II.3 или
сметките по договорите за лизинг при спазване на Приложение 1.Съгласно т.9.1
наредителите са се задължили в рамките на 5 дни от възстановяването на суми по
дължимото ДДС да преведат постъпилите суми по специалната сметка.
От заключението на вещото лице става ясно, че кредитът е бил усвоен в договорения
между страните срок, на три транша, на следните дати – на 30.12.2010 год.-усвоена
сума от 1 170 579,51 евро; на 14.01.2011 год.- усвоена сума от 2 546,00 евро; и на 31.01.2011 год.-
усвоена сума от 56 874,49 евро. Извършените погашения по главница са
установени в размер на 1 137 532,19 евро. Констатирано е още, че към
04.04.2018 год. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, според счетоводните записвания на ищеца-кредитор, задължението на
ответника за главница по процесния кредит възлиза на 92 467,81 евро,
формирано от единадесет на брой
неплатени падежирали вноски за главница, съгласно погасителен план. Установени са извършените погашения за
договорна и наказателна лихва, както и такива за дължими такси и комисионни. Посочени
са и незаплатените задълженията за договорна лихва към 04.04.2018 г.,
задълженията за неплатения остатък от дължими наказателни лихви по кредита за
периода от 01.03.2017 г. до 03.04.2018 г., както и отнесени в кредитното досие
задължения за съдебни разноски. Във връзка с наведените от ответника твърдения,
вещото лице е установило, че по откритата в ищцовата банка разплащателната
сметка на „Айсберг Боровец“ ООД, на 17.07.2017 год. е постъпила сума в размер
на 128 867,34 лева, а на 18.07.2017 год. е постъпила сума в размер на
1 289,571,73 лева, или общо – 1 418 439,07 лева. С тази сума са
били погасени задължения на дружеството за такси за обслужване по разплащателна
сметка и задължения по договори за лизинг, като от постъпилите суми за възстановен ДДС не са
отнесени парични средства по специалната сметка, разкрита с договора от
02.08.2016 г. Като причина за това се сочи обстоятелството, че искането от
„Айсберг Боровец“ ООД за прехвърляне на сумата от възстановеното ДДС по
специалната сметка по договора от 02.08.2016 г., е било отправено само от един
от двамата управители, които представляват дружеството само заедно. Сочи се от
вещото лице, че банката е отказала да изпълни искането в съответствие с
разпоредбата на чл. 9, ал. 7 от Наредба
№ 3 на БНБ от 18 април 2018 г. за условията и реда за откриване на платежни
сметки, за изпълнение на платежни операции и за ползване на платежни
инструменти.
При така
изяснената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна
страна:
От изложените
по-горе факти, които са и безспорни между страните, с изключение на размера на
дължимата главница, се констатира, че процесния кредит е усвоен, и след
допълнителни изменения на договора с анекс № 1 от
29.03.2013 год., анекс № 2 от 01.04.2016 год. и договор за встъпване в дълг от
28.11.2012 год.,
е с настъпил падеж на 01.01.2018 год. Към този момент задължението за главница
се формира от сбора от 11 неплатени падежирали вноски за главница с общ размер
от 92 467,81 евро. След настъпване на падежа на кредита, банката е
инициирала на 04.04.2018 год. заповедно производство, като са били издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист. Въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано
изпълнително дело № 20187040400719 при ЧСИ Иванка Миндова. По делото няма данни
за погасяване на каквато и да е част от претендираното задължение, в
изпълнителното производство.
Възраженията на ответника за недължимост на
претендираната от ищеца в настоящото производство сума за непогасена главница
по процесния договор за кредите, са свързани с неправилно погасяване на
задължението. В тази връзка съдът намира, че направеното от ответника
възражение за съдебно прихващане не може да породи целения от него ефект, тъй
като не са налице предпоставките за това. Прихващането е способ за погасяване
на облигационни задължения съгласно чл. 103 ЗЗД. То, представлява способ за
погасяване на две насрещни задължения до размера на по – малкото от тях. В
случая, ответникът не твърди банката да има насрещно задължение към него, с
което да бъде извършено прихващането, а заявява, че последната неправилно не е разпределила
и погасила задължението по договора за кредит , със сума представляваща 10% от платените
суми, които е следвало да се разпределят, съгласно договор от 02.08.2016 г. за откриване на специална сметка. Така заявеното, няма
характера на насрещно вземане на ответника против ищеца,а представлява
твърдение за отрицателен факт - неизвършване на
фактическо действие, предвидено в сключен валиден договор за откриване
на специална сметка от 02.08.2016 год.
С оглед на събраните по делото
доказателства и при тълкуване на разпоредбите на посочените от ответника
договорености се констатира, че с
подписване на договора за откриване на специална сметка е уговорен допълнителен
и различен от
приетия в договора за банков кредит
начин за погасяване на задълженията по него. Съгласно уговорките,
погасяването на задълженията по процесния договор за банков кредит ще се извърши чрез постъпления по банковите сметки на наредителите от възстановено ДДС от НАП по договори за лизинг,
и след осъществяване на следната последователност от действия: в 5-дневен срок след възстановяването по сметката на наредителя,последния следва да преведе
постъпилите суми по специалната сметка-т.9.1,банката следва служебно да преведе
постъпилите в специалната сметка суми по сметките по договорите за кредит-т.8.2.
В случай,че някое от тези действия не бъде осъществено ,независимо по каква причина или
по чия вина,по сметката за обслужване на кредита няма да постъпят парични средства, и плащане
в изпълнение на задължението за
връщане на предоставения кредит като
погасителен способ няма е налице. По делото не са събрани доказателства за
изпълнение на горната последователност от действия, самият ответник признава,че
няма превод на парични средства от банковата сметка на един от наредителите по
договора за откриване на специална сметка към специалната сметка на
банката,независимо,че по нея е имало наличност
в съответния размер и от изрично
договореното по вид постъпление. След като превод не е извършен, един от елементите на уговорения
начин за погасяване на банковия кредит не се осъществен, следователно
погасяване на банковия кредит няма. Този факт би могъл да бъде квалифициран
като неизпълнение на договорно задължение,ако при тълкуване на клаузите на договора
за откриване на специална сметка се
достигне до извод за поемане на задължение
от страна на банката да извърши
превод от сметка на наредител към
специалната сметка,но договорното
неизпълнение е факт, който поражда
отговорност за вреди. Няма
законова разпоредба, обаче, която да приравнява договорно неизпълнение, независимо
дали е виновно или не, на изпълнение.
Освен посоченият начин на погасяване на задълженията по договора за кредит,ответникът
не се позовава на друго,нито от
събраните доказателства се установява погасяване на задълженията отчасти или
изцяло.
От изложеното се налага извод, че
претендираното от ищеца задължение за главница в размер на 92 467,80 евро
по договор за банков кредит № 000LD-L-000207 от 20.12.2010 год., изменен с анекс № 1 от
29.03.2013 год., анекс № 2 от 01.04.2016 год. и договор за встъпване в дълг от
28.11.2012 год. не е погасено, съществува, изискуемо е, поради което е и дължимо.
При това положение
предявените искове са изцяло основателни и доказани и следва да се уважат.
На
ищеца следва да бъдат присъдени както разноските в заповедното производство,
така и тези, направени за настоящия процес. Направените в заповедното
производство разноски са в размер на 3717,03 лв. като не са налице основания за
преразглеждане на така залегналия им общ размер в заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист. Направените за настоящото производство разноски са в общ
размер от 10 914,19 лв. и включват платена държавна такса, платено адвокатско
възнаграждение и платено в общ размер от 450 лв. възнаграждение на вещо лице,
както и разноски за явяване в съдебни заседания. Тези разноски са поискани,
включени са в списък по чл.80 от ГПК, представени са
доказателства –банкови и платежни документи, за реалното им извършване и не са
оспорени по основание и размер.
По изложените съображения
на основание чл.422 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и 430
от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА за установено, че ответникът И.Ц.Й. с постоянен и
настоящ адрес *** дължи на „Първа
инвестиционна банка“АД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Драган Цанков “ № 37 сумата
от 92457,81 евро, представляваща
главница по договор за банков кредит № 000LD-L-000207 от 20.12.2010 год., изменен с анекс № 1 от 29.03.2013 год., анекс
№ 2 от 01.04.2016 год. и договор за встъпване в дълг от 28.11.2012 год., ведно
със законната лихва за забава върху главницата от 04.04.2018 год. - дата на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до окончателното изплащане на сумата, за
които вземания са били издадени заповед
за изпълнение от 25.04.2018 год. и изпълнителен лист от същата дата -
25.04.2018 год. по ч.гр.д. № 22543 по описа
за 2018 год. на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА И.Ц.Й. *** да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Драган Цанков “ № 37 сумата от 3717,03 лв.-разноски в заповедното
производство, за което е било образувано ч.гр.д.№ 22543 по описа за 2018 год. на Районен съд София, както и
сумата от 10 914,19 лв. лв. - разноски за настоящото първоинстанционно
производство.
Решението подлежи
на обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
Съдия: