Р Е Ш Е Н И Е
№….
гр. Пазарджик, 24.08.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното
заседание на първи юли две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при
секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД
№ 535/2020 г. по описа на Районен съд- Пазарджик, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А.Г.Г., ЕГН- **********, с адрес ***, против
Наказателно постановление № 00****/*****г. издадено от Началник сектор в РУ- Пазарджик
при ОДМВР- Пазарджик, с което за нарушение на чл.64 ал.4 във вр. с ал.2 във вр.
с ал.1 от ЗМВР на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР е наложена глоба в размер на 500
лева.
В жалбата обобщено се релевират възражения за допуснати нарушения на
процесуалния и материалния закон, водещи до незаконосъобразност на НП, като се
иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не
изпраща и процесуален представител. По делото не е депозирано и писмено
становище по същество.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща законов или процесуален представител. С изпращането на
АНП не е представено писмено становище.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните по
делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
Жалбоподателят Г. е санкциониран с НП, за това че на 17.12.2017 г., около
13,10 часа, в гр. Пазарджик, в сградата на РУ- Пазарджик, че на 16.12.2017 г.,
около 10,40 часа,в гр. Пазарджик, на бул. „Г.Б.“ № 75, след като му е било
многократно устно разпоредено по надлежен ред да не напуска мястото на
проверката, категорично е отказал да изпълни полицейското разпореждане на мл.
инсп. И.Н. в качеството му на полицейски орган, отдадено му в изпълнение на
възложените му функции по охрана на обществения ред и превенция, като самоволно
е напуснал мястото на проверката.
За извършеното от жалбоподателя нарушение на чл.64 ал.1 във вр. с ал.2 и
ал.4 и от ЗМВР св. И.Н. му съставил АУАН с бл. № 909239/17.12.2017 г., в негово
присъствие след което му бил предявен и връчен срещу подпис. В акта нарушителят
записал собственоръчно, че изчакал до 10,55 часа на посочения ден и че
полицаите си тръгнали без да му върнат личната карта.
Въз основа на акта на22.12.2017 г. било издадено атакуваното
НП. Последното не е връчено на жалбоподателя. Последният е бил търсен за да му
бъде връчено НП на адрес ул. „Х.П.Т.“ №2, но не бил открит, като при справката
в БДС не бил установен друг адрес на местоживеене (виж докладна записка на
л.18). За съставеното му НП жалбоподателят Г. разбрал от служител в ТД на НАП
на 06.03.2020 г., когато му била издадена справка за задълженията, в която била
отразена и глобата по процесното НП (л.10). Поради тази причина съдът намира,
че НП не е било връчено надлежно и не може да бъде прието, че е било връчено на
основание чл.58 ал.2 от ЗАНН, най-малкото поради липса на отразяване на
основанията върху самото НП от АНО (виж НП на л.19), но най-вече поради това,
че от АНО не са ангажирани доказателства за липсата на други известни адреси на
местоживеене на санкционираното лице. Жалбата против НП била подадена на 09.03.2020
г. в съда лично от санкционираното лице, поради което съдът я намери за процесуално
ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото доказателства- показанията на актосъставителя св. И.Н., както и от
писмените доказателства, приети по делото.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема,
че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
След анализ на
събраните доказателства по делото съдът установи, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално
нарушение водещо до накърняване правото на защита на санкционираното лице.
Според настоящия
съдебен състав, издаденото НП не отговаря на императивното изискване на чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН, която правна норма въвежда като задължителен реквизит на НП
дата и място на извършване на нарушението и пълно точно и ясно описание на
нарушението, като се посочат обстоятелствата, при които е извършено. Такова
нарушение е допуснато и при съставянето на предхождащия го АУАН, като е
нарушена съответно разпоредбата на чл.42 т.3 и т.4 от ЗАНН.
В АУАН и в НП са
посочени две различни дати и час на извършване на нарушението. Веднъж е
посочено, че това е станало на 17.12.2017 г. около 13,10 часа, а след това е
посочено, че нарушението е осъществено на 16.12.2017 г. около 10,40 часа. При
това положение е неясно кога точно се твърди, че е реализирано вмененото на
жалбоподателя нарушение. Същото се отнася и за мястото на нарушението. Първо е
посочено, че то е реализирано в сградата на РУ- Пазарджик в гр. Пазарджик, а
след това е записано, че е извършено в гр. Пазарджик, на ул. „Г.Б.“ № 75. И тук
отново жалбоподателя, а и съда са поставени в положение да гадаят на кое
всъщност от двете посочени места се твърди, че е извършил санкционирания
вмененото му нарушение.
Датата и мястото
на извършване на нарушението са елементи от фактическия състав на същото и
точното и ясно посочване на същите е от съществено значение. Така посочената
неяснота нарушава правото на защита на наказаното лице, тъй като то не е в
състояние да разбере какво нарушение му се вменява и адекватно да се брани
срещу същото.
По-нататък,
повдигнатото административно обвинение е за нарушение на разпоредбата на чл.64
ал.4 във вр. с ал.2 и във вр. с ал.1 от ЗМВР. Първата разпоредба разписва, че
разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако
налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или
застрашават живота или здравето му. Според ал.2 на посочения член, при
невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно
или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.
Алинея 1 на чл.64 от ЗМВР разписва, че полицейските органи могат да издават
разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани,
когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, като
разпорежданията се издават писмено.
При това
положение е абсолютно задължително да се посочи какво точно е издаденото
разпореждане, тоест съдържанието му, неговата форма, от кого е издадено (за да
се установи дали това лице е полицейски орган по смисъла на закона), по повод
изпълнението на какви функции конкретно е издадено това разпореждане. В АУАН е
посочено единствено, че на жалбоподателя „било
разпоредено да не напуска мястото на проверката, …като напуснал самоволно
мястото на проверката“. Посочено е също че многократно устно му било
разпоредено да не напуска това място. Не става ясно обаче от кого и защо е
издадено това разпореждане, в какво качество и във връзка с изпълнението на
каква функция е издал това разпореждане. Неясно е дори по какъв повод е
извършвана полицейската проверка и защо се е налагало жалбоподателя да остане
на място. Едва от показанията на св. Н. в съдебно заседание се установи, че на
жалбоподателя му е било казано да изчака пред жилищната сграда, с оглед
създалата се ситуация и съхраняване психиката на малолетното дете, присъствало
при проверката, извършена по повод на възникнал конфликт между жалбоподателя и
бившата му съпруга с оглед реализиране на лични контакти на родителя с детето
му. Не се установи дори, че изрично е било разпоредено на Г. да не напуска
мястото на проверката, още по-малко че това е станало многократно. Тоест от
свидетелските показания се установява, че самият полицейски орган е отстранил
от мястото на проверката жалбоподателя, като му е казал да изчака долу пред
жилищния блок, за да му върне документите.
От тези гласни
доказателства се установява по какъв повод е издадено разпореждането, какви са
били указанията на полицейския служител и респективно с какви действия не е
изпълнено разпореждането. Недопустимо е обаче едва във въззивната инстанция да
се установяват съставомерни обстоятелства, елементи от фактическия състав на
нарушението и да се замества волята на АНО с акта на съда.
На следващо място
видно от НП е, че описанието на нарушението е допълнено от АНО, като е
посочено, че жалбоподателят е „отказал да
изпълни полицейското разпореждане на мл. инсп. И.Н. в качеството му на
полицейски орган, отдадено му в изпълнение на възложените му функции по охрана
на обществения ред и превенция. Подобно дописване на обстоятелствата,
елементи от фактическия състав на нарушението е недопустимо, защото едва със
санкционния акт жалбоподателят е узнал така допълнените обстоятелства за първи
път, като при повдигането на адм. обвинение с АУАН, те не са му били обявени. По
този начин драстично е нарушено правото му на защита до степен да не може да
разбере в какво е обвинен и от там адекватно да организира своята защита.
Следва да се
посочи и това, че при допълването на описанието на нарушението в НП са посочени
имената и длъжността на полицейския служител, но не е посочена неговата
месторабота. От страна на АНО не са ангажирани и доказателства относно
длъжността и местоработата на полицейския орган, като едва от разпита на св. Н.
се установи, че към онзи момент той е работел като полицай в РУ- Пазарджик. При
това положение санкционираното лице, а и съдът също, е лишено от възможността
да разбере дали разпореждането е издадено от полицейски орган по смисъла на
чл.57 ал.1 от ЗМВР, респ. направено ли е било това в съответствие с възложените
му функции, само в който случай разпореждането би имало задължителен характер и
същото следва да бъде изпълнено.
Гореизложеното е достатъчно основание за отмяна на НП,
поради което съдът не намира за необходимо да обсъжда и други доводи по
същество.
По делото след обявяването му за решаване е постъпило
искане от жалбоподателя Г. за възобновяване на съдебното следствие и събиране
на допълнителни писмени и гласни доказателства. Обстоятелствата, за които се
иска събирането на допълнителни доказателства са били изяснени чрез останалия
доказателствен материал по делото, поради което и не се налага възобновяване на
съдебното следствие за събирането им, поради което и искането на жалбоподателя
следва да се остави без уважение като неоснователно.
Така мотивиран и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд- Пазарджик, в настоящия си състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 00****/*****г. издадено от Началник сектор в
РУ- Пазарджик при ОДМВР- Пазарджик, с което на А.Г.Г., ЕГН- **********, с адрес
***, за нарушение на чл.64 ал.4 във вр. с ал.2 във вр. с ал.1 от ЗМВР на
основание чл.257 ал.1 от ЗМВР е наложена глоба в размер на 500 лева, като незаконосъобразно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А.Г.Г. за възобновяване на съдебното следствие по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд- Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: